География на Мъдростта
Изтегляне 2.33 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Виктор Франкъл - Човекът в , География на блаженството, човек търси бог
| ственият наистина сериозен философски проблем“ 17 . Животът стрували да се живее, или не Останалото е също метафизично празнословие. Простичко казано, ако няма философ, няма и философия. Твърдението на Камю е логически правилно, но според мен непълно. След като сте се преборили с въпроса за самоубийството и сте заключили, чеда, животът си струва да се живее (засега, екзистенциалните заключения са винаги условни, вие се сблъсквате с друг, дори по-неприятен въпрос трябвали да стана от леглото Смятам, че това вече е един наистина сериозен философски проблем. Ако една философия не може да ни измъкне изпод завивките, каква полза от нея Големият Въпрос за Леглото, като всички големи въпроси, всъщност е сбор от много въпроси, замаскирани като един. Нека да придърпаме обратно одеялото си ида помислим. Наедно ниво се питаме мога ли да стана от леглото Ако не сте инвалиди, отговорът е – да, можете. Ние също така се питаме дали има полза да ставаме от леглото, и най-важното – трябва ли да ставаме от леглото. Тук вече става трудно. Шотландският философ Дейвид Хюм е размишлявал много по тези въпроси, макари рядко да го е правел от кревата. Той разделя всяко изследване надве части е и трябва. Частта е е наблюдателна. Ние наблюдаваме, без да правим преценки, емпиричните ползи от ставането от леглото например то ще ви създаде увеличен приток на кръв и ще ви даде възможност да реализирате печалби. Частта трябва съдържа морална преценка. Не какви са предимствата да станем от леглото, а защо трябва да го правим. Хюм смята, че прескачаме твърде бързо от е към трябва. Едно етично трябва никога не следва пряко от едно фактическо е. И от онова, което е, не може да се заключи какво трябва да бъде. (Ето защо проблемът Е – Трябва е известен още като Гилотината на Хюм“, тъй като той разделя е от трябва и изисква да има разстояние между двете) Присвояването напари от вашия работодател е вероятно да доведе до лоши последици, следователно не трябва да присвоявате. Не е задължително, казва Хюм. Не можете да преминете от констатиране на факт към етично изявление. Ставането от леглото може да е здравословно и доходоносно, но това не означава, че трябва да го направим. Може пък да не искаме по-добър приток на кръв и увеличен потенциал за печалба. 17 Albert Camus, The Myth of Sisyphus and Other Essays, превод Justin O’Brien (New York: Vintage, 1983), 3. 18 David Hume, A Treatise of Human Nature (New York: Penguin, 1985), Book III, Part I. 16 Може би просто ние добре тук, под завивките. Именно това проклето трябва обяснява нашето затруднение. Чувстваме, че трябва да станем от леглото и че ако него направим, сигурно нещо не е наред с нас. Да стана или да не стана Под топлите завивки конкуриращите се импулси излъчват тези послания със силата на сократически диалог или с енергията на водещите на новините в кабелна телевизия. Отборът за оставане в леглото има сериозни аргументи. В леглото е топло и безопасно, не чак като в утробата, но нещо подобно. Животът е хубави не кой да е философа самият Аристотел казва, че Добрият Живот (винаги с главни букви) е единственото, което има значение. Обратно, там, навън, е студено. Лоши неща се случват навън. Войни. Пандемии. Чалга. Изглежда като забивка за отбора за оставане в леглото. И все пак нищо във философията не е окончателно ясно. Винаги има едно все пак. Цели философски системи, когнитивни свръхструктури – издигащи се кули на мисълта, са изградени върху тези прости думички все пак. И все пак животът отвън ни вика. Времето, с което разполагаме на тази планета, е твърде малко и твърде ценно. Наистина ли искаме да го прахосаме в хоризонтално положение Не, не искаме. Със сигурност жизнената сила, пулсираща през уморените ни вени, е достатъчно мощна, за да изтръгне един мъж на средна възраст, с леко наднормено тегло, но не затлъстял, от леглото. Нали Този разговор, под една или друга форма, се води под завивките, откакто съществуват завивки и хора, които да се крият под тях. Постигнали сме значителен напредък от римските времена до днес, но Големият Въпрос за Леглото си остава по същество непроменен. Никой не е застрахован. Президент или селянин, знаменит готвач или бариста в Старбъкс, римски император или невротичен писател, всички ние сме подчинени на едни и същи закони на инерцията. Всички сме тела в покой, които чакат някаква външна сила да им въздейства. Затварям очи и Марк се материализира. Толкова истински, колкото чашата от вчерашното кафе, останала на ръба на тясното ми легло в купето. Мога да си го представя как сее свил в личната си палатка в римския лагер край река Гран, приток на Дунав. Денят е студени влажен, настроението му е лошо. Войната не върви добре. Германските племена са устроили засада и са прекъснали римските снабдителни линии. Духът на войските на Марк е нисък, но кой може да ги обвини Убити са повече от 50 000 римски войници. На Марк без съмнение му липсва Рим. Особено съпругата му Фаустина, която го обича, макар невинаги да му е вярна. Последното десетилетие не беше лесно, помрачено не само от постоянните нападения на варварските племена, но и от неуспешното въстание на интриганта Касий. Липсват му и децата. Фаустина роди поне тринайсет, но по-малко от половината оцеляха. 17 Марк Аврелий е бил рядкост цар философ. Какво е карало най-могъщия човек в света да изучава философия Като императоре можел да прави, каквото си поиска, или пък да него прави. Защо да отделя време от натоварения си график, за да чете класиката ида размишлява за неща от живота, за които няма отговор Ранните години на Марк дават няколко отговора. Той е имал най-редкия вид детство щастливото. Обичал книгите и повече му харесвало да чете, отколкото да ходи в цирка. Което го поставя ведно отчетливо малцинство сред римските ученици. По-късно, влюбен в гръцкия начин на живот, той почнал да спи на твърдата земя покрит само с палиум, бедната дреха на философа, докато майка му него подгонила и настояла да се откаже от тази глупости да спи в подходящо легло. Римляните гледали на гръцката философия по начина, по който повечето от нас гледат на операта тя е нещо достойно и красиво, и ние наистина трябва да ходим по-често, ама е толкова трудна за разбиране и освен това кой има време Римляните харесвали идеята за философията повече от действителната философия. Затова Марк, един действащ философ, изглеждал силно подозрителен на съгражданите си. Хората се подсмивали зад гърба му дори и след като вече бил император. Той никога не е искал тази работа. Марк станал император случайно. Виновен е неговият предшественик Адриан, дал ход на събитията, които довели до това, Марк да бъде коронясан за император през 161 г. сл.Хр. Тогава той бил на 40 години. Марк се радвал на щастлив период в началото. Един меден месец, продължил шест месеца. След това дошли смъртоносното наводнение, чумата и нашествията. Като се изключат тези войни, Марк имал сравнително малко кръв по ръцете си. Живо доказателство, че абсолютната власт невинаги корумпира абсолютно. Марк редовно издавал снизходителни присъди на дезертьори и други нарушители на закона. Когато империята се сблъскала с финансова криза, той пуснал на търг имперско имущество – дрехи, бокали, статуи и картини, – вместо да повиши данъците. И в един акт, който ми се струва особено трогателен, той постановил, че всички артисти, ходещи на въже (които обикновено били млади момчета, отсега нататък трябвало да го правят над дебели матраци. Марк Аврелий проявил голяма смелост в битките, но, както казва биографът му Франк Маклин, най-смелият му подвиг бил „постоянната му Изтегляне 2.33 Mb. Сподели с приятели:
|