География на Мъдростта



Pdf просмотр
страница9/102
Дата05.02.2023
Размер2.33 Mb.
#116515
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   102
География на мъдростта - Ерик Уайнър - 4eti.me
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
„Всеки въпрос е един повик за разбиране на света“
34
, казва космологът Карл Сейгън. Сократ би се съгласил, но само до известна степен. Всеки въпрос е един повик да разберем себе си. Сократ се интересувал от въпросите как. Как мога да водя по-щастлив, по-смислен живот Как да бъда справедлив Как мога да позная себе си
33
Karl Jaspers, The Great Philosophers (New York: Harcourt, Brace, 1957), 31 34
Carl Sagan, The Demon-Haunted World: Science as a Cradle in the Dark (New York: Ballantine, 1996),
323.


27 Сократ не можел да разбере защо неговите събратя атиняни не били по- заинтересовани от този вид въпроси предвид стремежа им да подобряват нещата, независимо дали става въпрос за създаване на статуи или за практикуване на демокрация. Атиняните според Сократ работели неуморно да подобрят всичко – освен себе си. Това трябвало да се промени, мислел си той, и приел за мисия на живота си да го направи. Това било значителна промяна във философията. Това вече не са мъгляви предположения за Космоса. Става въпрос за живота, за твоя живот и как да извлечеш максималното от него. Тази философия е практична. Тя е необходима. Както римският политики философ Цицерон отбелязва
„Сократ беше първият, който свали Философията от небето, установи я
в градовете и я въведе в домовете на хората“
35
Сократ не сее държал така, както ние си мислим, че философите трябва да се държат. Него интересувало дали има последователи. (Когато учениците му го питали задруги философи, Сократ с радост ги насочвал към тях) Той не завещава никакви концепции, теории или доктрини. Не публикува дебели томове. Всъщност той никога не е написал нито една дума. Днес познаваме Сократ благодарение на шепа антични източници, най-вече на неговия ученик Платон. Няма такова нещо като „Сократова мисъл, има само „Сократов начин на мислене. Сократ се интересува от средствата, а не от целите. Днес помним конската мухана Атина не заради това, което той знаела заради начина, по който е стигнал до това знание. За него е много по-важен методът, отколкото знанието. Знанието остарява бързо. Методите – не. Учените са измислили много модерни термини, за да опишат метода на Сократ диалектика, анкета, кръстосан разпит, индуктивно разсъждение. Аз предпочитам по-прост термин разговаряне. Разбирам, чене звучи изтънчено и вероятно няма дами донесе Нобелова награда, но е вярно. Сократ е говорел с хората. „Просветлен кибик“
36
, го нарича съвременният философ Робърт
Соломон. Страхотно попадение според мен. Кибикът обикновено се месии дава съвети, без някой да му ги иска, например при партия шах, която наблюдава отстрани. Този кибик обаче дава страхотни съвети. Той сваля философията на земята и същевременно я въздига. За да разглеждате живота, се изисква дистанция. Трябва да се погледнем отстрани, за да се видим поясно. Най-добрият начин за постигане на тази перспектива е чрез разговор. За Сократ философията и разговорът на практика са били синоними. Сократ разговарял с всякакви хора политици, генерали, занаятчии, както и с жени, робии деца. Той също така говорели на всякакви теми, стига само Цитирано в Paul Johnson, Socrates: A Man for Our Times (New York: Penguin, 2002), 81-82.
36
Solomon, The Joy of Philosophy, 14.


28 да са важни. Сократ не се интересувал от клюки и празни приказки. Знаел, че животът е кратък, и нямал намерение да губи за дреболии нито секунда от отреденото му време. Обмисляме как да живеем най-добрия възможен живот – обяснил той веднъж раздразнено на софист на име Горгий. – Можели да има по-сериозен въпрос от този за човек, който има нещо в главата си Колкото ида обичал разговора, според мен Сократ го смятал просто за един инструмент в комплекта си. Всичко, което правел, имало цел да познае себе си. Разговаряйки с другите, той се учел как да разговаря със себе си.
*** Философията може да е изкуството да се задават въпроси, но какво е въпросът А Ето това е въпрос, който би се харесал на Сократ Вземете една дума, която всеки знае или всеки мисли, че знае, и я изследвайте, изпробвайте, опипайте, вижте я от всеки възможен ъгъл. Осветете я с ярка и безмилостна светлина. Изминали са около двадесети четири века, откакто босият философ на Атина е обикалял по криволичещите и мръсни улици награда и е задавал въпроси. Оттогава постигнахме голям напредък вътрешен водопровод, бадемово мляко, широколентов интернет. Имахме повече от 2000 години, за да усъвършенстваме дефинициите. Доста добри сме в това, ако съдим по факта, че в Новия международен речник на Уебстър има половин милион статии. Но днес не е нужно да цапаме пръстите си с печатани страници. Дори дигитални страници не са ни необходими. Винаги можем да се обърнем към нашия верен адютант Сири
– Здравей, Сири.
– Здравей, Ерик.
– Имам въпрос.
– Питай и щети се отговори.
– Какво е въпрос
– Интересен въпрос, Ерик. Следва мълчание. Нищо. Разклащам телефона си. Все още нищо. Сири явно си мисли, че се опитвам да отгатна нейния алгоритъма тя няма такъв. Опитвам по-буквален подход
– Сири, какво е определението на въпрос
– Изречение, формулирано или изразено по такъв начин, че с него да се извлече информация. Предполагам, че това е точно, но е ужасно непълно. Сократ не би бил доволен. Той е бил педантичен привърженик на определенията. Отговорът на Сири ще му се стори едновременно твърде широки твърде тесен. Според дефиницията на Сири и двата въпроса Виждали ли сте ключовете ми и


29 Какъв е смисълът на живота, съществуват в една и съща плоскост. И двата имат за цел да извлекат някаква информация, и на двата е трудно да се отговори (поне в моя дом. Но информацията, която търсят, се различава толкова широко, че все едно е от различен вид. Колкото е по-голям въпросът, толкова по-малко ни интересува отговор, който ни дава просто информация. Какво е любов Защо съществува злото Когато задаваме тези въпроси, не искаме информация, а нещо по-голямо: смисъл. Въпросите не са еднопосочните се движат в (поне) две посоки. Те търсят смисъла и също така го предават. Да зададете на приятел правилния въпрос в точния момент, е акт на състрадание, на любов. Твърде често обаче използваме въпросите като оръжия и стреляме по други хора Кой си мислиш, че си, и по себе си Защо все не мога да направя нищо правилно Ние използваме въпросите като извинения Какво би променило това, и по-късно като оправдания Какво повече бих могъл да направя Въпросите, а не очите са истинските прозорци към душата. Както Волтер казва, за човек се съди най-добре не по отговорите, които дава, а по въпросите, които задава. Отговорът на Сири не улови нищо от магията, която се съдържа във всеки добър въпрос. Такъв въпрос, какъвто Сократ има предвид, когато казва


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   102




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница