Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 14 15 древен мислител Хермес Трисмегист. Тази идея лежи в основата на пантеизма. Философията на пантеизма обаче се окачествява като несъстоятелна от гледна точка на модерните научни теории от типа на Физиката на Бога (ФБ). Тя е несъстоятелна и от гледна точка на християнската религиозна философия. Това различие между херметичния езотеризъм и християнската философия, подкрепена от теорията на ФБ, има фундаментален характер. Въз основана този факт ние възприемаме една радикално нова гледна точка и нов подход в анализа на класическия херметичен езотеризъм (КХЕ), които ни разкриват редица нови особености и обстоятелства, свързани с жизненоважни проблеми, касаещи съдбата и живота на цялото човечество. Концепцията за живата природа, възприета в КХЕ, предполага своеобразна вяра в съществуването на мрежа от съответствия, които действат в одушевения жив свят. Тази вяра в съответствията се оформя благодарение на философията на Хермес Трисмегист, в която един от основните постулати е изразен чрез следната известна фраза, приписвана на древния философ Напълно правдоподобно, достоверно и във висша степен действително, е следното твърдение това, което се намира горе, е аналогично на онова, което се намира долу. И онова, което се намира долу, е аналогично на намиращото се горе. По този начин се осъществява чудото на единния предмет.“ 1 Както ще видим от анализите в настоящата книга, тези твърдения на древноегипетския философ са се превърнали в отправен пункт и основна идея в цялостната философия на езоте- ризма, както и в произтичащите от тази философия области на човешкото познание. Друг характерен белег на КХЕ е обожествяването на човека. Това схващане за човешката природа сее превърнало в един от най-характерните белези на езотеризма изобщо. Характерно в това отношение е изказването на един виден езотерик, Майстер Екхарт, който посочва, че ако ние можем и трябва (ала сега) да действаме от собствените си дълбини, както Бог върши всички неща от Себе Си и чрез Себе Си, тъй и ние трябва да действаме от собствените си дълбини, които е Той в нас“ 2 От такъв тип умозаключения следва и едно алтернативно на християнското разбиране гледище запътя на спасението на човека, допускащо в случая някакво търсене чрез усилията на самия човек. Човекът в такава представа може да се спаси чрез познание и духовно извисяване. С други думи, човек може да постигне сам, чрез мобилизиране на собствените си духовни и физически ресурси, своето спасение, издигайки се чрез познание от езотеричен тип до нивото на Бога. Това твърдение от гледна точка на съвременната научна теория ФБ, както и от гледна точка на християнската религия, е фундаментално погрешно. Подробен анализ на този изключително важен въпрос ще направим в настоящата книга. Темата за езотеричния пътна спасението на човека е създала една своеобразна психология, основана на специфично творческо въображение. Идеята за „новорождението“ в християнската религия е заменена с ново раждане, изискващо посвещение, разкриващо дълбокосмислен езотеричен процес, необходимост от обучение, от мистицизъм и мистичен тип познание, успоредно със себеотдаването на съзерцанието или на аскетизма на размишление. Така че, според езотеризма спасението протича в сега съществуващия свят на природата, която не се отхвърля благодарение на познанието, получено от духовното разбиране. Природата остава същата, когато човек достига своето спасение. Картината на нещата в природата в процеса на спасението обаче, от гледна точка на християнството, е коренно различна от тази в езотеризма. Тя е описана сполучливо от св. Павел последния начин Ето, една тайна ви казвам Не всички ще погинем, но всички ще се изменим, в една минута, в мигна око, при последната тръба защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.“ 3 Следователно, от гледна точка на християнската религия, спасението на човека ще бъде резултат от намесата на външни- те за него (за човека) духовни сили на Бога, извършващо се в условията на една радикално променена природа на физическия свят. Както ще видим от анализа в тази книга, християнският възглед за спасението на човека намира определено потвърждение в следствията, произтичащи от коригирания вариант на |