Хари Потър и Смъртоносните Светии (2007)
Изтегляне 6.38 Mb.
|
| Глава 6
Таласъмът в пижама Шокът от загубата на Лудоокия се задържа в къщата и в следващите няколко дни: Хари продължи да го очаква да изкуцука през задната врата като другите от Ордена, които влизаха и излизаха да предават новини. Хари почувства, че нищо освен действие ще смекчи чувството му на вина и печал и че е длъжен да се залови със своята мисия да намери и унищожи хоркруксите колкото се може по-скоро. – Е, ти не можеш да направиш нищо за – Рон измрънка на думата хоркрукси –докато не станеш на седемнадесет. Ти все още имаш „Следата” върху теб. И ние можем да мислим тук най-добре, нали? Или – той сниши гласа си до шепот – да не би да казваш, че знаеш къде са Ти-Знаеш-Кое? – Не – призна Хари. – Мисля че Хърмаяни прави малко проучване – каза Рон. – Тя каза че го пази докато не дойдеш тук. Те стояха на масата за закуска: господин Уизли и Бил тъкмо заминаха за работа. Госпожа Уизли отиде горе да събуди Хърмаяни и Джини, докато Фльор отиде да си вземе един душ. – Следата ще се унищожи на тридесет и първи – каза Хари. – Това означава, че ще трябва да остана тук само четири дни. Тогава ще мога... – Пет дни – поправи го Рон строго – Трябва да останем тук за сватбата. Ще ни убият ако я пропуснем. Под „тях” Хари подразбра Фльор и госпожа Уизли. – Това е един свободен ден – каза Рон, когато Хари погледна бунтовнически. – Не разбират ли колко е важно? – Естествено, че не – каза Рон – те нямат следа. И сега като го спомена искам да поговоря с теб за това. Рон погледна през вратата към коридора да провери дали госпожа Уизли не се връща и се наклони към Хари – Мама се опитва да разбере от мен и Хърмаяни какво правим. Тя ще опита и с теб, така че се подготви. Татко и Лупин също ни питат, но когато им отвърнем, че Дъмбълдор ти е заръчал да не казваш на никой освен нас, те оставят въпроса. Но не и мама. Тя е твърдо решена да разбере. Предсказанието на Рон се сбъдна след няколко часа. Малко преди обяд, госпожа Уизли отдели Хари от останалите, за да го помоли да идентифицира отделен мъжки чорап, който тя си мисли, че е изпаднал от чантата му. Веднъж след като тя го заклещи в малкото помещение извън кухнята, тя започна. – Рон и Хърмаяни явно си мислят, че вие тримата напускате Хогуортс – каза тя с мек и небрежен тон. – Оу! – каза Хари. – Е, да. Напускаме. Сушилнята в ъгъла спря да се върти, изхвърляйки навън нещо, изглеждащо като пуловера на госпожа Уизли. – Мога ли да попитам защо изоставяте обучението си? – каза госпожа Уизли – Ами, Дъмбълдор ми остави... разни неща за вършене – смънка Хари. – Рон и Хърмаяни знаят за тях и искат да дойдат с мен – Какви „неща”? – Съжалява, не мога... – Виж, мисля, че Артър и аз имаме правото да знаем и съм сигурна, че господин и госпожа Грейнджър ще се съгласят! – каза госпожа Уизли. Хари беше притеснен от „загрижена родителска” атака. Той се насили да погледне право в очите на госпожа Уизли, като забеляза, че те бяха в същия нюанс на кафявото като тези на Джини. Това не помогна. – Дъмбълдор на искаше никой друг да знае, госпожо Уизли. Съжалявам. Рон и Хърмаяни не са длъжни да идват, това е техен избор. – Не виждам защо и ти трябва да ходиш! – сопна се тя, оставяйки всички преструвки. – Вие сте отскоро на възраст, всички вие! Абсолютно ненужно е, ако Дъмбълдор е имал някаква работа за вършене, то той имаше цял Орден на разположение! Хари, трябва да си го разбрал погрешно! Сигурно той ти е казал, че иска да направи нещо, а ти си разбрал, че той ти е наредил да го направиш! – Не съм разбрал погрешно – каза Хари решително. – Трябва да го направя аз. Той и върна единичния чорап, на който бяха избродирани златни растения. – И това не е мое. Не подкрепям Пъдълмайр Юнайтед. – О, естествено, че не – каза госпожа Уизли с внезапно връщане към нейния обичаен тон. – Трябваше да съм разбрала. Е, Хари докато все още си тук,нали няма да имаш нищо против с това да ми помогнеш с подготовката за сватбата на Бил и Фльор? Все още има много работа. – Не, нямам нищо против – каза Хари смутен от внезапната смяна на темата. – Сладкият ми той – каза тя като излизаше от помещението за миене на съдове. От този момент нататък, госпожа Уизли държеше Хари, Хърмаяни и Рон заринати от работа за сватбата и те нямаха никакво време да мислят. Най-явното обяснение за поведението на госпожа Уизли беше, че тя искаше да отвлече мислите им от Лудоокия и неприятностите им от скорошното им пътуване. След два дни в постоянно почистване на ножовете, избиране на подходящи цветове, панделки и цветя, обезгномяване на градината и помагане на госпожа Уизли да приготви хляб и сандвичи, Хари заподозря различен мотив. Всичката работа, която тя им даваше, беше подбрана така, че той, Хърмаяни и Рон бяха далеч един от друг и нямаха шанс да поговорят на саме след първата нощ при пристигането им в Хралупата, когато той им каза, че Волдемор измъчва Оливандър. – Смятам, че мама мисли, че като ви държи разделени за да не разговаряте, ще отложи заминаването ви – каза Джини на Хари с полуглас докато те подреждаха масата за вечеря на третата нощ от престоя им. – И какво си мисли тя, че ще стане? – измрънка Хари. – Някой друг ще убие Волдемор докато ние правим воловани? Той каза това без да мисли и видя лицето на Джини да пребледнява. – Значи е вярно? – попита тя. – Това е което се опитвате да направите? – Аз… Не, шегувах се... – отвърна Хари уклончиво. Те гледаха един в друг и имаше нещо повече от шок в изражението на Джини. Изведнъж Хари осъзна, че това беше първия път когато те са сами след онези откраднати мигове в усамотените ъгли в Хогуортс. Той беше сигурен, че тя си мисли същото. И двамата подскочиха когато вратата се отвори и господин Уизли, Бил и Кингсли влязоха вътре. Те често бяха придружени от членове на Ордена за вечеря, защото Хралупата замени Площад „Гримолд” №12 като Главен щаб. Господин Уизли обясни това след смъртта на Дъмбълдор – техният Пазител на тайната. Всеки на които той беше доверил тайната на разположението на Площад „Гримолд”, сега беше Пазител на тайната. – Сега, когато наоколо има двадесет от нас,т ова значително намалява силата на заклинанието Фиделиус. Двадесет възможности за Смъртожадните да изкопчат тайната от някой. Не можем да очакваме магията да се задържи дълго. – Но сигурно Снейп е казал на Смъртожадните адреса досега...? – попита Хари. – Е, Лудоокия постави няколко заклинания срещу Снейп в случай, че той отиде там отново. Надяваме се, че те ще бъдат достатъчно силни да го държат настрана и да върже езика му ако се опита да говори за мястото, но не можем да бъдем сигурни. Ще бъде лудост ако продължим да използваме Площад „Гримолд” като Главен Щаб с толкова слаба защита. Кухнята беше толкова претъпкана тази вечер, че беше трудно вилиците и ножовете да маневрират. Хари се намери притиснат до Джини: неказаните неща, които просто минаваха през тях го накара да иска още няколко човека да го разделят от нея. Той се опитваше със всички сили да не докосва ръката й и едва режеше пилето си. – Някакви новини относно Лудоокия? – попита Хари. – Нищо – отвърна Бил. Те нямаха възможност да организират погребение за Лудоокия, защото Лупин и Бил не успяха да намерят тялото му. Беше трудно да знаеш къде точно е паднал, заради тъмнината и объркването по време на битката. – „Пророчески вести” не казват нито дума относно смъртта на Муди или намирането на тялото му – започна Бил. – Но това не означава нищо. Доста са тихи тези дни. – И все още не са ме извикали на изслушване заради магията, която използвах, докато се защитавах от смъртожадните, а още съм непълнолетен – каза Хари през масата до господин Уизли, който поклати глава. – Защото знаят, че нямах избор или защото не искат хората да узнаят, че Волдемор ме е нападнал. – Мисля, че е второто. Скримджър не иска да признае, че Волдемор е толкова могъщ, или че е имало масово бягство от Азкабан. – Да-а-а, защо да казваме на хората истината? – каза Хари стискайки ножа си толкова силно, че белезите по ръката му побеляха. – Не трябва да говоря лъжи. – Никой от Министерството ли не е подготвен да се изправи срещу него? – попита Рон ядосано. – Естествено Рон, но хората са ужасени – отвърна господин Уизли. – Ужасени от това да са следващите изчезнали, техните деца да са следващите нападнати! Има противоречиви слухове наоколо: например аз не вярвам, че учителката по Мъгълознание от Хогуортс е напуснала. Не е била виждана седмици наред. Междувременно Скримджър се е затворил в офиса си – надявам се да работи над някакъв план. Имаше пауза, в която госпожа Уизли измагьоса празните чинии да се преместят на работния плот и да се сервира ябълковият сладкиш. – Тррябва да ррешим как ще те дегизирраме ‘Арри – каза Фльор, когато вече всички имаха пудинг. – За сватбата – добави тя, когато той погледна объркано. – Естествено никой от гостите ни не е смърртожаден, но не можем да гаррантираме, че някой няма да се изпусне след като пийнат шшампанско. От това Хари разбра, че Фльор подозира Хагрид. – Да, точно така – каза госпожа Уизли от главното място на масата, с очила сложени на върха на носа й, преглеждайки безкрайния списък с работа, която беше отбелязала на много дълъг пергамент. – Сега, Рон, подреди ли стаята си? – Защо? – възкликна Рон изпускайки лъжицата си и гледайки към майка си. – Защо трябва да си почиствам стаята? Хари и аз сме си добре така както е сега! – Брат ти ще се жени тук след няколко дни млади момко! – Значи те ще се женят в стаята ми? – попита Рон бясно. – Не! И защо в името на Мерлиновите гащи? – Не говори така на майка си така – каза господин Уизли твърдо, – и направи каквото ти е казано! Рон се намръщи и на двамата си родители, тогава вдигна лъжицата си и атакува последните хапки от ябълковия си сладкиш. – Мога да помогна, някои неща са мои – каза Хари на Рон, но госпожа Уизли го прекъсна. – Не, Хари миличък, предпочитам да помогнеш на Артър с пилетата, и Хърмаяни, ще ти бъда благодарна ако подмениш чаршафите за господин и госпожа Делакор. Ти знаеш, че те пристигат утре в единадесет часа. На другия ден когато започнаха, имаше много малко работа с пилетата. – Няма нужда... ъ-ъ-ъ... да споменаваш това на Моли – каза господин Уизли като го спря преди да влезе в кокошарника, – но Тед Тонкс ми изпрати останките от мотора на Сириус и аз ги крия... Да кажем че ги пазя тук. Невероятни неща: има изтощен акумулатор, така си мисля че се казва, най-величествената батерия, и ще бъде невероятна възможност да разбера как работят спирачките. Ще се опитам да сглобя всичко отново когато Моли не е... Имам предвид когато имам време. Когато се върнаха в къщата, госпожа Уизли не се виждаше никъде и Хари се промъкна в стаята на Рон. – Подреждам! Подреждам! О, това си ти – каза Рон с облекчение когато Хари влезе вътре. Рон лежеше на леглото, което явно току що беше разчистил. Стаята беше толкова разхвърляна, колкото беше цяла седмица: единствената разлика беше, че сега Хърмаяни стоеше в отдалечения ъгъл, с нейният пухкав оранжев котарак Крукшанкс в краката й, сортирайки книги в две огромни купчини, някои от които Хари разпозна като свои. – Здрасти, Хари! – каза тя когато той седна на неговото походно легло. – И как успя да се измъкнеш? – О, майката на Рон забрави, че вчера ни помоли с Джини да сменим чаршафите – каза Хърмяни. Тя постави „Нумерология и граматика” на едната купчина и „Възход и падения на Черните изкуства” върху другата. – Тъкмо си говорехме за Лудоокия – каза Рон на Хари. – Смятам, че той може да е оцелял. – Но Бил каза, че видял убийственото проклятие да го поразява – каза Хари. – Но Бил също е бил атакуван – каза Рон. – Как може да е сигурен какво е видял? – Дори проклятието да е пропуснало, все пак той падна от хиляда фута – каза Хърмаяни сега държейки „Куидичните отбори на Англия и Ирландия” в ръцете си. – Той може да е използвал защитно заклинание... – Фльор каза, че пръчката му излетяла настрани – каза Хари. – Е, добре, като толкова искаш да е мъртъв... – каза Рон сърдито удряйки възглавницата си да стане по-удобна. – Естествено, че не искаме да е мъртъв! – каза Хърмаяни изглеждайки шокирана – Ужасно е, че е мъртъв! Но нека бъдем реалисти! За пръв път Хари си представи тялото на Лудоокия, пречупено както беше това на Дъмбълдор, а окото му се въртеше на мястото си. Той получи чувство на отвращение смесено със странно желание за смях. – Смъртожадните сигурно за го взели със себе си, затова никой не го откри – каза Рон мъдро. – Да – каза Хари. – Като Барти Крауч, трансфигуруран в кокал и погребан в предната градина на Хагрид. Сигурно са трансфигурирали Муди и са го превърнали в нещо... – Недей! – изпищя Хърмаяни. Стреснат, Хари се огледа и я видя да избухва в сълзи върху учебника й „Магьоснически заклинания”. – О, не! – каза Хари ставайки от леглото си. – Хърмаяни не исках да те разстроя... Но със силно изскърцване на ръждясали пружини, Рон скочи от леглото си и отиде при нея пръв. С една ръка около Хърмаяни той извади една отблъскващо изглеждаща носна кърпичка, с която той беше чистил досега. Бързо извади магическата си пръчка и каза „Таргео!” Пръчката изсмука повечето мръсотия. Изглеждайки по-скоро горд със себе си, Рон подаде леко пушещата кърпичка на Хърмаяни. – О... благодаря, Рон... Съжалявам... – тя издуха носа си и изхлипа. – Просто е толкова у-ужасно, нали? Т-точно след Дъмбълдор. П-просто н-никога не съм си представяла, че Лудоокия ще умре. Той изглеждаше толкова твърд. – Да, знам – каза Рон като леко я стисна. – Но нали знаеш какво би ни казал ако сега беше тук? – П-постоянна бдителност – каза Хърмаяни като избърса очите си. – Точно така – кимна Рон. – Би ни казал да се учим от това, което му се случи. И това, което научих е да не се доверявам на страхливото малко нищожество Мъндънгус! Хърмаяни леко се засмя и се наклони да вземе още две книги. Секунда по-късно Рон отдръпна ръката си от раменете й – тя беше изпуснала „Чудовищна книга за чудовищата” на крака му. Книгата се освободи от пристягащия я колан и тръгна настървено към глезена на Рон. – Съжалявам! Съжалявам! – проплака Хърмаяни когато Хари взе книгата от крака на Рон и я пристегна здраво. – Всъщност какво ще правиш със всички тези книги? – попита Рон като скочи отново на леглото си. – Просто решавам кои да вземем с нас – каза Хърмаяни – докато търсим хоркруксите. – О, разбира се – каза Рон като се плесна по челото. – Забравих, че ще търсим Волдемор с подвижна библиотека. – Ха-ха – каза Хърмаяни поглеждайки надолу към книгата със заклинанията – Чудя се... ще имаме ли нужда да превеждаме руни? Сигурно... предлагам да вземем книгата за по-сигурно. Тя сложи речника на по-голямата купчина и взе „История на Хогуортс”. – Слушай – каза Хари. Той се изправи и Рон и Хърмаяни го погледнаха със смесица от примирение и защита. – Знам, казахте, че ще дойдете с мен след погребението на Дъмбълдор... – започна Хари – Започва се... – каза Рон на Хърмаяни въртейки очи. – Както знаехме, че ще направи – отбеляза тя обръщайки се към книгите. – Знаеш ли, ще взема „История на Хогуортс”. Дори да не се връщаме там, смятам, че няма да е правилно ако не я взема с.... – Слушайте! – каза Хари пак. – Не, Хари, ти слушай! – каза Хърмаяни. – Идваме с теб! Това беше решено преди месеци, даже години. – Но... – Млъкни! – посъветва го Рон. – Сигурни ли сте, че си помислихте добре за това? – настоя Хари. – Нека видим – каза Хърмаяни тръшвайки „Пътешествие с тролове” в отхвърлената купчина. – Събирам си нещата от дни, затова сме готови да тръгнем на момента, което за твоя информация включваше правене на сложни магии, да не споменавам вмъкването на Многоликовата отвара на Лудоокия точно под носа на майката на Рон. Също така модифицирах паметта на родителите си и сега те са убедени, че се казват Моника и Уендел Уилкинс и амбицията им е да се преместят да живеят в Австралия, което вече направиха. Така ще е по-трудно Волдемор да ги проследи и разпита за мен, или теб, защото за нещастие им разправях за теб. Ако оцелея след търсенето на хоркруксите ще намеря родителите си и ще махна магията от тях. Ако не – е, мисля, че направих достатъчно магия да са в безопасност и да са щастливи. Уендел и Моника не знаят, че имат дъщеря. Очите на Хърмаяни пак се напълниха със сълзи. Рон стана от леглото и сложи ръката си около нея отново и се намръщи на Хари като го упрекваше за липса на тактичност. Хари не измисли какво да каже, защото беше необичайно Рон да учи хората на тактичност. – Аз... Хърмаяни... Съжалява, не исках да... – Не разбираш ли че и двамата с Рон осъзнаваме какво може да стена ако дойдем с теб? Е, знаем. Рон, покажи на Хари какво си направил. – А-а, той тъкмо яде – каза Рон. – Давай, той трябва да знае! – О, добре. Хари, ела тук. За втори път Рон дръпна ръката си от Хърмаяни и отиде пред една врата. – Хайде! – Защо? – попита Хари като го последва извън стаята в едно малко помещение. – „Десцендо” – промърмори Рон насочвайки пръчката си към ниския таван. Малък отвор се отвори точно над главите им и стълбичка се спусна до земята. Ужасен полумрънкащ, полустенещ звук дойде откъм дупката над тях заедно с неприятна миризма. – Това е вашият таласъм, нали? – попита Хари, който никога не беше срещал съществото отговорно за шума през нощта. – Да, той е – каза Рон докато изкачваше стълбичката. – Ела да го погледнеш. Хари последва Рон след няколкото стъпала и се озова в малко пространство. Неговите глава и рамене бяха вече в стаята когато той видя свилото се на кълбо същество. То беше заспало с голямата си уста отворена. – Но то... изглежда... Таласъмите нормално носят ли пижами? – Не – отвърна Рон. – Нито пък нормално те имат червени коси и такъв голям брой брадавици. Хари гледаше към съществото леко разбунтувано. Беше с формата и размер на човек и носеше това, което Хари разпозна във тъмното – старата пижама на Рон. Беше също така сигурен, че таласъмите са плешиви, а не с такива отчетливо червени коси и покрити с алени брадавици. – Той е аз, разбираш ли? – каза Рон – Не – каза Хари. – Не разбирам. – Ще ти обясня в стаята ми, че тази миризма прониква в мен – каза Рон. Те слязоха долу по стълбата която Рон превърна в таван и отидоха при Хърмаяни, която още сортираше книги. – Когато ще тръгваме, таласъмът слиза долу и ще живее в моята стая – каза Рон. – Мисля че той наистина изглежда решен на това. Е, мисля, че е трудно да се каже, защото той може само да се лигави и да стене, но кима когато го споменеш. Както и да е – той ще бъде мен с кир по краката. Добре, а? Хари погледна объркано. – Добре е! – каза Рон с явно недоволство, че Хари не схвана брилянтността в плана му. – Виж, когато не се появим в „Хогуортс”, всички ще се мислят, че сме с теб. Това означава, че смъртожадните ще се насочат право към нашите семейства и ще се опитат да изкопчат информация къде сме. – Ще изглежда сякаш аз съм заминала с мама и татко – много мъгълокръвни говорят за криене сега – каза Хърмаяни. – Не можем да скрием цялото ми семейство, ще изглежда твърде подозрително и те не могат да изоставят работите си – каза Рон. – Затова ще пуснем историята, че съм сериозно болен и затова не съм на училище. Ако някой дойде да разследва, мама и татко ще им покажат таласъма покрит с брадавици. Тази болест е силно заразна и никой няма да иска да го доближи и няма да има смисъл да говори. – И майка ти и баща ти са съгласни с този план? – попита Хари. – Татко е. Той помогна на Фред и Джордж да трансфигурират таласъма. Мама... Ти видя какво иска тя. Няма да приеме че заминаваме докато не заминем. Настъпи тишина в стаята нарушавана единствено от тъпи звуци докато Хърмаяни местеше книгите на купчинките. Рон я гледаше, а Хари гледаше от единия към другия без да казва нищо. Мерките, които те бяха взели, за да защитят семействата си го накара да осъзнае, че те наистина щяха да дойдат с него като осъзнаваха колко опасно ще е това. Искаше да им каже колко много значи това за него, но не можа да намери толкова силни думи. През тишината се дочу как госпожа Уизли викаше през четири етажа надолу. – Сигурно Джини е оставила петънце прах върху салфетката – каза Рон. – Не знам защо Делакор трябва да идват два дни преди сватбата... – Сестрата на Фльор е шаферка и трябва да бъде тук за репетиция, а тя е твърде малка да пътува сама – каза Хърмаяни. – Е, гостите няма да помогнат на нивото на стрес на мама... – каза Рон. – Това, което наистина трябва да решим – каза Хърмаяни хвърляйки „Защитна магическа теория” в коша за боклук без втори поглед към нея, вземайки в ръце „Обучението в Европа” – е къде ще отидем след като тръгнем оттук. Знам, че каза, че искаш да посетиш Годрикс Холоу, Хари, и разбирам защо, но... Не направихме ли хоркруксите наш пръв приоритет? – Ако знаеш къде има хоркрукси, ще се съглася с теб – каза Хари, който не вярваше Хърмаяни да разбере желанието му да посети Годрикс Холоу. Гробовете на родителите му бяха само част от причината. Той имаше силно, непреодолимо желание да посети това място, чувствайки че то съдържа отговори за него. Сигурно това беше защото там той беше оцелял след убийственото проклятие на Волдемор. Сега срещайки предизвикателството да се изправи срещу това отново, погълнат от желание да види къде е станало всичко това... – Не мислиш ли, че има вероятност Волдемор да наредил да се наблюдава мястото? – попита Хърмаяни. – Може би той очаква ти да отидеш там, когато вече си свободен да ходиш където пожелаеш. Това не интересуваше Хари. Докато той търсеше как да й отвърне, Рон проговори очевидно следвайки неговия влак от мисли. – Този Р.А.Б – каза той. – Ти знаеш, който открадна истинския медальон. Хърмаяни кимна. – Той каза в бележката, че ще го унищожи, нали? Хари придърпа чантата си към него и извади фалшивия медальон, в който стоеше бележката. „Откраднах истинския хоркрукс и имам намерени да го унищожа при първа възможност” – прочете Хари. – Е, ами ако той го е унищожил? – попита Рон. – Или тя – вмъкна Хърмаяни. – Както и да е – каза Рон. – Това означава един по-малко! – Да, но ние все пак ще се опитаме да намерим истинския медальон, нали? – каза Хърмаяни. – За да разберем дали наистина е унищожен. – И като го открием как ще го унищожим? – попита Рон. – Ами – каза Хърмаяни, – аз разследвах това. – Как? – попита Хари. – Не мислех че има книги за хоркрукси в библиотеката? – Нямаше – отвърна Хърмаяни и стана розова. – Дъмбълдор премахна всички, но не ги унищожи... Рон се изправи и очите му се разшириха. – Как, в името на Мерлиновите гащи, се добра до тези книги за хоркрукси? – Не, не беше кражба! – каза Хърмаяни като гледаше от Хари към Рон с отчаяние. – Те все още бяха библиотечни книги, дори след като Дъмбълдор ги премахна от рафтовете. Както и да е, ако той наистина е искал никой да не ги намери е щял да се постарае повече... – Давай нататък! – каза Рон. – Е... беше лесно. Просто направих Призоваващо заклинание. Вие знаете – Акцио – и те се появиха право във спалнята на момичетата. – Но кога направи това? – попита Хари със смесица от възхищение и изненада. – Точно след неговото – на Дъмбълдор – погребение – каза Хърмаяни тихо. – Точно след като се съгласихме да напуснем училище и да тръгнем да търсим хоркруксите. И когато се качих горе да си опаковам нещата, просто се сетих, че колкото повече знаем за тях, толкова по-добре... и бях сама там... и опитах... и проработи... те прелетяха право през прозореца и ги опаковах. Тя преглътна и каза умолително: – Не вярвам че Дъмбълдор би се ядосал – все пак няма да правим наши хоркрукси! – Да си ни чула да се оплакваме? – попита Рон. – Както и да е. Къде са тези книги? Хърмаяни се поразрови за момент и после извади голям том обвит в черна кожа. Тя изглеждаше леко отвратена и го държеше като нещо мъртво. – Това е тази книга, която дава определение как точно се прави хоркрукс – „Тайните на най-черното изкуство”. Това е отвратителна книга, наистина ужасна, пълна с тъмна магия. Чудя се дали когато още е била в библиотеката, преди Дъмбълдор да стане директор, Волдемор е чел инструкции оттук. – Защо е питал Слъгхорн като вече е имал откъде да научи за тях? – Той го попита единствено какво ще стане ако раздели душата си на седем части – каза Хари. – Дъмбълдор беше сигурен, че Риддъл вече е знаел как да направи хоркрукс когато питаше Слъгхорн. Права си, Хърмаяни, лесно би взел информация оттук. – И колкото повече чета за тях – каза тя, – толкова по-ужасно става и толкова по-малко си мисля, че е направил шест. В книгата предупреждават колко нестабилна става душата ти когато я разкъсваш, а това е само за един хоркрукс! Хари се сети как Дъмбълдор беше казал че Волдемор е минал отвъд „обикновеното зло”. – Няма ли начин да я събереш отново? – попита Рон. – Има – каза Хърмаяни със зла усмивка, – но ще бъде невероятно болезнено. – Как? Как става това? – попита Хари. – Разкаяние, трябва наистина да почувстваш какво си направил. Има бележка: очевидно болката от процеса може да те убие. Не мога да си представя Волдемор да направи това. А ти? – Не! – каза Рон преди Хари да може да отговори. – А казва ли се как се унищожават хоркрукси в тази книга? – Да – отвърна Хърмаяни, сега прехвърляйки старите страници, – защото предупреждават Черните магьосници колко силно трябва да направят магиите си върху тях. От всичко, което изчетох, това което Хари направи на дневника на Риддъл е един от най-доказаните методи. – Какво? Пронизване със зъб от базилиск? – попита Хари. – О, тогава сме късметлии, че имаме толкова много зъби от базилиск наоколо –добави Рон. – Чудех се какво ще правим с тях. – Не е задължително да са зъби от базилиск – обясни Хърмаяни. – Трябва да бъде нещо толкова унищожително, което ще попречи на хоркрукса да се възстанови. Отровата на базилиска има само един антидот и той е много рядък… – Сълзи от феникс – довърши Хари. – Точно така – отвърна тя. – Проблемът ни е, че има само още няколко субстанции толкова разрушителни, колкото отровата и всички те са опасни за да се разхождаме наоколо с тях. Това е и проблемът, който трябва да решим, защото да стъпкваме, късаме или чупим хоркрукса няма да помогне. Трябва да бъде магически непоправим. – Но дори да смачкаме предмета, нещото вътре продължава да живее. Защо парчето душа не отиде да живее другаде? – попита Рон – Защото хоркрукса е напълно противоположното на човека. Когато видя, че Рон и Хари изглеждат напълно объркани, Хърмаяни продължи бързо. – Вижте, ако сега взема един меч и го пробуча през теб няма да нараня душата ти. – Което ще е голяма утеха за мен... – каза Рон и Хари се засмя. – Всъщност ще бъде! Но имам предвид, че каквото и да се случи с тялото ти, твоята душа ще оцелее недокосната – обясни Хърмаяни. – Но е по друг начин с хоркрукса. Парчето душа зависи от предмета, неговото омагьосано тяло, за оцеляване. Не може да съществува без него. – Дневникът един вид умря, когато го пробучих – каза Хари спомняйки си как мастилото излизаше като кръв от прободените страници и виковете от парчето душа на Волдемор когато изчезна. – Веднъж след като дневникът беше окончателно унищожен и парчето душа беше заклещено там, то просто не можеше да съществува повече. Джини се опита да се отърве от дневника, но очевидно той се върна здрав като нов. – Чакай малко – смръщи се Рон. – Парчето душа от дневника е обсебило Джини, така ли? Как работи това тогава? – Докато магическия предмет е невредим, парчето душа отвътре може да управлява някой, ако те станат твърде близки. Нямам предвид да го притежаваш дълго, или само да го подържиш – добави тя преди Рон да каже нещо. – Трябва емоционална близост. Джини изливаше сърцето си в този дневник, направила се е твърде уязвима. Ти си в беда ако си твърде мил или зависим от хоркрукса. – Чудя се как Дъмбълдор е унищожил пръстена – каза Хари. – Защо никога не го попитах? Аз никога наистина... Неговият глас се изпари: той си мислеше за всички неща, които е трябвало да попита Дъмбълдор. Сега, след като директорът почина, на Хари му се видяха толкова много пропиляните възможности да открие още информация, докато Дъмбълдор беше жив... Тишината беше разбита от отварянето на вратата с огромна сила. Хърмаяни изпищя и изпусна „Тайните на най-черното изкуство”, Крукшанкс се скри под леглото, съскайки възмутено, Рон скочи от леглото и се подхлъзна на картинка от шоколадова жаба и удари главата си в отсрещната стена. Хари веднага взе пръчката си, докато не осъзна, че гледа към госпожа Уизли, чиято коса беше разчорлена и по лицето и беше изписан гняв. – Толкова съжалява, че развалям това уютно парти – каза тя и гласа й трепереше. – Сигурна съм, че всички се нуждаете от почивка, но има сватбени подаръци, които са задръстили кухнята ми и се нуждаят от сортиране и бях останала с убеждението, че искате да помагате. – О, да – каза Хърмаяни ужасено докато ставаше на крака пращайки книги във всички посоки – Да ние... съжаляваме... С поглед пълен с болка Хърмаяни погледна към Хари и Рон и последва госпожа Уизли. – Все едно сме домашни духчета – промърмори тихо Рон, все още търкайки глава, когато той и Хари ги последваха. – Може би само без задоволството от работата. Колкото по-бързо свърши тази сватба, толкова по-щастлив ще бъда. – Да-а-а – каза Хари. – После нямаме нищо друго освен да търсим хоркруксите... Ще бъде като почивка, нали? Рон започна да се смее, но при вида на огромната купчина сватбени подаръци, смехът му изчезна ненормално бързо. Семейство Делакор пристигнаха на следващата сутрин в единадесет часа. Хари, Рон, Хърмаяни и Джини сега се чувстваха доста възмутени близо до тях и беше развалена елегантност, когато Рон трябваше да отиде и да обуе еднакви чорапи, а Хари да се опита да си приглади косата. Веднъж след като всички се смятаха за достатъчно умни да се измъкнат, те се събраха в задния двор далеч от посетители. Хари никога не беше виждал мястото толкова подредено. Старите котли и оръфаните ботуши, които обикновено покриваха стъпалата, сега бяха изчезнали и бяха заменени от цветни храстчета от двете страни на вратата. Нямаше вятър и листата се клатеха мързеливо, създавайки усещането за вълни. Пилетата бяха прогонени и дворът беше изметен. Хари, който харесваше градината с обичайните весело подскачащи гномчета и буйни растения, сега я намираше за пуста. Той изгуби броя на многото защитни заклинания, които бяха поставени около къщата от Ордена и Министерството и беше наясно, че никой не може да пропътува дотук директно с магия. Господин Уизли беше отишъл на хълма за да посрещне семейство Делакор, които пристигаха с летекод. Първия звук след пристигането им беше необичайно силен смях, излизащ от господин Уизли, затрупан с багаж и предвождайки красива руса жена в красиви зелени одежди, която трябваше да е майката на Фльор. – Мамо! – изпищя Фльор, която бягаше да я прегърне. – Татко! Господин Делакор нямаше и следа от красотата на русата жена – той беше една глава по-нисък и доста закръглен с малка, заострена черна брада, но изглеждаше като добър човек. Подскачайки към госпожа Уизли на високи ботуши, той я целуна по двете бузи и я остави изчервена. – Тррябва да сте ималли много прроблеми – каза той с дълбок глас. – Фльор казза, че работите много здрраво. – О, това е нищо, нищо! – каза госпожа Уизли. – Нямаше никакви проблеми! Рон освободи чувствата си като изрита един гном, който се криеше зад храстите. – Дррага госпожо – продължи той докато държеше ръката на госпожа Уизли, – за нас е чест да свърржем нашите семейства! Нека Ви прредставя жена си – Аполин. Госпожа Делакор също целуна госпожа Уизли по бузата. – Вълшебно! – заяви гостенката. – Вашият съпрруг рразказва много смешни исторрии! Господин Уизли се изсмя маниакално. Съпругата му го стрелна с поглед и той млъкна веднага, като доби изражение, което щеше да е подходящо за стоене до леглото на болен приятел. – И естествено сте сррещали маллката ми дъщерря Габрриел – каза господин Делакор. Габриел беше точно миникопие на Фльор: единадесет годишна, с дълга до кръста сребристо руса коса. Тя се обърна към госпожа Уизли и я прегърна, а на Хари отправи поглед като трепкаше с мигли. Джини си прочисти гърлото шумно. – Е, хайде влизайте! – подкани госпожа Уизли весело и ги въведе вътре. Семейство Делакор, както скоро се оказа, бяха помагащи и добри гости. Те бяха радостни да помогнат с нещата за сватбата. Господин Уизли прегледа всичко от местата на гостите до обувките на шаферките, Госпожа Делакор беше заинтригувана от магиите, които държаха къщата цяла. Габриел спеше с Фльор в стаята на Пърси, а Бил щеше да е с Чарли – неговият кум, когато той пристигнеше от Румъния. Възможностите Рон, Хари и Хърмаяни да правят планове бяха нулеви и беше акт на отчаяние, че тримата предложиха да хранят пилетата, за да поговорят насаме. – Но тя пак не ни оставя сами! – ядоса се Рон като секунда след тях, на двора изникна госпожа Уизли с голяма кошница с пране. – О, добре. Нахранихте пилетата – каза тя като ги доближи. – По-добре да ги затворим някъде преди хората да пристигнат утре... и да сложим палатката за сватбата – уточни тя, спря се и се облегна на курника. Изглеждаше уморена. – „Магическата палатка на Millamant”... Много са добри… Бил ги донесе… По-добре стой вътре като гостите са тук, Хари. Трябва да призная, че е трудно да се организира сватба с толкова защитни магии наоколо. – Съжалявам... – промърмори Хари. – О, не бъди глупав, миличък! – каза бързо госпожа Уизли. – Нямах предвид... Е, твоята безопасност е на първо място! Всъщност исках да те попитам как искаш да отпразнуваш рождения си ден. Седемнайсет, все пак е важен ден... – Не искам празненство – каза Хари бързо като си помисли за допълнителните грижи на госпожа Уизли. – Наистина, госпожо Уизли, нормална вечеря ще бъде добре... Все пак е деня преди сватбата... – Е, добре... Ако си сигурен миличък, ще поканя Ремус и Тонкс. И Хагрид, нали? – Така ще бъде чудесно, госпожо Уизли – съгласи се Хари. – Само да не ви създавам много грижи... – Съвсем не, съвсем не... Няма проблеми... Тя го погледна за дълго и му отправи една по-скоро тъжна усмивка и след това тръгна. Той я наблюдаваше как тя махна с пръчката си и прането се закачи само на телта и изведнъж почувства силна вълна на разкаяние за това колко много болка й причинява. Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 6.38 Mb. Сподели с приятели:
|