Глава девета: Бягайте от идолопоклонство

Глава девета: Бягайте от идолопоклонство

Златното теле, което израилтяните направиха в пустинята, докато Мойсей беше на планината, нямаше сила в себе си. Силата му се криеше в сърцата на израилтяните. Те вложиха в него своята привързаност, любов и упование. Затова му построиха олтар в сърцата си. По отношение на тях Бог казва: „И те не оставиха блудството си (идолопоклонството си), научено от Египет” (Езекил 23:8). Египтяните се покланяха на телета и на различни други идоли. Израел се научи на идолопоклонство в Египет, символ на световната система.

Днес идолопоклонството е непозната дума за американската църква. Смятаме, че предупрежденията, които Бог дава за идолопоклонството, нямат никаква връзка с нас. Нямаме златни статуи или олтари. Американците никога не биха се забъркали в подобно нещо. Това, което не осъзнаваме е, че американците са издигнали повече идоли, отколкото можем да изброим. Речникът определя идолопоклонството като: 1) покланяне на идоли или 2) прекалена възхита или почит към човек или нещо друго. Хората не разбират, че идолът е нещо, на което се отдава по-голямо внимание, отколкото на Бога. Понеже нямаме правилно виждане за идолите, американските християни се впримчват в тях не по-малко от израилтяните. С две думи Павел казва, да не се привързваме и да не даваме любовта си на нещата, които светът почита и обича, защото не можем да участваме едновременно в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

Спомнете си какво Бог заповяда: „Да нямаш други богове освен Мене!” (Изход 20:3). Идолът е това, което поставяме преди Бога в живота си? Той е всичко, което харесваме, на което разчитаме, което обичаме, обожаваме, желаем, на което се покланяме, надяваме, обръщаме внимание и което търсим повече от Господа.

През 1983 напуснах една много добре платена инженерна работа в Рокуел Интернешънъл, за да стана щатен помощен служител. Вземах няколкостотин долара годишно. Направих жертва, която ме правеше да изглеждам изцяло предан на Исус, без никакви собствени желания.

През 1986 отидох във Филипините с един друг служител. Мислех, че Бог ме изпраща там, за да проповядвам. Не разбрах, че Той всъщност ме изпраща, за да промени живота ми завинаги. На втората вечерна служба другият служител проповядва върху господството на Исус Христос. Започна да обяснява как Исус трябва да бъде приет като Господ, не само като Спасител! Сподели, че думата „Господ” се споменава над 7800 пъти в Библията, а „Спасител”: само тридесет и седем.

Аз стоях на службата дълбоко изобличен. Уж бях служител, а не бях чувал нищо подобно до сега! Погледнах на своя живот. Наистина ли Исус Христос беше на първо място по авторитет или Му принасях само служение от устни, като Го наричах Господ? Беше ли Той в действителност на трона на моя живот или се покланях на Господа, като служех и на собствените си богове (идоли) по примера на нацията ни…? Прибрах се у дома и след няколко дни поставих стол в центъра на една голяма стая с думите: „Боже, този стол представлява трона на моето сърце. Няма да напусна тази стая, докато Исус Христос не седне на него.” Омръзнало ми беше да казвам, че Той е Господ, без да има господство във всяка област на моя живот. Често оставаме Исус да управлява само областите, където на нас ни се иска. Исус Христос трябва да бъде Господ на целия ви живот! Обикалях онзи стол в продължение на два часа. Много неща дойдоха към мен по време на молитвите ми. Притежавах твърде голям контрол над живота си, дори в положението на щатен служител. Имаше невероятна битка, защото душата ми не искаше да предаде своето господство! Започнах да плача, но сърцето ми беше решено. Независимо какво Той искаше от мен, щях да Го последвам! Тогава започна разобличаването на моите идоли!

Първо дойдоха професионалните спортове, съставляващи голяма част от забавленията в живота ми. Бях страстен почитател на „Далас каубойс”. Всяка неделя след служба сядах и гледах играта им. Дори съпругата ми да се нуждаеше от помощ, нямаше никакъв шанс: „Скъпа, гледам каубоите.” Ядяхме през полувремето или след мача. Бях добър християнин, който не пушеше, не пиеше, не лъжеше и не прелюбодействаше. Но Бог беше решил да изобличи определен идол!

Една неделя, докато гледах вълнуващ мач, Божият Дух дойде върху мен да се моля. Почувствах огромен товар и знаех, че е неотложен. Но казах: „Господи, има само осем минути до края на играта. Моля Те, почакай. Ще се моля в пет часа, след края на мача. Какво чак толкова са осем минути?” Помислих си: „Ще Му дам пет часа или повече, ако се нуждае от мен след мача.” Смятах, че съм много щедър! Единственият проблем беше, че товарът се вдигна, дори след щедрото ми предложение. Но знаете ли какво направих? Изгледах мача докрай. После отидох в молитвената си стаичка, но подтикът ми за молитва се беше вдигнал. Товарът го нямаше! Бог не искаше от мен жертвата от пет часа - желаеше покорство! Покорството е по-добро от жертвата!

Господ искаше да знае дали Той или „Далас каубойс” са на първо място. Тогава разбрах, че съм ги поставил пред Него. Никога не бих си признал това, но действията ми го доказаха. Бях превърнал „Далас каубойс” в идол. Бях щатен служител, а не можех да се откажа от един мач, за да се покоря на Бога! Спомнете си какво казва Той: „Да не си правите идоли” (Левит 26:1).

Това, което е идол за един човек, не е непременно идол и за друг. Ти си този, който го прави идол. Смирих себе си и помолих Бог за Неговата благодат - да отмахне това от сърцето ми. Започнах да руша този идол, като не му давах повече място. Престанах да гледам мачове и в крайна сметка желанието изчезна. Днес мога да гледам игра на „каубоите”, но няма привличане. Дори вече ми е отегчително да гледам професионален футбол.

Голфът беше друг идол в живота ми. Обичах да играя голф. Мислех за него постоянно. Ставах в 4:30 часа сутринта и отивах на игрището, за да се подготвям за след два дни. Но да стана в 4:30 часа за молитва беше съвсем друг въпрос. Молитвата ставаше с борба, а играта на голф - с радост. Един ден се молех навън и по средата на молитвата започнах да виждам деветия играч на моя любим отбор в Далас и много ми се прииска да поиграя. Господ ми проговори: „Джон, остави своите нови стикове за голф на приятеля си Мат.” Знаех, че ми е говорил Бог, но се опитвах да пренебрегна това. Току що си бях купил комплект стикове и сак, струващи над 500 долара. Предишният ми комплект бе откраднат на гарата и застраховката бе покрила новия. Бях използвал стиковете само веднъж и много си ги обичах. Помислих си: „Ако подаря тези, няма да мога да си купя нов комплект.” Трябваха ми четири дни, за да се реша, но на четвъртия ден отидохме с колата до къщата на моя приятел и му дадохме стиковете. На връщане съпругата ми попита: „Скъпи, сигурен ли си, че Бог ти е говорил?” Но още щом ги дадох, аз изпитах радост и разбрах, че този спорт вече не е идол. В резултат на това взаимоотношенията ми с Господ се задълбочиха.

Една година по-късно се случи нещо изумително. Един човек отишъл при съпругата ми и казал: „Отворете си багажника на колата, имам нещо за вашия съпруг.” После сложил вътре комплект стикове за голф и сак. Скоро след това се преместихме във Флорида и само след няколко седмици друг човек каза: „Отворете си багажника, имам нещо за вас.” Той е участвал в професионален отбор по голф и ми даде възможно най-добрия комплект стикове за голф, струващи приблизително 2000 долара. Погледна ме и рече: „Бог ми каза да ти ги дам. Голфът вече няма място в моя живот.” Първо си помислих: „Да не би това да е клопка на нечестивия да ме върне обратно към робството?” Но Бог каза: „Приеми ги, те са от Мен!”

Тези стикове стояха в моя гараж година и половина, но ги ползвах само веднъж. Бог беше поставил нещата в живота ми в ред. Днес играя от време на време като средство за отмора и общуване с хората. Важно е да имаме моменти на възстановяване, почивка и освежаване. Това ни помага да бъдем трезви и фокусирани. Играта вече не е идол за мен. Ако Бог ми каже да се откажа от спорта отново, ще го направя без колебание, защото спортът вече не ме владее.

Третият идол беше храната! Ще попитате: „Как може храната да е идол? Тя е необходима, за да живеем.” Ако яденето носи удовлетворение в живота ти преди Бога, значи е идол. Тежах само 72 кг, но обичах да ям. Пред много други неща бих избрал да си похапна. Ядях дори, когато не бях гладен. После, когато се натъпчех твърде много, чаках с нетърпение и най-малката проява на глад, за да започна да си угаждам с още храна. С много хора е така. Те не си позволяват да пият или пушат, но отговарят на копнежите на своята плът чрез храна. Водят легалистичен живот. Въздържат се от пиене и пушене не от любов към Бог, а заради “закона”. Угаждането чрез храна не е срещу легалистичния им закон, затова те са вързани от обществено приемливи крайности.

Процесът, който Бог използва, за да разобличи този идол, бе подобен на начина, по който заклейми “каубоите”. Една сутрин, докато се готвех да си сипя купичка от моята любима закуска, Божият Дух проговори: “Джон, искам да постиш и да не ядеш днес.” Знаех, че е Той. Първата ми мисъл беше: “Но аз съм гладен, с нетърпение очаквам тази закуска (тогава това беше любимата ми храна).” После започнах да разсъждавам: “Защо Господ ми каза да постя при условие, че имам само десет минути за молитва, преди да отида на работа? Какво може да бъде постигнато за толкова кратко време? Ще постя следващия понеделник, вторник и сряда.” Мислех си, че Бог ще бъде впечатлен от моята жертва повече, отколкото от покорството ми! Затова си сипах от закуската и ядох. Господ използва това, за да ми покаже, че храната е идол! Показа ми, че аз я поставям над покорството към Него! Тази истина ме освободи. Днес яденето заема правилното си място в моя живот. Все още ми харесва, но когато се заситя, спирам.

Често идолите са просто ежедневните неща в живота. Същото важеше и за израилтяните. Взеха най-обикновените златни обеци и ги превърнаха в златно теле. Тези обеци бяха Божие снабдяване, когато си тръгнаха с користите на египтяните. Господ накара египтяните да дадат своите златни и сребърни принадлежности на израилтяните (Изход 12:36). Ще повторя, че идолът не е нищо сам по себе си, но става такъв, когато го издигаме в сърцата си. Сърцата на израилтяните не следваха Бог, а собствените им желания. Докато Бог се движеше мощно и осигуряваше това, което искат, те Му се покланяха. Той раздели Червено море, отпразнуваха го с хваление и танцуване пред Господа. Бог порази враговете им, Мириам и всички жени взеха дайрета и танцуваха, като Го хвалеха. Но при отсъствието на Неговата чудотворна сила или когато Мойсей не беше там, те показаха какво всъщност има в сърцата им. Три дни по-късно започнаха да се оплакват.

Как можеха да са толкова неблагодарни и тъй бързо да изоставят упованието в Бог? Много лесно – в сърцата си имаха идоли и не бяха удовлетворени само с Господа! Той свидетелстваше срещу Израел: “И тя не остави блудството си, научено от Египет” (Езекил 23:8).

Мойсей беше по-различен. Той търсеше Бога, независимо колко трудни ставаха нещата или колко далечен изглеждаше Господ. Мойсей имаше едно желание – да познае Бога! Всичко друго в неговия живот беше подчинено на тази цел. Ако вашето желание е нещо друго, а не близко познаване на Господа, то ще стане явно в моменти на суша и утеснение.

Същността на идолопоклонството е личният интерес. Новият Завет го назовава сребролюбие (букв. алчност, ненаситност – б. пр.). “Затова умъртвете природните си части, които действат на земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство” (Колосяни 3:5). Да си ненаситен, означава, да желаеш силно. Това се появява при своеволни хора, а не при такива, които са пресметнали цената и са оставили всичко, за да последват Исус. Бог иска да сме благословени и да се радваме на хубавите неща, които Той е дал на тази земя. Но ако тези неща ни станат по-скъпи от Него, те се превръщат в идоли.

Когато се молех в края на четиридневен пост, следните думи излязоха от сърцето ми, а умът ми ги чу, след като вече ги бях изрекъл: “Татко Небесни, ако благословенията, които си ми дал, някога изместят любовта ми към Теб, то моля Те, отмахни ги от моя живот!” Моят ум се съпротивляваше и спореше: “Чакай малко! Той ми даде тези благословения. Не би трябвало да изричам такава молитва!” Сърцето ми бързо отговори, че дори Божиите благословения могат да се превърнат в идол. Не търсете благословенията, а Този, Който благославя! Спомнете си как израилтяните влязоха в Обещаната земя и много скоро забравиха, че Бог ги е благословил с нея, като започнаха да си издигат идолски капища за поклонение! Четвърто Царе 17:10 казва: “Също бяха си издигнали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво”.

Еремия вика към Израел затова, че са взели своите обещания и са ги превърнали в идоли: “Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли що стори отстъпницата Израел? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудства там. И с невъздържания си блуд тя оскверни земята, и прелюбодейства с камъните и дърветата” (Еремия 3:6, 9).

В книгата Малахия Бог се обръща към свещениците на Израел: “И сега, ето заповедта, която се дава на вас, свещеници: Ако не послушате, и ако не вземете присърце да отдадете слава на името Ми, казва Господ на силите, тогава ще пратя върху вас проклятията и ще прокълна благословенията ви; дори ги проклех вече, понеже не вземате това присърце” (2:1-2).

В Новия Завет виждаме как Исус умножи две малки риби и пет ечемични хляба, за да нахрани множеството, а после премина на отсрещната страна на езерото. На другия ден хората дойдоха да Го търсят. Вместо да бъде поласкан, че са изминали целия този път през езерото, за да Го намерят, Той ги смъмри, знаейки, че Го търсят, защото е напълнил стомасите им, а не защото са разпознали Кой е! Господ е бил техен източник само във време на нужда!

Мнозина търсят Бог в кризисни ситуации, но във време на мир те се връщат към своите идоли, за да доставят удоволствие на себе си, а не на Господа! Като баща на четири момчета, аз искам хубави неща за тях. Често нося у дома подаръци от моите пътувания. Обичам да гледам развълнуваните им лица, когато им се радват. Можете ли да си представите как бих се чувствал, ако те ме възприемат само като някой, който им дава подаръци, и ми обръщаха внимание само, когато им ги подарявам? Ами, ако друг човек, който не е техен баща, започне да им дава подаръци и сърцето им се обърне към него, понеже им дарява това, което искат? Той не ги е създал, не ги е учил, не се е грижил за тях и не ги е напътствал. Но ако мотивът им е бил само да получат нещо от мен, то техните сърца лесно биха се привързали към друг. Сега виждате ли защо Бог казва, че е ревнив Бог? Той ни е създал и желае нашата любов като скъпи деца. Дарил ни е толкова неща щедро и желае същото от нас. Веднъж, когато се молех в гората и се подготвях за една служба, Господ каза: “Джон, попитай Моите хора дали искат да им служа така, както те служат на Мен? Дали биха искали Моята вярност да бъде като тяхната?” Страшно много се натъжих, като си помислих как сме Му служили. Той ни се е предал изцяло. Казва ни се: “Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже всякога е жив, за да ходатайства за тях” (Евреи 7:25). Той не само предаде Себе Си, умирайки за нас, но дори и сега това предаване продължава в непрекъснатото Му ходатайство.

Бог изпраща пророческо помазание, за да приготви народ за Себе Си, Невяста. Думите на помазаниците ще измиват и ще очистват Божиите хора, като насочват тяхната надежда и желание изцяло към Него, а не към идолите, които светът обожава. В Ефесяни 5:25-27 виждаме, че Христос предаде Себе Си за Църквата, “за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез Словото, за да я представи на Себе Си Църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна”. Забележете, че за Църквата се говори в женски род. Павел сравнява взаимоотношенията между Христос и Църквата с тези между съпруг и съпругата. Според това Слово, Църквата е в ролята на съпругата или Невястата. Това го подчертава и в стих 32: “но аз говоря това за Христа и Църквата”. Сега нека да ви задам следния въпрос: Представете си една жена да обещае на мъжа, за когото е сгодена: “Скъпи, ще бъда страхотна съпруга. Ще готвя най-хубавите ястия, ще поддържам къщата чиста и винаги ще изглеждам добре. Ще ти бъда вярна 364 дни в годината. Само ми дай един ден годишно, в който да прелюбодействам със старите си приятели.” Бихте ли се съгласили с това? Ами, за десет минути? Повечето не биха приели подобно предложение. Кой би се оженил за такъв човек? Макар да е обещала да бъде страхотна майка и готвачка, тя не е предала цялото си сърце. Все още има други любовници, независимо че прелюбодейства само веднъж годишно. Можете ли да си представите Исус да се върне за Невяста със същото отношение? Със сърце, предадено на идолите? Сега разбирам защо Павел умолява новозаветната църква: “Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството” (І Коринтяни 10:14), и защо Йоан предупреждава: “Дечица, пазете себе си от идоли!” (І Йоан 5:21).