География на Мъдростта

33 дъщеря ми, която с едва забележимо потрепване на лявата си вежда даде да се разбере Регистрирах въпроса ти, баща ми, иго счетох за недостоен за отговор, така че сега ще се върна към палачинките си и към Snapchat.“ Реших да бъда настоятелен като Сократ и повторих по-силно: Имали такова нещо като глупав въпрос Тя вдигна поглед от екранчето и се замисли за малко. Поне аз предположих, че мисли. Тогава за мое удивление тя заговори
– Да – каза тя. – Глупав въпрос е този, на който вече знаеш отговора. И с това тя се върна към палачинките и към телефона сина който бродираше с пръсти, както баба ѝ е бродирала пикето си. Не за първи или последен път тя ме изненада. Беше права. Освен ако случайно не си прокурор, да задаваш въпросна който вече знаеш отговора, наистина е глупаво. Правим това по-често, отколкото си мислими то по различни начини. Може да зададем въпрос, за да се изфукаме със знанията си или пък да извлечем информация, която подкрепя някое наше непоколебимо убеждение, което обаче не сме изследвали. За Сократ никой от тези не може да се нарече сериозен въпрос. Сериозният въпрос навлиза в неизследвани води. Сериозният въпрос носи риск, катода драснеш кибритена клечка в тъмна стая. Не знаеш какво ще намериш, когато стаята се освети – чудовища или чудеса, – но така или иначе драсваш клечката. Ето защо сериозните въпроси се изговарят неуверено, а тромаво, колебливо, с неловкостта набързо израсъл тийнейджър. За Сократ нищо не е по-важно или посмело.
*** Професор Джейкъб Нийдълман ми налива още една чаша вода с лимон. Ръцете му се движат бавно, но уверено. Ледените кубчета се удрят в стъклото и дрънчат. Калифорнийската светлина става по-мека, а цветовете по-богати, докато слънцето залязва. Моля Нийдълман дами разкаже повече за себе си. Поема си с хриптене дълбок дъх име пренася обратно във Филаделфия на своята младост от 40- те години. Елиас и той продължили дългите си философски разговори на каменната стена, макари с намаляваща честота. Един ден, когато Джейкъб се обадил, отговорила майката на Елиас и с особен глас му казала, че той си почива. Джейкъб знаел, че нещо не е наред много преди да чуе думата левкемия. Той си спомня един от последните въпроси, които изпитал заедно с Елиас. Чудя се какво се случва с човек, когато заспи – попитал Джейкъб приятеля си. – Къде отива

34 За първи път Елиас нямал отговор. Той умрял малко преди четиринадесетия си рожден ден. Смъртта, особено неестествено ранната, по особен начин фокусира ума. Въпросите залели Джейкъб. Защо Елиас, а не той Какво би трябвало да правим с този кратък период от време, който ние отреден Той не получил задоволителни отговори от родителите си, от своите учители или от своя равин. Така че се обърнал към Сократ и философията. Защо философия, питам аз. Защо обичаш нещо Чувстваш се призван. Да отговориш на най-важните въпроси. Кои сме ние Какво сме ние Защо сме тук Човешките същества се нуждаят от смисъл. Така чеда, това беше призвание Родителите на Джейкъб не били въодушевени от призванието му. Те бяха поели обет пред Бога най-големият им да стане лекар – разказва той с каменно изражение. – Най-големият син бях аз Джейкъб наистина станал доктор, но не от медицинския вид. Той получил докторска степен по философия. Джейкъб все още си спомня първия път, когато някой го представил на обществено място като доктор Нийдълман“ в присъствието на майка му. Тя прекъснала човека, за да отбележи Знаете ли, той не е от онзи вид доктори, които правят добро на някого.
Нийдълман прекарал остатъка от живота си, доказвайки, че тя греши. Трупал академични награди и повишения, винаги изпълнен с желание да достигне до по-широка аудитория. Той не можел да разбере защо тези върховни въпроси получават толкова малко внимание. В нашата култура няма място, където най-важните, върховните въпроси да се почитат като въпроси. Всяка институция и социална форма, която имаме, се занимава или с решаване на проблеми, или с осигуряване на удоволствие, казва Нийдъл- ман. Той прави пауза, оставяйки думите му да се разтворят в мекия калифорнийски въздух. Осъзнавам, че е прав. Да решаваш един проблем, преди да го изпиташ на гърба си, е катода опиташ да сготвиш ястие, преди да купиш съставките от бакалията. И все пак толкова често ние посягаме към най- бързото решение или към най-подходящото удоволствие. Готови сме на всичко само за да не останем насаме със своето невежество. Гледам разсеяно хълмовете, прашно кафяви през това времена годината. Ушите ми регистрират приятното подрънкване на вятърни камбанки някъде наблизо, смесено с едно безмълвно присъствие, едно нищо, което е, което запълва пространството между мени Джейкъб Нийдълман и ни свързва.
***

35 Сократ се отнасял с подозрение към написаното слово. То лежи безжизнено на страницата и пътува само в една посока – от автора към читателя. Не можеш да говориш с книга, дори и с добра книга. Ето защо решавам да не чета диалозите на Платон, ада ги слушам. Изтеглям ги от интернет. Не съм сигурен каква е древногръцката дума за
„мегабайт“, но диалозите са страшно много от тях. Диалозите се превръщат в саундтрака на моя живот. Слушам, докато се возя във влака и докато карам дъщеря сина футболни тренировки. Слушам, докато бягам по фитнес пътечката. Готвя със Сократ и си пийвам със Сократ. Събуждам се със Сократ и лягам да спя със Сократ. Диалозите включват Сократ и един или повече събеседници, които се борят със значението на думи катода речем, справедливост, смелост или любов. Това не са сухи трактати. Това са пълнокръвни разговори, на моменти стигащи до спори за моя изненада също така смешни. Мъдрост, пълна с дяволии, както се изразява Ницше. Разговорът със Сократ често вбесява и дезориентира, както свидетелства един герой от Диалозите, Никиас: Всеки, който е близък със Сократ и влезе в разговор с него, може да бъде въвлечен в спори на каквато и тема да заговори, Сократ така ще го завърти, че най-накрая човекът ще установи, че е разказали сегашния, и миналия си животи щом веднъж го е оплел, Сократ няма да го пусне, докато него пресее старателно открай докрай. Друг събеседник се оплаква, че Сократ го е превърнал в купчина безпомощности сравнява философа с електрическа змиорка, която вцепенява умовете на хората. Разговорът със Сократ бил обезкуражаващ по същия начин, по който е отчайващ разговорът с любознателен петгодишен
– Можели да вечеряме сладолед
– Не.
– Защо
– Защото сладоледът не е добър за теб.
– Защо
– Защото съдържа захар.
– Защо захарта да е лоша
– Защото се съхранява в мастните клетки на тялото ти.
– Защо
– Защото просто е така Сега отивай в стаята си. Въпросите на детето ни дразнят не защото са глупави, а защото не сме в състояние да им отговорим адекватно. Детето, подобно на Сократ, разкрива нашето невежество и макар това да е от полза в дългосрочен план, в

36 краткосрочен план е досадно. „Ако не дразните никого, не сте философ“
41
, казва Питър Крифт. Прочитам това и се накокошинвам обнадежден. От множество благонадеждни източници съм чувал, че наистина съм досадник. От световна класа. Виждам и други прилики със Сократ. Статусът на чешит, който много не се вписва в обществото. Шкембето. Лутащият се уми склонността към чудене. Любовта към разговорите. Това, по което се различаваме обаче, е неотстъпчивостта. Аз съм склонен да избягвам битките, реални или въображаеми. Не и Сократ. Той е бил много смел. Биейки се в обсадата на Потидея през 432 г. пр.Хр., той демонстрира забележителна сила и издръжливост, спасявайки живота на приятеля си
Алкивиад. На философската арена Сократ също бил непримирим. Той бил безмилостен ревизори изисквал хората да му дават отчет не само засвоите убеждения, но и за живота си. Не можело да се измъкнеш от дебат със Сократ. Той виждал през димната завеса от думи, предназначена да въведе в заблуждение, толкова обичана от интелектуалните позьори както тогава, така и сега. Я се виж бе, генерал, който не знае какво е смелостта. Свещеник, който не може дами каже какво е благочестие. Родител, който не знае какво е любовта Целта е била не да унижава, ада осветлява, да улесни един вид интелектуалната фотосинтеза. Сократ като градинар. Той обичал най-много точно това – „да засади един въпрос в ума ида го гледа как расте“
42
Това засаждане на въпроси било труден бизнес. Никой не обича да излагат на показ невежеството му, особено толкова публично, и много от диалозите се разгорещявали. Не те разбирам, Сократе, така че бих искал да питаш някой, който те разбира – казва нервираният му събеседник Горгий в един от диалозите. – Ти си тиранин, Сократе. Бих искал или да прекратиш този спорили да накараш някой друг да спори с теб Понякога си разменяли и нещо повече от силни думи. Мъжете удряха Сократ с юмруци и скубеха косата му, съобщава биографът му от III век Диоген Лаерций. Сократ дразнел другите заради добра кауза по-доброто зрение. Сократ като оптометрист. Хората обикалят наоколо с погрешни рецепти за очила. Естествено, този пропуск се отразявана това, как виждат и какво виждат. Те неправилно смятат, че изкривеният им възглед за реалността е единственият възможен възглед. Нещо по-лошо, те дори не знаят, че носят очила. Те постоянно се препъват, блъскат се в мебели, спъват околните и през цялото
41
Kreeft, Philosophy 101 by Socrates, 63.
42
Ibid., 37.
43
Diogenes Laertius, Lives of the Eminent Philosophers, превод Pamela Mensch (New York: Oxford
University Press, 2018), 71.

37 време обвиняват мебелите и другите хора. Сократ смятал, че това е глупаво и ненужно.
*** Слънцето неусетно се променя в тлеещо тъмночервено и във въздуха се прокрадва лек хлад. С Джейкъб Нийдълман разговаряме от часове, но никой от нас не сее уморил от това просветно кибичене. Обръщаме се към темата за фалшивите вярвания. Философът, предполага Нийдълман, е като един едър бодигард в Нощния клубна идеите. Философът казвана своите мнения Вие сте моите мнения. Как влязохте тук Не сте ме питали. Не съм ви прегледал. И въпреки това аз ви вярвам и вие контролирате живота ми. Мисля си за моите мнения и как те колонизират ума ми. Както всички хитри колонизаторите ме подлъгват да вярвам, че аз съм ги поканил. Аз ли Или те се появиха, без някой да съобщи за идването им, тези идеи на други хора, и се облякоха в моите дрехи Връщам се пак към началото, към онази интригуваща, изкусителна идея за изпитване на въпроса. Какво има предвид
Джейкъб обяснява, че разграничава обикновеното задаване на въпроси от задълбочения разпит. Обикновеното разпитване се плъзга по повърхността като Сири. Задълбоченият разпит е бавени се потапя в глъбините. Ако наистина живея един въпрос, ако го оставя да ме обсеби, тогава това състояние на задълбочено разпитване е само по себе си трансформативно.“ Живееш въпроса Да, живея въпроса. Той стои на заден план в ума ми през голяма част от времето. Да преживееш един въпрос. Не просто да се опитваш да го решиш. Твърде често ние скачаме направо към решението Това звучи добре, караме да искам да прекарвам остатъка от дните сив преживяване на въпроси, но какво става с отговорите Къде се вписват те Нали точно в това обвиняват философията че е само разговор, безкрайни въпроси и никакви отговори. Влак, който винаги отпътува и никога не пристига. Не е вярно, казва Нийдълман. Философията определено се интересува от дестинацията, но пътуването не може да бъде прибързано. Това е единственият начин да сте сигурни, че ще стигнете не просто до умни отговори, а до отговорите на сърцето. Другият вид, отговорите на главата, не само носят по-малко удовлетворение, но и са в най-дълбокия смисъл по- малко верни.

38 Да стигнеш до отговори на сърцето, изискване само търпение, но и готовност да постоиш с невежеството си. Да останеш със съмнението, със загадката, вместо да се втурнеш да разрешиш проблема, да отметнеш още една задача от своя безкраен списък с неща, които трябва да свършиш. Това отнема време и изисква смелост. Другите щети се присмиват. Нека се присмиват, казва Джейкъб Нийдълман. Нека се присмиват, казва и Сократ. Присмехът е цената на мъдростта.
*** Преди известно време разговаряхме с моята приятелка Дженифър. Да поясня аз говорех, тя слушаше, докато препредавах обичайния си каталог от притеснения. Страдам от проблем с разпределението, казах й. Имам достатъчно от всеки даден атрибутно той е разпределен неравномерно. Космите например. Имам изобилие от тяхна гърдите и в ноздрите си, но съвсем недостатъчно на главата си. Успехът обаче е по-проблематичен. Това не е проблем с разпределението, обясних аз, а си е истински недостиг. Не съм достатъчно успешен, казах й.
Дженифър направи пауза по начина, по който хората правят, когато сана път да кажат нещо задълбочено, или планират стратегия за бягство. За щастие паузата на Дженифър беше от първия вид. Как изглежда успехът, каза тя. Как изглежда успехът, казах аз. Да, как изглежда успехът Обикновено, когато повториш като папагал въпроса на някого, той се чувства задължен да го доразвие, да даде повече подробности, да попълни точките с липсващата информация вместо теб. Не и Дженифър. Въпросът ми се върна като бумеранги ме удари по главата. Как изглежда успехът Това никога неми беше хрумвало. Винаги съм мислил за успеха от гледна точка на количеството, а не на естетиката. Има значение как поставяме даден въпрос. Дженифър би могла да попита Защо искаш да постигнеш успех Или Колко успех е достатъчен Щях да отхвърля тези запитвания, да ги смачкам като комарите, които кръжаха наоколо, докато седяхме на нейната веранда в Ню Джърси. Защо искам да

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: