Годен чрез опрощение светилището Хенри Угама Съдържание
Глава двадесет и втора - Умряло посвещение
Изтегляне 2.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава двадесет и трета - Фалшиво посвещение
Глава двадесет и втора - Умряло посвещение3 Царе 13 Моля прочетете историята
Приносът за всеизгаряне илюстрира чисто и пълно посвещение. Следващите три глави илюстрират погрешно посвещение. Кратко време, след като наследи трона на баща си, Соломон, Ровоам изгуби управлението си над северните племена на Израел, което беше поето от Еровоам, който след няколко години се уплаши, че може да изгуби трона си, тъй като храма беше в Ерусалим. Той реши да издигне два олтара на Ваал, със златни телета и постави един от тях в града Дан на север, а другия във Ветил, на юг. Неговото оправдание за построяването им беше: „Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя” (1 Царе 12:28). Така че поклонението на идоли официално беше въведено във Ветил. Във Ветил живееше един стар пророк. Изглежда, че той не беше активен. Може би, защото беше възрастен, но от записаната история изглежда, че той имаше сметки за уреждане с Бог. Може би той се чувстваше като Йона, който мислеше, че има добра причина да бъде разгневен на Бог, докато чакаше края на Ниневия, нещо, което не се случи, защото хората в Ниневия се покаяха. Знаем, че стария пророк не участваше в тържеството. Неговите синове участваха. Ние не знаем от колко дълго той не изпълняваше пророческата служба, но четем, че един пророк от Юда (аз ще го нарека млад пророк) беше изпратен, за да говори срещу този олтар и поклонението на идоли. Участваха ли синовете в този празник, защото не следваха Бога на своя баща? Бяха ли те вдъхновени от новия начин, по който сега можеха да служат на Бог? Осъзнаваха ли тези синове, че техния баща трябваше да бъде там и да говори срещу този олтар? Ние не знаем. Те донесоха новините за деня. Младият пророк беше казал, че свещениците на тези високи места ще бъда пожертвани на тези олтари от наследник на цар Давид, на име Йосия. Това пророчество се изпълни след около 300 години (4 Царе 23:20). Също така той каза, че олтара ще се разцепи на две, което се случи в момента и при заповедта на царя, да хванат пророка, неговата ръка се парализира. Когато стария пророк чу това, той проговори. До този момент в историята, човек би си помислил, че неговото посвещение беше загинало преди той да умре. Неприятно ли му беше да бъде наричан стар пророк? Спомни ли си той, че непослушанието към Бог е грях, както този на престъпленията и идолопоклонството (1 Царе 15:23) и в пълен контраст с посвещението? Беше ли неговото мълчание грях на престъпление? Беше ли угасил той Духа през изминалите години? Беше ли станал непокорен към Божия глас и затова мълчеше пред идолопоклонството? Беше ли го направила гордостта мълчалив пред греха на Еровоам и го накара да излъже пророка от Юда? Защо излъга относно ядене на хляб и пиене на вода? Ревнуваше ли той за незабавното потвърждаване от страна на Бог на това, което младия пророк каза? Искаше ли да види Божието потвърждение за това, което той беше казал в миналото, а не беше видял изпълнението му? Беше ли разгневен на Бог за това, че нямаше алтернатива за неговите очаквания относно това, което Бог трябваше да направи? Беше ли жертвата на стария пророк по-малка жертва от тези на Еровоам, за когото се казва: „Той накара Израел да съгреши” (3 Царе 14:16). Също така четем за жертвите на Валаам, за когото се казва: „Направи Израел да беззаконства” (Числа 31:16). Той използва същото това оръжие, когато говореше от името на Бог, а сега го използва, за да убие един от Божиите пророци. Той го примеси с приятелство, с малко авторитет и предложение за ръководство от Бог. Може би той е използвал дара си по този начин преди и по този начин е изгубил службата си. Сега той успя да убие целта на друг човек, който искаше да бъде послушен на Бог. Потвърждаващото доказателство на разцепения олтар и парализираната ръка на царя предадоха младия пророк на лъжата на стария пророк. Той беше изпълнил първата част на инструкцията и след това не изпълни втората част. Посвещаването на младия пророк се подаде на лъжата на стария пророк. Трагедията, която увенча успеха на стария пророк беше смъртта на младия. Това е причината, поради която не можем да измерваме посвещението чрез успех, финанси и по друг начин. Бъдете внимателни за това, което аплодирате! Сега историята приема неочакван поврат. Невероятната Божия благодат, може да доведе събитие, което може да активира отново или да възкреси умрялото посвещение в нас. „Божието Слово дойде” (3 Царе 13:20) и стария пророк започна да пророкува отново. Това е същото, за което апостол Павел казва „Божият дар и призив са неотменими” (Римляни 11:29). Те са наши в продължение на целия ни живот, за да ги използваме в служба за другите. Въпреки че нямаше явно покаяние, както в Израел, така и в царя изглежда, че събитието беше с цел Божията благодат да бъде показана на стария пророк, да го заведе към покаяние и скръб (3 Царе 13:29). Божията благодат се излива над нас повече от това което ние признаваме, че Бог прави за нас. „Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци учеща ни...” (Тит 2:11-12). Това означава, че въпреки че благодатта се дава на всеки, тя може да поучава само тези, които в събитията на техния живот виждат в тях Божията благодат, която е представена на тях, като цар Йосия (4 Царе 23:15-20) или Яир, който падна в нозете на Исус (Марк 5:22). Всичко, което стария пророк знаеше, че трябва да бъде, той видя в младия. Старият пророк искаше и беше погребан в същия гроб, в който беше погребан младия пророк от Юда. Божият дар (службата на слуга) може да открие само това, което се намира в сърцата ни. Дарът не може да промени сърцето, въпреки че може да благослови други. Посвещението на човека, да се доверява на това, което Бог е казал, ще промени сърцето и ще го трансформира в подобие на Христовото. Глава двадесет и трета - Фалшиво посвещениеСъдии 17-18 Човешки служби
В планинската област на Ефрем, в околността близо до скинията, живееше човек на име Михей, което означава „Кой е като ЯХВЕ”. Майка му, му беше дала добро име, но имаше други неща, които тя също му даде, които не бяха добри. Едно от нещата беше нейния неконтролируем език. „ С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците” (Яков 3:9). Майка му открила, че й липсват 1100 сребърника (около 15.5 кг.) и изрече проклятие над крадеца. Михей чува това и започва да мисли за бъдещето си. Може би той беше чул и запомнил достатъчно от своите праотци относно благословенията и проклятията, които ще сполетят тези, които пазеха или нарушаваха закона. Той започна да се страхува за живота си и реши, че е по-добре да признае греха пред майка си, отколкото да живее под проклятието й. Майката е изключително доволна и посвещава среброто на Бог, като го превръща в сребърен идол за своя син. Тя също имаше твърде избирателна памет относно закона, който казваше да не си правиш идоли. С останалите семейни богове, той постави този в капище, направи ефод и посвети един от синовете си за свещеник. След това дойде един левит и Михей го нае, за да извършва дейността на свещеник. Той казва: „Сега Бог ще ме благослови” (Съдии 17:13). Неговото мислене беше фалшива жертва за грях. В този случай нямаше хляб, който да е подвижен пред Бог, както беше заповедта (Левит 7:14) Фалшивото посвещение изисква създаване на човешки служби, така че му липсва благодат и възможността за познанство на Бог. Бог е поставен в списъка на хората за „чест”. Почти всичко е направено по човешки – богатство, идоли, свещеници, левити, религия и церемонии. След това дойдоха 600 души от племето на Дан (Съдии 18). Те взеха всичко. Боговете на Михей бяха откраднати от него.
Как беше възможно такова идолопоклонство в такава близост със светилището? Казва ни се: „В ония дни нямаше цар в Израел; всеки правеше каквото му се виждаше угодно” (Съдии 17:5). Идолопоклонството е възможно само тогава, когато сърцето на човека не е изпълнено с Христос като Господ и Цар. Майката на Михей му даде сребро, вместо да посвети себе си за правилно възпитание. Даровете не са заместител за лично посвещение. Фалшивото посвещение може да допринесе допълнително израждане. То не може да види Божията благодат, затова не може да бъде проповядвано.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.73 Mb. Сподели с приятели:
|