Глава първа: Помазанието на Илия

Глава първа: Помазанието на Илия

Великият и страшен ден Господен - второто пришествие на Христа - може да е по-скоро, отколкото вие или аз си мислим. Бог казва, че Той ще изпрати пророк Илия преди настъпването му. Ще бъде велик ден за верните и разумни слуги на Господа и страшен за неразумните и нечестиви слуги и за тези, които никога не са приемали Христовото Евангелие. Става въпрос за хората, които макар и да са знаели Неговата воля, никога не са я изпълнявали!

Това се вижда в следните думи на Исус: „Господ каза: Кой е прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господарят му ще постави над домочадието си, да им дава навреме определената храна? Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така. Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот. Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива, то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните. И онзи слуга, като е знаел волята на Господаря си, но не се е приготвил, нито постъпил според волята Му, ще бъде много бит. А онзи, който не я знае и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват” (Лука 12:42-48).

Великият и страшен ден Господен е завръщането Му, когато ще съди земята. Божият съд ще бъде според Неговия праведен стандарт, не според нашия. В този ден „Гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи, а само Господ ще се възвиси в оня ден. И идолите съвсем ще изчезнат” (Исая 2:17-18). Това е ден на въздаяние на гордостта и непокорството на хората, макар сега да изглежда, че гордостта и непокорството минават незабелязани, ненаказани и често дори възнаграждавани. Мнозина днес се мамят. Живеят за себе си, като вярват, че са в добри взаимоотношения с Бог. Техните закоравели сърца са загубили страха от Господа. За тях се казва: „В последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? Защото, откак са се поминали бащите ни, всичко стои така, както от началото на създанието” (ІІ Петрово 3:3-4). Тези мъже и жени следват собствените си себични желания, не Божиите. Някои дела дори се вършат в името на Христос. Стандартът на такива хора не е Исус; те се сравняват с други. Техен стандарт е, да бъдат приети от обществото. Размишленията им са горе долу следните: „Защо да водя свят живот, когато мнозина в църквата не живеят по този начин и остават ненаказани? Те сякаш дори благоуспяват в това, което вършат. Защо да се обременявам ненужно?”

Господ ще се надигне в деня на съда, като каже: „За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си, но сега ще извикам като жена, която ражда, ще погубя и същевременно ще погълна. Ще запустя планини и хълмове” (Исая 42:14-15). Господ е стоял тих и е въздържал Себе Си дълго време. Целта на това забавяне е спасението. Много хора ще се обърнат и ще се завърнат при Бога, докато други ще се закоравяват все повече и повече, като отхвърлят Неговия призив. За тях денят Господен ще дойде неочаквано. „Защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат” (І Солунци 5:2-3). Денят Господен ще дойде, както в Лотовите дни. Содом и Гомор бяха благоденстващи градове без липса на храна или подслон. Нямаше белези за надвиснал съд. Случи се същото, каквото и с техните бащи. „Ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха” (Лука 17:28). Всичко дойде върху тях съвсем изневиделица. Сигурно са си мислили, че Бог не забелязва състоянието на техните сърца и извратеността на пътищата им. Лот дори не знаеше за идващия съд. Той би могъл да представя плътските християни. Виждаме това по избора му на място, където да живее (между жителите на Содом и Гомор), при жената, която имаше и децата, придобити чрез кръвосмешение - моавците и амонците. Авраам, за разлика от него, избра да живее отделно. Той търсеше града, чийто архитект и строител е Бог. Лот реши да общува с нечестивите, вместо да се отдели. Техните пътища бавно, но сигурно започнаха да принасят плод в него и в семейството му. Неговите стандарти вече не бяха диктувани от Бог, а от обграждащото го общество. На Лот „бе досадил развратния живот на нечестивите, защото този праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела” (ІІ Петрово 2:7-8). Денят на съда можеше да дойде и върху него като крадец през нощта, ако не бяха Божиите пратеници, които го предупредиха. Но въпреки това предупреждение за съд, жена му погледна назад, защото бе повлияна от света и вече не се боеше от Господа. Ето защо Исус ни предупреждава: „Помнете Лотовата жена. Който иска да спечели живота си, ще го изгуби, а който го изгуби, ще го опази” (Лука 17:32-33).
Най-напред идва Илия

Бог казва, че ще изпрати пророк Илия преди великия и страшен ден Господен. Този Илия, който се очаква, не е превъплътеният Илия от книгата Царе 3 и 4. Текстът не касае историческа личност, нито е ограничен просто до някакъв човек. По-скоро той описва истинското значение на „Илия”. „Илия” идва от две еврейски думи - Ел и Ях, като Ел означава сила и мощ, а Ях се свързва с името на единствения истински Бог Йехова. Като съберем думите, се получава „силата или мощта на Йехова, единствения истински Бог”. Това, което Малахия казва, е, че преди деня Господен Бог ще изпрати пророческа мантия или помазание в силата и мощта на единствения истински Бог. Преди първото идване на Исус, архангел Гавраил се яви на Захария, бащата на Йоан Кръстител, и описа призива върху живота на сина му по следния начин: “И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог; той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ” (Лука 1:16-17).

Йоан беше пророк Илия, изпратен да приготви пътя за Господа преди Исусовото първо идване. Той беше “глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него” (Марк 1:3). Целта на неговото служение беше да обърне лицата на израилтяните към Бога, а посланието му: “Покайте се, защото небесното царство наближи” (Мат. 3:2). Покаянието означава промяна на сърцето, не само промяна на действията.

Действията на израилтяните бяха много религиозни, но сърцата им бяха далеч от Бога. Хиляди редовно посещаваха синагогите, без да са наясно с истинското състояние на сърцата си. Затова Бог въздигна пророк Йоан – да разобличи действителното им сърдечно отношение. Той заяви на множествата: “Рожби ехидни, кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Прочее, принасяйте плодове достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща...” (Лука 3:7-8). Той разобличи заблудата, в която сърцата им уповаваха. Тези хора вярваха, че са оправдани, защото са деца на Авраам, защото редовно посещаваха синагогата и си даваха десятъците. Йоан не бе изпратен при езичниците, които нямаха претенции, че познават Бога; бе изпратен да разбуди “изгубените овце” от Израилевия дом, да ги подготви да приемат Исус.

Йоан Кръстител изпълни пророчеството за Илия за времето преди първото идване на Исус. Малахия обаче пророкува, че това помазание ще бъде изпратено преди великия и страшен ден Господен. Значи ще има две различни изпълнения на пророчеството. Това е обяснено в Матей 17 глава: “И след тези дни Исус взема Петър, Яков и брат му Йоан, и ги завежда на една висока планина насаме: и преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. И ето, явиха се Мойсей и Илия, като се разговаряха с Него” (Матей 17:1-3). Показателно е, че Исусовото лице светна като слънцето, че дрехите Му станаха бели като светлината и Мойсей и Илия разговаряха с Него. Защото когато Исус се завърне през този велик и страшен ден, Той ще властва и ще управлява земята в продължение на 1000 години в прославеното Си тяло и Неговите светии ще управляват заедно с Него. По-нататък четем: “И като слизаха от планината, Исус им заръча, като каза: Никому не съобщавайте за това видение, догде Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. Учениците Му Го попитаха, казвайки: Защо тогава думат книжниците, че Илия трябва първо да дойде? А Той в отговор им рече: Наистина Илия иде, и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошъл, и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител” (Матей 17:9-13). Исус изрече това след обезглавяването на Йоан. Обърнете внимание, че посочва два различни момента във времето на помазанието на Илия: бъдещ (идва) и минал (вече е дошъл). Преди второто идване на Исус Христос, Бог още веднъж ще издигне пророческото помазание. Но този път мантията няма да почива само върху един човек, но върху група от пророци и помазани мъже и жени в Тялото Христово. В книгата Деяния Петър цитира пророк Йоил: “Синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват... още на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват... преди да дойде великият и страшен ден Господен” (Деяния 2:17-20).

Едно от определенията на гръцката дума за “пророкувам” в горния стих е “да говоря под Божествено вдъхновение”. Както можем да видим, помазанието да говорим това, което Бог казва, няма да бъде ограничено само до служението на пророка, но ще слиза върху пастори, учители, евангелизатори и апостоли. Ще слиза върху онези служители, които следват Господа безрезервно, които не са се посветили на изграждането на собствените си служения и не се притесняват от мнението на хора или организации. Помазанието ще идва и върху останалите мъже и жени, които ще последват Бога докрай, без страх от човеци. Млади хора, без да са на щатно служение, ще се движат в това помазание, защото то ще слиза върху онези вярващи, които са устояли пред компромисите. Така Църквата ще се подготви за завръщането на Господа.

Подобно на Йоан Кръстител, тези пророци в духа на Илия ще отидат след изгубените или заблудени овце в църковната структура, а също след хората, които са си заминали през “вратата на обидата”. Има мнозина, които посещават църква и се чувстват готови за идването на Исус. Както хората от времето на Йоан Кръстител, те вярват, че чрез своите дела, добро поведение, ходене на църква, даване на десятък или поради факта, че някога са изрекли молитва на покаяние, ще бъдат оправдани. Може и да вярват, че са оправдани, но истината е, че не са готови за Неговото идване. Има служители, които живеят под стандарта, който Бог е поставил за тях. Личният им живот е изпълнен със стремеж към печалба и удоволствия. Използват служението, за да угодят на себе си и на собствените си цели. Някои живеят като лицемери; пренебрегват или тероризират своите семейства, а в същото време се държат духовно и любящо в църквата. Един лидер не може да надхвърли личното си ниво. Възможно е да претендира за това известно време, но рано или късно нещата ще станат явни. Също като религиозните лидери от Йоановото време те вярват, че чрез тяхното служение, обучение, опит и добрите си взаимоотношения със служители и организации, стоят праведни и в Божиите очи. Или може би вярват, че понеже мнозина следват служението им, Господ също ги одобрява. Фарисеите имаха много последователи, докато Словото на Бог не дойде към Йоан в пустинята и множествата не си тръгнаха от тях. Тогава тези лицемерни служители излязоха да чуят какво Господ говори чрез човека, който не само Му бе предал устата си, но и целия си живот! Да, денят Господен ще дойде върху служителите, които са надменни и горди, Той ще започне с тях. Ще има пресяване на личния им живот и мотиви. Те също са си мислили: “От смъртта на бащите ни досега нищо не се е променило”. Божии служители, очистете сърцата си сега, за да можете да изпълните Неговия призив за вашия живот и да избегнете съда Му!

Преди да пристъпите към следващата глава, приканвам ви да прочетете въведението, ако още не сте го направили. Посланието на тази книга е тежко. Но то е такова, за да спаси живот, а не да погуби. Силно е да спасява служители, а не да ги унищожава. Може дори да премахне неща от вашето служение, които са били изградени чрез силата на плътта. Но запомнете, Бог не унищожава, не изкоренява и не разкъсва области в нашия живот или служение, без да изгради и посади нещо ново и свежо на негово място. Посланието на тази книга е послание за Неговата любов и милост. Той ни предупреждава, за да не бъдем осъдени със света като Лотовата жена!