Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 136 137 неоплатонист Прокъл оглавява известната Атинска Академия. В Едеса по-късно прониква и християнството, което по онова време се превръща в държавна религия за Римската империя. Поради несъвместимостта на християнската религия с херметичната подух Атинска Академия, последната е закрита от император Юстиниан през 529 г. Преследвани от християните, последните херметици бягат на изток. Откриват временно убежище в двора на персийския цари след това очевидно изчезват от историческата сцена. По това време изглеждате или техни ученици са открили ново убежище в Харан, където е учредена академия, просъществувала най-малко до 10 в. Така или иначе херметичното учение се възражда именно в Харан, превърнал се в новия център за изучаване на херметизма.“ 73 Оттук тръгва и новата вълна на езотеризма по света, проникнала постепенно в Западна Европа чрез настъпващия в нейните предели Ислям. §1.1.3. Приносът на еврейската култура на мислене в раз- витието на херметичното учение. Произходна кабалата. Езотеричното учение за сътворението. Принципи на кабалис- тичната аритмология. Еврейската култура на мислене има съществен принос в развитието на херметичното учение. Най-важен в това отношение е еврейският мистицизъм, достигнал апогея на развитието си през първите векове на новата ера. Давайки своя принос за оформянето на езотеризма, еврейският мистицизъм се смесва с гръцките и латинските течения, обогатявайки цялостното езотерично учение снови идеи и насоки. Намесата на еврейската култура в общата система на херметизма определя една нова епоха, в която еврейското религиозно учение за монотеизма се съчетава с неоплатоническите и неопитагорейските идеи и теории, давайки едно ново качество в общата структура на херметичното учение. Еврейската мистика съчетава в себе сив единство многобройни елементи, извиращи от недрата на богатата еврейска религиозна култура, такива като религиозната практика, метафизиката, теософията, етиката, пророческите предписания и месианските идеи, както и др., които в многобройните си взаимодействия в рамките на на общата еврейска култура на мислене оказват определено влияние и върху цялостното развитие на езотеризма през периода от Античността до самия крайна Средновековието. Както вече веднъж отбелязахме, под мистицизъм в настоящата книга ние ще разбираме опитите на хората за непосред- ствено общение с трансцендентната божественост. Еврейският мистицизъм, развиващ се в условията на юдейския монотеизъм, се превръща в система от ясно изразени езотерични практики и значения. За да разкрием особеностите и приноса на еврейските мистици към учението на херметизма и езотеризма, ние трябва преди всичко да го осветим от гледна точка на историческото развитие на самите еврейски свещени текстове, включващи религиозните юдейски учения. Учените приемат, че основното свещенописание на евреите – Тората – е практически завършено през 5 в. пр. Хр., като основната ѝ част е оформена през 3 в. пр. Хр. От особена важност за евреите е и т. нар. устен закон, записан към 218 г. сл. Хр. в равинското общество на Танаимите. Равините Юда а-Кадош и Юда а-Наси преработват устния закон в писмен вид, който се прибавя впоследствие към писания законна Мойсей, отразяващ откровенията на Бога, предадени на евреите чрез този древен пророк. Този пръв неписан закон се нарича Мишна. След 1 в. сл. Хр. в него могат да се открият елементите наедно учение за тайните на сътворението, описано в книгата Битие, както и елементи на интерпретацията на небесното видение на пророк Езекиил. Тези своеобразни мистични елементи, описани в Мишна, се наричат глоси. Те стават по-къс- но предметна нови коментари, главно сред евреите, живеещи във Вавилон и в Ерусалим, и са отразени писмено най-вече на арамейски език. Тези коментари са известни и под общото название Гемара. За да стане пълна картината на еврейските мистични учения, към тези устно предавани предания трябва да прибавим и текстовете на т. нар. „външно учение“ (на иврит Беораита) и съответно на т. нар. Тосефта, което на иврит означава прибавен (тосеф на иврит значи прибавям. Всички тези религиозни текстове, учения, коментари и устни предания формират еврейската библия, наречена Талмуд Тора, което означава изучаване на Закона. Под влияние на двете основни групи, откъдето произлизат глосите, се оформят идва Талмуда – от Ерусалим и |