Георги Андреев българия или мафията ? II

Има ли изход?

Благоразумно се премълчава, че държавният дълг на САЩ, според различни източници, е 6 или 10 трилиона долара (навярно и двете числа са верни и се отнасят за различни годи­ни) - съответно по 25 или 40 хиляди, долара на човек, включително бебетата (за сравнение – всеки българин „участва" във външния дълг с 1900 долара). САЩ никога не могат да изпла­тят такъв огромен дълг. Откажат ли да плащат, ще рухне световната финансова система. И все пак някога ще дойде Видовден и то в недалечно бъдеще! Понеже дългът ще расте.

Американският модел е построен върху презумпцията, че консумацията на блага непрекъснато ще расте. Ако не рас­те, настъпват застои, депресии и кризи. По-горе беше разисквано до какви деформации на пcиxиката, характера и морала довежда прекомерната консумация на блага като основна цел в живота. Тук става дума за чисто икономическия аспект: на­растването на потреблението не може да продължава до безкрайност, защото ресурсите на планетата са ограничени; до­ри ако хората в целия свят се съгласят да работят само за да могат американците да преяждат, пак ще се се стигне до из­черпване на ресурсите. Въпреки техническия прогрес и инфор­мационната вълна.

Това са фундаментални недостатъци на американския модел. Ако към тях се добави създаденият консумативен едноизмерен човек (homo consumativus unidimentionalis), ще про­личи, че зад лъскавата парадна фасада е започнало ШИРОКООБХВАТНО ГНИЕНЕ. Така е изглеждала римската империя през последните два века от своето съществуване. Поради по-бързия ход на историята днес САЩ ще изчезнат от картата на света през близките десетилетия. Иначе казано, за тази държава няма изход, каквито и мерки да бъдат взети оттук нататък.

Различни институции в света (например римският клуб) прогнозираха още през 1980 г., че екологична катастрофа ще настъпи след 25 години, ако консумацията в страните от Пър­вия свят не се намали с 30%, т.е. стандартът на живот да се понижи с 30%. В САЩ никое правителство никога не би посмя­ло да повдигне такъв въпрос. Съмнително е дали това може да се осъществи и в другите развити страни. Но даже да не съ­ществуваха екологични ограничения, разгледаните по-горе икономически проблеми са достатъчни, за да поставят човечест­вото в пълна безизходица.

Иначе казано, преднамереното късогледство на управ­ляващите елити, породено от техния класов егоизъм, води све­та към катастрофа. Сляпата вяра в безграничните регенеративни възможности на природата или в неограничената мощ на модерните технологии поддържа неоснователен детски оп­тимизъм у тези, които виждат недъзите на капитализма. Ис­торията не дава своите оптимални решения автоматично и не се интересува от оцеляването на човечеството, тя само регистрира събитията. ОЦЕЛЯВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО Е ГРИЖА НА САМИТЕ ХОРА.

Някаква надежда за изход от критичното положение да­ва т.нар. Шведски модел. Социалдемократическият „демократичен социализъм" си е пак капитализъм, но не в такава сте­пен либерален и див като американския поради силното учас­тие на държавата и обществото в управлението на икономиката: действа ефикасна социална защита на трудещите се; скандинавците не са толкова зомбирани на тема „богатство" и традиционните морални ценности не са изчезнали. Шведският модел е добра отправна точка за следкапиталистическо развитие.

Не е ясно накъде води китайският експеримент. И там номенклатурчиците се превръщат в капиталисти за сметка на народа (без МВФ и СБ!). Основното му предимство пред източноевропейския див капитализъм е, че поради запазване на властта на управляващата комунистическа партия (тя не снема отговорността от себе си), не се допуска разграбване на страната и организирана разруха. Очевидно е, че китайските комунисти, при всичките си недостатъци, не са врагове на своя народ. Освен това китайците уважават традиционните морални ценности и националната си култура. В дългосрочен план последното е особено важно. Очакванията са нееднозначни.

А България? БЪЛГАРИЯ ИМА ДА СЕ СПРАВЯ С ПО-НАСЪЩНИ ЗАДАЧИ, най-общо казано, С ОСВОБОЖДАВА­НЕТО СИ ОТ МАФИОТСКО РОБСТВО. Това означава съд над виновниците за националната катастрофа, конфискация на богатствата с недоказан законен произход, унищожаване на уж унищожената държавна сигурност (без това не може да се ликвидира разрасналата се престъпност)... Чак тогава може да се мисли накъде и по какъв път.