Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 178 179 всичко е единно, дори ако природата е подложена на различни метаморфози. Климент разглежда тези чисто езотерични учения най-добронамерено като участник в спасителната промяна, извършвана от Божието Слово в лицето на Иисус и в изкуплението чрез Христа.“ 99 Истината, която ни разкрива Бог Отец чрез християнското учение обаче има особен характер. Тя винаги убягва, остава скрита от погледана „дълбокомислещите“ мъдреци от всички времена, в числото на които влизат и мъдреците от групата на първите християнски езотерици. Тази Божия истина е прекалено проста за посветения в езотеризма човешки ум, за да може да се възприеме изцяло, без намесата на опорочаващи за нея човешки знания. Този факт се коментира в Библията и от Самия Иисус Христос чрез думите Му В онова време Иисус проговори, казвайки Благодаря ти отче, Господина небето и земята, загдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така ти се видя угодно Господ Бог е този, Който е скрил познанието за Себе Си от мъдрите, защото теса горди и склонни да изопачават Неговата Истина, представяйки я винаги в благоприятна за самите тях светлина. Възгорделият се интелектуалец винаги е склонен да описва изравняването на неговото собствено човешко битие с това на Създателя. Бог Отец е открил Истината за Себе Си отначало на простодушните, които ще унаследят НЦ, а днес Той вече я разкрива и с помощта на понятния за човеците език на науката, представена от НЛНП. Богословът Ориген (185 – 254) поставя основите на християнския езотеризъм. Въпреки че самият той счита себе си за християнски богослови пръв посочва характера на апокрифната литература, този мислител успява в по-голяма степен от Климент Александрийски (160 – 225) да съчетае неоплатонизма и християнската култура на мислене. Резултатът от това е едно типично езотерично учение, деформирало до неузнаваемост учението и истинния образна Иисус Христос, които познаваме от Библията. Ориген използва идеи и от еврейската теософия. Той разделя света на два основни пласта. Горният свят е на неизразимия на човешки език и умонепостижим Бог Отец. Бог поражда непрекъснато Син по Свой образ, Който е по-нисш от Самия Него. Синът е едновременно разбираеми неразбираем за хората, защото Той е едновременно единен и множествен. Долният свят принадлежи на чистите духове, представляващи еманации на Абсолюта, наречен logos. В резултатна собствения им грях тяхната любов към Бога е охладняла и поради това Той ги е поставил в тела. Така се появява една своеобразна троична организация на космоса ангели, демони и по средата – човеците. Бог обаче дава възможност всеки обременен с плът дух да възвърне първоначалната си чистота, постигайки равнопоставе- ност със Самия Творец. Именно тази идея за равнопоставеност- та между възвърналите се към първоначалната чистота духове и Самия Бог се съгласува отлично с едно от основните езотерични учения. Според Ориген на материята е присъщо да се одухотворява. Тази идея се допълва от по-късните християнски езо- терици с твърдението, че идеите могат да се въплътяват. Това своеобразно единство между духовния и физическия свят изтрива фактически всякакви граници между пространството на обременените с плът духове, част от които саи хората на земята, и съществуването на отворени врати към повторното приобщаване. Християнският мистик, възпитан вдухана учението на Ориген, разглежда човешкото спасение като сложен процес, минаващ през човешката природа на Иисус Христос, след което с Негова помощ се стига до Абсолютното познание, наречено logos. Чрез Божия Син се осъществява и единението със самия logos, за да се достигне в крайна сметка до Бога-Отец. В тази многостепенна отворена система езотеричният дух е вмъкнал различни преходи и посредници, изключващи всякакъв дуалистичен фундаментализъм, който би могъл да наруши съществуващото единство между духовния и физическия свят. По този начин изкуплението и спасението засяга всички обременени с плът духове, при което дори Сатаната може да бъде повторно приобщен. В своята книга Проповед за книга Битие Ориген сочи, че има различни равнища на посветеност на хората в учението за спасението. Тези, които полагат усилия да усвоят това учение и вярват в него, са съвършени и напреднали в познанието, наречено гносис, до което води искрената вяра. Така тези посветени се доближават повече от другите до смисъла на духовността и |