ІІІ. Кожени и галантарийни изделия

а) в зависимост от техния размер или обем биват: едри (чанти, куфари, сакове) и дребни (портфейли, портмонета, каишки, колани

б) в зависимост на обработката на видимите краища на детайлите биват: рязани, подгънати, каптирани, обърнати и др.

в) по начина на затваряне – отворени и затворени

г) в зависимост от начина на свързване на детайлите – по механичен начин, по физико-химичен

д) по предназначение – дамски, мъжки, ученически, ежедневни, официални и др.

1. Класификация – текстилните влакна се разделят на две основни групи:

а) естествени – биват: от растителен произход (памук, лен), от животински произход (вълна, коприна); от минерален произход (азбестови влакна получени от минералите амфибол и серпентин)

б) химични – биват: органични (изкуствени и синтетични) и неорганични (метални, неметални и минерални).

2. Свойства на влакната:

а) дължина – движи се в широки граници

б) дебелина или тънкост на влакната. Означава се по текстова система

в) равномерност

г) здравина

д) извитост

е) хигроскопичност

ж) устойчивост на въздействие на различни атмосферни фактори – светлина, кислород и др.

3. Естествени текстилни влакна:

а) памук – в зависимост от дължината на влакната се разделя на късовлакнест, тревист, средновлакнест и дълговлакнест

б) лен – лененото влакно се състои от отделни елементарни влакна слепени помежду си с останалата стъблена тъкан чрез пектин

в) коноп – получава се от растението канабис

г) вълна – получава се от влакнестата покривка на овцете, козите, камилите, зайците и ламите. Притежава малка топла проходимост, висока еластичност и хигроскопичност.

д) естествена коприна – тя е текстилна нишка, получена от коприноотделящите жлези на черничевата и дъбовата буба. Тя се характеризира с висока хигроскопичност, чувствителна на слънчевата светлина, губи 50 % от здравината си при облъчване с пряка слънчева светлина за 200 часа.

4. Химични текстилни влакна – по произход те се разделят на:

а) изкуствени химични влакна – от тях значение имат влакната, получени чрез химична преработка на целулозата (вискозни, медно-амонячни и ацетатни влакна)

б) синтетични влакна – те биват: полиамидни, полиестерни, полиоретанови, поливенилхлоридни и др..

ІІ. Тъкани

1. Характеристика – Тъканите се получават при преплитане в определен ред на две системи нишки – основни и вътачни. В резултат на прекръстосването и разположението на тези нишки се определя сплитката на тъканта. Основни сплитки са: лито, кепар и атлаз. Въз основа на тези сплитки се правят производни видоизменени сплитки като панама, рипс и др.

2. Класификация – тъканите, изработени от един вид текстилен материал се наричат еднородни, а от два и повече материала – смесени:

а) по предназначение биват: за битови нужди и тъкани с техническо предназначение

б) по вид на сплитката – лито, кепар, атлаз и др.

в) по оцветяване – едноцветни и многоцветни

г) по степени и начин на облагородяване – сурови, облагородени, високо облагородени и тъкани с придадени външни ефекти

3. Асортимент:

а) памучни тъкани – те се тъкат най-често в сплитка лито, кепар и атлаз. Те са меки, леки, тънки, устойчиви на пране и високи температура

б) вълнени – в зависимост от използваните суровини се разделят на:

- камгарни – по-тънки, по-плътни и по-гладки

- щрайхгарни – изработват се от по-груби и по-слабо пресукани прежди

- полукамгарни – те заемат междинно място по свойства между предишните две

в) ленени тъкани – те се характеризират с голяма здравина, много добри хигиенни свойства и устойчивост на термична обработка

г) копринени тъкани – те биват естествени и изкуствени:

- от естествена коприна – те са леки с красив външен вид

- от изкуствена коприна – те имат добра устойчивост на триене, което ги прави подходящи за подплати

- нетъкан текстил – получава се чрез механични свързване или слепване на влакнеста маса. Те се разделят на тъкани с битови предназначение (облекло и декоративни мебелни платове), тъкани със санитарно-хигиенно значение (маски, бинтове и тъкани с промишлено значение (подложки, филтри и др.)

4. Окачествяване на тъканите – извършва се по устойчивост на обагрянията, налични дефекти и физико-механични характеристики.

Дефектите, по отношение на които се извършва окачествяването се разделят на местни дефекти (на определени места по платовете) и разпространени дефекти (по цялата дължина на плата). Дефектите биват още тъкачни и дефекти на опретурните операции. Най-често срещани дефекти са: колан, налепване, затъкан мъх, разкъсани места, удебелена нишка и др.