Хенрик Сенкевич

"Велик господар убива хора и лъвове! Ях, ях! Велик господар пръсва скали, ях! Слон сам чупи дървета, а Кали лентяйствува и яде - ях! Ях!"

Дъждовният период или така наречената "масика" беше вече към своя край. Имаше още облачни и дъждовни дни, но и напълно слънчеви. Стас реши да се пренесе на препоръчаната му от Линде планина и това решение изпълни наскоро след освобождаването на Кинг. Здравето на Нели вече не представляваше пречка, защото тя се чувствуваше значително по-добре.

И като избраха едно ясно утро, те тръгнаха на юг. Вече не се страхуваха, че може да се заблудят, защото сред множеството най-различни предмети момчето беше наследило от Линде компас и чудесен далекоглед, с който лесно се забелязваха дори разположените на далечно разстояние местности. Освен Саба и магарето, с тях вървяха пет натоварени коня и слонът. Наред с денковете на гърба си, той носеше на своя врат и Нели, която между неимоверно големите му уши изглеждаше така, сякаш седи в огромно кресло. Стас напусна носа и баобаба, без да съжалява, защото с него се свързваха спомените за болестта на Нели. Ала момичето гледаше с тъжни очи скалите, дървото, водопада и заявяваше, че ще се върне тук някога, когато стане "голяма".

Още по-тъжен беше обаче малкият Насибу, който искрено обичаше стария си господар и сега, като яздеше на магарето накрая на кервана, често се обръщаше с насълзени очи назад, където нещастният Линде бе останал чак до деня на Страшния съд.

Вятърът духаше от север и денят беше необикновено хладен. Благодарение на това не трябваше да чакат от десет до три часа, докато премине най-големият зной, и можеха да изминат повече път, отколкото обикновено успяват да извървят керваните. Пътят не беше много дълъг и няколко часа преди залез слънце Стас забеляза планината, към която се стремяха. На небесния фон в далечината се очертаваше дълга верига от други върхове, а тя се издигаше по-близо и отделно, като остров в морето на джунглата. Когато се приближиха, оказа се, че стръмните й склонове се мият от меандрите на същата река, край която бяха отседнали преди това. Върхът беше пресечен, напълно плосък

---

1 Страшният съд - според религиозните схващания всички живи и умрели щели да бъдат осъдени справедливо след второто пришествие. Б. пр,

Лесно намериха единствения скалист хребет, който водеше нагоре към нея, и започнаха да се изкачват. След час и половина стигнаха върха. Гората, която се виждаше отдолу, наистина беше гора, но бананова. Видът на плодовете зарадва всички, без да се изключва Кинг, но особено доволен беше Стас, защото знаеше добре, че в Африка няма по-хранителна, полезна и предотвратяваща всички болести храна от брашното от изсушени банани. А тук ги имаше толкова много, че щяха да стигнат дори за цяла година.

Сред грамадните листа на тези растения бяха укрити негърските колиби, някои опожарени през време на нападението, други разрушени, но имаше и цели. По средата се издигаше най-голямата и красива колиба, която някога бе принадлежала на вожда на селото - направена от глина, с голям покрив, който образуваше край стените нещо като веранда. Тук-таме пред колибите имаше кости и цели скелети, бели като тебешир, защото бяха изчистени от мравките, за които споменаваше Линде. От нашествието им бяха изминали вече много седмици, но в колибите още се чувствуваше миризмата на мравчената киселина и в тях нямаше следа нито от черните огромни хлебарки, които обикновено се развъждат в негърските колиби, нито от паяците, скорпионите и от най-дребните насекоми. Страшните сиафи бяха помели всичко по пътя си. Пътниците можеха да бъдат също така напълно сигурни, че на целия връх няма нито една змия, защото дори боата става жертва на тези необуздани малки войници.

След като въведоха Нели и Меа в колибата на вожда, Стас заповяда на Кали и Насибу да разчистят човешките кости. Черните момчета се справиха с тази работа, като ги нахвърляха в реката, която ги понесе по-нататък. Докато се занимаваха с това обаче, се оказа, че Линде е сбъркал, твърдейки, че тук няма да намерят жива душа. Настъпилата тишина след отвличането на хората от дервишите и изобилието на банани бяха примамили голямо стадо шимпанзета, които си бяха направили по всички дървета нещо като чадъри или навеси срещу дъжда. Стас не искаше да ги избива но реши да ги пропъди и затова гръмна във въздуха. Това предизвика всеобща паника, която се увеличи още повече, тъй като след изстрела се разнесе яростният басов лай на Саба и когато Кинг зарева страшно,- възбуден от врявата. Но за да извършат отстъплението, маймуните не трябваше да търсят скалистия хребет; а като се хващаха за скалните зъбери, пуснаха се към реката и растящите край нея дървета с такава бързина, че зъбите на Саба не успяха да докоснат нито една.

Слънцето залезе. Кали и Насибу запалиха огън, за да приготвят вечеря. След като разопаковаха нужните за през нощта вещи, Стас влезе в колибата на вожда, която беше заела Нели.

В колибата беше светло и весело, защото Меа бе запалила не газеничето, с което осветяваха вътрешността на баобаба, а голямата пътническа лампа, наследена от Линде. Нели въобще не беше изморена от пътуването през този прохладен ден и беше в чудесно настроение, особено когато Стас й каза, че човешките кости, от които тя се страхуваше, вече са разчистени.

- Колко е хубаво тук, Стас!. - извика тя. - Виж, дори подът е покрит със смола. Тук ще ни бъде много добре.

- Едва утре -ще разгледам цялото имение - отвърна той, - но ако се съди по това, което вече видях, тук може да се живее цял живот.

- Ако бяхме с бащите си, бихме могли. Но как ще се нарича имението?

- Планината трябва да се нарича в географията "Планината на Линде", а селото нека се казва.така, както и ти -

Нели.

- И аз ли ще бъда в географията? - попита с голяма

- Ще бъдеш, ще бъдеш - отвърна Стас съвсем сериозно.

През следващия ден валя малко дъжд, но тъй като имаше и часове с хубаво време, Стас тръгна рано сутринта да обиколи имението и до обед разгледа много добре всички кътчета. Общо взето, резултатите от прегледа бяха чудесни. Първо от гледна точка на безопасността. Планината "Линде" сякаш беше най-подбраното място в цяла Африка. Нейните склонове като че ли бяха достъпни само за шимпанзетата. По тях не биха могли да се покатерят до връхната равнина нито лъвове, нито пантери, А що се отнася до скалистия хребет, достатъчно беше да се постави при него-Кинг, за да спят всички спокойно и безгрижно. Стас стигна до убеждението, че би могъл да се отбранява дори срещу малък отряд дервиши, защото пътят, който водеше нагоре, беше толкова тесен, че Кинг -едва мина по него - и въоръженият с добро оръжие човек можеше да не пропусне жива душа. В средата на "острова" бълбукаше извор със студена и чиста като кристал вода, който се превръщаше в ручей, лъкатушеше змиеобразно между банановите горички и накрая падаше от стръмния скат в реката, като образуваше водопад, подобен на тънка бяла лента. В южната част на "острова" имаше ниви, покрити с буйна маниока, чиито корени представляват любима храна за негрите, а отвъд нивите се извисяваха високи горички от кокосови палми с корони, които приличаха на прекрасни чадъри от пера.

"Островът" беше обкръжен от морето на джунглата и изгледът от него беше твърде просторен. На изток се синееше планинската верига Карамойо. На юг също се виждаха доста издигнати възвишения, които, ако се съди по тъмния им цвят, сигурно бяха покрити с гори. А- на запад погледът стигаше чак до границата на кръгозора, където джунглата се сливаше с небето. Но Стас забеляза с далекогледа на Линде многобройни падини и рядко пръснати грамадни дървета, които се издигаха като черковни куполи над тревите. В местата, където тревите още не бяха избуяли много високо, дори с просто око -можеха да се видят цели стада антилопи и зебри или многочислени стада от слонове и биволи. Тук-таме жирафи пореха сивозелената повърхност на джунглата,-тъй както корабите порят морската шир. Край самата река си играеха над десетина водни козела, а други често показваха рогатите си глави от дълбочината. Там, където течението беше спокойно, често изскачаха нагоре риби от тези, които бе хващал Кали, и проблясвайки като сребърни звезди във въздуха, падаха обратно във водата. Стас си мислеше, като се оправи времето, да доведе тук Нели, за да й покаже цялата тази менажерия.

Ала на "острова" нямаше никакви други по-големи животни - имаше само много пеперуди и птици. Огромни, бели като сняг папагали с черни човки и жълти качулки прелитаха над върхарите на горичките; дребни калугерици с чудни пера се люлееха върху тънките стъбла на маниоката, променяйки цвета си и трептейки като скъпоценни камъни, а от високите кокосови палми се чуваха гласовете на африканските кукувици и тихите като въздишки гугукания на гургулиците..

Стас се връщаше от огледа със зарадвана душа: "Въздухът" е здравословен - казваше си той, - безопасността - гарантирана,храна има в изобилие и е красиво като в рая!" Когато обаче се върна в колибата на Нели, разбра, че на "острова" -се намирало по-едро животно, дори две, защото през това време малкият Насибу беше намерил в банановия гъсталак коза с козленце, които дервишите не бяха успели да заграбят. Козата беше вече малко подивяла, но козленцето веднага се сприятели с Насибу, който беше безкрайно горд със своето откритие, главно поради това, че благодарение на него сега бейби щеше да има всеки ден чудесно, прясно мляко.

- Какво ще правим сега, Сташек? - попита Нели един ден, когато вече се бяха настанили добре на "острова".

- Работа има много - отвърна момчето, след това разтвори пръстите на едната си ръка и започна да изброява работите, които ги очакват,- първо, Кали и Меа са езичници, а Насибу, като занзибарец, е мохамеданин. Та трябва да ги просветим, да ги посветим във вярата и да ги покръстим. Второ, трябва да опушим месо за предстоящото пътуване, затова трябва да ходя на лов; имаме много оръжие и патрони и искам да науча Кали да стреля, за да бъдем готови двамата за отбрана в случай на нужда, и четвърто -сигурно си забравила за хвърчилата?

- За хвърчилата ли?

- Да, които ще лепиш или - още по-добре - ще съшиваш. Това ще бъде твоето занимание.

- Аз не искам само да си играя.

- Това няма да бъде никаква игра, а работа, може би най-полезната от всички други. И не си мисли, че ще свършиш само с едно хвърчило, защото трябва да приготвиш петдесет, па дори и повече.

- Защо толкова много? - попита заинтригувано момичето.

И Стас започна да му обяснява своите замисли и надежди. На всяко хвърчило той ще напише как се казват, как са се измъкнали от ръцете на дервишите, къде са и накъде отиват. Ще напише също така, че молят за помощ и за изпращане на телеграма до Порт Саид. След това ще пуска тези хвърчила винаги когато вятърът духа от запад на изток.

- Много от тях - каза той - ще паднат наблизо, много ще бъдат спрени от планините, но нека поне едно прелети до брега и попадне в ръцете на европейци, тогава ще бъдем спасени!

Нели бе възхитена от идеята и заяви, че с разума на Стас дори Кинг не може да се сравнява. Беше също така напълно сигурна, че много хвърчила ще стигнат дори до бащите им и обещаваше да лепи от сутрин до вечер. Радостта й беше толкова голяма, че Стас се страхуваше да не би тя да вдигне температура. . и трябваше да възпира разпалеността й.

И от този момент работите, за които говореше Стас,

започнаха с пълна пара. Кали, на когото беше заповядано да налови колкото може повече подскачащи риби, престана да ги лови с въдица, а направи от тънки бамбукови пръчки висок плет - или по-скоро нещо като решетка - и опъна тази преграда напреко през реката. В средата на преградата имаше голям отвор, през който рибите трябваше да преплуват, за да излязат в свободна вода. На този отвор Кали постави здрава мрежа, изплетена от палмови нишки, и така ежедневно осигуряваше богат улов.

В хитро поставената мрежа той подгонваше рибите с по-моща на Кинг, който, въведен във водата, започваше така силно да я мъти и плиска, чене само сребърните скокливки, но и всякакъв вид други водни същества бягаха с все сила към бистрите дълбочини. Случваха се и повреди, защото на няколко пъти бягащите крокодили преобръщаха преградата, а понякога това правеше и Кинг, който изпитваше някаква вродена ненавист към крокодилите, преследваше ги, а когато попаднеха в плитчините,ги хващаше с хобота, изхвърляше ги и ги тъпчеше ожесточено.

Често пъти в мрежата се намираха и костенурки, от които малките изгнаници си вариха чудесна супа.

Кали чистеше рибите, сушеше месото им на слънце, а мехурите носеше на Нели. която ги разрязваше, опъваше ги върху дъска и сякаш ги превръщаше в хартиени късчета, големи колкото две длани.

Помагаха й Стас и Меа, защото тази работа никак не беше лесна. Ципите бяха по-дебели от мехурите на нашите речни риби, но след изсушаването ставаха извънредно крехки. Едва след известно време Стас откри, че трябва да ги сушат на сянка. Понякога обаче губеше търпение и ако не изостави изобщо намерението си да прави хвърчила от ципите, това се дължеше единствено на мнението му, че ги смяташе за по-леки от хартиените и по-устойчиви на дъжд. Въпреки че вече наближаваше сухият период, той не беше сигурен дали и през лятото понякога не валят дъждове, особено в планините.

Лепеше обаче хвърчила и от хартия, която намери в голямо количество между вещите на Линде. Първото голямо и леко хвърчило, пуснато по посока на западния вятър, веднага се издигна много високо, а когато Стас преряза канапа, то полетя, понесено от силното въздушно течение към веригата на планината Карамойо. Стас следеше полета му с далекогледа, докато стана малко като пеперуда, като мушичка, докато-най-сетне се разтопи в бледата синева.на небето. Следващия ден той пусна второ, направено вече от рибните мехури, което се издигна още по-бързо, но изглежда, поради прозрачността на ципата скоро изчезна напълно от погледа.

Нели работеше с необикновено старание и накрая нейните малки пръсти станаха толкова сръчни, че нито Стас, нито-Меа можеха да се сравняват в работата с нея. Сили не й липсваха сега. Здравословният климат на планината "Линде" просто я бе възродил. Срокът, през който можеше да се появи третата, смъртоносната криза на тропическата треска беше минал безвъзвратно. Този ден Стас се бе вмъкнал в гъсталака сред бананите и бе плакал от радост. След двуседмичен престой на планината, той забеляза, че "добрият Мзиму" изглежда съвсем иначе, отколкото долу в джунглата. Бузите й се поправиха, кожата й от жълта и прозрачна отново стана розова, а под буйните й коси гледаха весело света очи, пълни с блясък. Момчето благославяше прохладните нощи, прозрачната изворна вода, брашното от сушени банани - и преди всичко Линде.

Сам отслабна и почерня, което беше признак, че не е заразен от треска, защото болните от нея не изгарят на слънцето, но порасна и възмъжа. Движението и физическата работа увеличиха неговата енергичност и сила. Мускулите на ръцете му станаха като стоманени. Наистина вече беше закален африкански пътешественик. Като ловуваше всеки ден и стреляше само с куршуми, той стана също така ненадминат стрелец. Вече никак не се страхуваше от дивите зверове, защото разбра, че срещата му с онези космати ловци от джунглата е по-опасна за самите тях, отколкото за него. Веднъж уби с един изстрел голям носорог, който, събуден от дрямката под акацията, полетя ненадейно срещу него. Не обръщаше внимание и на нападателните африкански биволи, които понякога разпръсват цели кервани.

Наред с лепенето-на хвърчила и с други ежедневни занимания двамата с Нели се заеха да посветят в християнството Кали, Меа и Насибу. Но това вървеше много по-трудно, отколкото предполагаха. Тримата негри слушаха с най-голЯмо желание поученията, но ги възприемаха по свой, характерен за негрите начин. Когато Стас им разказваше за сътворението на света, за рая и за змията, вървеше някак си леко, но когато стигна до това, как Каин убил Авел, Кали неволно се потупа по корема и попита съвсем спокойно:

- След това изял ли го?

Въпреки че черното момче винаги твърдеше, че Вахима никога не са яли хора, изглежда, споменът за това беше останал като народна традиция всред тях.

Не можеше също така да разбере защо бог не е убил "злия Мзиму", и много други неща. Понятията му за добро is зло също бяха твърде африкански, в резултат на което между учителя и ученика веднъж възникна следният разговор:

- Кажи ми - попита Стас - какво е това лоша постъпка?

- Ако някой открадне на Кали крава - отвърна той, като си помисли малко, - това е лоша постъпка.

- Прекрасно! - извика Стас. - А добра? Този път отговорът дойде без много мислене:

- Добра, ако Кали открадне крава на някого.

Стас беше твърде млад, за да забележи, че подобни възгледи за доброто и злото се провъзгласяват и в Европа - и го не само от политиците, но и от цели народи.

И все пак полека-лека в черните глави започна да просветва нещо, а онова, което главите не можеха да проумеят, хващаха горещите сърца. След известно време вече можеха да пристъпят към покръстването, което стана много тържествено. Кръстниците подариха на всяко дете по четири "дотис"1 бял перкал2 и по връзка сини гердани. Ала Меа се чувствуваше малко разочарована, защото бе помислила в наивната си душа, че след кръщаването кожата й веднага ще избелее, и беше много учудена, че си остава черна, както и преди. Нели обаче я утеши напълно с уверението, че сега тя има бяла душа.

Стас учеше също така Кали да стреля с карабина ремингтон и това обучение вървеше по-лесно от религиозното. След няколкодневни стрелби в цел и по крокодилите, които спяха на крайречните пясъци, младият негър уби голяма антилопа пуфу след това няколко ариели и накрая глиган кдири . Ала срещата с него едва не завърши с нещастие, каквото се бе случило с Линде, защото ндири, към който Кали се приближи непредпазливо след изстрела, скочи и се хвърли срещу него с вдигната нагоре опашка3. Кали хвърли карабината и потърси спасение на дървото, където остана докато извика Стас, който обаче завари глигана вече мъртъв. За биволи, лъвове и носорози Стас не позволяваше още на момчето да ловува. По слоновете, които вечер идваха на водопой, тори сам не искаше да стреля, защото беше обещал на Нели, че никога никакъв слон няма да убие.

Когато обаче сутрин или в следобедните часове от планината забележеше с далекогледа да пасат в джунглата стада зебри, ариели или скокливи кози, взимаше Кали със себе си. През време на тези излети често го разпитваше за племената Вахима и Самбуру, с които непременно щяха да се

---

2 Сбит и тънък лъскав памучен плат. - Б. пр.

3 Африканските глигани имат дълги опашки, които вдигат нагоре при нападение. - Б. а
срещнат, щом като искаха да вървят на изток към брега на океана.

- Кади, знаеш ли - запита го веднъж, - че след двайсет дни, а с конете дори и по-бързо бихме могли да стигнем в твоята страна?

- Кали не знае, къде живее Вахима - отвърна младият негър и тъжно поклати глава.

- Но аз зная. Те живеят в тази посока, от която сутрин изгрява слънцето, край някаква голяма вода.

- Да, да! - извика учудено и зарадвано момчето. - БасаНарок... по нашему - голяма и черна вода. Велики господар всичко знае.

- Не всичко, защото не зная как биха ни приели Вахима, ако отидем при тях.

- Кали им заповяда да паднат по очи пред велики господар и пред добрия Мзиму.

- А ще те послушат ли?

- Баща на Кали носи кожа от леопард и Кали също.

Стас разбра какво означава това - бащата на Кали е крал, а той самият е най-стар измежду синовете му и бъдещ владетел на Вахима.

Затова продължи да го разпитва по-нататък.

- Разказваше ми, че при вас са идвали бели пътешественици и че старите хора ги .помнят още?

- Да, и Кали чул, че имали на главите си много перкал. "Ах! - помисли си Стас. - Те не са били европейци, а

араби, които поради по-светлата им кожа и белите дрехи негрите са сметнали за бели."

Тъй като Кали не ги помнеше и не можеше да даде за тях никакви по-точни обяснения, Стас му зададе друг въпрос: - Вахима не са ли убили нито един от облечените в бяло хора?

- Не. Вахима и Самбуру не могат направят това.

- Защо?

- Защото те казват, че когато кръв започне да попива В земя, ще престане вали дъжд.

- Вахима биха ли дошли с нас чак до морето, ако им обещая много перкал, мъниста и пушки?

- Кали дойде и Вахима също,-но велики господар победи преди Самбуру, които са от друга страна на вода.

- А кой се намира зад Самбуру?

- Зад Самбуру няма планини, има джунгла и в нея лъвове.

Тук разговорът свърши. Сега Стас все по-често си мислеше за голямото пътуване на изток, като помнеше думите на Линде, че там може да срещне араби от крайбрежието, които търгуват със слонова кост, а може и мисионерски експедиции. Знаеше, че такова пътешествие крие редица трудности и нови опасности за Нели, но разбираше, че не могат цял живот да останат на планината "Линде" и трябва скоро да тръгнат на път. Времето след дъждовния период, когато водата е навсякъде и покрива заразните блата, беше най-подходящо. Горещините на високата планина още не се чувствуваха, а нощите бяха хладни, та трябваше добре да се завиват. Ала долу в джунглата вече беше много -горещо и се знаеше, че скоро ще настъпи непоносим зной. Дъждът вече рядко оросяваше земята и нивото на реката намаляваше с всеки изминат ден. Стас предполагаше, че през лятото тя може би се превръща в един от кхорите, каквито беше видял много в Либийската пустиня, и че само по средата на коритото й тече тясна лента вода.

Все пак той отлагаше заминаването от ден на ден. На планината "Линде" беше много добре за всички, както за хората, така и за животните. Тук Нели се отърва не само от тропическата треска, но и от анемията, Стас нито веднъж не почувствува дори главоболие; кожата на Кали и Меа започна да блести като черен атлаз. Насибу изглеждаше като пъпеш, който ходи на тънките си крака, а Кинг се угои не по-лошо от конете и магарето. Стас знаеше добре, че друг такъв "остров" в морето на джунглата няма вече да намерят до края на пътуването.

Той гледаше с безпокойство в бъдещето, макар сега,- в случай на нужда, да имаха голямата помощ и защита на Кинг.

И така, докато започнат приготовленията за пътуването, измина още една седмица. През свободното време, когато не събираха багажа, те не преставаха да пускат хвърчила, отбелязвайки, че вървят на изток, към някакво езеро и към океана," а продължаваха да пускат, защото се появи силен западен вятър, който на моменти приличаше на ураган и ги грабваше и носеше високо към планините и над планините. За да предпази Нели от изгаряне, Стас направи от останалата част на палатката паланкин1, в който момичето щеше да пътува на слона. След няколко опита Кинг свикна с тази малка тежест, както и със самия паланкин,-привързан със здрави палмови върви на гърба му. Всъщност този багаж беше перце в сравнение с другия, с който смятаха да го натоварят и с чието разпределяне и връзване се занимаваха Кали и Меа.

---

Ала Насибу едва не плати за своето старание с живота си или поне с цената на един особен вид робство. Веднъж, когато береше банани край брега на стръмния скат, той видя между скалната цепнатина някакво ужасно лице, покрито с черна козина, което мигаше с очи и сякаш в усмивка разкриваше огромните си бели зъби. В първия момент момчето се . вкамени от страх, след това хукна да бяга с все сила.. Ала докато пробяга двайсетина крачки, една космата ръка се уви около тялото му, вдигна го нагоре и черното като нощ чудовище побягна с него към пропастта.