Глава трета: Глас на един, който вика

Глава трета: Глас на един, който вика

Мнозина биха казали, че Йоан е старозаветен пророк и неговото служението няма връзка с нас днес. Ако беше така, то защо Бог не вдъхнови четиридесета книга в Стария Завет със заглавие Йоан Кръстител? Вместо това Той ясно описва служението на Йоан като начало на благовестието на Исуса Христа (Марк 1:1). И четирите евангелия започват с него. Исус прави нещата пределно ясни с думите Си в Лука 16:16 „Законът и пророците бяха до Йоана”. И отново в Матей 11:12-13 Той казва: „А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство насила се взема, и които се насилят, го грабват. Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан”.

Йоановото послание беше призив за покаяние. Марк 1:4 казва: „Йоан дойде, който кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние”. Думата кръщение означава да потопя или да залея. Неговото послание не беше частично покаяние за влизане в Божието царство, но пълно сърдечно покаяние. Много хора днес проповядват, че мъжете и жените могат да бъдат спасени само, ако изрекат молитвата на грешника и се присъединят към някаква църква. Това често води до фалшиво обръщение, защото когато попитаха Петър какво трябва да направят, за да се спасят, той смело заяви: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви” (Деяния 3:19). Нужно е покаяние и обръщение, за да се заличат греховете. Без истинско покаяние няма истинско обръщение. Този въпрос ще бъде подробно разгледан в следващите глави.
Познати по плода, а не по визитните картички

Йоан Кръстител беше помазан за първосвещеник, защото беше от Левиевото племе. Когато ерусалимските свещеници и левити го запитаха кой е, той им каза, че не е Христос. „И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм” (Йоан 1:12). Йоан бързо отговори на въпросите: „Илия ли си?” и „Пророк ли си?”. Защо отрече, че е пророк Илия, след като и архангел Гавраил и Исус заявиха това (Лука 1:17; Матей 11:12-13)? Вярвам, че една от причините да каже не беше, за да привлече вниманието на тези хора, които бяха толкова завладени от професионалните си титли в служението и от човешките похвали, обратно към Бога.

И тогава служението беше голям бизнес, както е и сега. Ако бяха разполагали със същите ресурси като нашите, щяхте да ги видите в същия коловоз, който ние сме следвали през последната част на двайсети век: християнски телевизионни програми с поведение по-скоро наподобяващо Холивуд и насърчаващи християните да бъдат зрители и „християнска” музика, която следва моделите на света, а не Божиите стандарти. Мнозина изискват невероятни суми пари, за да отидат да „послужат”. Ако тяхната цена не може да се покрие, изобщо не отиват. Специални агенти, а не Святият Дух, уреждат службите им. Важното е да забавляват, а не да служат, макар че наричат себе си служители. Много хора защитават такива музиканти, като казват, че чрез тях посланието стига до онези, които никога не са чули. Въпросът е какво послание се прокламира? Начинът на живот на един служител говори много по-красноречиво от това, което той проповядва или не! Какви новоповярвали се създават? Такива, каквито оставят всичко, за да следват Исус, или хора, които са си купили лъжа, че могат да обичат света и в същото време да служат на Господа? Ще ги загубим по същия начин, по който сме ги спечелили. В християнски издания четем реклами, които издават съревнование между служенията. Чудим се дали това е служение или голям бизнес. Пророк еди кой си организира семинар в своето училище за пророци. Елате и се насладете на забележителностите на града, докато посещавате служенията и станете пророк на последните дни. Пастир еди кой си провежда годишна конференция. Не бива да я пропускате; животът ви ще бъде променен. Сякаш става въпрос за конкурс за популярност, а не за служение. А когато се изправят да проповядват, тези хора говорят дълго колко прекрасни са техните служения и какво голямо добро извършват за Църквата. Кой е почетен с внимание - Господа или служенията им?

Павел казва в Галатяни 1:10 „Защото на човеци ли искам да угоднича сега или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга”. Гръцката дума за угаждам в този стих е ареско. Едно от значенията на думата е: угаждам чрез идеята за вълнуваща емоция. Казано с прости думи, става въпрос за напомпване! Така че, смисълът на Павловите думи е: „Ако се стремя да стимулирам човешките емоции чрез напомпване (въодушевление), аз не съм Христов слуга!” Какво е напомпването? Възбуждане на емоциите чрез повърхностно стимулиране. Да казваме, че сме в Духа, когато просто сме емоционално приповдигнати. Да заявяваме, че сме в съживление, когато няма и помен от това. Да представяме заблудата за истина. Не ви ли прилича това на днешната стимулация?

Хората, които отидоха при Йоан, се интересуваха от титли, позиции и популярност. Контролът на другите беше ключът за успеха на техните служения! Те не излязоха да чуят Йоановото послание, а да го проверят. Чувстваха се заплашени от служението му. Множествата напуснаха религиозните служби на фарисеите, за да отидат в пустинята да слушат този човек. Ето защо, когато законоучителите за пръв път понечиха да го изпитат, Йоан ги нарече ехидни! Той видя какво се крие зад религиозните им маски и прозря сърдечните им мотиви. Кръстителят нямаше намерение да навлиза в тяхната арена на мисли, позиции и мотиви за служение. Затова, когато го запитаха „Кой си? За да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си? Той рече: Аз съм глас на един, който вика в пустинята: Прав направете пътя за Господа, както рече пророк Исая” (Йоан 1:22-23), той незабавно ги насочи към Господа, а не към своето служение. Ако Бог ви е поставил в пророческо служение, Той ще го направи знайно. Няма защо да правите реклама на позицията си в служението. Библията казва за Самуил - един от най-великите пророци в Стария Завет: „И целият Израил, от Дан до Вирсавее позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк!” (І Царе 3:20). Вашият плод ще изяви призванието ви. Толкова много хора постоянно питат: „За какво служение съм призован и каква е титлата ми?” Щом веднъж намерят отговор, те започват да развиват служенията си според своите схващания. Разбирането им може да е частично правилно или напълно грешно.
Всяка твар заедно ще я види

„Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав друм за нашия Бог. Всяка долина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще станат прави и неравните места поле; и славата Господна ще се яви и всяка твар заедно ще я види, защото устата Господни изговориха това” (Исая 40:3). Можем да видим какво пустинята изработи в израилтяните, след като напуснаха Египет. Пустинята доведе до две неща. Първо, бяха отстранени всички, които служеха на Господ със себични цели - бяха разпнати в пустинята. Второ, подготвиха се хора, които да отидат и да завладеят Обещаната земя. В книгата Исус Навиев вече не се виждат същото непокорство и страсти, както в Изход и Числа. Онези, които последваха личния си интерес, бяха отстранени, докато останалите станаха по-силни чрез преживените в пустинята изпитания!

Преди няколко години съпругата ми беше събудена от Господа в 4 часа сутринта. Отишла във всекидневната и там Той й дал видение за армията, която подготвя в последните дни. Мъжете и жените имали еднакви лица (армия без открояващи се лица - без суперзвезди). Всеки знаел своето място и никой не се натискал за мястото на друг. Според видението цялата армия е била с повдигнати глави с поглед към водача - Исус. Когато Той се обърнел нанякъде, хората, без да се споглеждат и суетят, кротко и едновременно се обръщали в същата посока, защото следвали Господаря. Армията била като един човек, защото хората имали една цел и били мъртви към собствените си желания. (Нашата първа книга, озаглавена Победа в пустинята, би помогнала за по-задълбочено разбиране на този обучаващ и подготвителен процес).
Не ставайте критични

Насърчаваме ви, докато четете тази книга, да не заемате отбранителна позиция, а честно да прегледате сърцата си. Оставете Святият Дух да открие областите във вашия живот и служение, където сте правили компромиси чрез толерирането на грях или на плътски неща. Освен това, искам отново да кажа: не ставайте критични към лидерите в Тялото Христово или във вашата църква. Ще бъде глупаво, ако го направите, защото две злини не произвеждат добро. Изтъквам всички тези неща с цел да насоча вас, читателите, към това, към което Бог ви призовава, и да разбудя Църквата, да се върне към Божието сърце. А осъдителността няма да спомогне за това.

Бог постави младия Самуил под наставничеството на Илий. Илий бе пълен с компромиси, а двамата му сина, които също бяха над Самуил по ранг на служенията си, бяха корумпирани и нечестиви. Упадъкът беше толкова голям, че да се чуе Слово от Господа бе рядкост. Но Самуил не тръгна да атакува водачите лично. Не се надигна и не ги отхвърли, заявявайки, че той е истински пророк със Слово от Господа. Вместо това „слугуваше Господу пред Илия” (І Царе 3:1). Бог предупреди Илий и синовете му. Те не послушаха и затова дойде съд. Тогава Господ издигна Самуил за водач вместо Илий.

Бог постави Давид под лидерството на цар Саул. Саул беше доминиращ, несигурен водач, който търсеше случай да убие Давид. В това преследване той уби осемдесет и пет Господни свещеника, носещи ленен ефод, защото бяха предложили на Давид храна и подслон и го бяха скрили от Саул в град Ноб. Саул искаше да унищожи Давид и вероятно щеше да го направи на всяка цена! Имаше армия от три хиляди войника, които изпълняваха тази задача. Един прекрасен ден Давид и Ависея (Йоавовият по-малък брат) тайно отидоха в Сауловия лагер, докато всички спяха. Давид отиде при спящия Саул, а Ависей му каза: „Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар!” Но Давид отвърна: „Да го не погубиш, защото кой може да вдигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен?” Давид не искаше да осъди Господния слуга. Остави това на Бог! Господ осъди Саул и той бе поразен от филистимците при хълма Гелвуе. Когато узна това, Давид не се възрадва. В скръбта си той запя песен за Саул и цялата армия се присъедини към него.

Бог е Този, Който ще съди Своите слуги. Не ставайте критични и не се настройвайте срещу тях! Трябва да служите на Господа. Ако има области във вашия живот, в които Той работи, оставете го да стигне докрай. Той ще се погрижи за слугите Си.