Гладът – приятел и лекарство
ХРАНИ, ПО КОИТО НЕ СЕ СПОРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ
Изтегляне 0.96 Mb.
|
| ХРАНИ, ПО КОИТО НЕ СЕ СПОРИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ В СУРОВО СЪСТОЯНИЕ
С всеки изминат ден научните изследвания все повече потвърждават стойността на суровата растителна храна. Учените са единодушни - че тя не само не вреди на човека, но е и жизнено необходима - животът и здравето са немислими без нея. През милионите години еволюция, преди откриването на огъня, човекът е ползвал като храна всичко около себе си, което му е предлагала природата. Както всички живи същества и той е събирал предоставената му от природата храна: плодове, житни зърна, всякакви семена, черупчести плодове, треви и зеленчуци, кореноплодни, както и меда от пчелите. Ясно е, че през този продължителен период организмът му се е приспособил към тях, и то точно в суровия им вид, в който витамини, ензими, протеини, соли, микроелементи, слънчев заряд и т. н. са в цялостния си комплекс. Употребата на месо и топлинно обработена храна започва с откриването на огъня, ползван отначало само за огрев, а по-късно и за приготвяне на топла храна. Но ето, в наши дни, с напредване на техниката едно от най-безумните увлечения на човека е топлинната обработка на храната и индустриализирането й. Но нека чуем висококомпетентните думи на д-р Аре Веерланд относно храненето на човека в „Чудото на зеленото листо": „В зеленото листо се крие най-голямата физиологична тайна. Изследвайки го, учените с удивление констатираха, че не месото, а точно зеленото листо съдържа всичко необходимо за съществуването на организма. То съдържа витамини, минерални и биологични вещества, както и натуралните запаси от светлинни кванти, абсолютно необходими за нормалната работа на органите в човешкото тяло. Освен пълноценните белтъчини, мазнини и минерални соли, зеленото листо съдържа ценни витамини и „олиго" - микроелементи с важно биологично и физиологично значение. Химичните вещества, които се синтезират в зеления лист, растенията натрупват по-късно в своите плодове, грудки, семена и цветове. Като най-добри носители на слънчева енергия и животворните сили на природата, освен зеленото листо особено подходяща за човека, храна са и плодовете - ябълки, круши, грозде и т. н. Почти при всички заболявания се оказва, че точно растителните продукти са тези, които допринасят за укрепване на здравето и довеждат до физическо и душевно обновление..." Д-р Франклин Бирхер отдава особено значение на съдържащите се в плода и зеленчука слънчева и светлинна енергия. Ето какво споделя той: „Те фиксират слънчевата енергия, за да я предадат на животните и хората. Основата на храната на животните и човека е слънчевата светлина, поради което храната трябва да бъде цялостна в своя суров вид. Ясно е, че при топлинна обработка всички тези вложени енергии се разрушават." Един от най-големите предразсъдъци, все още много разпространен, е, че месото, яйцата и сиренето се приемат за съществени храни, а плодовете - като нещо второстепенно, без което може да се мине. Понякога дори те не се дават на децата, за да не им се разстрои стомахът. Но нека видим какво става, когато-суровите хранителни продукти биват подложени на топлинна обработка. На първо място - нарушен е витаминозният състав на продукта. Науката вече се е произнесла за неустойчивостта на витамините при топлообработката. Едни от тях значително намаляват, а други изцяло се загубват - пълният състав на ползвания продукт е нарушен. Вторият проблем при топлинната обработка са ензимите, които се унищожават 100%. Изключително чувствителни, те не издържат повишаването на температурата над 50-60°С. А за тях се знае, че са биологичните катализатори, абсолютно необходими за смилането и усвояването на храната. Освен това живата клетка на суровия продукт е унищожена. Готвената храна е консумация на мъртви клетки, а от акумулираната слънчева енергия едва ли са останали следи. При топлинна обработка много от солите променят състава си, образувайки съвсем нови съединения, с които все още не знаем как се справя нашият организъм и дали изобщо ги усвоява. Следователно като краен продукт на готвенето, печенето и варенето е получаването на една умъртвена и осакатена храна, отклонена от нормалния й биологичен състав, в който ни я дава природата. Човешкият организъм, който е един чувствителен механизъм, веднага реагира на това. Човешките клетки са програмирани да приемат храната в нейния пълен състав - храната с намален и сериозно нарушен състав не ги задоволява. Те остават недохранени, поради което силовият им потенциал започва да намалява, като стига до съвсем слаба съпротивляемост срещу болестите и агресията отвън. Като илюстрация на казаното дотук искам да представя един случай, описан от д-р Галина Шаталова в една от нейните статии. Тъй като само преди няколко десетилетия все още не се придаваше истински голямата значимост на суровите растителни продукти, на немския кораб „Кронпринц Вилхелм" в менюто на екипажа те не са били предвидени. Шаталова пише: „Немският кораб „Кронпринц Вилхелм" предприема плаване от 225 дни с добре подбран екипаж и добре оформено хранене, Предвидената храна се състояла от месо, бял хляб, яйца, бобови храни, картофи, изобщо нишестени храни и животински белтъчини. Пресни плодове и зеленчуци не са били предвидени в дневния рацион на екипажа. До края на пътуването са умрели много от хората, 110 човека са били на границата на смъртта, а останалите - в подобно състояние..." В корабните дневници на още много далечни плавания от миналото са описани подобни трагични ситуации, където се предпочитало месото, както и готвена и консервирана храна. Но горчивият опит е научил хората, че за да бъде запазен човешкия живот, главният дял на дневния рацион на човека трябва да бъде на суровата растителна храна. За съжаление въпреки лошите уроци на миналото, въпреки вече доказаната висока стойност на суровата растителна храна, от небрежност, нехайство или просто от невежество плодовете и зеленчуците не са заели все още полагащото им се място. Не може да се мисли за поддържане на добро и стабилно здраве, ако те не заемат най-малко половината или 2/3 от дневния рацион на човека. Не бива да се дава преднина на месото и яйцата, рибата и млякото, а на салатите, на зеленото листо, на плодовете и всички дарове на земята във вида, в който ни ги сервира природата. С високата оценка, която се даде на суровата растителна храна, много хора вече по лично убеждение или по причина на някакво неизлечимо според установените традиционни способи на лечение заболяване се насочиха към суровоядството, т. е. към Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|