География на Мъдростта

25 не е прав. Трябва да възприемем всичко, а не можем да разберем какво има вляво, преди да открием какво има и вдясно. Няма зигзаг, ако няма и зиг, и заг. Луда мъдрост означава да си способен да отхвърлиш социалните норми ида рискуваш остракизъм, или още по-лошо – да разтърсиш другите, за да те разберат. Оригиналната шокова терапия. Никой не обича да бъде шокирани ние по-често отхвърляме практикуващите лудата мъдрост като луди, отколкото да ги възприемаме като мъдри. Ето как описва Сократ неговият ученик Алкивиад: Той говори за някакви товарни магарета и ковачи, за обущари и кожари и като чели повтаря все едни и същи неща, така че на човек, който не е свикнал с неговия стил или не е много бърз в разбирането, това ще му се види като пълна глупост. И все пак, заключава Алкивиад, опитайте наистина да слушате Сократ известно време, и ще осъзнаете, че това е всичко друго, но не и глупост. Думите в неговата беседа – казва той – са почти като изречени от бог.
*** Докато налива още по една чаша „Ърл грей, Джейкъб Нийдълман ми разказва за първия въпрос, който е изпитал. Спомня си го ясно. Тогава бил на единадесет години. Той и неговият приятел Елиас Баркхордиан си седели на ниска каменна стена в квартала им във Филаделфия, както правели няколко пъти седмично, дори в дни, когато стената била покрита следи сняг. Година по-възрастен от Джейкъб, Елиас бил висок за възрастта си, с голямо кръгло лицеи блестящи тъмни очи. Двамата с наслада предъвквали големи научни въпроси за всичко – от движението на електроните до природата на сънищата. Тези въпроси интригували младия Джейкъб, нов този конкретен ден Елиас задал въпрос, който направо го повалил Кой е създал Бог
Джейкъб си спомня как се взирал в голямото гладко чело на Елиас, сякаш се опитвах да погледна в мозъка му, и как осъзнал, че когато зададе този въпрос, той предизвикане само мене, а цялата вселена. В този момент усетих как през мен преминава едно изключително усещане за свобода. И си спомням, че си казах думите Това е най-добрият ми приятел
Джейкъб Нийдълман бил поразен от неочакваната радост, която дава задаването и изпитването на големи въпроси. Историята на Сократ приличана тази на Джейкъб. Обстановката, разбира сее различна – бедните улици на Атина, а не Филаделфия, но траекторията е подобна. Отново има обръщане в нова и неочаквана посока и отново е
31
Needleman, The Heart of Philosophy, 153.
32
Ibid, 153.

26 замесен приятел, в случая на Сократ – млад мъж на име Черефон. Един ден
Черефон посетил Делфийския оракули задал въпросна Пития Имали в Атина човек, по-мъдър от Сократ. Не – бил отговорът. – Няма такъв Когато Черефон предал думите на оракула на Сократ, той бил смаян. Никой да не е по-мъдър от него Как е възможно това Той бил обикновен син на каменоделец, който нищо не знаел. Оракулите обаче никога не грешат, затова Сократ решил да разследва случая. Той започнал да разговаря по улиците с различни уважавани атиняни – от поети до генерали. Сократ скоро открил, че тези мъже не са толкова мъдри, колкото си мислели, чеса. Генералът не можел да му каже какво е смелостта, поетът не можел да даде определение какво е поезията. Накъдето ида се обърнел, той се натъквал на хора, които не знаят кои неща не знаят. Може би оракулът е бил прав, заключил Сократ. Може би, казал си той, аз притежавам някаква мъдрост, мъдростта да знам какво не знам. За Сократ най-лошото невежество било това, което се маскира като знание. По-добре широко и честно невежество, отколкото тясно и съмнително знание. Въвеждането на това невинно невежество, на тази чудесна нова наивност, както я определя философът Карл Ясперс, ето това е най-голе- мият принос на Сократ в изследването на човека, принос, който все още задвижва философския импулси в наши дни. Сократ не е първият философ. Преди него има мнозина Питагор,
Парменид, Демокрит, Талес, и т.н. Тези мъже обърнали погледа си към небето. Те се стремели да обяснят Космоса, да проникнат в загадките на света на природата. Резултатите били смесени. Талес, блестящ в много отношения, бил убеден, че цялата материя във Вселената се състои отвода. Подобно на Сократ тези философи задавали въпроси, но техните били главно от типа какво и защо. От какво е направено всичко Защо звездите изчезват през деня Този вид въпроси не интересували Сократ. Те нямали отговор, мислел си той, и в крайна сметка били маловажни. Вселената може да е запленяваща и прекрасна, но не е много разговорлива, а Сократ копнеел най-много за разговор.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: