Кой позволи нелепата смърт на едно бебе

Да, разбира се, сега ще има строга проверка и още по-строги наказания или поне ще ни ги обещаят. Големият въпрос е, че ако е имало някакви проблеми в отделението на болницата в Разград, е трябвало те да бъдат отстранени, така че да не се допуска драстичен случай като този с починалото нелепо бебе. Системата трябва да работи с такива механизми, които да не допускат подобни трагични случаи.

Както и не трябва да допуска случаи като този с починалата 19-годишна родилка, на която 4 болници в София не успяха да поставят правилна диагноза и вместо да я лекуват, я умориха за 40 дни, докато я прехвърляха от едно лечебно заведение в друго.

Политиците ни цена нямат, когато започнат да предлагат всякакви щури идеи откъде да намерят „нови" българи и срещу какви екстри да ги привлекат в България. Не сме чули обаче скоро някой от тях да се е притеснил от факта, че нелепо умират млади жени, които са станали току-що майки. Че нелепо умират бебета, родени живи и здрави, просто защото някой не си е гледал работата както трябва. Крайно време е болничната помощ да стане адекватна и да спасява живот, вместо да го затрива.

Оказа се, че такъв казус за първи път се стоварва на главите на експерти и законодатели.

На практика в момента Росен Плевнелиев е избран за президент, но е безработен и следователно с прекъснат осигурителен стаж. Ако внася сам здравните си осигуровки, ще може да ползва безплатните услуги на здравната каса.

Но за да е осигуряван трудово и да му върви стаж за пенсия, или трябва да е на борсата, или да има трудов договор за някаква дейност.

Плевнелиев подаде оставка на 7 септември, три дни след като Бойко Борисов го обяви за кандидата за президент на ГЕРБ. На 9 септември парламентът го освободи от длъжност и следователно трудовите му отношения с държавата са прекратени.

За да встъпи в длъжността министър, той е излязъл и от фирмите, които е управлявал като бизнесмен. Повечето е прехвърлил на съпругата си Юлияна.

И така на практика от 9 септември Росен Плевнелиев е без работа по смисъла на трудовото законодателство, макар цяла България да знае с какво се занимава.

Ако иска да му вървят осигуровки, трябва да сключи договор за извършване на някакъв вид дейност, което няма да е коректно и морално към избирателите, защото те са дали гласа си за него да е президент, а не примерно консултант или политически апаратчик.

Според зам.- шефката на социалната комисия в парламента Светлана Ангелова има казус, но той е прецедент и не е необходимо да се прави промяна в законите.

При предишните ни трима президенти нямаше такъв проблем, тъй като всеки си имаше работа до встъпването си в длъжност.

Желю Желев бе депутат във Великото народно събрание, когато парламентът го избра за президент. Впоследствие той се яви на избори и хората му гласуваха отново доверие на 19 януари 1992 г.

Петър Стоянов също бе депутат през 1996 г. На 3 ноември 1996 г. спечели изборите и на 22 януари 1997 г. смени парламентарната банка с президентското кресло. Затова и нямаше прекъсване на трудовия му стаж. И при Георги Първанов положението бе идентично - по време на вота на 18 ноември 2001 г. той бе депутат, лидер на парламентарна група и на 22 януари 2002 г. с встъпването му в длъжност автоматично се прекратиха отношенията му с парламента и започна да получава заплата като държавен глава.

Слава богу, че новоизбраният президент е състоятелен човек и няма да се чуди как да върже семейния бюджет за 5-те месеца, докато чака да встъпи в длъжност.

Тук във временния кабинет Плевнелиев си пие кафето. Над дивана екипът му заварил символична картина с мост.

Въпреки това обаче правният вакуум трябва да бъде запълнен, защото следващият президент също може да реши, че за да е честен пред избирателите, трябва да напусне фирмите и длъжностите си и тогава да се яви на избори. По време на кампанията партиите и организациите, издигнали кандидатите, ги подкрепят и финансово.

Но какво става във времето, когато изборите са отминали, а бъдещият държавен глава чака мандатът на предишния да свърши.

Пак ли да разчита на подаянията от партийните каси. Още повече, че чл. 95 от конституцията изрично е разпоредил, че президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Ако това важи за отиващия си държавен глава, значи е валидно и за този, който ще поеме поста.

Оказва се, че няма правно основание, на което да се гласува някаква, макар и минимална заплата за новоизбрания президент, тъй като до 22 януари постът е зает и не е възможно двама души да вземат две заплати за една длъжност. Следователно за времето, в което не извършва трудова дейност, новоизбраният ни президент остава и без осигуровки.

Като добър юрист вицепрезидентът Маргарита Попова вероятно е предвидила казуса и не подаде веднага оставка като министър. Ако го беше сторила, и при нея щеше да възникне същият проблем.

Освен това бъдещият президент не бездейства в това време, а работи активно, среща се с хора, сформира екипа си. И тъй като не разполага с бюджет, не може да назначи никого. Затова се налага и сътрудниците му, които са напуснали предишните си работи, също да карат на спестявания, или като зам.-министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева да подадат оставка на 22 януари, макар Плевнелиев вече да я посочи като част от екипа си. Всъщност Захариева използва времето да предаде плавно ресорите си на приемниците си в регионалното ведомство.

Единственото, за което държавата е помислила за новоизбрания държавен глава, е, че му осигурява временен офис. Той се намира в сградата на бившия Партиен дом и там бъдещият президент работи и провежда срещите си до 22 януари. В момента Плевнелиев обитава просторен кабинет на втория етаж на сградата, чиито прозорци гледат точно към парадния вход на “Дондуков” 2 и към прозорците на Първанов. Той самият също изчака Стоянов да освободи кабинета в същата сграда, но един етаж по-долу. Дори сегашният временен офис на Плевнелиев е над бившия работен кабинет на Първанов.

НСО пък го поема още в нощта на избора му и трите месеца до встъпване в длъжност поне возенето е за бюджета на държавните гардове.

Има и друг парадокс - депутати, общински съветници и кметове започват да получават заплатата си от момента на избора им - т.е., след като ЦИК или съответната ОИК им връчи удостоверението за избора. С това автоматично се прекъсват трудовите договори на предшествениците им и заплатата започва да се начислява на победителите в изборите. Плевнелиев също получи решението си от ЦИК, че е избран за президент, още на 3 ноември, но за него това не важи.

Държавата обаче е помислила за президентите, които сдават поста.

В специален закон, приет през 2003 г., мнозинството от НДСВ гласува бившите държавни глави да получават 60% от заплатата на действащия. На тази основа се изчисляват и осигуровките им. В момента обаче, в който бившият президент се пенсионира или сключи друг трудов договор, престава да получава тази заплата. Освен това държавата поема заплатата и на още един сътрудник на бившия президент, като сумата не трябва да надвишава 30% от заплатата на бившия президент. За това се сключва договор с действащия главен секретар на президента. Държавата предоставя и безплатен офис - в такива в момента се помещават президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Диана Кънчeва, Лиляна Филипова


Светлана Ангелова, зам.-шеф на социалната комисия в НС

Не са нужни промени в закона
- Г-жо Ангелова, губи ли новоизбраният президент Росен Плевнелиев осигурителни права, след като не получава заплата сега?

- За здравните вноски трябва да се самоосигурява за петте месеца, през които не е на трудов договор. Само така може да се възползва от безплатния пакет от медицински и стоматологични услуги на здравната каса - като всеки месец внася дължимите осигуровки.

- А социалното осигуряване?

- Тези осигуровки се дължат на база доход, който е реализиран от самото лице - било на основата на трудов договор или друг вид дейност. Ако не са внесени осигуровките, действително осигурителните му права ще бъдат прекъснати.

- Ще бъде ли морално да сключва договор за 5 месеца с нов работодател? Не е ли това пропуск на законодателството?

- Не смятам, че това е пропуск на законодателството, а е прецедент. При предходните президенти този проблем не е съществувал, защото са имали трудови договори.

- А не е ли по-чисто и по-достойно при такъв случай държавата да му зачита осигурителен стаж или да го осигурява на минимална заплата?

- Осигурителните вноски са на база трудова дейност и доход. В случая няма такава и няма как да се внасят и да се определят.

- А възможно ли е да му се гласува някаква заплата за тези три месеца?

- Това'не е в компетенциите на НОИ.

Законопроектът с десетките изменения, подготвен от финансовото министерство, не бе публикуван предварително за обществено обсъждане. Той бе съгласуван само с тристранния съвет за социално сътрудничество и одобрен от правителството на последното заседание в сряда. От проекта, който влиза за гласуване в НС, става ясно, че правителството предлага да отпаднат текстовете от всички закони, които предвиждат ползване на приходи от такси и глоби за ДМС на служителите.

Промяната ще засегне институции като НАП, агенция "Митници", Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, ДНСК, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, комисията по хазарта и др. НАП всъщност е единствената институция, за която се прави някакво изключение. В момента в агенцията като приход постъпват 25% от събраните суми от укрити данъци и вноски, както и 10% от събраните държавни и частни вземания. 90% от тези пари се харчат за ДМС. Занапред от двете пера - укрити данъци и събрани вземания, в НАП ще постъпват само 10 и 5%. Вместо за ДМС те ще се изразходват за реализиране на социални програми за служителите на агенцията.

Изключение за втората агенция от ключово значение за приходите в държавния бюджет - "Митници", няма. В момента там за ДМС се заделят до 10% от общите приходи на агенцията, включително от такси и глоби. Отделно от това към бюджета за заплати има 25% за ДМС над основните възнаграждения. И двата текста се отменят. Отпада и правото на здравната каса да раздава по този начин до 25% от събраните глоби и санкции. В НОИ няма да могат да заделят до 15% от ревизионните актове за начет.

За всички тези структури занапред трябва да важат новите общи правила за заплащане в администрацията. Те предвиждат разходите за възнаграждения на всяка институция да се разделят на две - минимум 70% за основни заплати, до 30% за бонуси. От финансовото министерство твърдят, че в нито една структура получаваните пари на практика няма да намалеят, и доказателство за това са непроменените разходи за заплати, заложени в държавния бюджет. Според експерти обаче в институции като НОИ и здравната каса например ще се стигне до реално намаляване на средствата, защото бонусите от глоби и такси не се планират в бюджета. При други институции тези бонуси по закон задължително се включват в бюджета, какъвто е случаят с агенция "Митници" и ДКЕВР например. При тях не би следвало да има намаление, ако общите разходи на държавата за възнаграждения не се променят.

Финансовото министерство смята, че така се спира пряката обвързаност на събраните глоби с дохода на конкретния чиновник, което е стимул за рекетьорство. Така или иначе обаче във всичките закони включването на приходите от такси и глоби за издръжката на съответната структура остава.

Подходът на Иванов е странен, защото безплатните ваксини у нас се осигуряват от здравното министерство, а не от НЗОК. Едва 9 европейски страни покриват ваксините срещу човешкия папилома вирус, за който се смята, че причинява рак на шийката на матката.

Д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването