Подлежат ли българите на зомбиране?
В зората на капитализма и преди това основно средство за господство е било прякото насилие. Администрацията, войската, полицията, съдилищата... Поставени в услуга на господстващите класи, с (груба) сила са смазвали недоволството на народа и стремежа му към по-добър живот. „Идеологическата обработка" на широките народни маси, осъществявана главно от религията, е играела спомагателна роля.
Неосветената част на западната демокрация
След Втората световна война, поучени от историческия опит, управляващите елити поставят на научна основа „общуването" си с масите – чрез почти съвършени технологии на манипулиране съумяват да предизвикат у народа желаното от елита поведение. Разбира се, и най-съвършената технология не изключва засечки, и тогава влиза в действие изпитаната груба сила. В страните от Първия свят прилагането на груба сила се оценява като провал за управника – насилието предизвиква ответна реакция на насилие или поне на неподчинение от страна на управляваните и това усложнява „играта" на елита.
През последните години се заговори за т.нар. психотропно оръжие – генератори, излъчващи особен вид вълни, които въздействат върху разсъдъка на хората и ги превръщат в аморфна маса от живи автомати, зомби, които изпълняват чужда воля. Зомбиране (англ. Zombie - възкресен чрез магия мъртвец) на хората може да се получи и без използване на технически средства, чрез „обикновено" „промиване на мозъците" посредством медиите и създадените условия на живот.
Характерна особеност на днешната епоха е фактическата ЛИПСА НА БОРБА МЕЖДУ СЪПЕРНИЧЕЩИ СИ ИДЕИ – априори се приема, че капитализмът е най-добрата и окончателна обществено-икономическа система (и че дори той е краят на историята), а дискусиите на многобройните научни икономически и политически форуми се водят в рамките на капиталистическия модел: как да бъде той усъвършенстван и развит, как да се избегнат „някои недостатъци" (подобни дискусии у нас преди се водеха в рамките на социалистическия модел)...
Когато тези „дребни недостатъци" започнат да създават неудобства за управниците, от „складовете" с предварително разработени или импровизирани манипулативни оръжия се изважда готовата „идея" (доктрина, мода, предмет, философия, телевизионен сериал, естраден състав, почин, кампания, религиозно учение...) и се пуска в обръщение. Манипулативната идея отклонява недоволството на масите встрани от наболелия проблем и за известно време елитът може да прави каквото си иска. При поява на нови „дребни недостатъци" цикълът се повтаря. Иначе казано, срещу недоволството и породените от него нови идеи се воюва не с други идеи, а с манипулативни технологии, разработени от опитни психолози. Това е качествено нов елемент във вековната борба между управници и управлявани.
Манипулативните технологии могат да включват и истински идеи, в т.ч. дори коректни и полезни. Същественото тук е, че те са (често еклектично) смесени с „подправки", които правят „ястието" (технологията) полезно само за елита. В такава посока се изявяват многобройни местни, регионални и международни фондации, клубове, секти, дружества... А също и голяма част от междудържавните организации – те обслужват интересите на управляващите елити в Първия свят и главно в САЩ.
В общи линии, методите на манипулиране, достигащи до зомбиране, са еднакви в целия свят.
Основен фактор е тоталният контрол над медиите. В условията на демокрацията формално всеки има право да издава вестници и книги или да открие радио- и телевизионен канал. На практика това не е така, главно по икономически причини – масовите медии обслужват само интересите на управляващите елити; противоречията между тях отразяват единствено противоречията между отделните кланове на тези елити; елитите са единодушни в позицията си, че народът трябва да бъде пасивен зрител на събитията и да се задоволява с това, което му дадат.
Медиите подбират съобщаваните новини и акцентите в тях; ограничават образователните материали за сметка на самоцелните сензации; разпространяват музикална и друга хуманитарна култура на нивото на най-необразованата част от населението, стремейки се да снижат до това равнище и културата на образованите хора; представят различни събития и факти тенденциозно; телевизията запълва предаванията си с развлекателни предавания на детско духовно равнище и безкрайни сериали (сапунени опери), които преднамерено създават наивна и нереална представа за живота... СЪЗНАТЕЛНО СЕ ИЗБЯГВАТ ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ВЪПРОСИ НА ЧОВЕШКОТО БИТИЕ И ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА.
В книгоиздаването преобладават развлекателните жанрове – криминални, любовни романи, книги на ужасите и комикси запълват щандовете на книжарниците. Политическата, социологическата, философската и друга „сериозна" литература, предназначена за по-тесен кръг от читатели, по „научен начин" отново защитава интересите на елита. Не напразно тук книгите се разглеждат заедно с медиите – по същество те изпълняват същата манипулативна поръчка.
Младежта и децата се отклоняват от социалните проблеми и най-вече от разностранните аспекти на човешката култура чрез оглушаващ натиск от страна на естрадната култура. Огромни тиражи от грамофонни плочи, компактдискове и видеокасети безспирно убеждават младата публика, че „истинската" музика е именно тази. У мнозина се оформя схващането, че цялата култура на човечеството се създава от рок-, джаз-, блус-, рап-и прочие състави, т.е. поредната модна вълна се превръща в мироглед. култивира се специфична порода от социални инвалиди, които поради еднородността на средата си дори не подозират това. Подобни индивиди, дори ако в зряла възраст станат добри специалисти в някаква професия, запазват своето едностранчиво развитие (своята ограниченост), и при култивираната у тях социална инфантилност не представляват заплаха за управляващите елити.
Ако към всичко това се добави и добре режисираният (от психолози) политически живот, в обществото НЕ ОСТАВА ПРОСТРАНСТВО, НЕЗАЕТО ОТ МАНИПУЛАТИВНИ ТЕХНОЛОГИИ. По такъв начин манипулирането на народните маси, при достатъчна продължителност на процеса, довежда до зомбирането им – прилагането на определена манипулативна хватка гарантира необходимата реакция на масите.
Естествено, основните политически партии в страните от Първия свят обслужват единствено интересите на управляващите върхушки. Такива са демократическата и републиканската партии в САЩ, консервативната, лейбъристката и либералната партии във Великобритания, ХДС-ХСС, СДП и ПСД в Германия... – разликите в програмите и действията им, когато са на власт, често са неразличими. На електората се предлага да избере депутати или президент между вече избраните му от елита. Това не означава, че между съперниците за властта има пълна хармония. Напротив, кипи люта борба между различни политикани, кариеристи и представители на различни кланове на управляващата върхушка, но резултатите от изборите слабо влияят върху положението на народа – това е борба между елита за дял от плячката. НОВ ЕЛЕМЕНТ в технологията на управление днес е, че ВЪРХУШКАТА ФИНАНСИРА (ДОРИ СЪЗДАВА) КАКТО „СВОЯТА", ТАКА И „ОПОЗИЦИОННАТА" ПАРТИЯ И ДЪРЖИ И ДВЕТЕ ПОД КОНТРОЛ.
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ на управляващите елити е ДА НЕ ПОЗВОЛЯТ НА НАРОДА ДА СЕ ОРГАНИЗИРА В ЗАЩИТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ. Най-различни организации, контролирани или инспирирани (и дори създадени) от елита, запълват цялото обществено пространство. Това са многобройни спортни, религиозни, „научни", професионални, икономически, развлекателни, мисионерски... структури за контрол и „промиване на мозъците" на масите. Благодарение на тях „отдолу" не могат да се създадат истински самодейно възникнали организации – почти всеки опит за спонтанно възникване дори на безобидна организация на филателисти, шахматисти, адвентисти, каратисти... се натъква на вече съществуваща, контролирана от елитите структура от подобен вид, със същите цели и предмет на дейност; освен това никой не спонсорира неконтролираните структури.
Голям успех на управляващите елити в борбата им срещу народите е фактическото обезличаване на професионалните съюзи. За упадъка на синдикалното движение има и обективни причини: относителното намаляване на работническата класа (основна част на членската маса в профсъюзите), непостоянство на упражняваната професия поради ускорения технически прогрес (ако по време на трудовия си стаж човек смени три пъти професията си, той не е обвързан с никакъв синдикат)... Елитите разчитат не само на обективните фактори. Те превземат профсъюзите, оглавяват ги чрез подставени лица и насочват дейността им в своя изгода. Синдикалните борби все повече стават симулативнии съгласувани с елита и се водят само за да могат синдикалните лидери да „запазят лицето си" пред членската маса. В САЩ синдикатите на практика са унищожени, а другите страни от Първия свят вървят в същата посока.
Друг успех на елитите е фактическото „измиране" на интелигенцията. Образованите хора днес са само владеещи професията си интелектуалци, които не се чувстват обвързани със стремежите на народа си и не изпитват никаква морална отговорност за съдбата му. По същество те са интелектуални бизнесмени, чиято бакалска психика се отличава от психиката на „чистите" поклонници на богатството само по претенциите. Голяма част от тях с удоволствие биха станали „чисти" бизнесмени (т.е. по-богати) и биха зарязали „призванието" си, ако им се удаде.
В някои кланици говедата се подвеждат да тръгнат на заколение от дресиран бик, който малко преди кървавата развръзка се измъква от касапницата през специален страничен изход. За касапите този бик-предател струва многократно повече от едно обикновено говедо. Интелектуалците изпълняват ролята на дресирания бик за своя народ. Те всячески оправдават „новия ред" на капитализма, като критикуват дозирано „някои недостатъци" в рамките на системата и насочват вниманието на обществото в посоката, поръчана им от елита. Това в най-голяма степен се отнася за интелектуалците, които елитът наема за управленска дейност и постепенно включва в себе си.
Значителна част от интелектуалците не са лишени от знания и висок интелект. Липсата на устойчив морал, воля и гражданска смелост (готовност да понесат лични щети) ги превръща във „фурнаджийски лопати", готови да услужат на всеки, който е готов да им заплати. Дори само оттук се вижда, че в социален план морално-волевите качества на индивида са по-важни от интелекта му.
Днес силови методи за подчиняване на масите се прилагат в неявен вид. Това са тероризмът и организираната престъпност. Чрез тях народът се сплашва, обезверява, деморализира, дезориентира и дезорганизира. Такъв народ не може дори да мисли за оказване на съпротива на елитите. Новото в този начин на силово въздействие е, че УПРАВЛЯВАЩИТЕ ВЪРХУШКИ НЕ ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАСИЛИЕТО, А СИ ДАВАТ ВИД, ЧЕ СЕ БОРЯТ С НЕГО чрез съдебната процедура, която обаче е преднамерено усложнена. Елитите в Първия свят (особено в САЩ) разполагат с цялата икономическа, политическа и съдебна власт плюс армия, полиция, шпионски централи и други специализирани институции (извън тях не съществува нищо), и е напълно изключено да не могат да се справят с тероризма и организираната престъпност, ако пожелаят. Но не желаят, защото се нуждаят от тях. Всъщност организираната престъпност (различните мафии) действа координирано с елитите, понеже е част от тях. Границата между управляващия елит и Мафията все повече се заличава.
Обикновено народът не знае какво става в страната му и е свидетел само на (част от) резултатите от задкулисната дейност на елита. По-умните хора могат само да гадаят какво става зад кулисите, без да знаят кой точно „дърпа конците" и кои са истинските движещи сили на събитията. Умните и волеви хора, готови да се борят с Мафията, са изолирани един от друг и не разполагат със средства (например медии), за да се свържат помежду си и да се организират за борба. Основната част от народа е зомбирана по описания по-горе начин, одобрява по принцип съществуващия начин на живот и почти винаги, с механичен автоматизъм, реагира в предвидената посока, съответстваща на приложената манипулативна технология. На народа е внушено, че не бива да се занимава с политика, понеже тази сложна работа е задължение на елита. Процесът на социално зомбиране е почти завършен в САЩ, но и останалите страни от Първия свят вървят по американски път.
Главното поражение от манипулативните техники е РАЗРУШАВАНЕТО НА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА (МОРАЛА) у хората и заменянето й с един-единствен показател –УСПЕХА (БОГАТСТВОТО). ХОРА СЪС ЗДРАВА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ЗОМБИРАНИ ЧРЕЗ МАНИПУЛАЦИИ.
В такава бутафорна, фасадна, мафиотска „демокрация" са се изродили (съзнателно от страна на елита) идеите на цяла плеяда велики мислители. С развитието на информационните и комуникационните системи (например Интернет) трябва да се очаква, че зомбирането на народните маси ще се задълбочи и „демокрацията" напълно ще се превърне в бутафорен демократичен ритуал, нямащ нищо общо с вземането на управленски решения. В полза на елита. Дотук думата „елит" навсякъде е без кавички – управляващите върхушки в Първия свят наистина представляват стопанския и интелектуален елит (не целия) на обществото. Основното, което отдалечава всеки представител на този елит от обществения човек (homo socialis) и го превръща в хуманоид, е ЛИПСАТА НА МОРАЛ.
Сподели с приятели: |