Глава осма: Евангелието на Аз-а

Глава осма: Евангелието на Аз-а

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! Ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. В оня ден мнозина ще ми рекат: Господи! Господи…” (Матей 7:21-22). Много хора днес Го наричат Господ, твърдят, че са новородени християни, ходят на църква редовно и вероятно говорят на непознати езици, но дали Той е техен Господ? Едно е да го наричаш „Господ”, а съвсем друго е да водиш живот в покорство на Неговото господство. Както Яков смело се изразява: „покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела” (Яков 2:18). Думата „Господ” в горния стих идва от гръцката дума Кириос. Речникът за гръцки думи на Стронг дава следното определение: „върховен по власт или господар”. Исус казва, че ще има мъже и жени, които ще изповядват с устните си, че Той е върховен по власт, но ще водят живот, несъответстващ на тяхната изповед. Затова Той пита: „И защо Ме зовете Господи, Господи, и не вършите това, което казвам” (Лука 6:46).

В Америка и в други части на света мнозина проповядват Исус само като Спасител. Правили сме всичко възможно да напълним олтара с „новоповярвали” и църквите си с членове, даващи десятък. Нашето послание е: „Елате при Исус и получете… спасение, мир, любов, радост, преуспяване, здраве и т. н.”. Свели сме Евангелието до решаване на житейските проблеми или до подобряване на житейския стандарт. Привлекли сме грешници, като сме проповядвали само благословенията, които получаваме, щом Го последваме. Исус е продаван от търговци, които се опитват да покрият своя оборот. За да го постигнем, ние сме подминавали покаянието само и само да спечелим „новоповярвал”. И ето - имаме новоповярвали. Какви обаче? Като описва служителите в Неговите дни, Исус казва: „море и суша обикаляте, за да направите един прозелит и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас” (Матей 23:15). Нови души се привличат лесно, но дали те наистина са синове на Божието царство? Вярващи, търсещи собствения си интерес, а не последователи - такъв е продуктът на това, което сме живели и проповядвали. Не сме прогласявали смело цената на това, да Го следваме, поне не толкова високо, колкото сме говорили за облагите!

Исус ясно представи нещата пред множествата: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси” (Марк 8:34-35). Забележете, Той не казва единствено: „Който иска да загуби живота си заради Мене… ще го спаси”. Не е достатъчно само да искаш да загубиш живота си. Има много хора, които не ходят на църква, но биха приели с радост облагите от спасението само, ако можеха наред с това, да запазят собствения си живот. Разбират, че има цена, която те не са готови да платят, за да служат на Бога. Такива хора са честни пред Бога и пред себе си. Има обаче и лицемери, които ходят на църква, наричат Го „Господ”, и заявяват, че са покорни на господството Му, но в сърцата си имат скрити мотиви. Обичат се повече от Бога и водят лицемерен живот. Резултатът от това евангелие „ела при Исус и вземи” са вярващи, които просто желаят удобен начин на живот и които искат да избегнат ада. Приемат Го като Спасителя, който благославя, но не и като Господ.

Не виждаме подобно нещо в служението на Исус. Неговото послание беше много по-различно от това, което се проповядва в Америка! Само вижте как Той подходи към един младеж: „И когато излизаше на път, някой се затича и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?” (Марк 10:17).

Най-напред искам да отбележа, че този човек дойде при Исус тичайки. Когато Го настигна, коленичи пред Него и попита какво трябва да направи, за да бъде спасен. Мога да си представя как младежът си проправя път през тълпата около Исус, как коленичи, сграбчва ръката Му и разпалено пита: „Какво да направя, за да се спася?” До този момент нито в моя личен живот, нито в служението ми, никой, богат или беден, не се е затичвал при мен, не е коленичил и запитвал: „Какво да направя, за да се новородя?” Този човек беше целеустремен! Някой може да си представи как богатият млад управник небрежно се насочва към Исус и със студен, резервирано интелектуален тон спокойно задава въпроса за цената на вечния живот. Случаят беше доста по-различен. Този младеж съвсем сериозно искаше да бъде спасен! Гледайте: „Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот? А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог” (Марк 10:17-18). Той не ласкаеше Исус, не Го нарече „Господи благи”. Вярвам, че ако нарече Исус Господ, ще трябва да Го остави да бъде за него това, което е казал! Много християни днес не проявяват подобна доблест. Наричат Исус Господ и казват, че техният пастор е лидерът, но не правят това, което Господ иска от тях, нито приемат инструкциите на пастора си. Усмихват се и казват „амин” след проповедта, но не я практикуват в личния си живот. Имат уши да слушат, но не прилагат нещата, които Духът им казва. Много пъти си мислят, че посланието се отнася за другите, които са „много по-лоши от тях”. Това са лицемери! Опитват се да махнат съчицата от окото на братята си, докато гредата заслепява собствените им очи. Сега виждате как Исус послужи на този целеустремен човек, който искаше да се спаси. „Знаеш заповедите: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си. А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си!” (Марк 10:19-20). Исус цитира последните шест от десетте заповеди, всички касаещи човешките взаимоотношения. Младият човек ентусиазирано отговори, че ги е опазил от младостта си. Аз вярвам, че ги е спазвал. Виждаме с какво сърдечно отношение отива при Исус. Но Господ умишлено пропуска първите четири заповеди. Те засягат взаимоотношенията между хората и Бог, като първата от тях е, да нямат други богове или идоли, освен Него. С други думи, нищо в живота ни не бива да застава пред нашата привързаност, любов и посвещение към Бог.

Младият човек не беше изпълнил тези заповеди, нито имаше готовност да го направи в дадения момент. Исус беше разобличил идолите в неговия живот. „А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди, продай що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай” (Марк 10:21). Забележете, Исус го възлюби!

Но как показа любовта Си към този човек? Като направи Евангелието малко по-лесно, за да не би случайно да го съблазни? Като избегна конфронтацията с идолите на позиция, власт и пари в неговия живот? Защо просто не го поведе в молитва на покаяние с надеждата, че един ден той ще остави тези идоли? В крайна сметка, този човек беше отбран кандидат със своето силно желание да бъде спасен. Исус трябваше само да изтегли мрежата и щеше да има на разположение един богат християнин! Но Господ го обичаше. Предпочете да представи на този човек истината с много силно слово, като пое риска да изгуби един ентусиазиран, влиятелен човек. Исус го погледна в очите и му каза, че нещо му липсва - не ревност, но готовност на сърцето и на ума да остави всичко, което има. Представяте ли си Исус да ви каже, че нещо ви липсва и то би ви попречило да се спасите! Ако обичате истински обаче, вие сте откровени, дори да знаете, че това означава отхвърляне. Много християни и проповедници ласкаят, като се страхуват, че ще бъдат отхвърлени от хората. Те желаят приемане. Аз бях такъв. Всички, които срещах, ме харесваха, защото винаги им казвах нещата, които искаха да чуят. Мразех конфронтирането и отхвърлянето и исках всички да са щастливи. Впоследствие Бог изобличи моите несигурни, себични мотиви. Той откри фокуса на любовта ми - самият аз, а не хората, които ме ограждат. Бях по-загрижен дали ще ме приемат, отколкото да им дам истински необходимото.

Много по-добре е да кажеш истината, отколкото да правиш компромис с нея и да накараш някого да повярва лъжа. Далеч по-добре е да чуят истината сега, отколкото да вярват, че могат да продължават да грешат, докато един ден Господарят им каже: „Махнете се, Аз никога не Съм ви познавал. Бяхте заблудени!” „Но лицето му посърна от тая дума, и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство” (Марк 10:22-23).

Този тъй ентусиазиран човек сега си отива наскърбен! „О, Исусе, как можа да постъпиш така? Човекът дойде разпален, а след като чу Твоята проповед, си тръгна наскърбен! Не знаеш ли, че трябва да приключваш службите Си оптимистично? Проповедите Ти трябва да насърчават хората и да им създават самочувствие, а не да ги наскърбяват. Посещаемостта ще намалее, ако продължаваш да се отнасяш към ентусиазираните мъже и жени по този начин особено, ако те са богати и влиятелни. Иди след него и посмекчи нещата; със сигурност той ще се върне след време.”

Ето какво би чул Исус днес от Своите членове на духовния съвет и църквите в Америка! Той би бил изправен пред тях и биха изисквали от Него да се покае. Как се е осмелил да съблазни този потенциално добър дарител! Не знае ли, че в момента строим църква? Предполагам, че Исус не е разбирал тактиките за изграждане на голямо, успешно служение - поне не по начина, по който някои служители днес са научени. Може би Той е забравил за момент как да печели приятели и да влияе на хората. Може би е трябвало да посмекчи Своите проповеди и да поднася не изобличителни послания. Послания, които създават себеуважение. Не стоят ли така нещата в Америка? Впримчили сме се в това, да правим всичко възможно, за да бъде взето решение за приемане на Исус. Решенията са голямо нещо, стига да се основават на истината. Бог ми показа как много служители, включително и аз самият, биха постъпили при вида на този богат човек, който се затичва към тях, коленичи и пита: „Проповеднико, какво да направя, за да се спася?” Бог ми напомни, че ние бихме казали: „Ти искаш Исус! Искаш да бъдеш християнин! Слава на Бога, само изречи тази молитва на покаяние с мен… Сега, братко, ела, причисли се към църквата и ме следвай в евангелието, което проповядвам!” Трябва да осъзнаем, че Бог никога не ни е призовавал да разширяваме Евангелието, като улесняваме хората с идоли да се „спасяват”. Идолите трябва да бъдат оставени. Исус трябва да бъде приет като Господ, не само като Спасител!

Сега обърнете внимание какво направи Исус, след като този богат младеж се отдалечи: „А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство! А учениците се смайваха на Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатство! По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси? Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога, защото за Бога всичко е възможно” (Марк 10:23-27). Не се затича след човека, за да го върне обратно. Обърна се към последователите Си и ги просветли: „Колко мъчно е за тия, които уповават на богатството…”. Идол е всичко, което ти обичаш, на което се доверяваш и на което отдаваш вниманието си повече, отколкото на Бог! Този човек нямаше желание да изостави своя идол и да последва Исус. За някои хора идолът може да е популярността сред колегите; за други - спорта, храната, телевизията или музиката. Списъкът продължава. Идолите не са едни и същи за всички. В Левит 26:1 Бог казва: „Да не си правите идоли…”. Човек сам превръща дадено нещо в идол, като го обича или уповава на него повече, отколкото на Бога! Обърнете внимание! Исус не му заяви: „Не ти ли казах, че ако се покориш на Словото, което Отец току що ми даде за теб, и се откажеш от тези пари, Той ще ти въздаде стократно!” Но ние сме го казвали. Служителите обещават стократно благословение от Бога само, за да накарат хората да откликнат на Господното Слово. И така, мотивът става: „Дай, за да получиш!” Ако беше така, значи Исус се провали. Трябваше да наблегне на благословението, а не на цената. Той не се опита да примами този човек в царството чрез благословенията.

Сега гледайте и се чудете на това, което Господ каза на Петър и на останалите ученици: „Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и те последвахме. Исус каза: Истина, истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието и да не получи стократно сега, в настоящото време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят вечен живот. Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи” (Марк 10:28-31). Сега Исус се обръща към тези, които вече са оставили всичко, за да Го следват и казва: „Ще получите стократно повече от това, което сте оставили, сега, в този живот - къщи и земи, заедно с гонения, а в идещия век - вечен живот.” Ако парите бяха мотивът Петър, Яков, Йоан и Андрей да се откажат от всичко, за да последват Исус, те никога не биха зарязали своя бизнес. Тези хора не знаеха за обещаното стократно благословение. Сега чуха това за първи път. Беше им ясно, че Исус има думи на вечен живот и затова го последваха - парите не им бяха идол.

Бог никога не е изисквал някой да бъде съвършен, за да тръгне след Исус. Очаква само покорство към Него. Младият управник навярно притежаваше повече качества от Петър, но апостолът беше готов да направи всичко, което Господ поиска от него. Ето какво Исус има предвид, когато ни призова да оставим всичко и да Го последваме.

Когато приех Исус Христос за Господ през 1979 година и бях изпълнен със Святия Дух, Бог незабавно започна да ми говори за служението. По това време следвах механоинженерство в университета Пардю и бях в списъка на декана с планове да се запиша в Харвард за магистърска степен. Не исках да имам нищо общо със служение. Всички служители, които бях срещал, по мое мнение бяха хора, неспособни да постигнат кой знае какво в живота. Всички изглеждаха странни. Никога не бях срещал и не бях прекарвал време с добър служител. Другото ми схващане за служението беше живот в Африка в някаква колиба! Но Духът на Бога слезе върху мен по време на една служба и каза: „Джон, призовал Съм те да проповядваш. Какво ще направиш по въпроса?” помислих си: „Семейството ми ще се отрече от мен; те всички са католици. Ще свърша като всички останали служители. Въобще не ми се ходи в Африка.” Сведох обаче глава и се помолих: „Да, Господи, ще Ти се подчиня и ще проповядвам, независимо от цената, която трябва да платя!” Разбира се, реалността се оказа много по-различна от моите представи, но Бог не ми показа това. Само искаше да знае дали бих оставил всичко, за да го последвам. Ако изследвате служенията на Петър, Павел и другите ученици в книгата Деяния и в посланията, ще видите, че техните поучения са в пълна хармония с това, което Исус проповядваше на богатия младеж! Днес сме се отклонили доста от тази пътека. Това е основната причина за упадъчното духовно състояние на Америка. Направили сме позицията „новороден християнин” толкова лесно достъпна, че пътят на истината е бил грубо нарушен. Затова Бог отправя призив към Своите хора да оставят идолите си и да се върнат към Божието сърце. Да бъдат народ, приготвен за своя Господ!

„Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на Господа, и Той да ви изпрати определения за вас Христа Исуса, Когото трябва да приемат небесата до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от века чрез устата на светите пророци” (Деяния 3:19-21).

Петър смело заяви това пред събралото се множество след изцелението на недъгавия човек в храма. Хората искаха да знаят какво трябва да направят, за да се спасят. Покаянието беше предпоставка за спасението. Първите думи от устата на Йоан Кръстител бяха: „Покайте се, понеже наближи небесното царство!” (Матей 3:2). Започвайки земното Си служение, Исус извика към множествата: „Покайте се, защото наближи небесното царство!” (Матей 4:17).

Първите думи от устата на Петър, когато мъжете и жените искаха да узнаят какво да направят, за да се спасят в деня на Петдесятница, бяха: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви” (Деяния 2:38). Павел, описвайки своето служение пред цар Агрипа през по-късната част от живота си, каза: „не бях непокорен на небесното видение, но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Ерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответстващи на покаянието си” (Деяния 26:19-20). Първо е нужно покаяние, а после обръщане, за да се заличат греховете. Обръщането не е истинско без покаяние. Става фалшиво обръщане. Това въобще не е евангелието, което сме слушали през последните години от двадесети век. Проповядвали сме послание, което да задоволи желанията на човешката природа, а не сме прогласявали истината с любов, водеща до покаяние. Обърнали сме Евангелието в покана за по-добър живот. Фокусът обаче си остава върху себичните желания на хората. Покаянието не е избор. То е заповед. Деяния 17:30 казва: „Бог прочее, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят” (Деяния 17:30).

Един ден Господ ми каза: „Тези, които идват при Мен, без първо да са се покаяли, просто се присъединяват към Мен”. Обръщение без покаяние не води до заличаване на греховете! Само произвежда по-голяма заблуда.

В една от предишните глави видяхме, че Юда търсеше Исус Христос и се присъедини към Него. Изглеждаше, че обича Бога, тъй като направи жертви, за да Го последва. Остави всичко, за да се присъедини към екипа от служители и да тръгне с Исус. Беше там, в огъня на преследването, изгонваше демони, изцеляваше болни и проповядваше Евангелието. Но мотивите на Юда бяха себични от самото начало. Той никога не се покая за себичното си отношение. Беше заблуден и заблудата му все повече нарастваше, докато не се стигна до предателството на Исус.

Богатият млад управител беше честен. Той пресметна цената за това, да се отрече от себе си, да вдигне своя кръст и да последва Исус. Тръгна си, но знаеше пътя към спасението. Може да е дошъл ден, след възкресението на Исус, когато този човек да се е покаял, особено след като е чул истината с любов.

В книгата Деяния има описана случка, при която един мъж и съпругата му излъгаха за представеното от тях дарение. Може това да е било много добро парче земя, струващо доста пари и те никак да не са искали да се разделят с него. Но пък са желаели да бъдат счетени за големи дарители. Затова казаха на Петър в присъствието на всички, че това е цялата сума, която са получили от продажбата на имота. Петър конфронтира и двамата и в резултат на това, че излъгаха Божия Дух, те паднаха мъртви. Библията казва, че страх обзе Църквата и всички, които чуха тия неща. Но погледнете следното: „И те всички бяха единодушно в Соломоновия трем, а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете обаче, ги величаеха и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха” (Деяния 5:12-14).

Никой от другите не смееше да се присъедини към тях. Но в следващия стих се казва, че към Господа се прибавят множество повярвали. Като че ли има противоречие. Как може никой да не се присъединява към тях, а в същото време броят на повярвалите да се увеличава? Какво се има предвид тук? Много просто: никой не смееше да се присъедини към Исус, без първо да се покае. Множествата се покайваха, обръщаха се и се присъединяваха към Господа. Може да запитате: „Защо този човек и съпругата му паднаха мъртви? От тогава насам е имало много случаи на лъжа към служителите, но никога хората не са падали мъртви.” Причината се вижда в следващия стих: „така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях” (Деяния 5:15).

Господната слава беше толкова силно изявена върху Петър, че само приближаването му би изгонило всяка болест или мрак. Ананий и Сапфира излъгаха в присъствието на Божията слава. Когато има съприкосновение между греха и славата, ще последва реакция. Ще бъде унищожен греха и всичко, което съзнателно го носи. Когато ковчегът на Божието присъствие се пренасяше в Ерусалим от цар Давид и неговите мъже, Оза протегна ръка, за да го подпре при гумното и незабавно бе поразен! „И Господният гняв пламна против Оза; и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег” (ІІ Царе 6:7). Причината, поради която Бог все още не е изявил Своята слава в Църквата със същата сила като в Деяния, е, че мнозина биха паднали мъртви, подобно на това семейство. Така че, преди Господ да дойде със славата Си в Своя храм (Църквата), Той ще изпрати вестителя си - пророк Илия, който да призове хората да се върнат към Божието сърце (Малахия 3:1).