Г. Седмицата Софийският синдром – описание и лечение



Дата10.02.2018
Размер173.16 Kb.
#56019


25-26.10.2008 г.

Седмицата

Софийският синдром – описание и лечение
Димитър Денков

Ако не можете да си представите, че в делник не работят магазини, транспорт, училища, университети, болници, банки; профсъюзите изискват от парламента годишен социален минимум от 5000 евро, а студенти и ученици се пердашат с полицията - та ако не можете да си го представите, значи страдате от софийски синдром, информирате се предимно от български медии и не сте били тия дни в Гърция. В медиите ни изобилстваше от конспирации, ДПС, масонски ритуали, сиви вълци и сем. Сидерови; имаше интервюта с обедняващи богаташи; появи се сводническият слоган за България, подхвърлен от Н. Василев, министър на държавната администрация, с www - wine, weather, women (вино, климат, жени) и никой не му отвъртя два шамара. А и как, след като се разпространи последната хвалба към премиера, "пич" според един кърджалийски поп. За стачката в южната съседка - бегло, гузно или нищо. Разбираемо - евентуалният минимум у нас не надхвърля 2000 евро дори и за 2010 г. в най-смелите мечти на г-жа Масларова, укротени не толкова от бюджетната рамка, колкото от сянката на Пламен Орешарски и призрака на Жан Виденов в загриженото й за социалния мир съзнание. От грижа за добруването на клиента някои туристически фирми отмениха планирани екскурзии. Така, докато в Атина кънтеше "Търпението - дотук", те също съдействаха за задълбочаване на софийския синдром.

Доколкото зная, такъв синдром не е описван в специализираната литература. Ако не друго, запълването на тоя пропуск ще оправдае още веднъж името на столицата ни, символ на кротка, макар и особена мъдрост.

Подобно на стокхолмския, изразяващ се в симпатия на заложници към похитители, отдавна има и софийски синдром.


Той обаче не изразява симпатия между сближаващи се малки групи в някое изключително събитие, а нарастващи с времето антипатия и раздалечаване във всекидневното общуване между общество и власт. Стокхолмският синдром се оформя за няколко дена при пряк контакт между похитители и заложници, както е станало при обира на банка в центъра на шведската столица през август 1973 г. Тогава заложниците изпитали повече доверие към похитителите, отколкото към полицията. Така е било и при отвличането на мис Стоун от четата на Яне Сандански през януари 1901 г. Цяло чудо е, че горновардарските психолози все още не наричат стокхолмския синдром "македонски". Софийският, напротив, се оформя дълго, поне двадесетина години при непряк контакт между обществото и властта, като расте взаимното недоверие, но заедно с него и социалната апатия. Чертите му се явяват още в първата българска държава при Симеон Велики, засилва се при Иван Александър, укрепва през турското робство, разколебава се за кратко при управлението на кобургготската династия, за да се утаи в общественото подсъзнание по времето на развития социализъм. Именно тогава софийската върхушка, разглеждаща се като обективна даденост, започва да недоволства от "субективния фактор" и "малката правда", докато обществото реагира с "Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим". Синдромът се задълбочава още повече през последните двадесетина години, когато взаимната антипатия придобива чертите на отказ от съдействие и дори злорадство от нещастие. Например честата насилствена смърт сред "елита" се приема от широките маси за съдбовна справедливост; нещастията на "обикновените хора" минават за природна неспособност в справяне с трудности или липса на подходящи връзки със силните на деня. Това са устойчиви нагласи, които укрепват отказа от солидарност и водят до тиха или шумна социопатия. Първата има приглушен вербален израз, проявяван предимно от масите най-често в кухни и кръчми; втората е по-характерна за изявите в медии, конгреси и събрания на страдащи и от други психопатологии индивиди, изпаднали от или стремящи се към властта.

Разбира се, сравняваните синдроми не се срещат само сред шведи и българи, както и не само при жители на столици. И двата имат име на столици най-вече поради господстващия "центроцентризъм" за обяснение на политически фиксации, макар в споменатите градове да е нямало сериозни политически събития с кой знае какво историческо значение, не броим ли политическите убийства, които в София са повече и по-добре организирани. Това обаче, както и няколкото града на истината и митингите, съвместно дело на ДС и СДС, не са сериозни доводи против името на въпросния синдром. При всички очевидни разлики между Стокхолм и София, близостта между синдромите е, че представляват два противоположни типа на социална кротост. При единия може би суровият климат и протестантската етика мотивират действена любов към ближния, пък бил и престъпник; при другия, наред с домашната ракия, влияе мистичната сила на мястото, изразена в шопския принцип "Нечем да ми е добре, сакам на Вуте да е зле". Тази предимно съзерцателна мизантропия на простолюдието се изповядва и от властта, когато се впуска в проекти, мотивирани с висши цели, но пък предизвикващи безобразия в обществото. Местното убеждение "От Искъро по-длибоко нема..." се манифестира във властовата мантра "От България по-стабилно нема". При определени обстоятелства, които позволяват свободно придвижване, мнозина се спасяват с бягство от тази стабилност, причинявайки щети в усета за легитимност на властта не само след демократични избори, но и когато листата на ОФ печели с 98,3% при 99,7% гласували.

Именно този стихиен и донякъде животински стремеж за справяне с действителността показва, че софийският синдром не е индивидуално-психологически, а стаден. Ето защо лечението му може да става групово чрез проста промяна на мястото и пряко запознаване с условия, където той не е така болезнено изразен.

Затова - екскурзии до Гърция по време на стачка. Там дори само гледането лекува.




25-31.10.2008 г.

Книга в кашона
Казусът с бъдещето на книжния пазар "Славейков" повдигна смислен дебат за образа на модерна София

Зорница СТОИЛОВА, Ирина ЦЕНКОВА
"Махат сергиите с книги от "Славейков"!". Тази драматично и истерично преувеличена новина от миналата седмица просълзи търговците на книжния пазар и събуди носталгични чувства у софиянци. Възможността да бъде закрита кашонната литературна борса от ключовото за столицата място отприщи бурни реакции, които завършиха с вече придобилия популярност модел с инициирането на подписки в подкрепа на различни каузи. За някои да се противопоставят на потенциалната градоустройствена промяна означава своеобразно застъпничество за просветата и книжовността. В резултат на това само за няколко дни подписката събра над 1000 поддръжници - поне според единия от организаторите й.
Онези, за които пазарът е средство за препитание, логично са едни от най-големите противници на идеята с него да се случва каквото и да било. Водени от страха да не изгубят доходите си и силно алтруистичната идея "да не лишат българина от достъп до литература", част от тях се противопоставиха дори на опцията за облагородяване и осъвременяване на книжната борса с обяснението: "Някой се облагодетелства от това нещо. Ние не искаме да се променя нищо, така сме си свикнали, добре ни е."
Иначе идеята на архитектурната комисия на Столичната община е главният архитект на София Петър Диков да проучи и предложи нови предназначения за площада, за да придобие той по-европейски и модерен вид. Макар да бе внесено уточнение, че за цялостно закриване никога не е ставало дума, а реформата би засегнала само 4 навеса в южната част, казусът стана платформа за емоционални дискусии по форумите и блоговете.

А колкото до състоянието на т.нар. Културно-информационен център площад "Славейков", спокойно може да се приеме за умален макет на цялото ни общество. Еклектиката между култура, сергии и кашони от банани не е по-различна от тази в другите части на центъра, където архитектурата на старите софийски кооперации е "осъвременена" с алуминиева дограма и решетки по прозорците.


Дух и форма
По въпроса за функцията, която площад "Славейков" трябва да изпълнява, мнозинството от търговци, клиенти и обикновени минувачи преплита мненията си около една теза - да не се променя. "Когато нещо ми трябва, идвам тук", категорично заявяват купувачите. Като доводи в полза на статуквото се изтъкват разпознаваемостта на мястото и неговата популярност не само в столицата, но и в другите градове от страната, та дори и зад граница.
Макар модернизацията и оптимизирането принципно да не намират критици, според някои архитекти "самоорганизиращият се принцип на градската среда" трябва да се запази. "Аз по-скоро бих култивирал тази функция, бих я оформил, но в никакъв случай не бих премахнал стихийните сергии. Това е въпрос на традиции, които градът създава", коментира братът на премиера арх. Георгий Станишев. По думите му, макар подобни стихийни пазари да има и в Париж и Берлин, те не носят интелектуален характер - фактор, който придава на столицата ни уникалност.
Идеята за колорита на книжния пазар обаче не се споделя от всички. "Моето мнение е, че той трябва да се реформира и да добие по-европейски вид, а не като сега - на нищо не прилича. Като мине човек през пазара, нито масите са естетически добре изглеждащи, нито търговците имат условия за съхранение на книгите вечер, а ги прибират по кашони ", твърдо застава зад преустройството главният архитект на София Петър Диков, като допълва, че ще настоява общината да отпусне средства за реновация и реконструкция. Въпреки че, както сам признава, е скептично настроен към идеята за обществена дискусия за бъдещето на площада, той смята, че подобно обсъждане би било полезно, защото " в много от случаите гражданите имат по-вярна визия от професионалистите".
Арх. Георги Кътов от I/O Architects също поставя мнението на хората в центъра на вземането на решение за функциите на мястото. И според него в сегашния си вид "Славейков" е " грозен и смисълът от него не е голям, защото там се продават същите книги, които се продават в книжарниците". Кътов смята, че столицата страда от огромна липса на публични пространства, която е и в основата на популярността на моловете като места за срещи. За да се постигне оптимално решение за централния столичен площад, правилният път е да се организира архитектурен конкурс, убеден е той.
Възможното решение
Липсата на места за срещи и разговори е основен проблем на градското пространство и според архитектите от Fordewind Architects - Борис Енев и Евгения Ходкевич, които работят и в София, и във Виена. Те са на мнение, че в моментния си вид актът на продаване и купуване на книги измества онова, което се крие зад литературата - мисленето. Отчитайки обаче сантименталната роля на площад "Славейков" като "трогателен остатък от времето, когато четенето беше съществен елемент в живота на гражданите", архитектите са категорични, че мястото трябва да запази функциите си, но и да поеме първоначалното си предназначение на място за срещи и обществени събития - своеобразен citylounge.
Предложението им е за частично въвеждане на второ, почти ландшафтнo ниво на площада чрез система от рампи и платформи. Според тях по този начин в горната част ще се създаде желаното място за отмора - с пейки в близост до короните на дърветата, с възможност за малка градска сцена, а в долната рампите ще формират организирано и ясно обособено пространство за книги-павилиони, билетен център и дори литературно кафене. Архитектурната им идея предвижда линията, дефинирана на пл. "Славейков", да бъде продължена към и в безистените около площада - за да се приобщят и тези обществени места към публичното пространство (вж илюстрацията).
Всичко това на този етап е в сферата на пожеланията. В сивата реалност на настоящето книжният пазар "Славейков" се е превърнал в естествен символ на прехода и на тази София, която познаваме. Образ на статуквото. С бездомните кучета, със забързаните хора, с булевардните търговци с пренебрежително-нахално отношение към клиента, с културата, прибрана в кашони от банани, с търкалящите се фасове и найлонови торбички, с продажбата на нелегални стоки. Интересно е, че все пак никой все още не смее да закрие пазара.


25-26.10.2008 г.,

Данък сгради в столицата скача с 50%
МОНИТОР

Столичани ще трябва да плащат с 50 на сто по-висок налог за домовете си през 2009 г. Причината са това е, че промилите, върху които се изчислява данък сгради, най-вероятно ще запазят размера си от 1,85 при увеличение на данъчната оценка с 50%.

"Новите граници, които правителството определи за промилите, няма да ни се отразят, тъй като в София данък сгради се изчислява на 1,85 промила. Затова няма нужда от корекции", коментира зам.-кметът по финанси Минко Герджиков, цитиран от "За града". Това на практика означава, че данък сгради ще скочи с 50 на сто, тъй като в четвъртък правителството увеличи данъчната оценка на постройките със същия процент. Кабинетът намали тавана на промилите от 3 на 2, за да няма драстични повишения на налога.

Така например един столичанин, който живее в центъра на града и получи данъчна оценка за жилището си от средно 150 000 лв., ще трябва да плати близо 277 лв. налог през 2009 г. Хората от кварталите, където очакваната средна данъчна оценка на апартаментите е 60 000 лв., ще трябва да приготвят 111 лв.

Близо 10 000 000 лв. приходи от данък сгради очаква Столична община през тази година. Експертите на "Московска" 33 пък са пресметнали, че трябва да съберат 125 000 000 от такса смет.


25.10.2008 г.

Млади учени подкрепят френската гимназия
Велиана Христова
Заставаме зад смелостта, твърдостта и отговорността, проявени от Пенка Малинска, която даде на младите хора най-важните уроци - за стойността на ценностите и волята за тяхното отстояване. Това заяви вчера движението на младите учени "Когито" в своя декларация по повод на предсрочното пенсиониране на директорката на 9-та Френска гимназия в столицата. Малинска, която подкрепи миналата година решението на колектива си да напише само шестици по време на учителската стачка, получи от регионалния инспекторат на МОН заповед за пенсиониране на 57 г. с мотива, че учителите имали право на пенсия 3 години преди установената от КТ възраст 60 г.

Учители и ученици, родители и общественици се оказаха безсилни пред шепа държавни чиновници, чийто единствено "довод" са направените 52 (!) проверки от страна на инспектората, пишат учените. Протестираме срещу отстраняването на хората, задаващи образа на образованието у нас, които са пример за колеги, възпитаници, за всички нас, се казва в декларацията. Демокрацията изключва разправа с инакомислещите, защото тяхното мнение е национално богатство, напомнят младите.

Пенка Малинска вече не ходи на работа, макар че заради неочакваното пенсиониране не е събрала необходимите за пенсия документи. Доходи в месеците дотогава учителката с 35 годишен стаж няма да има. И.д. директор в момента е Бойка Паликарска, която е работила в гимназията и се познава добре с всички. Учителите и учениците обаче продължават всекидневните митинги за връщане на Малинска, без да прекъсват учебния процес. Дебнеха ме да навърша 57 г., макар колеги и над 60 и 63 г. продължават да са на поста си, каза вчера Малинска. Може би тъкмо свободният дух на гимназията не се харесва. Написахме шестиците, защото има проблеми в образованието и в нормативната уредба, които не се решават, добави тя. Тя не разбира защо се посяга на училище, в което има добро разбирателство между учители и ученици, има добра атмосфера, няма насилие, за разлика от много други училища. Като сме толкова лоши, защо учениците ни печелят непрекъснато награди, наша ученичка взе например първото място в националното състезание по биология, а в столичния отбор по химия от 8 участници 5 са от нашата гимназия, попита тя.

Мобилният телефон на шефката на РИ Ваня Кастрева бе изключен вчера. Кметът Бойко Борисов се възползва от ситуацията, за да трупа политически дивиденти, подкрепи Малинска и се закани, че след изборите тя лично ще уволни тези, които сега я преследват.




25.10.2008 г.

Гаф на чиновник посочил собственика на контрабандата

Вътрешен човек предал Коце Маца

Пребили Хаджииванов два месеца след като закопчали цигарите
Подчинен на Коце Маца е направил груба грешка и така е "предал" шефа си. Това става ясно от разследването на "Стандарт" за контрабандата на 450 мастърбокса цигари. Заради този гаф Костадин Хаджииванов търка нарове вече 54 дни в Гърция и Германия. Чиновникът превел по банков път от личната си сметка около 3000 евро за транспорта на хартиените рулони, в които са били укрити цигарите. В графата "основание на превода" обаче служителят написал, че това са пари, които дължи фирмата на Коце Маца "Рондиа".

Незнайно защо същият служител е сканирал платежното нареждане и го е запаметил в един от компютрите в офиса на "Рондиа" на бул. "Васил Левски" 22. "Костадин Хаджииванов бе спокоен дори след обиските в дома му и офиса му през октомври 2007 г. Той бе убеден, че няма как да бъде уличен за цигарите", коментира вчера близък до петричкия футболния бос. Дори като символ, че всичко е приключило успешно, малко след разпита в Националната следствена служба, Хаджииванов унищожил личния си лаптоп, където очевидно е имало следи от контрабандата на цигарите през 2005 г.

Истината обаче е различна и Коце Маца е празнувал малко преждевременно. На 18 февруари българското правосъдно министерство изпраща в Аугсбург резултатите от съдебната поръчка за Коце Маца. Пратката се състои от 1 кашон веществени доказателства, 1 брой CD и 4 тома документи. Прокуратурата в Аугсбург започва да превежда сама документите. Сред изпратените веществени доказателства са и харддискове от компютрите в офиса на "Рондиа" на бул. "Васил Левски" 22, който също е претърсен. Сред записаните на него файлове прокурорите се натъкват на платежното нареждане към спедиторската фирма на гърка Христос Цопас.

Едноличен собственик на "Рондиа" е Костадин Хаджииванов и затова обвинението го смята за отговорен не само за плащането на транспорта, но и за откритите контрабандни цигари в гръцкия тир.

Не е ясно какво става с виновния служител на фирмата "Рондиа" по-късно и дали той е получил някакво наказание за огромния гаф, или тепърва предстои да поеме отговорността си с присъда за контрабандата.

Два месеца, след като цигарите са заловени, на 1 март 2005 г. Коце Маца е пребит в офиса на "Рондиа" в столицата. Минути по-късно бодигардът му Павел Иванов изважда пистолета си и прострелва един от нападателите. Тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов казва, че Хаджииванов е пребит заради дълг от 100 000 лв. Сумата трябвало да бъде платена от дъскорезница на бизнесмена. Осем души нахлули при президента на Беласица и си поискали парите, но той не погледнал благосклонно на молбата им. Тогава част от мъжагите скочили и му ударили по един юмрук.

"Стрелбата стана заради цигарите. Коце Маца беше обещал да се разплати до края на януари. Те изчакаха един месец и го подсетиха", разказват близки на петричанина.

Хаджииванов отнесъл само 3 юмрука, но пък съжалил дълбоко за остроумната си реплика преди това, че не разполага с гардове, а само с шофьори.

Оттогава до ареста си на 1 септември т.г. в Гърция много рядко оставал сам без охрана.

"Моментът е деликатен. Хем не му се влиза в затвора, хем трябва да посочи човека, превел парите. Но вероятно те си имат своето финансово споразумение", коментира за "Стандарт" човек от обкръжението на Коце Маца вчера, който не пожела да бъде цитиран.



Димитър Илиев

25-31.10.2008 г.



ШЕФЪТ, КОЙТО СЕ ВОЗИ НА ТРАМВАЙ „ПРИЯТЕЛСТВО”

В столичното кметство още не могат да изгазят блатото на далаверите, въртени в почти всички общински дружества. Поредната проверка на столичния инспекторат във фирма "Столичен електротранспорт" открива нови схеми за пълнене на частни джобове и източване на общинската фирма. След грандиозния скандал от миналата година около вече бившите шефове на "Трамкар" и "Столичен електротранспорт" - Христоско Вретенаров и Йордан Василев, от архивите излизат все нови и нови истории за присвояване (понякога с дребни суми, но редовно).


След като гръмна първия бушон - Христоско Вретенаров, кълбото започна да се разплита, а самият той пропя пред разследващите и посочи конкретни имена на хора, които прибирали парите от двете дружества в партийни каси. Тъкмо заради политическите игри в един момент Вретенаров и Василев се хванаха за гушите и започнаха да се топят един друг. Въпреки разкритите далавери за милиони обаче и двамата все още са на свобода и засега са само ...уволнени.
Преди близо година в "БАНКЕРЪ" разказа хрониката на една "надпревара" за доставка на осем броя рециклирани тролейбуси, спечелена от фирма "Адимекс - 2000" ООД с управител и собственик Ангел Данин на стойност 520 000 евро. Нашето разследване показа, че подготовката за сключването на тази сделка е била много сериозна - по простата причина, че някой се е опитвал да сложи в джоба си поне 180 000 евро от нея.
При сегашната проверка на инспектората излизат още смущаващи обстоятелства, свързани със същата фирма, но също така и с "Трамкар". Взаимодействието между двете общински дружества и частната фирма очевидно е било доста близко. Както "Адимекс - 2000" ООД , така и "Трамкар" са били абонирани за призовете в състезанията за апетитни обществени поръчки и неизменно са ги "печелили". Особено интересни са два договора (№34 от 13 май 2005 г.- с фирмата на Данин и № 35 от същата дата с "Трамкар") за ремонт на помощни и тягови двигатели. Оказва се, че ремонтите се извършват по ..."усреднена цена" (каквото и да означава това), независимо какво е правено по двигателите. С други думи, дали ще бъде сменена една бурма, или ще се извърши цялостен ремонт, общинското дружество е заплащало "усреднено" - по 1680 лв. на парче. Въпреки че към договорите са приложени калкулации, в които е посочено точно кое колко струва, те просто не са вземани предвид при разплащането, а за всеки ремонт дружеството е плащало еднаква сума. Обяснението за това абсурдно решение на ръководството дава заместник-директорът Петър Василев (който също беше забъркан в "доставката" на тролейбусите). Според него били избрани да извършват ремонтите на двигателите точно тези фирми и заплащането ставало по този начин, защото... те давали гаранции. Инспекторите обаче са открили, че въпреки "надеждността" на изпълнителите рекламации не само липсват, а не са и малко. През 2005 г. например при ремонтирани 76 тягови електродвигатели модел ДС50/300М са рекламирани 17, през 2006 г. от ремонтирани 94 двигателя са дошли рекламации за 74 от тях, а през 2007 г. от 37 са върнати за дооправяне тридесет (!).

Никой, разбира се, не отваря и дума, че в резултат на тази "перфектност" на ремонтите с всеки монтаж и демонтаж, дружеството олеква с още по 300 лева.

Реално погледнато, не е възможно и да се проследи какво точно е правено по тези двигатели, защото протоколи, в които да са описани ремонтите, липсват. Проверяващите са убедени, че между фирмите са се въртели едни и същи двигатели и единственото сигурно е, че плащанията са извършвани в срок.

Подобни финансови "недомислици" в управлението на дружеството са открити и по отношение на решението да се бракуват 23 трамвайни мотриси и да се продадат за скраб. Някак естествено е пропуснато да се спомене колко тежат те. Оказва се, че първите 10 мотриси, които тежат около 15 т, са продадени за... около 1200 лева. Да не говорим, че същите тези 23 трамвая са произведени през 1989 г. и реално са работили за столичния електротранспорт само две години... Което значи, че от тях биха могли да се свалят доста годни резервни части.


Интересна е и друга поръчка - за доставка на кабели.

След проведена процедура по ЗОП конкурсът е спечелен от фирма "Тилком" ООД, представлявана от Петър Божилов. В договора са посочени точните количества и цените, по които фирмата трябва да направи доставките си, и срокът му е една година. Очевидно точно този контрагент не се е харесал някому, защото преди да са доставени всички количества и преди да е изтекъл срокът на договора му, Василев подписва друг договор със същия предмет, но с друга фирма - СД"Д.Е.А.", представлявана от Арсо Арсов. Стойността на този договор е 257 740 лева. За него не е обявявана обществена поръчка, но затова пък... цената на кабелите е завишена. Освен нарушението, че липсва процедура по ЗОП, се оказва, че само от разликата в цената на доставените от паралелния контрагент кабели дружеството е ощетено с 23 040 лева. Да не говорим, че според документите и двете фирми вземат въпросните кабели от един и същ производител, така че очевидно логичната причина те да бъдат платени на по-високата цена е личното обогатяване на тези, дето дават поръчката.


Друга интересна практика в общинското дружество е снабдителите да теглят от касата на транспортното дружество пари в брой, с които заплащат закупените "по спешност" резервни части. Така отново се заобикаля Законът за обществените поръчки. Странното обаче е, че почти всеки ден се е налагало да бъдат купувани такива части. Покупките са осчетоводявани с фактури на стойности от 2 до 15 хил. лева. Така сумата, изхарчена по този начин, е стигнала около 2 млн. лева. Да не говорим, че за голяма част от тези "доставки" липсват официални заявки - те най-често са давани... устно. Освен това в по-голямата си част тези фактури са опростени, или, с други думи, дружеството се е лишило и от възможността да си върне ДДС-то по тях.
Ако за всичко споменато дотук евентуално може да бъде обяснено с некомпетентност или, да речем, с невнимание, то това далеч не може да се отнесе към рекламната и медийна политика на дружеството, където нещата са прости и ясни. В направление "Маркетинг и реклама" за периода 2005-2007-а са били сключени 363 договора за стотици евро.

Изключителен контрагент на "Столичен електротранспорт" е фирма "Пи марк" ЕООД с 82 от най-големите по обем договори. Надали случайно тя се оказва собственост, на Тодор Тодоров, който е съпруг на на шефката на рекламното звено направлението - Росина Тодорова. Интересното в случая е, че според протокол №40 от 30 май 2007 г. на съвета на директорите самата Тодорова предлага да бъде сключен договор с фирмата на съпруга й, при цена за отдаваните площи 20 евро на месец, при утвърдена рекламна тарифа 50 евро на ден. Съветът пък от своя страна определя за отговорник по контролът по изпълнението на договора самата Росина. Ще рече - тя трябва да контролира съпруга си. Благодарение на това решение в периода от 3 август 2007 г до август 2008 г. приходите за дружеството от този договор са ...1408.20 лева. В сайта на "Пи марк" услугата, за която фирмата трябва да плаща 20 евро на месец се продава за...220 евро.


Освен че семейството ползва на преференциални цени рекламните площи на общинското дружество, шефката на маркетинговото му звено е давала и сериозни отстъпки за реклама. Знайни и незнайни фирми, които дори не са рекламни агенции, а предметът им на дейност е от строителство до продажба на канцеларски материали,са получавали сериозни отстъпки - за обем, за време и...полагащи се на рекламните агенции. Столичните инспектори са установили, че неправомерно дадените отстъпки са на сума около 70 000 евро.
Още по-интересен пример, илюстриращ "политиката" в това направление е договорът за консултант по медийни кампании, сключен с Йоланта Попова. Тя е получавала месечно възнаграждение от 1600 лева, за да публикува текстове (основно във в. "Новинар"), чийто автор е самата тя. Само от февруари до декември Попова е получила 17600 лв., за да "консултира" началника на общинското дружество - Йордан Василев. За добрата й работа без никакво основание й е бил предоставен и безлимитен мобилен телефон, на какъвто има право единствено директорът. В същото време освен, че Василев си е плащал за рекламния консултант, той е платил и пряко на самия вестник сумата от 49 600 лв. за "предоставяне на медийни услуги и организиране на контакти и изяви в медиите...". Логично тук идва въпросът, бил ли е нужен консултантът в цялата тази работа...?
Свободните професии, очевидно са били на мода в това дружество, защото независимо, че в него има на щат трима юрисконсулти, са сключени още 22 договора с външни юристи за правно обслужване. Към джобовете на различни адвокати са изтекли още 37 450 лева.

С други думи почти всички близки и познати на директора са имали възможността да получават средства от управляваното от Василев дружество,а потоците от пари са текли в различни посоки, но основно в частни джобове.



Медийната му консултантка едва ли ще може да му бъде полезна сега, когато повечето от нещата около източването на общинската фирма излизат наяве, но сериозна работа занапред със сигурност ще има юридическото му обкръжение.

Мариета Велинова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница