трябва да знае, че може винаги да започне наваксване на

98
което е особено налагащо се и необходимо за хората от големия град.
Градският жител, а това вече стана навик и на хората от по-малките селища, ползва обществен или личен превоз дори на къси разстояния.
Оправданията са, че се икономисва време. Но дали това наистина е така?
Отиваме на работа с превоз, в службата сядаме на стол или в кресло, вкъщи се настаняваме пред телевизора с вестник или книга в ръка...
Психичната нагласа е към лесното, към удобното, към предпазване от безпокойството, към ограничаване на усилията, като дори и не се помисля, че това води в крайна сметка към отпуснатост, леност.
Ние непрекъснато говорим за човека от миналото, и то от недалечното минало, като закален здравеняк, но не се и задълбочаваме да разберем как е било постиг- нато това. Не се помисля, че човекът векове наред е живял без превозни средства и ходенето пеша редовно е било част от всекидневния живот. И за най-дребните неща той е разчитал на собствените си крака, а не всичко е било като сега - близко и достъпно. Босите или обути с почти подръчно направени обувки крака са търпели не само сериозно натоварване, но често са били мокри, кални и с тях се е злоупотребявало. И въпреки това краката са си оставали здрави, със закалени и устойчиви мускули, и не само те, а и цялото тяло. И тъй като в него всичко е свързано като във верига, поддър- жането на здравите крака се оказва едно от съществените звена за поддържане на здравата форма на тялото.
Ходенето пеша - това е истински своеобразна гимнастика, задействаща голяма група мускули и поддържаща тонуса на гръдния кош, нервната система, мозъка. Дишането не само насища тъканите с кислород, но и способства за по-бързото елиминиране на отпадъчните субстанции от метаболизма.
С ходенето пеша се осъществява нещо много съществено - контактуването с външната среда, изключително необходимо за нормалното съществуване на човека. А човекът, рожба точно на тази природна среда, където е протекла неговата еволюция, без този контакт постепенно загубва силите й възможностите си.
Оправдаването с липса на време говори за липса на разбиране, тъй като с всяка направена в повече крачка се увеличават силите, което дава възмож- ност за по-бързо приключване на текущата дневна работа. Организирането на самата работа става по-леко, времето се съкращава и минутите за разходка вече са икономисани.
Не би се загубило чак толкова време, ако сутрин, тръгвайки за работа, се излезе 10 минути по-рано и вместо да се вземе превозно средство, част от пътя се измине пеша. Тези 10-15 минути, изминати в бърз ход,
с изправен гръбнак, с включване на някои дълбоки дихателни упражнения, ще доведат до следния резултат: свежият сутрешен въздух и движението ще ви заредят със сили и ще дадат тласък на добро самочувствие през целия работен ден. При такава сутрешна разходка този ден ще бъде различен от другите. Освен ходенето пеша и дихателните упражнения с дълбоко проветряване на дробовете има немалко значение и това, че сутрин, особено в големия град, въздухът след нощното спокойствие е най- свеж и чист.

99
По същия начин с връщане от работното място, въпреки че въздушната среда вече е претърпяла известни нарушения и е обременена, движението си казва думата след дългия престой в закритите помещения на учреждението. Разбира се, ако има възможност да се отдели специално време за разходка в някой от близките паркове, където въздушната среда е пречистена от зеленината, е още по-добре - и аеро-йоните дават своя принос за здравето.
Добре е при тази разходка да се върви бодро, бързо и с лекота. От време на време да се притичва по няколко крачки. Да се следи за положението

Изтегляне 0.73 Mb.

Сподели с приятели: