Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите.
- Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир.
- Чувствата имат нужда от развитие.
| ДУШЕВНАТА НАСТРОЙКА като принос за здравето. Не може да се мисли за здраве, ако не съществува пълна хармония между физика и психика. Човекът е емоционално същество и всяко изживяване, било то добро или лошо, отеква като ехо в цялата му същност, като оставя своите положителни или отрицателни последствия. Полагането на основата на душевната същност на човека започва от най- ранното му детство. Но за съжаление не винаги при възпитателната работа с децата възпитателят е наясно със задачите си. Често стремежът е само към външния вид - зачервени бузки, налята фигура, като се пропуска нещо много съществено - изграждането на добра психична форма и етика у възпитаника. Детето се ражда без каквито и да са познания и възприема модела на заобикалящия го свят, а точно това обикновено започва от семейството - майката, бащата. Задачата им е отговорна. С изграждането на спокоен и хармоничен вътрешен мир в душата на детето се дава възможност за постигане на същата хармония и във физическото развитие. До пълното из- растване и развитие на младия човек тези две същности - физика-психика и психика-физика - непрекъснато се влияят и при вещ и културен възпитател се идва до съвършена и прекрасна форма. Върху душевната настройка трябва да се работи съзнателно и с търпение още от най-ранните детски години, да се постави задача у детето да се събуди интерес към живота и радост от контакта със света. Детето трябва да се научи да се смее, да се радва, да възприема с радост живота около себе си. Да се изгради у него етичност, хуманност, доброта, любов и уважение към човека, веселост и чувство за хумор, както и грижа за другите. Изграждайки чувство на уважение към околните (баба, дядо, леля, съседите) се осигурява душевното спокойствие на самия човек: То е в основата на социалните отношения на индивида. Социалното чувство се изгражда още в. детската възраст. Неразбирането ни със заобикалящия ни свят нарушава първо нашия вътрешен мир. За хората, заобикалящи детето, трябва да се говори само добро, то в бъдеще ще има време да опознае света. С един неправилен подход това завинаги може да порази чувствителната детска душа. Култивирането на веселост и хумор у детето е важно - те са добри помощници в живота. То трябва да умее да пее, да играе, да усеща веселата страна на живота. Там, където възпитателят вместо да гради у своя 95 възпитаник благородни чувства и хуманно отношение към човека, го насочва към хитруване и агресивност - „справяне с юмруци с околните", мотивирайки се, че го „готви за живота", той фактически подготвя човек с лоша душевна настройка, бъдещ нещастник и болен. Това са „таралежите" на нашето общество, създаващи конфликтите и спиращи процеса на всяка нормална работа и начинание. Там, където характерът е оформен с хитрини, агресивност, лоши мисли към близки и към обществото, човекът е не само бъдещ нещастник, но и бъдещ посетител на лекарските кабинети. Оформянето на душевната същност, както и на неговата физика, не се ограничава само в детските години. Тогава се полага основата и се дава ход на предстоящото развитие на човека, като тази работа трябва да продължи цял живот. Много често по незнание или по други причини във възпитанието се допускат пропуски, които по-късно се отчитат като пре- калена затвореност, срамежливост, липса на самочувствие, конфликтност или нещо подобно. Самовъз-питанието трябва да продължи цял живот и това е действително сериозна работа над самия себе си. То е не само корекция на допуснати грешки при оформяне на характера^ но и непрекъснато доброволно усъвършенстване на културата, работа върху облагородяването на характера и хуманизиране на отношенията с хората. Чувствата имат нужда от развитие. Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|