География на Мъдростта

18 вербуват на тяхна страна. Защото за нас, хората, които бихме искали да сме оптимисти, полупразната чаша е по-добра от никаква чаша или от такава, която сее разбила на сто парчета и е срязала някоя основна артерия. Всичко е въпросна перспектива.
Марк имал проблеми със съня. Той страдал от болки с неясен произход в гърдите и стомаха. Неговият лекар – арогантен, но компетентен човек на име Гален, му предписал панацея (вероятно с добавка от опиум, за да му помогне да спи.
Марк, също като мен, се стремял да бъде сутрешен човек. Широка пропаст обаче дели истинските сутрешни хора от тези, които имат такива аспирации. И като си лежа тук, усещайки нежното люлеене на влака и топлото одеяло „Амтрак“ до тялото си, тази пропаст ми се струва непреодолима. Ще си помислите, че най-лесното нещо е човек да стане. Поставяте единия крак на пода, а след това другия. След това заставате във вертикално положение. И все пак аз не успявам да постигна вертикален статус. Дори и диагонален не успявам да постигна. Какво не е наред с мен Помогни ми,
Марк.
*** Медитациите са различни от всяка книга, която съм чел. Всъщност това изобщо не е книга. Това е проповед. Компилация от напомняния и окуражавания. Римски бележки за хладилник. Марк Аврелий се страхува най-много не от смъртта, а от забравянето. Постоянно напомняна себе си да живее пълноценно. Марк не е възнамерявал да публикува
22
своите бележки за хладилник. Теса били предназначени за самия него. Всъщност не четеш Марка по-скоро го подслушваш. Харесва ми това, което чувам. Харесвам честността на Марк Аврелий. Харесва ми как той разкрива себе си върху листа, излагайки страховете и уязвимостите си. Тук най-могъщият мъж в света признава за безсъние и панически атаки, както и своите, в най-добрия случай, формални изпълнения като любовник. (Той депозира спермата си и си тръгва, така описва акта на копулация) Марк никога не губи от поглед стоическото правило, че цялата философия започва с осъзнаване на нашата слабост. Той не изгражда грандиозна философска система, която да бъде разнищвана от поколения ревностни студенти. Това е философия като терапия, Доста спорове има по въпроса дали Марк Аврелий е приемал опиуми дали евентуално е бил пристрастен към него. Виж Thomas Africa, „The Opium Addiction of Marcus Aurelius” Journal of the
History of Ideas 22, no. 1 (1961): 97-102. За мен самия би бил поточен преводна заглавието от Медитации.

19 в която Марк играе ролята и на терапевти на пациент. Медитациите е, както отбелязва преводачът Грегъри Хейс, „една книга за самопомощ в най-
буквалния смисъл“
23
От времена време Марк увещава самия себе си да спре да мисли ида започне действа. Спри да описваш добрия човек. Бъди такъв. Разликата между философията и говоренето за философия е като разликата между пиенето на вино и говоренето за вино. Една глътка добро „Пино ноар“ ще ви разкаже повече за реколтата, отколкото години усърдно изучаване на енологията. Идеите на Марк не се реализират просто ей така. Както и идеите на никой от философите. Марк Аврелий е стоик, но не само. Той е пиел от много извори Хераклит, Сократ, Платон, циници и епикурейци. Марк, както всички велики философи, е събирал мъдрост, откъдето може, смитал я като уличен метач отвсякъде. За него е била важна ценността на идеята, а не нейният източник. Да четете „Медитациите“, означава да станете свидетели на един философски акт в реално време. Марк предава мислите си наживо, без цензура. Наблюдавам „някой, който обучава себе си да бъде човешко същество“
24
, както твърди коментаторът на античната философия Пиер Адо. Няколко глави в „Медитациите“ започват с фразата Когато вие трудно да станете от леглото Докато чета по-нататък, ми се струва, че голяма част от книгата е трактат под прикритие за Големия Въпрос за Леглото. Не само как да станете от леглото, но и защо изобщо да го правите? Въпросът за самоубийството на Камю, увит в пухен юрган. Марк преминава туна едната, туна другата страна, водейки дискусия със самия себе си. От какво да се оплаквам, ако ще върша това, за което съм роден – да правя нещата, заради които съм се появил на този свят Или пък съм създаден затова Да се сгуша под одеялата ида си остана на топло Но тук е приятно Значи си роден, за да се чувстваш приятно Вместо да вършиш и преживяваш разни неща Така се мята той напред-назад. Хамлет под завивките. Той знае, че има велики дела за вършене, велики мисли за мислене. Само ако можеше да стане от леглото.
***
23
Gregory Hays, Introduction to Marcus Aurelius, Meditations (New York: Penguin, 2002), XXXVII.
24
Pierre Hadot, Philosophy as a Way of Life (Oxford, UK: Blackwell), 251.

20
„Доброооо утрооооо, пътницииии! Куку, не се крий, виждам те Има кафенцееее!“ Мис Оливър се завръща още подразнещо весела отпреди. Това е. Сега вече сериозно обмислям да стана от леглото. Всеки момент ще го направя. Разглеждам стиропорената си чаша и забелязвам, че по нея има фрагменти от мъдростта на „Амтрак“: Променете начина, по който виждате света, и от другата страна Почувствайте вкуса на един по-добър свят. Признавам, не звучи много ерудирано, но намирам тази детинска простота за някак умиляваща. Соня, моята тринадесетгодишна дъщеря, обича да спи толкова, колкото и аз. Аз се самоопределям като едно мързеливо човешко същество, обяви тя един ден. Опитът да я измъкнеш от леглото сутрин в делничен ден, изисква мобилизацията на ресурси, каквито не са виждани от десанта в Нормандия. Нов почивните дни и когато вали сняг, тя се хвърля към живота без чужда помощ. Когато я попитах затова несъответствие, тя философски обясни Ангажиментите ни вдигат от леглото, а не будилникът. Тя е права. Когато се мъча да стана, не леглото е врагът ми, дори не е светът отвън. Това са моите представи. Докато лежа под завивките, си представям един враждебен свят, решен да обърне всичко в живота ми наопаки. Точно като Марк. Вярно, в неговия свят има войнствени варвари, чума и дворцови бунтове. Пречките обаче са относителни. Разхвърляното бюро за един човек е същото като нахлуване на диваците за друг. Може би най-голямата пречка са другите хора. Те усложняват Големия Въпрос за Леглото. Марк не стига толкова далеч като френския философ
Жан-Пол Сартр с прословутата му декларация, че адът – това са другите, но е доста близо. Когато се събудиш сутрин, си кажи хората, с които ще си имам работа днес, ще бъдат нахални, неблагодарни, арогантни, ревниви и навъсени. Малко сее променило от дните на Марк Аврелий.
Марк предлага да се справяме с трудните хора, като ги лишим от правомощия. Да им отнемем лиценза да влияят на живота ни. Другите хора не могат дави наранят, защото нищо, което се случва в ума на някой друг, не може дави навреди. Разбира се. Защо да ме интересува какво мислят другите, когато мисленето, по дефиниция, се случва изцяло в тяхното
съзнание, а не в моето Винаги съм подозирал, че в основата на неспособността мида стана от леглото, се крие едно презрение към самия мен, което не мога да призная напълно. Марк, като посмел от мен, го прави. Не обичаш себе си достатъчно, казва той и изглеждана ръба на самосъжалението, когато, страница или две по-късно, отново атакува Стига нещастно хленчене, маймунски живот. Можеш да си добър днес. Но вместо това избираш утре. Той запазва най-острите си стрели за егоизма, който е доловил в самия себе

21 си Когато лежа в леглото, като сега, мисля само за себе си. Да останеш под завивките, показва заключителният анализ, е егоистичен акт. Осъзнаването на този факт движи Марк. За него да стане от леглото, е дълг. Дълга не задължение. Има разлика. Дългът идва отвътре, задължението отвън. Когато действаме от чувство за дълг, правим това доброволно, за да издигнем себе си и другите по-високо. Когато действаме по задължение, ние правим това, за да предпазим себе си и само себе си от някакви последствия.
Марк е бил наясно с това разграничение, но както обикновено е имал нужда да си го напомни. На разсъмване, когато ти е трудно да станеш от леглото, си кажи Трябва да отивам на работа – като всяко човешко същество. Не като стоик, не като император или дори като римлянина като човек.
***
– Дин-дан, дин-дан! Госпожица Оливър е тук. Споменах ли, че количката с кафето е отворена Нямам търпение да се срещна с всеки един от вас Дин-
ДААН! Край, това е. Ставам от леглото. Махам от себе си одеялото на „Амтрак“. То не оказва особена съпротива. Изправям се. И за какво, чудя се, беше всичкото онова хленчене и безмилостно самоанализиране? Че това е нищо работа. Тъкмо да започна да празнувам малката си, но решителна победа над гравитацията, когато Страничното накланяне – или може би беше Внезапното раздрусване – не съм сигурен – ме събаря обратно в леглото. Ето, това е най-дразнещото в Големия Въпрос за Леглото. Не е достатъчно да му отговорите веднъж. Той е като ходенето на фитнес или родителството. Изисква многократни и редовни упражнения.
– Дин-дан, дин-дан! Госпожица Оливър е отново тук, дами и господа Дръпвам завивките обратно. Още пет минути, казвам си. Само още пет минути.

22

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: