Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 238 239 езикът и съдържанието на Романът на розата има въздействие подобно на някаква алхимична алегория, представена в случая като любовно посвещение. В романа природата е независима, неподражаема и ненадмината. Целта, която си поставят авторите на тази книга, е да съдейства за преобразуването на нещата в света Ученият може да познае причината на такива промени на материята. От нея се отделят като субстанция и образ превърнати видове или индивиди, първите – посредством намесата на изкуството, вторите – чрез природата. Следователно, средновековният опит обогатява херметизма творчески, намесвайки в него изкуството като активен фактор в играта на връзките между съставните елементи на света, един своеобразен творец на нещата, определящи битието. Би бил необходим отделен труд, за да се анализира мястото и ролята на големите езотерични течения от херметичен тип в изкуството и литературата на Ренесанса. В тази област откриваме едно огромно разнообразие от стилове и подходи, най-извест- ното от които е бароковото течение от края нави началото на 17 в, изразяващо целия блясък на ренесансовия езотеризъм. Многобройни са издаваните книги предимно с медицинско, астрологично, кабалистично и криптографско съдържание, а гравюрите в тях са истински шедьоври, представляващи кратки философски изложения, изразени чрез образи и символи. Много популярни са книгите, посветени на физиогномиката (наука за определяне характера на човека посредством чертите налице- то) и на темпераментите, като напр. Физиономия на Пиер д’А- бано, книгата Възкресение на двама лекари и философи хер- метици Бартоломео делла Рока и Алесандро Акелини, издадена през 1503 г, книгата Човешка физиогномика“ на Джанбатиста делла Порта (изд. 1586 ги др. Известни книги през този период саи (За усета) на Джероламо Кардан, която претърпява множество преиздания и е композирана съобразно те картина тарото, книгата на Жан Ганиве Приятел на лекарите (изд. 1431), книгата на Тритем Полиграфия и универсално кабалистично писмо и др. Живописта обаче е истинското и уникално поле на развихряне на езотеричната стихия в изкуствата на Ренесанса. Гениалният художник Сандро Ботичели (1445–1510) твори във Флоренция по времето на Лоренцо Медичи, който е под влияние на неоплатонизма. Неговата известна картина Раждането на Венера е една чудесна илюстрация на алегоричния синтез между неоплатонизма и херметичния езотеризъм, докато Пролетта, рисувана през 1478 г, е един истински шедьовър на изобразителното изкуство в италианския ренесансов езотери- зъм. Известната изследователка на езотеризма Ф. Йейтс смята, че тази картина на Ботичели представлява аналогичен предмет, фигура на света, предназначена по-скоро да привлече благотворното влияние на небето, а не да привлича демони или сенки на Идеите в неоплатоническата йерархия. В нея художникът изобразява пролетното възраждане на природата едновременно с венчаването на тази плодовита и пълна с живот природа със самия човек, под погледана планетите и звездите и благодарение на благотворния световен дух (spiritus Известният езотерист Робърт Бъртън издава през 1621 г. книгата си Анатомия на меланхолията, една тема, често занимаваща умовете на ренесансовите мислители. Чрез темата за меланхолията езотеризмът и окултната философия придават ново измерение на езотеричната психология, класифицирайки човешките темпераменти и настроения в четири основни вида, свързани с разположението на звездите и планетите по небето. По този начин меланхолията като настроение на гения, чийто духне може да остави по-висшите способности да действат свободно, подтиснат от невъзможността да възприема друго, освен низшите духове, се свързва с географията, в която се отразяват душата и светът. Типичен примерна езотеричното ренесансово изкуство е и картината на Доменико Микелино, рисувана през 1465 г, в която поетът Данте е поставен в сърцето на Космоса. Картината днес е изложена във флорентинската катедрала. С тази картина се илюстрира една от основните идеи на Ренесанса изобщо „про- слава на божествеността на човека, на неговото централно място във вселената като приемник на по-висшия свят и модел на природата“. Тук трябва да се споменати фреските, рисувани от Агостино ди Дучо (наречен още Пинтурикио), който е нает от папа Александър VI Борджия да украси апартаментите му във Ватикана. Също трябва да отбележим и творчеството на |