Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 176 177 ната поощрява тълкуванията и внушавана предразположените към убеждаване духове, че в ранното християнство вероятно е имало тайно учение на Иисус към апостолите.“ 96 Може да се каже, че там, където има мъглявости неяснота в християнското учение, там процъфтяват и се развиват заблудите на езотериз- ма. Това е и една от най-разпространените форми на действие, потвърждаващи валидността на ЗНЗ. Предположението, което правят езотерици като Корсети, е, че в ранното християнство е имало тайно учение на Иисус Христос, предназначено само за Неговите ученици, което останало скрито от обикновените вярващи, и което съдържало именно онези истини, намерили израз в учението на християнския езотеризъм. Данни за такова тайно учение в Библията обаче няма. Нещо повече, Самият Иисус изразява отношението Си по отношение на тайните поучения последния начин Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае. Затова, каквото сте говорили в тъмно ще се чуе на видело и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи ще се разгласи от покрива.“ 97 В апокрифните текстове, известни като „Псевдо- Климентини“, приписвани на Климент Римски, се разкриване- двусмислено обръщането към магията, астрологията и посредничеството на ангелите. Тия описания, според Корсети, свидетелстват за присъствие на елинизъм, еклектизъм и динамичност в изграждането на християнския езотеризъм. Те позволяват да се открият, а после да се разберат някои етапи от неговото развитие, като се започне от основополагащите за катехизиса текстове. Те внушават също значението, което християнският езотеризъм ще отдадена проблема за статута на природата и мрежата от съответствия, осигуряващи връзката между Бога, човека и творението. От този момент се появява Христовият образ, едновременно емблематичен идеен като светлината, която разкрива тайнописа, и вече достъпен за добронамерения чо- век.“ 96 Въпросният статут на природата, за който тук намеква Корсети, е именно свързан с идеята за одушевения (анимизи- ран) характерна самото творение, осигуряващо съответната връзка между Бога, човека и творението. Това е и същността на тайнописа, скрит в христовото учение, вече достъпно за езо- терика, представен като добронамерен човек. Това е и същността на тези първоначални учения за света, за които сме предупредени в Библията с думите Внимавайте дави не заплени някой с философията си и с праздна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа.“ 98 Видните защитници на християнския езотеризъм Климент Александрийски и Ориген, са тясно обвързани с философията на елинизма, затова тези двама мислители и до днес непрекъснато се цитират от почти всички езотерици. В своето учение те възприемат философията като наука, позволяваща да се уточни съдържанието на вярата и така да се премине към научното познание. И обратното, вярата определя полето на философията, водещо до едно сигурно знание, което Климент нарича gnos- is. За да постигне това знание, той следва примера на елинския философ Филон, използващ метода на алегорията и митовете, извиращи от древните митологични източници на мистици като Орфей, Питагори източните мъдреци. Езотериците считат, че гръцкото мислене се отваря без затруднения към Евангелието в мига, в който Климент Александрийски насочва новия езотеричен духна християнството към елинската философия. Ако християнството се разпространява в гръцкия свят, то трябва да се освободи от семитската си форма ида приеме елинска такава. В този смисъл християнството е просто длъжно да говори на езика на Омир и Платон ида усвои основните поучения, произтичащи от Хермес и Одисей. По този начин новият езотеричен образна Христос разкрива картината на Един Бог, Който чрез посредничеството на Божия Син не е вече нещо отделно от чо- века и природата. Това е именно и стъпката, която правят тези първи християнски езотерици към необоснованото обединяване на духовния и физическия свят, категорично отхвърляно от истинното християнско учение. Климент Александрийски приема, че човекът и природата са еднакви по значение носители на светлина и дух, намеквайки по този начин за собствените си пантеистични и анимистични възгледи. В този смисъл този мислител класифицира и интерпретира и текстовете в основното произведение на Хермес Трисмегист „Hermetica“. Както и Хермес, човекът е посредник, който трябва да възстанови правата на материята, защото тя е пълна сдуши. Оттук следва, че |