География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| 2. Как да се чудим като Сократ 10:47 ч. Във влак номер 1311 на гръцките жп линии, пътуващ от Киато до Атина Влакът намислите. Изтъркан израз, клише, но добро. Всяка една от нашите мисли е свързана със следващите като вагоните натоварен влак. Всяка от тях зависи от другата в общото им движение напред. Всяка мисъл, независимо дали е за плодов сладолед или за ядрен синтез, е теглена от предишната мисъл и тласкана от следващата. Чувствата също пътуват като влакови композиции. Моите периодични пристъпи на меланхолия сякаш идват от нищото, но когато се замисля за произхода им, откривам скрита причинноследствена връзка. Тъгата мие била предизвикана от предишна мисъл или чувство, на свой ред предизвикано от предишна мисъл или чувство, което пък е било предизвикано от нещо, което майка мие казала през 1982 г. Чувствата, както и мислите не се появяват отникъде. Винаги има локомотив, който ги тегли. Поръчвам си сладки и кафе и моят влакна мисълта забавя ход. Не мисля и не чувствам нищо. Не се чувствам вцепенен, не е точно това. Не изпитвам нито щастие, нито тъга, нито нещо от огромния спектър между двете. Чувствам се празен по един приятен начин. Успокоени почти приспан от нежното полюляване на влака, така различно от грубостите на „Амтрак“, способни да те съборят. Наслаждавам сена кафето си – не само на вкуса, но и на начина, по който чашата, топла и седна приятна тежест, се сгушва в ръката ми – и тревогите ми си вземат отпуск. Гледам червените покриви и синьото Йонийско море, които се плъзгат пред погледа ми, сякаш се движат те, а не аз. От доста време правя само това. Гледам безцелно през прозореца и се чудя. Чудя се. Две прости думи, които обаче съдържат семената на цялата философия, а и много повече. Всички големи открития и лични пробиви започват с тези две думи. Чудя се. *** Предполагах, че подобно на извън релсите, изразът влакна мисълта(мислите) е роден в ерата на железницата. Но не е. Фразата е изкована от английския философ Томас Хобс през 1651 година – повече от век преди построяването на първата жп линия. 23 Рядко, веднъж или два пъти в живота, ако имате късмет, се натъквате на изречение, което е толкова неочаквано, толкова изпълнено със смисъл, че ви кара да замръзнете на място в изумление. Намерих точно такова изречение, скрито в една странна малка книжка, наречена Сърцето на философията от Джейкъб Нийдълман. Казвам странна, защото по онова време не знаех, че философията има сърце. Мислех, че има само глава. Ето гои изречението „Нашата култура, общо взето, е склонна да решава проблемите си, без да е изпитала въпросите си“ 26 Оставих книгата и започнах да въртя тези думи в ума си. Знаех, че съдържат важна истина, но не знаех каква. Бях объркан. Как човек изпитва въпроси И какво лошо има да се решават проблеми Няколко седмици по-късно се озовах в компанията на човека, който бе написал тази дълбока и объркваща сентенция. Джейкъб Нийдълман е професор по философия в Държавния университет в Сан Франциско. Възрастта е забавила походката му. Гласът му е изтъняла кожата му е прозрачна като оризова хартия, но умът муси е останал пъргав. Джейкъб мисли, преди да говори, и за разлика от повечето преподаватели по философия използва думи, каквито използват нормалните хора. Думи като въпроси изпитвам. Начинът, по който ги комбинира обаче, е всичко друго, но не и нормален. Докато седим на терасата му с изглед към Оукланд хилс“ 27 , отпивайки чай „Ърл грей и вода с лимон, засипвам Нийдълман с думи Каква е тая щуротия Ние задаваме въпроси. Понякога поставяме въпроси. Може да се борим с някои с въпроси. Но не изпитваме въпроси. Дори и в Калифорния. Нийдълман замълча. За дълго време. Толкова дълго, че започнах да се притеснявам, че е заспал. Накрая се размърда и заговори. Съвсем тихо, така че трябваше да се наведа напред, за да го чуя. Това е рядкост, но е възможно. Сократ е изпитвал въпроси Разбира се. Неразгадаемият, неизбежният Сократ. Светецът-покровител на философията. Кралят на въпросите. Сократ не е измислил въпросите, но е променил начина, по който ги задаваме, което от своя страна променя отговорите, които те дават. Ние мислими действаме различно заради Сократ, дори да не знаем нищо за него. Сократ не е лесен за опознаване. Кацнал толкова високо на пиедестала, който сме му издигнали, той едва се вижда. Просто едно петънце. Една идея, и то мъглява. Това е жалко. Сократ не е бил петънце. Той не е бил идея. Биле човек. Който диша, ходи, облекчава се, прави любов, бърка сив носа, пиещ вино, разказващ шеги човек. 26 Jacob Needleman, The Heart of Philosophy (San Francisco: Harper & Row, 1982), 7. Източната частна Оукланд, Калифорния, която включва няколко заможни квартала. 24 Също и грозен човек. Най-грозният в Атина, както казвали. Носът му бил широки плосък, устните му пълни и месести, коремът огромен. Бил плешив. Имал очи, подобни на рачешки, широко разположени, което му давало голямо периферно зрение. Сократ може ида е знаел повече от другите атиняни или пъкне (той настоявал, чене знае нищо, но определено виждал повече от тях. Сократ ядял малко, къпел се рядко и винаги носел едни и същи опърпани дрехи. Той ходел винаги бос, дори и в дълбока зима, а походката му била странна, стъпвал наперено, нов същото време се клател като гъска. Можел да издържи дни наред без сън и в същото време да пие, без да се напива. Той чувал гласове – добре де, един глас. Наричал го своя демон. Това започна, когато бях дете – обяснил той по времена съдебния процес, на който бил обвинен в безбожие и развращаване на младежта. – Това е глас, който ми говори и винаги ме отклонява от нещо, което съмна път да направяно никога немее насърчавал да направя нещо Взети заедно, необичайният външен видна Сократ и неговите особености го правели да изглежда като човек от друг свят. „Той изглежда, като че сее Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|