БРАНКОВИЧ, ГЪРГУР – виж Стълпник.
К
КАГАНV - наименование на хазарския владетел. Неговата столица била Итил, а лятната му резиденция се намирала на Каспийско море и се наричала Семендер. Смята се, че приемането на гръцки мисионери в хазарския двор е било резултат на политическо решение. Още през 740 година един от хазарските кагани търсил от Цариград мисионери, вещи в християнската вяра. И през IX век се налагало да се укрепи гръцко-хазарският съюз пред общата опасност: в това време русите вече били заковали щит на цариградските порти и отнели Киев от хазарите. Съществувала още една опасност. Тогавашният каган нямал наследник за престола. Един ден при него дошли някакви гръцки търговци и той ги приел и нагостил. Всички били ниски, чернооки и толкова космати, че на гърдите им се виждал път между космите. Каганът седял между тях като исполин и обядвал. Времето било пред разваляне и птиците се блъскали в прозорците, а мухите - в огледалата. След като пътниците били изпратени и дарувани, каганът се запътил към стаята си и случайно хвърлил поглед на огризките, останали от обяда. Огризките на гърците били големи като на великани, а тези на кагана - малки като на дете. Бързо свикал придворните да се сетят какво са му говорили чуждиците, но никой нищо не бил запомнил. "Мълчаха предимно" - заключили всички. Тогава се обадил един евреин от дворцовата свита и казал, че ще разреши затрудненията на кагана.
- Да видя как - рекъл каганът и лизнал малко свещена сол.
Евреинът му довел един роб и наредил на роба да оголи ръката си. Ръката му била съвсем същата като дясната ръка на кагана.
- Да - рекъл каганът, - задръж го. Задръж го и действай нататък. На прав път си.
Пръснали се пратеници по цялото царство и след три месеца евреинът му довел един младеж, чиито стъпала изглеждали съвсем като тези на кагана. И него задържали в двореца. Така намерили после още две колена, едно ухо и рамо - всичките също като тези на кагана. Малко по малко в двореца се събрала група млади хора, кой войник, кой роб, кой въжар, евреин, грък, хазар и арабин, които - ако от всекиго се вземело по някой крайник или част от тялото - можели да направят един млад каган, съвсем като онзи, който управлявал в Итил. Само глава липсвала. Не можели и не можели да я намерят. И така един ден каганът извикал евреина и поискал или да намери глава, или да бъде самият той обезглавен. Евреинът изобщо не се уплашил и каганът учудено го попитал за причината.
- Причината е в това, че се уплаших още преди една година, а не днес. Преди една година намерих и глава. И я пазя тук, в двореца, вече толкова месеци, но не се решавам да я покажа.
Когато каганът наредил да се покаже и главата, евреинът извел пред него една девойка. Била млада и хубава и главата й толкова приличала на тази на кагана, че можели да я сбъркат в огледалото. Ако някой видел лика й в огледалото, щял да си помисли, че вижда кагана; но по-млад. Тогава каганът наредял да доведат всички, които били събрани, и евреинът да направи от техните крайници още един каган. Докато се разотивали останалите живи осакатени, чиито части били вградени в другия каган, евреинът изписал на челото на новосъздадения някакви букви и младият каган. наследникът, се изправил на постелята на кагана. Трябвало да го проверят и евреинът го изпратил в ложето на кагановата любовница, принцеса Атехv. На заранта принцесата изпратила на истинския каган следната вест:
- Онзи, когото снощи са ми пратили в постелята, е обрязан, а ти не си. Значи или той е някой друг, а не каганът, или каганът се е предал на евреите и се е обрязал, та е станал друг. Прецени прочее какво се е случило.
Тогава каганът попитал евреина какво означава тази разлика.
Онзи отвърнал:
- Няма ли да изчезне разликата, ако и ти се обрежеш?
Каганът изпаднал в недоумение и отново поискал съвет от принцеса Атех. Тя го отвела в мазето на своя дворец и му показала кагановия двойник. Била го оковала във вериги и го сложила зад решетки, но той бил разкъсал вече всички вериги и разтърсвал решетките с огромна сила. За една нощ бил пораснал толкова, че истинският не-обрязан каган пред него изглеждал като дете.
- Искаш ли да го пусна? - попитала принцесата.
Тогава каганът толкова се уплашил, че наредил да убият обрязания каган. Принцеса Атех плюнала върху челото на великана и той рухнал мъртъв.
Тогава каганът се обърнал към гърците, сключил нов съюз с тях и приел тяхната вяра.
ЛОВЦИ НА СЪНИЩА - секта на хазарските свещенослужители, техен защитник била принцеса Атехv. Те умеели да четат чужди сънища, да живеят в тях като в своя къща и да ловят, препускайки през тях, дивеча, набелязан за хващане - човек, предмет или животно. Записът на един от най-старите ловци на сънища е запазен и гласи: "Насън се чувстваме като риба във вода- понякога изплуваме от съня, докосваме с око света на брега, но отново потъваме бързешком и жадно, защото се чувстваме добре само в дълбините. Когато изплуваме за кратко на сушата, забелязваме едно странно създание, по-тромаво от нас, свикнало да диша не като нас и залепено за своята земя с цялата си тежест, при това лишено от сладостта, в която ние живеем като в собствено тяло. Защото тук долу сладост и тяло са неразлъчни и са едно и също. Това създание навън сме също ние, но ние след милион години и между нас и него освен годините лежи и страшната беда, която е постигнала онзи отвън за това, че е отделил тялото от сладостта..."
Според преданието един от най-известните четци на сънища се наричал Мукадаси Ал-СаФер. Той успял да проникне най-дълбоко в тайната, умеел да опитомява риби в чуждите съновидения, да отваря врати в нуждите сънища, да се гмурка в сънищата по-дълбоко от който и да било преди него, дори и от Бога, защото на дъното на всеки сън лежи Бог. А след това станало тъй, че повече не можел да чете сънища. Дълго смятал, че е стигнал върха и че по-нататък всъщност не може да се отиде в това мистично умение. На оногова, който стигне до края на пътя, път повече не му е нужен и затова не му се полага. Но тези около него не мислели така. Те доверили веднъж това на принцеса Атех и тогава тя им обяснила случая на Мукадаси Ал-Сафер:
По веднъж на месец, на Празника на солта, привържениците на хазарския каган се бият на живот и смърт по окрайнините на трите ни столици против вас, моите привърженици и защитници. Когато падне вечер, в часа, когато погребваме неговите мъртъвци в еврейските, арабските или гръцките гробища, а моите - в хазарските, каганът отваря тихо вратата на покоите ми и носи свещ, чийто пламък мирише и потрепва от страстта му. Тогава аз не го гледам, защото прилича на всички други любовници по света, белязани с щастие по лицето. Ние двамата прекарваме нощта заедно, но в зори, когато той си отива, аз гледам в излъсканата мед на вратата неговото лице и по умората му отгатвам накъде отива, откъде иде а кой е.
Така ей с вашия ловец на сънища. Без съмнение той е постигнал един от върховете на своето умение - да се моли в храмовете на чуждите сънища и безброй пъти да бъде убиван в съзнанието на сънуващите. Извършил е всичко толкова успешно, че най-прекрасната материя, която съществува-материята на сънищата, е започнала да му се подчинява. Но ако не е сгрешил нито веднъж, изкачвайки се към Бога, и така е получил възможност да го види на дъното на четения сън, сигурно е сгрешил на връщане, слизайки на този свят от висините, до които се е бил покачил. И е платил за тази грешка. Внимавайте на връщане! - завършила принцеса Атех. - Лошото слизане може да унищожи щастливото изкачване на планината.
М
МЕТОДИЙ СОЛУНСКИ
(около 815-885) - гръцки хронист на хазарската полемикаV, един от славянските апостоли и светци на източноправославното християнство, по-възрастният брат на Константин Солунски - Кирил†. Роден в семейството на византийския военачалник на Солун, друнгаря Лъв, Методий изпитал своите способности като управител на една славянска област, по всяка вероятност областта по река Струмица (Стримон). Знаел езика на своите славянски поданици, които имали брадати души и зиме носели в пазвата си птици да ги топлят. Скоро след това, през 840 година, отишъл във Витиния на Мраморно море, но цял живот търкалял пред себе си вместо топка спомена за тях. Книгите, които посочва Даубманус, отбелязват, че учил там при някакъв монах и че той веднъж му казал: "Като четем, нам не е дадено да възприемаме всичко, което е написано. Нашата мисъл е ревнива по отношение на чуждата мисъл и постоянно я помрачава, а у нас няма място за два мириса едновременно. Онези под знака на Светата Троица, под мъжкия знак, възприемат, като четат нечетните, а ние, под знака на числото четири, женското число, възприемаме, четейки само четните изречения в нашите книги. Ти и твоят брат няма да четете от една и съща книга едни и същи изречения, защото нашите книги съществуват само в единението на мъжкия и на женския знак..." Наистина Методий се е учил още от една личност -от своя по-малък брат Константин. Понякога забелязвал, че този негов по-малък брат е по-мъдър от автора на книгата, която четял в момента. Тогава Методий разбирал, че си губи времето, затварял книгата и разговарял с брат си. На малоазийска земя в колонията на отшелниците, наречена Олимп, Методий се подстригал за монах и пак там по-късно се присъединил към него и брат му. Те гледали как пясъкът, развявай от великденски вятър, на всеки празник открива в ново място по един прастар пустинен храм и го показва за кратко време, колкото да се прекръстят и да прочетат в него "Отче наш", а после отново го засипва завинаги. Тогава започнал да сънува по два съня успоредно и оттам се създала легендата, че ще има и два гроба. В годината 861 отишъл с брат си при хазарите. Случаят не бил нещо ново за двамата братя от Солун. Те били слушали от своя учител и приятел Фотий, който бил във връзка с хазарите, за този силен народ и знаели, че той изповядва своята вяра на своя си език. По нареждане на столицата Методий присъствал като Константинов помощник в полемиката в хазарския дворец. Хазарският речник от 1691 година отбелязва, че тогава хазарският каганV обяснил на своите гости някои неща за сектата на ловците на сънища. Каганът презирал тази секта на привържениците на хазарската принцеса АтехV и безплодната работа на ловците на сънища сравнил с гръцката приказка за мършавата мишка, която се мушнала лесно в коша с пшеница, но когато се наяла, не могла да излезе с пълен стомах: ''Не можеш да излезеш сит от коша. Можеш да излезеш само гладен, както си влязъл. Така и онзи гълтач на сънища лесно влиза гладен през тесния процеп между съня и действителността, но когато там налови дивеч и набере плодове, наситен със сънища, вече не може да се върне обратно, защото само такъв, какъвто си влязъл, можеш да излезеш. Затова той трябва да остави плячката си или да остане завинаги в сънищата. И в единия, и в другия случай нямаме никаква полза от него..."
След хазарското си пътуване Методий отново се оттеглил на малоазийския Олимп и когато за втори път видял същите онези икони, те сякаш били уморени. Станал игумен на манастира "Свети Полихрон", за който по-късно столетия не се знаело нищо, освен че може би е бил издигнат на границата на три времена - арабското, гръцкото и еврейското, та оттам му е произлязло името.
В годината 863 Методий се върнал сред славяните. Трябвало да основе славянско училище под гръцко влияние, със славянска писменост и книги, преведени от гръцки на славянски. Той и брат му Константин знаели от детинство, че птиците в Солун и птиците в Африка не говорят един и същ език и лястовицата от Струмица и лястовицата от Нил не се разбират и че единствено албатросите навсякъде по света говорят един език. С тези мисли тръгнали за Моравия, Словакия и Долна Австрия, събирайки около себе си млади хора, които повече ги гледали в устата, отколкото слушали какво говорят. Методий решил да подари хубаво украсена тояга на един от тези хора, които той и брат му учели. Всички се надявали, че ще я подари на най-добрия измежду учениците, и гледали кой ще е той. А Методий я дал на най-лошия ученик. И казал: "Учителят учи най-кратко своите най-добри ученици. Най-дълго остава с най-слабите. Защото бързите бързо си отиват..."
В една стая с прояден от дървояд под, който хапе босите стъпала, за пръв път чул, че той и брат му са обвинени. Почнали техните стълкновения с триезичниците, с немските застъпници на схващането, че само три езика са обредни (гръцки, латински и еврейски). В Панония, при Блатно, езерото, където зиме косата замръзва, а от вятъра очите стават като голяма и малка лъжица, Методий спрял с брат си в столицата на тамошния славянски княз Коцел. Неговите войници в битките хапели не по-зле от конете и камилите, изкарвали змиите от кожите им, като ги удряли с прът, а жените им раждали увиснали във въздуха, закачени за свещено дърво. Опитомявали рибите в тинята на панонските мочурища и показвали на пришълците един старец, който се молел, като вадел рибата от блатото и я оставял да отлети от дланта му като ловджийски сокол. Тя наистина се вдигала във въздуха и летяла, отърсвайки тинята, и си служела с перките като с крила.
В 867 година братята потеглили с последователите и учениците си на едно от тези пътувания, при които всяка стъпка е дума, всяка пътека - изречение, а всяка спирка - страница от голяма книга. Същата 867 година във Венеция влезли в нов диспут с триезичниците, а после пристигнали в Рим, където папа Адриан II приел учението на солунските братя за правилно и ръкоположил славянските ученици в черквата "Свети Петър". Там по този случай била отслу-жена славянска литургия на езика, който току-що бил опитомен и от балканските простори бил донесен в столицата на света вързан като животинка в кафеза на глаголическите писмена. Тук, в Рим, една вечер през 869 година, докато неговите славянски следовници си плювали един другиму в устата, умрял Методиевият брат Константин, наречен свети Кирил, а Методий се върнал в Панония. В Рим отишъл за втори път през 870 година, когато бил посветен от папата за Панонско-Сремски архиепископ; и Залцбургският архиепископ трябвало да напусне Блатното езеро. Когато в лето 870 се върнал в Моравия, немските епископи заточили Методий; лежал в тъмница две години, чувайки само Дунава, и бил изведен в Регенсбург пред съборски съд; тук бил подложен на изтезания и оставен гол на студа. Докато го биели с бичове толкова наведен, че брадата му опирала в снега, Методий си мислел затова, че Омир и свети пророк Илия са били съвременници и че Омировата поетическа държава е била по-голяма от Държавата на Александър Македонски, защото стигала от Понт, та чак оттатък Гибралтар. Мислел си, че Омир не е могъл да знае всичко онова, което се движи и намира в моретата и градовете на неговата държава, също както Александър Велики не е могъл да знае всичко, което може да се намери в неговата държава. Мислел си освен това как Омир е вписал в своята творба град Сидон, а заедно с него, без да знае, и пророк Илия, когото птиците хранели по божие внушение. Мислел си, че Омир е имал в своята поетическа държава морета и градове, без да знае, че в един от тях, в Сидон, е пророк Илия, който ще стане обитател на една друга поетическа държава, също толкова обширна, вечна и силна, каквато е Омировата - обитател на Светото писание. И се питал накрая дали са се срещали двамата съвременници, Омир и свети Илия Тесвийски, галадски жител - и двамата безсмъртни, и двамата въоръжени само със словото, единият вгледан в миналото и сляп, другият обсе-бен от бъдещето и ясно виждащ, единият-грък, който най-добре от всички поети е възпял водата и огъня, а другият - евреин, който с вода съграждал, а с огън наказвал, служейки си със своя плащ като с мост. Съществува един пояс от земята, мислел си най-сетне Методий, не по-широк от десет камилски смърти, на който са се разминали двамата мъже. Разстоянието между техните стъпки е било по-тясно от което и да е най-тясно гърло на света. Никога две големи неща не са били по-близо едно до друго. Или ние се мамим като всички, чието зрение служи на паметта, а не на земята под нас...
Благодарение на застъпничеството на папата Методий бил освободен и през 880 година за трети път доказвал в Рим право-верността на своето дело и на славянското богослужение. Даубманус съобщава за Методий освен споменатия разказ за бичуването и това, че три пъти се бил окъпал в римската река Тибър, като при раждане, венчавка и смърт, и че там бил при-честен с три самодивски хляба. В година 882 Методий бил приет с най-големи почести в двореца в Цариград, а после и в патриаршията, начело на която бил неговият приятел от младини, патриархът и философът Фотий. Методий починал в Моравия в 885 година, оставяйки след себе си славянските преводи на Светото писание, Номоканона (Законника) и на беседи на светите отци.
В качеството на очевидец и помощник на Константин Философ в хазарската мисия, Методий два пъти се явява като хронист на хазарската полемика. Той превежда на славянски Кириловите Хазарски беседи и ако се съди по думите от Кириловото житие, извършва редакция на тези съчинения (дели ги на осем книги). Тъй като Кириловите Хазарски беседи не са запазени нито в гръцкия оригинал, нито в славянския Методиев превод, най-важният християнски източник, който говори за хазарската полемика, остава славянското житие на Константин Философ (Кирил), написано под надзора на самия Методий. Тук е запазена и годината на полемиката (861), както и подробен опис на проявите на Константин и на неговите всъщност ненаименувани противници и събеседници - еврейския и ислямския представител в хазарския дворец. Даубманус привежда следното съждение за Методий: "Най-трудно е да ореш чужда нива и своя жена - отбелязва той, но тъй като всеки мъж е разпънат на своята жена като на кръст, излиза, че е по-тежко да носиш своя, отколкото чуждия кръст. Така е било и с Методий, който никога не е носил кръста на своя брат... Защото по-малкият брат му е бил духовен баща."
С
СВЕТИ КИРИЛ (Константин Солунски или Константин Философ; 826 или 827-869) - светец на източноправославното християнство, гръцки представител в хазарската полемика, един от апостолите на славянската писменост. Седмо дете на друнгаря Лъв, който изпълнявал в Солун военна и административна работа за Византийския двор, Константин сменил редица чиновнически и дипломатически служби и отраснал сред голи черкви без икони във времето, когато в Цариград били на власт иконоборците. Между тях имало доста солуняни и Константин се учил при хора, изтъкнати противници на иконите. Лъв Математик, който му преподавал Омир, геометрия, аритметика, астрономия и музика, бил иконоборец и роднина на Цариградския патриарх иконоборец Йоан Граматик (837-°43); бил във връзка със сарацините и техния халиф Мамун. Другият Константинов учител, прочутият философ и по-късно патриарх, Фотий, който му преподавал граматика, риторика, Диалектика и философия, носел прозвището християнски Аристотел и заедно с Лъв Математик бил сподвижник на хуманистичното възраждане, чрез което византийският народ още веднъж разбрал, че е потомък на античния елински свят. Фотий се занимавал с окултни и забранени науки, астрология и магия, византийският цар го наричал "хазарска муцуна", а из двореца се носела, легенда, че Фотий още на млади години продал душата си на някакъв еврейски магьосник. Константин обичал езиците, смятал, че са вечни като ветровете, и ги сменял, както хазарският каган сменял жени от разни вери. Изучавал освен гръцки славянски, еврейски, хазарски, арабски, самарийски или езиците, писани с готически или с "рунически" писмена. Израснал и по-късно живял с неутолима жажда за странствания. Винаги носел една завивка със себе си, казвал: "Където ми е завивката, там ми е родината", и прекарал по-голяма част от живота си сред диви племена, където, колчем се ръкувал, веднага трябвало да си преброи пръстите. Само болестите били своего рода острови на покоя в неговия живот. Щом се разболеел, забравял всички други езици освен матерния си. Всъщност неговите болести винаги имали поне две причини. Когато през 843 година солунската партия на иконоборците била свалена от власт и след смъртта на цар Теофил провъзгласили възраждането на култа към иконите, Константин трябвало да се укрие в един манастир на малоазийския бряг. Мислел си - и Бог се е оттеглил, за да направи място на хората. Нашето око е мишена за нещата пред него. Всички те се целят в него, а не обратното. После бил принуден да се върне в столицата и публично да се обяви против своите някогашни учители и земляци, защитавайки иконите.
- Илюзия е, че мислите са в главите ни - заключил тогава. -Главите ни и ние целите сме в мислите. Ние и нашите мисли сме като морето и теченията в него - нашето тяло е течение в морето, а мислите са самото море. Така тялото прави място за себе си в света, промъквайки се през мислите. Душата пък е корито и на едното, и на другото...
Тогава напуснал още един свой някогашен учител. Своя по-голям брат Методий, който никога не бил нападал единомишлениците си. Видял как оставя зад себе си своя някогашен духовен баща и брат и как става негов учител.
В служба на Цариградския двор първо бил архонт на една славянска област, после учил в престолното дворцово училище. Като свещеник станал патриаршески библиотекар при черквата "Света София" в Цариград, професор по философия в Цариградския университет и тук поради изключителната му ерудиция го нарекли "философ" и така го наричали до края. Но той се придържал към втория път и моряшкото твърдение, че месото на умните риби е вредно и по-твърдо от месото на глупавите риби. Затова само глупавите ядат и глупави, и умни, а умните подбират и търсят глупави.
Той, който изминал първата половина от живота си, бягайки от иконите, втората половина прекарал, носейки ги като щит. Но се установило, че с иконата на Богородица можал да свикне, а с Богородица- не. Когато много години по-късно в хазарската полемикаV я сравнил с прислугата от свитата на кагана, уподобил я на мъж, а не на жена.
Тогава превалила половината от неговото столетие и се навършила половината от живота му.
Взел три жълтици и ги сложил в кесията си, мислейки: "Първата ще дам на свирача на рог, втората - на певците в черквата, а третата - на небесните ангели певци." И така тръгнал по своите безкрайни странствания. Никога не можел да сбърка трохите от обяда с трохите от вечерята. Бил в постоянно движение. В година 851 отишъл при арабския халиф в Самара край Багдад и като се върнал от това дипломатическо пътуване, видял в огледалото първата бръчка на челото си и я нарекъл сарацинска бръчка. Свършвала годината 859 и Константин ставал връстник на Александър Велики, който умрял на 33 години, на колкото бил сега и той.
"Имам много повече връстници под земята, отколкото над земята - мислел си тогава, -връстници от всички времена; от времето на Рамзес Трети, на критския лабиринт или от времето на първата обсада на Цариград. А и аз ще бъда подземен връстник на мнозина от живите. Само че като старея тук, на земята, винаги сменям връстниците си под земята, предавайки мъртвите, по-млади от мен..."
А после дошла още една обсада на града, чието име носел. Докато в 860 година славяните обсаждали Цариград, на малоазийския Олимп Константин вграждал в тишината на монашеската си килия дворец за тях ~ създавал първите писмена на славянската азбука. Най-напред Оправил обли букви, но славянският език бил толкова непокорен, че мастилото не можело да го задържи, та натъкмил втора азбука - от решетести букви и в тях затворил като птица този опърничав език. По-късно, когато бил опитомен и научен на гръцки (защото езиците учат други езици), славянският език могъл да бъде хванат и в онези първоначални глаголически писмена...
Даубманус привежда следния разказ за съставянето на славянската азбука: Езикът на варварите никак не се поддавал на укротяване. През една бърза тринеделна есен братята седели в килията и напразно се опитвали да изпишат буквите, които по-късно ще се наричат кирилица. Работата не им споряла. От килията се виждала добре половината от октомври и в него тишината, един час ходене дълга и два широка. Тогава Методий обърнал внимание на брат си на четирите стомни, които стояли на прозореца на тяхната килия, но отвън, от другата страна на решетката.
- Ако на вратата ти е пуснато мандалото, как ще стигнеш до една от тези стомни? - попитал.
Константин строшил една от стомните, внесъл отломките парче по парче през решетката на килията и тук събрал наново в едно цяло стомната, лепейки я с плюнка и глина от пода под нозете си...
Така сторили и със славянския език, разбили го на парчета, внесли го през решетките на кирилските писмена в устата си и залепили отломките...
Същата година при византийския цар Михаил III дошла мисия от хазарския каганV, който молел да му изпратят от Цариград човек, способен да обясни основите на християнското учение. Императорът се обърнал за съвет към Фотий, когото наричал "хазарска муцуна". Този акт бил двусмислен, но Фотий приел искането сериозно и препоръчал своя питомец и ученик Константин Философ и той заедно с брат си Методий тръгнал за своята втора дипломатическа мисия, наречена хазарска. Пътем спрели в Херсон на Крим и там Константин учил хазарски и еврейски език, подготвяйки се за дипломатическата мисия, която му предстояла. Мислел си: "Всеки е кръст на своята жертва, а гвоздеите пробиват и кръста." Като пристигнал в двореца на хазарския каган, той се срещнал там с представителите на ислямската и еврейската вяра, защото каганът бил ги повикал и тях, и така Константин влязъл в полемика с тях и изнесъл своите Хазарски беседи, които по-късно Методий превел на славянски език. Като оспорил доводите на равина и на дервиша, които изповядвали юдаизма и исляма, Константин Философ склонил хазарския каган да приеме християнството, казал му, че няма полза да се моли човек на счупен кръст, и получил на лицето си втората, хазарската бръчка.
Свършвала 863 година, Константин бил връстник на Филон Александрийски, философа, който умрял на трийсет и седем години, колкото имал сега и той. Константин довършил славянската азбука и заедно с брат си отишъл в Моравия, сред славяните, които знаел от своя роден край.
Превеждал църковни съчинения от гръцки на славянски, а около него се събирали множество хора. Очите им били на мястото, където някога са били роговете, и това се забелязвало, препасвали се със змии, снели с глави, обърнати на юг, падналите зъби хвърляли отвъд къщите. Гледал ги как вадят сополи с пръсти и ги ядат, шепнейки молитви. Краката си миели, без да се събуват, плювали в яденето, преди да се хранят, и в "Отче наш" вмъквали своите варварски имена, мъжки и женски, след всяка дума, така че "Отче наш" бухвала като хляб и същевременно изчезвала, та трябвало на всеки три дена да се плеви, и не се чувала и виждала от тези диви имена, които я гълтали. Непреодолимо ги привличала миризмата на мърша, били с бърза мисъл и пеели толкова хубаво, че той плачел, като ги слушал, и гледал своята трета, славянска бръчка как слиза косо през челото подобно на дъждовна капка... След Моравия в 867 година отишъл при панонския княз Коцел, а оттам във Венеция и влязъл в диспут с триезичниците, застъпници на гледището, че само гръцки, еврейски и латински език са достойни за богослужение. Попитали го венецианците: "Всички юдеи ли са убили Христос или не всички?" А Константин усещал как на лицето му се явява четвъртата, венецианската бръчка и как заедно с предишните бръчки, сарацинската, хазарската и славянската, разсичат и кръстосват лицето му подобно четири мрежи, хвърлени за една и съща риба. Дал първата жълтица от кесията си на един тръбач да затръби и запитал триезичниците Дали войската ще се отзове на повика, ако не разбира знака на тръбата. Била 869 година и Константин мислел за Боеций от Равена, който умрял на четирийсет и три години. Сега му бил връстник. По покана на папата отишъл в Рим, където успял да защити правотата на своите гледища и на своето славянско богослужение. С него били Методий и учениците, които покръстили в Рим.
Спомняйки си своя живот и слушайки песнопението в черквата, той мислел: "Както човек, надарен за една работа, дори когато е болен, я върши, макар и с известна съпротива и несръчно, така онзи, който не е за тази работа, без да е болен, я върши със същата съпротива, и също така несръчно."
Тогава в Рим била отслужена славянска литургия и Константин дал втората си жълтица на певците. По прастар обичай сложил третата жълтица под езика си, постъпил в един от гръцките манастири в Рим и умрял под ново монашеско име като Кирил в годината 869.
По-важна литература: Твърде обширна библиография за трудове за Кирил и Методий е събрана в книгата на Г. А. Илинский (Опьнп систематической Кирилчо-Мефодиевской библиографии) с многочислени допълнения (Попруженко. Романски. Иванка Петрович и др). Преглед на най-новите изследвания дава новото издание на монографията на Ф. Дворник (Les legendes de Constantin et Methodie vue de Byzance, 1960). Известни сведения, свързани с хазарите и хазарскага полемика, дава Даубманусового издание на Хазарския речник (Lexicon Cosri, Regiemonti Bor-rusiae, excudebat Ioannes Daubmannus, 1691), но това издание е унищожено.
Сподели с приятели: |