Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 236 237 и Роджър Бейкън (1214–1294). Според Гросетест светлината е първата телесна форма. Той, подобно на св. Бонавентура, отрича съществуването на чистите безтелесни форми. Той твърди, че движението на светлината управлява всички тела във вселената, понеже центърът ѝ произвежда множество сфери, а те се разпространяват над света иго осветяват. Единственото препятствие за светлината е мракът, който нарушава безкрайната ѝ скорости прекъсва умножаването на сферите. Многообразието в света се дължина умножаването на самата светлина“. Бейкън, от своя страна, изхожда от принципа, че Свещеното Писание е единственият източник на универсално знание и че ако искаме да проникнем в неговите тайни, трябва да притежаваме широки познания по всички науки, и най-вече магията, астрологията и алхимията. Бейкън разделя алхимията надве практическа и умозрителна алхимия. Последната изследва пораждането на нещата от елементите, всичко одушевено. и безкраен брой неща. Тази наука, според Бейкън, е непозната за повечето учени – от това следва, четене знаят нищо запри- родните явления, които зависят от нея, те. пораждането на одушевените същества Практическата алхимия, от своя страна, учи как чрез Изкуството се произвеждат благородни метали, цветове и много други неща по-добре и по-изобилно, отколкото прави това природата. Една такава наука изпреварва всички онези, които сая предхождали, защото нейните резултати са по-полезни... Плодовете ѝ дават потвърждение на теоретичната алхимия и оттам на философията на природата и медицината. Бейкън вярва в трансмутацията на металите и в получаването на златото. За него алхимията е свързана с физиката, химията и биологията, участвайки заедно с тях в разбирането и устройството на вселената, едно знание, което подобрява природата, удължава живота на хората, като укрепва тяхното здраве и задоволява по-добре техните нужди. Някои изследователи разглеждат Бейкън като баща на експерименталната наука. Под експеримент обаче, Бейкън разбиране толкова експерименталния подход в науката, колкото форма на „ars“, тена занимание с познанието на природата и стремящо се към придобиване на мъдрост. По този начин той заличава границите между „експерименталността“ и окултната наука, между познанието и откровението. Науката е водена от мъдростта и подтиквана от вярата, подчинена строго на един стремеж към всеобщо щастие и хармония. По този пътна разсъждения Бейкън достига и до идеята за Християнската република, създадена и управлявана от свещеници, които имат чисти подбуди, нрави и намерения. Умът на човека представлява неговата разумна част от душата. Умът има своя форма и свое тяло, своя собствена материалност. Душата на човека е една непосредствена еманация, изхождаща от Бога. Подобни идеи споделят и богословите от други страни. Напр. в Германия това е св. Алберт Велики (1193–1280), във Франция – Пиер Абелар (1079–1142) и в Италия св. Тома Аквински (1225– 1274). В самата Англия по същото време развива своята дейности известният Майкъл Скот (1175–1232), който навлиза в полето на езотеризма седна концепция за живата, одушевена природа и с вярата в съществуването на широка мрежа от съответствия, които действат в неговия одухотворен свят. Влиянието на херметиза се откроява с особена сила и в изкуствата. Най-силно това влияние се проявява в литературата. През въпросния период известност получава художественото произведение Романът на розата, свързан тясно с езотеризма. Романът е започнат от Гийом от Лорис през 1240 ги е завършен от Жан Клопинел от Мьон на Лоара малко преди 1280 г. В течение на векове този роман е модел на благородническата рицарска любов, проявяваща се в залеза на Средновековието. Вдухана херметизма и езотеризма Романът на розата защитава природата. Любовта в него е ритуализирана и по този начин сакрализирана, те. издигната в ранг на свещено духовно проявление. Любовта тук се представя като тайнство. Тя е подчинена и на своеобразна йерархия, утвърждавана като път към съвършенство и дълбоко духовно преобразяване. В романа жената и природата се поставят на равноправни позиции, разглеждани като важни посреднически фактори в отношенията между небето и земята. Природата тук е олицетворена и одухотворена, както и жената, разглеждана като символ. Любовта тук се разглежда като символичен, емблематичен и алегоричен идеал от херметичен тип, достъпен благодарение на ключовете към Изкуството на самия Хермес Трисмегист. В този смисъл |