Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 180 181 до образа на Бога. Такива хора имат надежда да интериори- зират“ в себе си Иисус Христос и по този начин да се докоснат до Словото ида се преродят чрез Него. В този смисъл ранните християнски езотерици, следващи учението на Ориген, въвеждат метода на алегориите, заимстван от херметизма, прилаган впоследствие като своеобразна мистична херменевтика (учение за тълкуването, придобиваща постепенно анагогичен характер. Понятието „анагогия“ се използва често в езотеризма. С него се означава висшето състояние на душата, което я доближава до тайните на Бога. Анагогичното познание преминава през редица стадии на смисловото съдържание – буквално, алегорично и аналогично, – за да достигне крайната фазана мистичния смисъл вдаден религиозен текст. Известният изследователна езотеризма Жан Даниелу коментира последния начин учението на Ориген: „... той подменя схващането за Библията като свидетелство за историята на спасението със схващане за нея като огромна алегория, чиито думи без изключение носят тайнствени значения. Тази книжна и литературна концепция, в която се разпознава тълкуването на Омир от платониците, не отрича историческия смисъл, но не се интересува от него иго заменя с гностична алегорика“. Един по-късен последователна Ориген е богословът Синезий (360 – 415). Той не само спомага заедно още по-изразе- но проникване на неоплатонизма в християнското богословие, но и оставя свой собствен отпечатък в езотеричния подход към този парадоксален синтез. Синезий определя различни степени на посвещение в известните елевзински мистерии. Той счита, че Мисълта на Бога се смесва по специфичен начин с човешкото богословие, от което се получава и необходимото знание, което е редно да бъде опазено от неподготвени за него умове. Последните не са в състояние да приемат и разберат вътрешните и скрити връзки, които управляват Вселената. Следователно това познание е присъщо на ограничен брой посветени и се заявява като съзнателно езотерично. Синезий проповядва употребата на образи, алегории и символи за разгадаване на тайните и се позовавана алхимическото учение на тайната 5 в. сл. Хр. представлява повратен пункт в развитието на християнския езотеризъм в частност, както и на езотеризма като цяло. Корените на средновековния езотеризъм обаче се крият именно във въпросните парадоксални синтези, възникнали между реалното християнско богословие, от една страна, и неоплатонизма, подплатен с езотеричен дух, от друга страна. През този век започва и процесът на залязване на римската цивилизация. На Запад се появяват вече и по-трезви, по-очистени от християнския езотеризъм учения като това на св. Августин (354 – 430). В гр. Александрия започват смутове и протести срещу езотеричните учения, оглавени от християнския епископ награда Кирил. Тези брожения достигат кулминационната си точка с убийството на видната езотеричка Хипатия (370 – 415), която е дъщеря на астронома Теон Александрийски. Тази жена е философ неоплатоник, увлечена по езотеризма и окултните науки. Тя е възпитаничка на Плотин и негова наследница, поела същата преподавателска катедра след неговата смърт. Хипатия скандализира християнската общност на гр. Александрия със своята ентусиазирана подкрепа за езотеризма. През 415 г. разгневени християни я пребиват с камъни, а след това я изгарят наклада. Така Хипатия се превръща в очите на следващите генерации езотерици в символна светостта и мъченичеството, на силата на една жена, успяла със смъртта си да защити честта на езотеричната философия. Смъртта на Хипатия обаче бележи и края на александрийската езотерична школа. А падането на Рим през 476 г. окончателно срива и последните останки на тази култура, за да се възроди едва през 11 в. |