Характеристика на дп



страница4/7
Дата21.07.2016
Размер1.12 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

36. Международно двойно данъчно облагане /МДДО/.

Произходът на МДДО се свързва с действието на данъчните норми в пространството и по отношение на лицата. Държавите изграждат данъчните си системи въз основа на два принципа. От една страна, това е принципа на облагане на световния доход, или универсалния принцип, при който се обхващат за облагане всички доходи на лицата, които са местни, независимо от това дали са получени в страната или в чужбина. От друга страна, това е териториалният принцип, при който се обхващат за облагане доходите с източник от съответната държава или имущество намиращо се в нея, като така се обхващат субекти на данъчно облагане чуждестранните лица. От гледна точка на тези принципи е възможно едно лице да бъде обложено с подобни данъци в две или повече държави. От юридическа гледна точка МДДО ще възникне, когато един и същ субект на облагане по повод на един и същ обект на облагане, за един и същ период на облагане, е данъчно задължен в две или повече държави за подобни по вид данъци. От икономическа гледна точка обаче двойно данъчно облагане ще възникне едва тогава, когато общият размер на платения от лицето данък в двете държави ще привиши по размер по-високия данък, установен в държавата с по-високо ниво на данъчно облагане. Това е така защото механизмът за предотвратяване на МДДО не цели лицето да плати само в едната държава, а по възможност данъкът да се разпредели между двете държави, но да не се допусне двойно данъчно облагане в икономически смисъл. Проблемът се отнася до преките данъци, данъците за доходите и имуществата. При косвените данъци чрез възприемането на принципа, че облагането е там където стоката се потребява се счита, че не се стига до това.

Възможни са и държавите предприемат два вида мерки за избягване на МДДО. От една страна това са мерки на национално ниво чрез разпоредби съдържащи се в националното данъчно законодателство, за случаите при които нямаме спогодба за избягване на ДДО. Такива мерки са предвидени в чл. 13-14 на ЗКПО вр. § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО и чл. 75-76 от ЗДДФЛ вр. § 1, т. 5. Най-общо е предвидено, че когато няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане се прилага т.нар. кредитен метод. Предвижда се, че местните лица ползват данъчен кредит за всеки идентичен или подобен данък наложен в чужбина от съответните компетентни органи. Данъчният кредит се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до размера на българския корпоративен данък или ДОД, който .... за доходите от чужбина. Казано по друг начин доходите от чужбина се събират с доходите от страната и се определя дължимия данък по местното законодателство. Следва да се извадят платените в чужбина данъци, но не се изважда целия размер на платения в чужбина данък, а само частта според българския данък. Министърът на финансите има правомощия във връзка с установяване на платените в чужбина данъци.

Другият способ е сключването на международни СИДДО. Това са международни договори по см. на чл. 5, ал. 4 от КРБ и спрямо тях се прилагат правилата на Виенската конвенция за правото на договорите. Това са договори, които подлежат на ратификация от Народното събрание, защото с тях се засяга фискалния суверенитет на държавата. От гледна точка на съдържанието им те следват два модела:



  1. Модел на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие

  2. Модел на ООН

В международната практика са се наложили двустранните договори, затова има множество сключени такива договори, а Б-я има около 60. В съдържанието на договорите се предвижда, че едната или другата държава запазва или ограничава, или се отказва от правото си да облага определени доходи или имущество. Ако държавата запази своята данъчна компетентност за определени доходи или имущества е без значение дали тя действително ще събере своите данъци. Чрез договорите не се създава ново данъчно право и чрез тях не може да се разширява правото на договарящите се държави извън националното им законодателство. Или единствената фукция на тези договори е да ограничават претенциите на държавите, възникнали в хода на националното им законодателство по облагане на определени доходи или имущество. Чрез договорите държавите се поставя в разменящи се роли – едната, се нарича държава на източника на дохода или местонахождението на имуществото, а другата – държава за която получателят е местно лице.

Договорите съдържат няколко групи от норми. На първо място, се определят адресатите на договорите. Това са лица, които са местни за едната или двете договарящи се държави. Тук се има предвид данъчната правосубектност, предвидена в националните законодателства. Ако лицето се окаже местно и за двете държави, тогава има специална разпоредба, в която се съдържат критерии, за да се квалифицира лицето като местно само на едната държава. изхожда се от критериите за местно лице на националните законодателства, а като допълнителни критерии се сочат обичайното пребиваване, центърът на жизнени интереси и евентуално гражданството или регистрацията, или мястото на действително управление на ЮЛ.

След това се определя предметния обхват на договорите, а именно данъците които са действащи по времето на сключването й. За да не се стигне за изменение на договорите и промяна на законодателството се предвижда че те имат действие и за подобни по вид данъци, въведени в последствие.

Относно тълкуването на договорите се следват принципите на Виенската конвенция за правото на договорите, като специална разпоредба преповтаря тези принципи. Разпоредбите се тълкуват като самостоятелен правен кръг и едва когато се изчерпят възможностите се прибягва към националното законодателство.

Самостоятелни разпоредби определят териториалния обхват на договорите, като се дава определение за държавите-страни по договора в политико-икономически и географски смисъл. Така се определя държавата източник на дохода. Следва голяма група от норми, т.нар. разпределителни, чието предназначение е да определят правомощията на държавите относно облагането на различните категории изброени доходи, а това са доходите от стопанска дейност, от недвижимо имущество, лихви, дивиденти, авторски, трудови възнаграждения и др. доходи.

Принципно правомощията по облагане се предоставят на държавата, за която получателят на дохода е местно лице. за държавата източник на дохода остават няколко възможности. Тя също да обложи този доход, на второ място да е предвидена редуцирана данъчна ставка, в сравнение с тази по националното законодателство, да изключи съответния доход или имущество от данъчно си облагане. При първите две хипотези ще възникне ДДО, но държавата, за която получателят е местно лице, ще приложи съответния метод за избягването. С оглед на това дали доходите ще се облагат само в едната държава се използват различни изразни средства, когато в спогодбата се говори, че доходът се облага в една от държавите, за която то е местно лице, се запазва правото да се обложи и в държавата източник. За да се подчертае изричното право на облагане само на едната държава, това изрично се посочва, а именно, че доходът се облага само в държавата, където лицето е местно. от особено значение е тълкуването на понятията употребени в разпределителните норми. За тях може да има определяния в самите договори или да се препраща към националното право, което означава че държавите са се съгласили с това съдържание на използваните понятия. Така в различните договори подходът е различен. Твърде често за авторски лицензионни възнаграждения се съдържат изрични определения, докато за лихвите и дивидентите да има определения в договора или да се препраща към национално законодателство.




КЪМ 36-ТИ ВЪПРОС:
Друга важна група от норми са методите за избягване на ДДО /в случаите когато доходът е обложен в двете държави/. Методите представляват уредените за държавата на която получателят на дохода е местно лице, мерки за изравняване на възможното облагане на държавата източник. Освен кредитния метод, който обикновено се предвижда за доходите от лихви, дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения, се урежда и методът на прогресивното освобождаване. При него доходът от чужбина се събира с дохода от страната и се определя данъчната ставка по предвидената в националното право прогресия за облагане на дохода след което се изваждат доходите от чужбина, а получената по-висока данъчна ставка се прилага за доходите от страна.

Договорите на следващо място уреждат т.нар. споразумително производство, което в допълнение на мерките по националното право, дава възможност на адресатите на договорите де се ... компетентинет органи на двете държави, за да е защитят от неправилното прилагане на договирите. Компетентните органи могат да започнат процедура по достигане на споразумение без да са задължени да постигнат окончателно решение. Освен това отделна клауза урежда обмена на информация. Той може да бъде инцидентен или регулярен, чрез които се обменят данни свързани с облагането на лицата. Другата клауза е антидискриминационната клауза, която най-общо забранява по-обременително облагане в държавата източник на доходите на граждани местно лице на другата държава. и специална разпоредба урежда влизане в сила на договорите.

В ДОПК е създадена специална глава относно процедурата за прилагане на спогодбата – чл. 135-142. Целта е да се... предпоставките за прилагането. Тези предпоставки следва да бъдат доказани, за да могат правоприлагащите органи да приложат съответния договор. трябва да се докаже, че лицето което иска да ползва договора е местно лице на другата държава. това става с удостоверение от съответната данъчна администрация, заверка от данъчната администрация върху образец формуляр изгодвен от данъчната администрация. Лицето трябва да декларира, че е действителен получател на съответния доход. Това става с обикновена декларация, като целта и е да се установи, че получателят е и икономическия получател на дохода и между него и платеца не стои друг субект, използван, за да се избегне, намали плащането на данъци. Декларация, че лицето не притежава място на стопанска дейност на територията на страната, за да се изключи връзката на доходите с това място на стопанска дейност. Накрая се представята доказателства /скл.договори напр./, които давата възможност за правната квалификация на съответния доходо, за да се види коя разпределетилна норма ще обхване съответната категория доходи. Подава се искане за предварително становище на органите по приходите, които след като обсъдят приложените доказателства издават становище за липса или наличие на основанията за прилагане на СИДДО.

За всички видове доходи за предвиждат разпределителни норми, чието тълкуване е от съществено значение за коректното прилагане на договорите. Коментара на ОИСР предвижда виждането на държавите по тълкуване на различните разпределителни норми.






ДОПЪЛНИТЕЛНО НАМЕРЕНИ ОТ ДРУГИ ЛЕКЦИИ /НО ПО-СТАРИ/ ЗА ДА ПОПЪЛНЯ ЛИПСВАЩИТЕ!!!

14. Други способи за погасяване на данъчните задължения. Амнистия. Опрощаване. Прихващане. Погасителна давност. Отписване.

В чл.168 ДОПК са посочени способите за погасяване на публичните вземания. (в.11)

Финансовата амнистия и опрощаването са израз на държавната воля във връзка с погасяване на държавни финансови вземания. Прихващането е институт на ГП – чл.103 ЗЗД, който е модифициран за нуждите на ДП. Погасителната давност е общ правен институт и се прилага и за държавни финансови вземания. Към тези способи се пристъпва като крайна мярка.

Амнистия – дава се от НС със закон – чл.84 т.13 от К. Амнистията е два вида – наказателна и финансова.С амнистията се заличава държавно вземане, без да се промени нормативният акт, който го поражда (не се променя фактическия състав, породил вземането, а това е само начин за погасяването му).Тя се отнася за неограничен брой адресати, прилага се служебно /без сезиране/. Законът има еднократно действие. Тя може да е пълна /за главница+лихва/, частична /само за част от задължението/ и под условие. Не се отменя фактическия състав породил основанието за вземането, а само се погасява задължението.

Опрощаване – дава се от президента /чл.98 т.12 от К/. Става с указ на президента, който е индивидуален (за конкретно лице). Това право не поже да се делегира на вицепрезидента. Тук се опрощават конкретни задължения на конкретни длъжници, които са се обърнали с молба /не е служебно/. Съществува комисия към президента, която събира информация и предлага на президента решение–оперативна самостоятелност на президента. Актът има конститутивно действие – не подлежи на обжалване. Когато президента отказва лицето се уведомява със съобщение. Решенията на комисията не задължават президента при вземане на решение.

Компенсация /прихващане/ - Става въпрос за прихващане на насрещни данъчни вземания – чл.128-132 ДОПК и чл.223 ДОПК.

Прихващане и възстановяване


Подлежащи на прихващане суми

Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета


1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница