Глава четвърта: Пригответе пътя за Господа

Глава четвърта: Пригответе пътя за Господа

Когато се върнем към служението на Йоан Кръстител, откриваме, че архангел Гавраил казва за него: „И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог” (Лука 1:16). Той не бе изпратен при езичниците, които никога не бяха чували името на Господа. Бе изпратен при изгубените овце в религиозната структура и при тези, които бяха напуснали религиозната структура поради неудовлетворение, обезсърчение или обида. Целта на неговото служение беше да призове израилтяните да се върнат към Божиите пътища, а не да продължават в своите, макар мнозина да бяха религиозни и да вярваха с цялото си сърце, че са добре в настоящото си състояние.

Хиляди редовно посещаваха синагогата, без въобще да подозират какво е състоянието на сърцата им. Мамеха се, като мислеха, че тяхното поклонение и служба са приемливи пред Бог. Йоан беше изпратен, за да разобличи заблудата, в която живееха. Тези хора вярваха, че са оправдани, понеже бяха Аврамови потомци, които следваха доктрините на бащите, даващи десятък, изричащи молитви и спазващи безброй много други религиозни навици. Но всичко това беше само заместител, докато в действителност техните сърца стояха далеч от Бога. Те бяха заблудени.

Това са възпитаници на евангелието на егото. Нашето послание е било: „Елате при Исус и вземете”. Привличали сме грешниците с призив, неспособен да ги освободи от греха. Успокоявали сме ги, като сме обещавали нов и по-добър начин на живот. Били сме по-загрижени да получим положителен отклик от хората, отколкото да видим как истината ги освобождава. Привличаме грешниците, като ги омайваме с изгодата или облагите от спасението, без ясно да им покажем къде се намират и да им говорим за покаяние, така че да се обърнат към господството на Исус Христос.

Еремия 9:3-6 казва: „Засилват се на земята, но не за честността, защото напредват от зло в зло, а Мене не познават - казва Господ… Всеки мами ближния си, никога не говорят истината. Научиха езика си да говори лъжи; до уморяване вършат беззаконие. Жилището им е всред коварство; чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ”. Къде са мъжете и жените, които са се засилили за честността на земята? Този въпрос е вик от Божието сърце. Вместо да се изправят за правдата, служители и обикновени християни се притесняват, да не би, прогласявайки истината, да съблазнят хората; отдръпват се и учат езика си да говори лъжа. Това е опасно, защото ако човек живее в лъжа достатъчно дълго време, в крайна сметка той започва да я приема за истина. Това е заблудата! Яков 1:26 го потвърждава: „Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно”. Този квас на компромисите се е разпространил до такава голяма степен, че дори служители биват клеветени от други служители, защото говорят истината. По-лесно е да печелиш души за Господ, ако не казваш нищо. Но това често означава, че им спестяваш цялата истина. Служителите се задоволяват с послания, които привличат хората към Исус без покаяние. В резултат на това грехът все още владее сърцата на новоповярвалите. Създават се „християни”, които вярват на лъжата, че можеш да служиш на Бога и да обичаш света! Това им придава благочестив вид, но липсва силата за промяна на сърцето. Прочетете следния стих внимателно: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му, които всякога се учат, а не могат да дойдат в познанието на истината” (ІІ Тимотей 3:1-7).

Чувал съм служители да коментират този стих, казвайки, че мъжете и жените ще имат вид на благочестиви, но ще отхвърлят дарбите на Духа. Но при едно по-задълбочено изследване откриваме, че не такъв е смисълът на написаното. Бог казва, че в последните дни (в които живеем в момента), хората в църквата ще призовават именно Господ, ще ходят на църква, ще се вълнуват от обещанията на Бог, но все пак ще отхвърлят силата на благочестието, която може да ги промени: себелюбивите - към обичащи другите; сребролюбивите - към обичащи Бог; надменните и горделивите към истинско смирение; непокорните на родителите - към покорни; неблагодарните - към благодарни; нечестивите - към святи; лишените от обич - към обичащи и т. н. Павел ги описва като хора, които „всякога се учат и все не могат да дойдат в познание на истината”. С други думи, те обичат да са поучавани в Божиите неща, но никога няма да дойдат до познание на истината, защото не я прилагат. Така си остават непроменени. Макар и привидно да имат духовен живот, те всъщност не познават Бога, поради измама! Господ казва: „чрез коварство (измама) отказват да Ме познаят” (Еремия 9:6). Подобна форма на благочестие не води до интимното Му познаване. Исус каза, че мнозина ще се обърнат към Него в онзи ден: „Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не Съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие” (Матей 7:22-23), а в І Коринтяни 6:9-10 се казва: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулиганите, нито грабителите няма да наследят Божието царство”.

Нека да изтъкнем нещо важно: Бог гледа сърцето. Истинското състояние на човека се определя от неговото сърце, а не от действията му. Исус се завръща за Своята горещо влюбена в Него Невяста, а не за хладка, изпълнена с грях църква! Едно от определенията за святост е „състояние на чистота”. Исус каза: „Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8). Забележете, не казва: „Блажени чистите по действия, защото те ще видят Бога.” Опитвали сме се да придобием святост чрез правила и постановления, като сме се ограничавали с легалистични наредби относно важни неща (например никакъв грим, стриктни изисквания за облеклото, никаква телевизия и т. н.) с цел да постигнем вътрешна чистота. Но Бог не търси подобна форма на святост; Той желае вътрешна промяна във вашите сърца, защото чистото сърце ще произведе чисто поведение! Исус каза в Матей 23:26 „очистете първо вътрешността на чашата и блюдото (сърцето), за да бъде и външността им чиста”. Ако сърцето ви е чисто, няма да желаете да се обличате по съблазнителен начин. Една жена може да е облякла рокля до глезените и пак да е носителка на изкусителен дух, а друга да е облечена с панталони, но да има чисто сърце! Независимо какво казва модата, не дрехите правят жената, а жената - дрехите.

Един мъж може да се хвали, че никога не се е развеждал, но все пак да пожелава чужди жени. Това святост ли е? Ако сърцето ви е чисто, ще проявявате нетърпимост към греха. Но няма да осъждате със себеправедно отношение онези, които са вързани от него! Често категоризираме греха - осъждаме определени грехове, а извиняваме други. Като поставяме себе си за съдии, ние се оприличаваме на фарисея, който осъждаше бирника и останалите, но оправдаваше себе си.

Галатяни 5:19-20 казва: „А делата на плътта са явни: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти, пиянства, пирувания и тем подобни, за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство”.

Вражди, разпри, ревнования, ярости и разцепления са включени в същия списък като блудство и убийства (в англ. превод след „зависти” фигурира „убийства” - б. пр.). Много пъти себеправедни хора са изпълнени с огорчение и омраза. Тази омраза се вижда в отношението им към хомосексуалистите, за които Исус също е умрял. Човек, изпълнен с омраза, е не по-праведен от онзи, който е затънал в хомосексуализъм! (Това се разглежда подробно в следващите глави).

Помазанието на Илия, което Бог дава в тези последни дни, смело ще конфронтира подобни заблуди. Посланието ще бъде, да се завърнем при Господа и в резултат „лъжливите места ще станат прави” (Исая 40:3-4). Бог обича Своята Църква твърде много, та да я остави в заблуда.
Всяка планина и хълм ще се снишат

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводно място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави, и неравните места поле; и славата Господна ще се яви; и всяка твар купно ще я види”. Бог казва, че всяка долина ще се издигне, а всяка планина и хълм ще се снишат! Планините и хълмовете говорят за човешката гордост. Всеки горделив и надигнат път ще се сниши. Трябва да уточним какво е гордостта.

Дързостта често се бърка с гордостта. Ако човек е уверен в Бога, това се тълкува като арогантност и гордост. Когато Давид отиде на бойното поле при братята си и видя Голиат да хвърля презрение към Божиите армии, неговият уверен отклик накара братята му да го обвинят в гордост. Давид каза: „Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора от Израиля? Защото кой е тоя необрязан филистимец, та да хвърля презрение върху войските на живия Бог?” (І Царе 17:26). Неговата дързост изобличи най-големия му брат Елиав, който служеше в армията на Саул. „Гневът на Елиав пламна против Давид и рече: Защо си слязъл тук? И кому си оставил онези малки овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти” (І Царе 17:28). Елиав беше гордият. Навярно все още беше малко разстроен заради това, че Самуил бе помазал неговия невръстен брат за следващ цар на Израел вместо него. Дали по тази причина Бог не бе избрал Елиав - заради горделивото му сърце? Много пъти обвиняваме другите за неща, с които самите ние се борим.

Така е и днес. Много хора, които са уверени в Бога, биват обвинявани в гордост. Има неправилно схващане за гордостта и смирението. Мнозина в църквата смятат, че смирението е да действаш предпазливо, да се държиш свръхдуховно, като подчертаваш, че не си достоен. Свели са смирението до външно действие, докато то би трябвало да бъде вътрешно състояние на сърцето.

Имаше един цар на Юда на име Озия, потомък на цар Давид. Озия бе коронован за цар на шестнадесетгодишна възраст. Когато се възкачи на престола, започна да търси Бога усърдно. Разбира се, ако и вие бяхте на шестнадесет години и ви изберяха за цар на цяла нация, щяхте да се обърнете към Господа. За него е писано, че „докато търсеше Господа, Бог му даваше успех” (ІІ Летописи 26:5). Бог много го благославяше; той излезе да воюва срещу филистимците и ги порази в много градове, а също и арабите, маонците и амонците. При неговото царуване нацията стана силна в икономическо и във военно отношение; радваше се на голям успех. „Но когато стана силен, сърцето му се надигна, та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм, за да покади върху кадилния олтар”. Точно, когато беше силен, а не слаб, сърцето на Озия се възгордя. Точно, когато видя успеха и благоуспяването да увенчават всичките му начинания, неговото сърце престана да търси Господа.

Един ден Бог ми проговори и каза: „Джон, повечето хора са падали в моментите на изобилие, а не през сухите периоди”. Това е примка за много християни. Когато се спасят, те са гладни да познаят Господа и Неговите пътища. Търсят Бога и уповават на Него за всичко. Ходят на църква с вика „Господи, искам да Те позная!” Но когато знанието им нарасне и натрупат малко опитност, тяхното отношение се променя в „Да видим дали този служител си е на мястото!” Вместо да четат Библиите си с нагласата „Господи, открий ми се”, те имат точно установена доктрина и четат това, в което вярват, вместо да вярват на това, което четат. Станали са експерти по Словото, но са загубили някогашното си сърдечно смирение. Такова е положението в Америка при наличието на толкова много поучения. В Коринтяни 8:1 се казва: „Знаем, че ние всички уж имаме знание… Но знанието възгордява, а любовта назидава”. Любовта не търси своето! Гордостта го търси - често зад маската на религията! Бог казва, че знание, придобито без любов, води до гордост. Когато гордостта на цар Озия нарасна, той стана по-религиозен! Сърцето му се надигна и той влезе в храма - да се „поклони”. Гордостта и религиозният дух вървят ръка за ръка. Религиозният дух кара хората да мислят, че са смирени, поради проявената „духовност”, но истината е, че те са горди. От друга страна, гордостта държи човека в робство на религиозния дух, понеже той е твърде горд, да си го признае! Ето една от причините, поради които гордостта в църквата е толкова добре замаскирана - защото се крие зад религиозна маска!

Религиозната гордост би могла да се определи като „разбиране, че имаме способността да бъдем като Бога, но отделени от Него”. Значи да виждаме себе си способни да вършим, да знаем или да имаме нещо по своя начин (дори то да изглежда духовно), но да се разминава с Божия начин. Това те прави да бъдеш източникът и центърът на всичко в твоя живот. За да разберем това по-добре, нека да забележим как Исус гледаше на Себе Си. „Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нещо, освен това, което вижда да върши Отец, понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши” (Йоан 5:19).

Тук се съдържа всичко. Дори Исус казва, че не може да направи нищо, което не е определено от Отец. Обърнете внимание на времето, в което говори. Не казва: „Не може Синът да върши от Себе Си нищо, освен това, което видя да върши Отец”. Но думите Му са: „Не може Синът да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец”. Религиозният дух се държи здраво за това, което Бог е направил, но се противи на нещата, които Той извършва в момента.

Ръка за ръка с религиозния дух действа гордостта, която се основава на собствената сила. Пример за това са фарисеите. Те действаха много свято, докато сърцата им бяха изпълнени с гордост. Придържаха се към това, което Бог е направил чрез Мойсей и Авраам, но се противяха на Сина на Живия Бог, изявен сред тях. Външно изглеждаха много духовни… постеха всяка седмица, даваха десятък, изричаха дълги публични молитви. Всички тези неща обаче, ставаха чрез собствените им способности, в името на Йехова и със старозаветни стихове в подкрепа, но не и в Духа на Йехова! Днес също има хора, които са изрекли молитвата на покаяние, дават десятък и ходят на богослужения. Години наред са посещавали църква и са служили, но сърцата им са изпълнени с гордост. Казват, че това, което правят, е вдъхновено от Бога, но всъщност се изявява тяхната воля и разбиране да направят неща в името на Исус!

Нека отново да погледнем Озия и да видим какво стана, когато свещениците му се противопоставиха: „А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се, и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар. И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там, и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил” (ІІ Летописи 26:19-20). Озия се разяри. Гордостта винаги се самозащитава. Тази самозащита е подплатена с гняв. Гордият човек обвинява всички останали, но извинява себе си. Гневът на Озия бе насочен към свещениците, но проблемът не беше в тях, а в него. Гордостта бе заслепила очите му! В резултат на което по неговото тяло се появи проказа. Проказата беше външно проявление на вътрешното състояние! Така че, наяве се появи проказата, но гордостта беше нейният скрит корен. Същото важи и днес.

Виждали сме много служители да изпадат в грях, особено в сексуално отношение. Господ ми говори за всички сексуални грехове сред служителите. Каза ми: „Джон, коренът не е сексуален, но е свързан с гордостта; сексуалният грях е последица от семето на гордостта, което вече има почва в сърцата им”. Бог въздига пророческото помазание като глас на един, който вика в пустинята: „Върнете се към пътя Господен… Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши”. Гордостта ще изчезне, преди славата на Господа да се яви. Исая 6:1 казва: „В годината, в която умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите Му изпълниха храма”. Полите Му символизират Неговата слава! Бог ми проговори и каза: „Джон, Исая не видя славата Господна, преди Озия да умре”. Това послание има следния смисъл за нас днес: „Църквата няма да види Божията слава, докато гордостта не умре”.
Всяка долина ще се издигне

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята път за Господа, направете в безводно място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне, и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави, и неравните места поле” (Лука 3:4-5).

Долините говорят за смирението. Тези, които са смирили себе си, ще бъдат издигнати. Тук е мястото да кажа, че пустинята ще ни помогне да се смирим! Ако си спомняте, едва след като пропиля всичките си пари и бе принуден да яде със свинете, блудният син дойде на себе си и осъзна, че всичко, което е преследвал в този свят е празно и безсмислено и че може да намери истинска радост само в дома на баща си. Мойсей се опита да избави Израел от Египет по своя начин, когато беше на четиридесет години. Знаеше, че той е избраният от Бог да го направи! Макар да беше призован от Господа, Мойсей се опита да използва силата и мъдростта на Египет. Тази планина на самоувереност трябваше да се сниши. След четиридесет години, прекарани сред овцете в отдалечена част на пустинята обаче, той бе готов да извърши нещата по Божия начин! Пустинята му помогна да смири себе си под Божията мощна ръка. Пророк Йона избра лесния начин, бягайки от това, към което Бог го бе призовал. Но след три дни в корема на голямата риба той се промени, смири се и извика: „Но пак ще погледна наново към светия Твой храм” (2:4). Йона наистина се смири, но със сигурност обстоятелствата много му помогнаха да го направи. Престоят в търбуха на кита определено беше пустинно преживяване, което подготви пътя за Господа, не за Йона! След като пророкът се смири, Бог го издигна да занесе Господното Слово в нечестивия град Ниневия.

Как можем ние, Църквата, да насочим пръст към света и да проповядваме: „Покайте се…”, след като се намираме в такова състояние?! Гордостта и себичните молитви се ширят сред служителите. Разкъсвани сме от борби, които ни разделят в стотици лагери. В Притчи 13:10 се казва: „От гордостта произхожда само препиране”. Коренът на препирането и разцеплението в църквата днес, е гордостта! Тази гордост се е прикривала зад фалшивото смирение, което заявява: „За това голямо нещо, което направих, отдавам славата на Бог.” Но направеното все пак е специално подчертано. Думите искат да ни внушат: „Добре вижте чрез кого го е направил!”

Когато изберем да се смирим, също като Йона, Бог ще ни помаже като народ и като църква, да прогласим Неговото Слово на този свят. Тогава ще видим голямата жътва на души. Бог подготвя Своята Църква да изяви славата Му както никога преди. Цели градове и села ще идват при Господа. Нации ще коленичат при нозете на Господаря с голяма радост. Всеки един от истинската Църква ще бъде въвлечен в тази велика жътва. Но нито една твар няма да се похвали пред очите Му! Хората няма да могат да търгуват с това велико Божие раздвижване, нито да се възползват от него. Плът няма да съучаства в славата на Бога!

Господ заведе пророк Езекил в долината на сухите кости и го запита какво вижда. Езекил видя напълно изсушени кости: въобще нямаше плът по тях! Това бе картина на целия Израилев дом. Бог отмахна всяко начинание на плътска гордост в долината на смирението! Хората казваха: „Костите ни са сухи, надеждата е загубена и самите ние сме отсечени!” Те изглеждаха толкова безнадеждни, че когато Бог, за Когото всичко е възможно, погледна към Езекил и попита: „Могат ли тези кости да живеят?”, пророкът навярно си помисли: „Изглеждат толкова безнадеждни, че едва ли някога ще оживеят, но не се осмелявам да кажа това на Бог за Неговите хора.” Така че, прояви мъдрост и отговори: „О, Боже Господи, само Ти знаеш.” Тогава Господ каза: „Пророкувай на тези кости и им кажи: О, сухи кости, чуйте Словото на Господа!” Ако Езекил бе пророкувал на тези кости според днешния стандарт, щяхме да го видим да отива при всяка кост, изричайки нещо от тоя род: „Костице, моля те, стани! Така казва Господ, моя кост, моя костице, призована си от мен и ще имаш служение; ще се ожениш за другата костица ей там - руса, със сини очи, и аз ще ви дам хубава двуетажна къща и ще бъдете толкова благословени”. После би отишъл при следващата кост с прекрасното „увещателно” слово и т. н. Разбирали сме по толкова неправилен начин пророческото служение! Езекил проговори отново на костите чрез Божествено вдъхновение и Господното пророческо Слово накара духа да се върне в костите и да оживеят.

„Пророкувах прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях; те оживяха и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска” (Езекил 37:10). Бог е допуснал истинската църква, не църквата блудница, да стигне до мястото, където изглежда почти безсилна (в сравнение с книгата Деяния). Направил го е, за да ни смири, така че, когато се изпълним с Неговата сила и слава, да не паднем в същото осъждение, както дявола (І Тимотей 3:6), което е гордост.

Като младеж Йосиф беше малко горд, макар да обичаше Бог. Когато Господ му даде двата съня за това - как ще властва над братята си, той незабавно отиде при тях и се похвали със своя призив. Но след тринайсетгодишно робство и престой във фараоновата тъмница, Йосиф бе доведен до смирение. Когато братята му се върнаха при него, той не каза: „Виждате ли, казах ви, че Бог ме е призовал за ваш лидер”. Вместо това им даде щедри дарове и им послужи, както е редно да постъпи всеки водач в Божието царство. В Църквата има мнозина, които ще бъдат пионери, подобно на Йосиф. Ще преминат през жестоката пустиня, докато другите в Църквата няма да преживеят същото като тези мъже в обучение. После, когато са готови като лидери, Бог ще заведе останалите в безводната пустиня. Вече няма да могат да живеят както преди. Ще идват при тези пионери, както направиха братята на Йосиф, и ще стане размяна на позициите! Лидери, които преди са управлявали чрез доминиране, сега ще дойдат при някогашните си подчинени и ще служат под тяхното ръководство! Божият характер обаче, ще бъде изработен в живота им, благодарение на долината на смирението и няма да желаят никой да им служи, но самите те ще искат да слугуват. Сега Бог може да ги издигне, защото ще разчита на смирението в сърцата им - да се обърнат към децата, а не към себе си. Господ казва, че това пророческо помазание на Илия ще „обърне сърцата на бащите (лидерите) към децата и непокорните към мъдростта на праведните” (Лука 1:17). Слушайте внимателно всички вие, които призовавате името Господно!

Вие или ще се смирите в долината на смирението, или ще бъдете смирени в деня, когато Неговата слава се открие! Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши!