Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 134 135 връщат в познатата днес псевдонаука на алхимията, продукт на една своеобразна мистерия. Александрийският алхимик Зосим от Панополис, живял 3 в. сл. Хр., има главна заслуга тази псевдонаука да се превърне в духовно-интелектуална дисциплина, в една обективна традиция, отражение във външния свят на процесите, протичащи в затворения духовен свят на човека. Както отбелязва един изследовател, за Зосим духовните изживявания могат да бъдат обяснени с материални метафори. С други думи, алхимията е средство за духовно пречистване, и техниката на конвенционалната алхимия просто е подготовка за пречистване и усъвършенстване на душата. За Зосим алхимията е магията на материалния свят. Свят, управлявани определян от съдбата, която може да бъде преодоляна от душата. В този смисъл алхимията – или магията – се възприема просто като стъпало по пътя на духовното усъвършенстване, и именно това виждане води до изучаването и възприемането на херме- тизма като една цялост.“ 70 С други думи, може да се каже, че във видоизменения „духо- вно-интелектуален“ видна алхимията вече могат да бъдат открити и първите кълнове на КР, на разбиранията на древните, че духовният свят може да бъде обяснени разбран чрез материални метафори и методи от типа на аналогиите и съответствията, разработени и възприети в древното учение на херметизма, които естествено допринасят за оформянето на фундаментално погрешните идеи от типа, че душата на човека е в състояние да постигне познание, позволяващо издигането на човешкото битие до това на Бога, както и други подобни. Заслуга за такава насока в развитието на езотеричната наука имат александрийските херметици, които тласкат развитието на алхимията в посока на мистиката, където идеите в тази псевдонаука започват да се преплитат с фундаменталното познание за Бога и ученията за извисяването на душата. Това е и третата фаза от развитието на алхимията, следваща фазата на съчиненията на древните мъдреци и периода на обикновените рецепти, открити напр. в известния папирусна Лейд. Този поврат в развитието на алхимията е извършен в съчиненията на мистика Болос от Мендес. По-късно тези учения прерастват постепенно в авторитетните познавателни системи на теософията и натурфилософията. След западането на Александрия и най-вече след опожаряването на александрийските библиотеки в периода на войните, водени от династията на Птоломеите, центърът на херметичната и езотеричната мисъл се премества в град Едеса, разположен в пустините на днешна Южна Турция, където днес се намира град Уфа. На 41 км югоизточно от него, до един от притоците нарека Ефрат, е разположено селце, твърде малко, за да бъде нанесено върху повечето карти, а в непосредствена близост до него има няколко почти напълно изчезнали развалини. В тази местност, по която е минавал пътят на керваните, свързвал в древноста Персийския залив със Средиземно море, някога сее намирал мистичният град Харан... Харан все още е почитан от привържениците на иудаизма, християнството и исляма. Именно тук, според Стария завет, патриархът Авраам си е починал при пътуването си от Ур до Ханаан. По времена предполагаемото пътуване на Авраам, както и векове преди и след това, Харан е посветен на вавилонското лунно божество Син. Към 8 в. сл. Хр., обаче, се появява друго лунно божество, което става и покровител награда Тот–Хермес или Хермес Трисмегист.“ 71 Войните, кризите и опожаряването на александрийските библиотеки разрушават културната и интелектуална среда, породена от АС. Мистиците, философите и проповедниците, придавали живот на гр. Александрия в течение на векове, се разпръскват по всички посоки на света. Град Едеса, намиращ се в близост до Харан, приютява някои от тях. Тук херметичната култура на мислене намира благоприятна почва за развитие. В края на 2 и в началото на 3 в. в този град живее и проповядва херметикът Вардесан, смятан за наставник на пророка Мани, създателят на известното религиозно учение на манихейството едно своеобразно дуалистично гностично вярване, в което Хермес Трисмегист е въздигнат в ранг на божество, поставен редом с богове като Заратустра, наравно с философи като Платон и религиозни водачи като Буда. Вардесан провъзгласява египетския мъдрец като един от вестителите на Доброто към света“ 72 Културата на херметиците от Едеса обаче никога недостига висотата на АС. Този град се разглежда и като втория интелектуален център на Атинската държава. Тук в 5 в. философът- |