Хенрик Сенкевич

О, M'Pya и вие, деца на M'Pya! Отдадохте почит на добрия Мзиму, сега станете, гледайте и наситете очите си с него, защото, Който .стори това, над него ще цари благословията на великия дух. Изпъдете също така страха от гърдите и своите кореми и знайте, че там, където пребивава добрият Мзиму, не може да се пролива човешка кръв.

При тези думи и особено след твърдението, че пред "добрия Мзиму" никой не може да бъде докоснат от смъртта, M'Pya се изправи, а след него и другите воини и започнаха да гледат плахо, но жадно добродушното божество. И ако Кали ги беше запитал втори път биха си признали, че нито бащите им, нито те са виждали подобно нещо. Защото очите им бяха свикнали с уродливите фигурки на божествата, направени от дърво и от мъхести кокосови орехи, а сега върху гърба на слона седеше светло божество, кротко, сладко и усмихнато, което приличаше на бяло птиче и същевременно на бяло цвете. Затова страхът им премина, гърдите им си отдъхнаха свободно, дебелите бърни започнаха да се усмихват, а ръцете неволно да се протягат към очарователното създание.

- О, янциг! Янциг? Янциг!

А Стас, който обръщаше най-зорко внимание на всичко, забеляза, че след последните думи на Кали един негър с островърха шапка от плъхови кожи веднага се измъкна от редицата и пълзейки като змия в тревата, се насочи към отделна колиба, която се намираше встрани, извън оградата, но бе заобиколена също с високи колове, обвити от пълзящи растения.

В това време по нареждане на Стас "добрият Мзиму", твърде много объркан от ролята си на божество, протегна ръка и започна да поздравява негрите. Черните воини следяха с радост в очи всички движения на малката ръка, дълбоко вярвайки, че в тях има могъщи . магии, които ще ги закрилят и предпазят от много злини. Някои се биеха по гърдите и бедрата и говореха:

"О, майчице! Сега ще ни бъде добре - на нас и на нашите крави!" Вече напълно успокоен, M'Pya се приближи до слона, още веднъж удари чело о земята -пред "добрия Мзиму", след това се поклони на Стас и се обади както едва-едва:

- Велики господарю, който водиш със слона бялото, божество, желаеш ли да изядеш парченце от M'Pya и ще се съгласиш ли M'Pya да изяде парченце от тебе, за да станем братя, между които няма да има лъжа и измама?

Кали преведе веднага думите му, но като видя по израза на лицето на Стас, че няма никакво желание да изяде "парченце" от M'Pya, обърна се към стария негър и рече:

- О, M'Pya, наистина ли мислиш, че белият господар,

толкова могъщ, от който се бои слонът, който държи в ръцете си гръм, който убива лъвове, комуто върти опашка вобо, който пуска огнени змии и троши скали, може да се побратимява с какъвто и да е крал? Помисли си, о, M'Pya, дали великият дух няма да те накаже заради дързостта ти и дали няма да ти бъде достатъчна славата, ако изядеш парченце месо от Кали, сина на Фумба, владетеля на Вахима, и ако Кали, синът на Фумба, изяде парченце от тебе?

- Не си ли роб? - попита M'Pya.

- Великият господар не е отвлякъл Кали, нито го е купил само му е спасил живота, затова Кали води добрия Мзиму и господаря към страната на Вахима, та Вахима и Фумба да им отдадат почит и ги отрупат с дарове.

- Да бъде така, както казваш, нека M'Pya изяде парченце от Кали, а Кали парченце от M'Pya.

- Да бъде! - повториха воините.

- Къде е магьосникът? - попита кралят.

- Къде е магьосникът? Къде е магьосникът? Къде е Камба? - заобаждаха се множество гласове.

Тогава се случи нещо, което можеше изцяло да промени развоя на събитията, да размъти приятелските отношения и да превърне негрите във врагове на новодошлите гости, в намиращата се настрана и оградена с отделен плет колиба се разнесе адски шум. Беше нещо като лъвски рев, като гръм, като удари на тъпан, като скимтене на хиена, вълчи вой и като ужасно скърцане на ръждясали железни панти. Като чу тези ужасни гласове, Кинг започна да реве, Саба да лае, магарето, на което седеше Насибу, също да реве. Воините скочиха като опарени и измъкнаха копията си от земята. Настъпи объркване. До ушите на Стас стигнаха тревожни викове: "Нашият Мзиму! Нашият Мзиму!" Почитта и уважението, с което гледаха към пришълците, изчезнаха за един миг. Очите на диваците започнаха да стрелкат подозрителни и враждебни погледи. Сред тълпата взе да се надига заплашителен шепот, а страшният шум в самотната колиба се увеличаваше все повече.

Кали изтръпна и като се приближи бързо до Стас, каза

със задавен от вълнение глас:

- Господарю, магьосникът събудил злия Мзиму, който се страхува, че ще го подминат с даренията и вие от ярост. Успокой, господарю, магьосника и злия Мзиму с големи дарове, иначе тези хора ще се обърнат срещу нас.

- Да ги успокоя ли? - попита Стас.

И изведнъж го хвана яд на изменчивостта и алчността на магьосника, а неочакваната опасност го възмути до дъното на душата. Обгорялото му лице се промени напълно, както тогава, когато застреля Гебхър, Хамис и двамата бедуини.

Очите му светнаха злокобно, устните и юмруците му се свиха, а бузите пребледняха.

- Ах, хубаво ще ги успокоя! - рече той.

И без много -да му мисли, подгони слона към колибата.

Кали не искаше да остане сам сред негрите, та тръгна след него. Из гърдите на воините се изтръгна вик - неизвестно дали беше тревожен или яростен; но докато се опомниха, плетът изпращя и рухна на земята под тежестта на слона, след това се разпиляха глинените стени на колибата и покривът полетя сред прахоляка във въздуха, а след миг M'Pya и хората му видяха черния хобот, вдигнат нагоре и на края му - магьосника Камба.

Стас видя на пода голям тъпан, направен от дънера на кухо дърво с опъната маймунска кожа, .каза на Кали да му го подаде и като се обърна, застана срещу изумените воини. - Хора - каза той със силен глас, - не вашият "Мзиму" реве, а този негодник барабани на тъпана, за да изтръгне от вас дарове, и вие се боите като деца!

Като каза това, той хвана канапа, проврян през изсъхналата кожа на тъпана и започна да го върти с все сила наоколо. Същите гласове, които преди това стреснаха негрите, се разнесоха и сега, дори бяха по-силни, защото не ги заглушаваха стените на колибата.

- О, колко глупав е M'Pya и неговите деца! - извика Кали.

Стас му даде тъпана и Кали така разпалено започна да вдига шум с него, че известно време не можеше да се чуе нито дума. Най-после му омръзна, хвърли тъпана в краката на M'Pya.

- Ето го вашия "Мзйму" - извика със силен смях.

След това с присъщата на негрите словоохотливост започна да говори на воините, без да пести подигравките и с тях, и с M'Pya. Като посочи'Камба, той им заяви, че "този "измамник с шапка от плъхове" ги е мамел през много дъждовни и сухи периоди, а те са го угоявали с фасул, козлета и мед. Нима има на света друг по-глупав крал и народ? Вярвали са в мощта на .стария мошеник и в неговите магии, затова нека видят сега как този велик магьосник виси на хобота на слона и вика: "Ака!", за да събуди съжалението на белия господар. Къде е силата му? Къде са магиите! Защо сега няма никакъв зъл Мзиму, да изреве в негова защита? Ах! - ето какво представлявал техният "Мзиму"? Парче маймунска кожа и парче кух дънер, който слонът ще стъпче При Вахйма нито жените, нито децата биха се страхували от такъв "Мзиму", а тук се бои и M'Pya, и неговите хора. Един е истинският Мзиму и един е наистина великият и силен господар - за

това нека ги почетат и нека донесат колкото може повече дарове, защото иначе ще се струпат върху тях беди, за каквито не са и чували досега.

Тези думи бяха съвсем излишни за негрите, защото бе достатъчно, че магьосникът със своя зъл "Мзиму" се оказа невиждано по-слаб от новото бяло божество и от белия господар, за да го напуснат и възненавидят. Дори с още по-голямо покорство и старание те започнаха да "янцикат". Но тъй като бяха ядосани на себе си, че толкова години са допускали Камба да ги лъже, искаха непременно да го убият. Самият M'Pya молеше Стас за позволение да го вържат и задържат, докато измислят най-жестоката смърт. Нели обаче реши да му дари живота, а тъй като Кали беше заявил, че там, където се намира "добрият Мзиму", не трябва да се пролива човешка кръв, Стас позволи само да изпъдят нещастния магьосник от селото.,

Камба, който очакваше, че ще умре сред най-изтънчени изтезания, падна -по очи пред "добрия Мзиму" и хълцайки, му благодари за спасението. И отсега нататък нищо не смути тържеството, Иззад плетищата нахълтаха жените и -децата, защото вестта за пристигането на необикновените гости се бе разпространила по цялото село и желанието да видят белия "Мзиму" беше надделяло над страха. Стас и Нели видяха за първи път селище на истински диваци, до което не бяха стигнали дори арабите. Дрехите на тези негри се състояха само от калуни или от опасани около бедрата кожи и всички бяха татуирани. Както мъжете, така и жените бяха с продупчени уши, а в дупките имаха такива големи парчета от дърво или кост, че разпънатите ушни капачки стигаха чак до раменете им. В долната си бърна носеха "пелеле", т. е. дървени или костени колелца, големи колкото подставка на филджан. По-знатните воини и жените им носеха на шиите си яки от желязна или пиринчена тел, които бяха високи и твърди, та едва можеха да си помръдват главите. Изглежда принадлежаха към племето Шилюк, което стигаше далеч на изток, защото Кали и Меа разбираха отлично техния език, а Стас наполовина. Ала те нямаха дълги крака, както побратимите им, които живееха край разливите на Нил, бяха по-плещести, по-ниски и въобще по-малко приличаха на водни птици. Децата им наподобяваха бълхички и незагрозени още от пелеле, бяха несравнимо по-хубави от възрастните.

Жените след като се нагледаха на добрия Мзиму, започнаха да се надпреварват с воините в носенето на дарове като козлета, кокошки, яйца, чер фасул и пиво от просо. Това продължи, докато Стас спря потока от храни. И тъй като той щедро им заплати с гердани и пъстър, перкал, а Нели раздаде на децата петнайсетина огледалца, останали от

Линде, в селото настъпи голяма радост и около палатката, в която се настаниха малките пътешественици, непрекъснато се носеха весели, пълни с възхищение възгласи. След това в чест на гостите воините изиграха боен танц и проведоха нарочно устроена битка, а после пристъпиха към кръвното побратимяване между Кали и M'Pya.

Тъй като Камба отсъствуваше, а той беше необходим за церемонията, замести го стар негър, който достатъчно разбираше от магии. Той закла козле, извади от него дроба и го раздели на няколко големи части, след това започна да върти едната си ръка и единия си крак като чекрък и поглеждайки ту Кали, ту M'Pya, проговори с тържествен глас:

- Кали, сине на Фумба, искаш ли да изядеш парченце от M'Pya, сина на М'Кула - и ти,M'Pya, сине на М'Кула, искаш ли да изядеш парченце от Кали, сина на Фумба?

- Искаме - обадиха се бъдещите братя.

- Искате ли сърцето на Кали да бъде сърце на M'Pya и сърцето на M'Pya - сърце на Кали?

- Искаме.

- И ръцете, и копията, и кравите?

- И кравите!

- И всичко онова, което има или ще има всеки от вас? - Което има и ще има!

- И да няма помежду ви нито лъжа, нито измама, нито ненавист?

- Нито ненавист!

- И единият никога да не окраде другия!

- Никога!

- И да бъдете братя?

- Да!

- Ау! - извика старият негър. - Но ако един от вас излъже другия, ако го измами, ако го окраде, .ако го отрови, ако го убие - проклет да бъде.

- Проклет да бъде! - повториха всички воини.

- А ако е лъжец и крои измяна, нека не преглътне кръвта на своя брат и нека я изплюе пред очите ни!

- Ох, пред очите ни! - И нека умре!

- Нека умре!

- Нека го разкъса вобо!

- Вобо!

- Или лъв!

- Нека го смаже слон и носорог, и бивол! - О! И бивол! - повтори хорът.

- И да го ухапе змия! - Змия!

- А езикът му да почернее!

- Да почернее!

- А очите му да се извъртят на тила!

- На тила.

- И да върви с петите нагоре!

- Ха! С петите нагоре!

Не само Стас, но и Кали си гризеше устните, за да не избухне в смях, а през това време се повтаряха все по-страшни заклинания, чекръкът се въртеше толкова бързо, че очите не смогваха да следят неговите обороти. Това продължи дотогава, докато старият загуби напълно силите и дъха си.

Тогава седна на земята и известно време клатеше насам-натам глава в мълчание. Ала след .малко стана, взе нож и наряза с него кожата на рамото на Кали, потопи в кръвта парченце от козия дроб и го сложи в устата на M'Pya, а другото парченце потопи в кръвта на краля и сложи в устата на Кали. И двамата ги глътнаха толкова бързо, че едва не се задавиха, очите им се разшириха, след което те се хванаха за ръце в знак на вярно и вечно приятелство.

А воините викнаха радостно:

- И двамата глътнаха, никой не го изплю, значи са искрени и между тях няма измяна.

Стас благодари мислено на Кали, че го замести в тази церемония, защото чувствуваше, че при поглъщането на "парченцето от M'Pya" положително щеше да даде доказателство за неискреност и измяна.

От този момент обаче нищо не заплашваше младите пътешественици от страна на диваците, никакво обкръжение или неочаквано нападение, а ги заобикаляше най-голямо гостоприемство и едва ли не божествена почит. Тази почит нарасна още повече, когато Стас, като преглеждаше наследството от Линде, видя барометъра и предсказа дъжд, и още същия ден заваля обилно, сякаш преминалата отдавна масика искаше да изтърси и последните си резерви вода върху земята. Негрите бяха убедени, че този дъжд им бе подарил "добрият Мзиму" и благодарността им към Нели стана безкрайна. Стас се шегуваше с нея, че след като е станала негърско божество, той ще продължи пътя сам, а нея ще остави в селото на M'Pya, където негрите ще й направят параклис от слонова кост и ще й носят фасул и банани.

Но Нели беше толкова сигурна в него, че се надигна на пръсти и му прошепна на ухото по навик само две думи: "Няма да ме оставиш...", след това започна да подскача от радост, като казваше, че щом негрите са толкова добри, цялото им пътуване до океана ще премине леко и бързо. Това ставаше пред палатката, пред очите на множеството и старият M'Pya, като видя подскачащия "Мзиму", веднага започна също да подскача колкото можеше нависоко с кривите си крака, убеден, че по този начин изразява вярата Си в божеството. Примера му последваха министрите и заподскачаха, след тях воините, след тях жените и децата - с една дума цялото село скача известно време, сякаш всички се бяха побъркали. Примерът, даден от "божеството", така развесели Стас, че той се превиваше от смях. Обаче през нощта направи една действителна и трайна услуга на набожния крал и неговите поданици: когато слоновете нападнаха банановите плантации, той излезе насреща им с Кинг и пусна, сред стадото няколко ракети. Паниката, която предизвикаха "огнените змии", надмина дори и неговите очаквания. Подлудели и изплашени, огромните животни изпълниха с рев и трясък цялата джунгла и бягайки заслепени, блъскаха се й се събаряха помежду си. Грамадният Кинг преследваше бягащите си събратя с необикновена ярост, без да пести ударите с хобота и с бивните си. След такава нощ сигурно дълго време никакъв слон нямаше да се появи в банановите и палмовите плантации в селото на стария M'Pya.

Затова в селото цареше голяма радост и негрите прекараха цялата нощ в танци, в пиене на просено пиво и палмово вино. А Кали научи от тях много важни неща, защото се оказа, че някои бяха чували за някаква голяма вода, намираща се на изток и заобиколена от планини. За Стас това беше признак, че езерото, за което не бе учил в географията, наистина съществува, и друго - че като вървят на изток, както бяха избрали, най-после ще стигнат до племето Вахима. Поради това, че езикът на Меа и Кали почти не се различаваше от езика на M'Pya, той стигна до убеждението, че названието "Вахима" сигурно е някакво местно наименование на хората, които живеят край бреговете на БасаНарок и принадлежат към голямото племе Шилюк, което започва от Нил и се простира неизвестно докъде на изток1.

Цялото население изпрати надалеч "добрия Мзиму" и се раздели с него със сълзи на очи, като го молеше упорито да благоволи някой ден да дойде още веднъж при M' Pay. да не забравя хората му.- Стас се подвоуми известно време

---

1 Тези местности не са били още познати по времето на Махди. - Б. а.

През следващите три дни керванът отново вървеше през безлюдни земи. Дните бяха горещи, а нощите, поради високото разположение на терена, толкова студени, че Стас каза на Меа да покрива Нели с две одеяла. Сега често минаваха през планински пруломи, понякога голи и скалисти, а понякога покрити с такава гъста растителност, че беше трудно да си пробиват път през нея. По бреговете на пруломите виждаха големи маймуни, а от време на време лъвове и пантери, които се укриваха в скалните пещери. По молба на Кали Стас уби една пантера, в чиято кожа черното момче се облече, за да могат негрите веднага да познаят, че имат работа с личност от кралска кръв.

Отвъд пруломите на високата равнина отново започнаха да се срещат негърски села. Някои бяха разположени близо едно до друго, някои на един ден път разстояние. Всички бяха оградени с високи плетове, за да се предпазят от лъвовете, и така обрасли с виещи се растения, че дори отблизо изглеждаха като горички от девствения лес. Едва по издигащия се сред тях дим можеше да се забележи, че там живеят хора. Навсякъде посрещаха кервана както в селото на M'Pya, т. е. най-напред с тревога и недоверие, след това с изненада, възхищение и почит. Случи се само веднъж при вида на слона, Саба, конете и белите хора, цялото село да избяга в близката гора, та нямаше с кого да разговарят. Нито едно копие обаче не беше насочено срещу пътешествениците. Защото докато мохамеданството не изпълни душите на негрите с ненавист и жестокост към неверните, те бяха предимно плахи и добродушни: Най-често ставаше така, че Кали изяждаше "парченце" от местния крал, местният крал -"парченце" от Кали, след което отношенията ставаха най-приятелски, а на "добрия Мзиму" засвидетелствуваха уважението и благопочитанието си под формата на кокоши яйца и мед, добиван от дървени кошери, привързани с палмови върви по клоните на високите дървета. Преди всичко "великият господар", владетелят на слона, на гръмотевиците и огнените светкавици, пораждаше страх, който обаче скоро се превръщаше в благодарност, защото се убеждаваха, че щедростта му е равна на могъществото му. Там, където селата

бяха разположени наблизо едно до друго, пристигането на необикновените гости се оповестяваше чрез биенето на тъпани, тъй като чрез тъпана негрите умеят да изразят всичко. А имаше случаи цялото население да ги посреща, предварително настроено най-приятелски.

В едно от селата, наброяващо около хиляда души, местният вожд, който едновременно беше и магьосник, и крал, се съгласи да им покаже "великия кумир", обкръжен с необикновена почит и страх, та хората не смееха да се приближават до абаносовия параклис, покрит с кожа от носорог, и оставяха даренията на петдесетина крачки. Кралят разказваше за този "кумир", че неотдавна паднал от месечината, че бил бял и имал опашка. Стас заяви, че той го е изпратил по заповед на "добрия Мзиму" и твърдението му се покриваше с истината, защото се оказа, че "великият кумир" беше едно от хвърчилата, пуснати от планината "Линде". Двамата с Нели се зарадваха при мисълта, че при благоприятен вятър някои биха могли да отлетят още по-далече, и решиха да продължат пускането на хвърчила от височините. Стас измайстори и пусна едно още същата вечер, което напълно убеди негрите, че и "добрият Мзиму", и белият господар също са пристигнали на земята от месечината и че са божества, на които трябва покорно да се служи.

Ала Стас се зарадва повече на вестта, че БасаНарок се намира на десет-петнадесет дни път, отколкото на доказателствата за покорство и почит, и че жителите на селото, в което се бяха спрели сега, понякога получават от онези земи сол срещу вино от палмите дум . Местният крал дори беше слушал за Фумба като за вожд на населението, наричано "До-ко" - а Кали потвърди, че по-далечните съседи наричат така Вахнма и Самбуру. По-нерадостни бяха новините, че край бреговете на голямата вода бушува война и че до БасаНарок трябва да вървят през диви планини и стръмни пруломи, пълни с хищни животни. Но Стас много-много не се страхуваше вече от хищни зверове, а дори най-дивите планини предпочиташе пред ниските равнини, където тропическата треска дебне пътника.

И така, с хубава надежда те потеглиха по-нататък. След това многочислено село срещнаха само едно селище, много бедно, сякаш запокитено като гнездо в края на пропастта. След това започна хълмиста местност, рядко набраздена от дълбоки процепи. На изток се издигаше мрачната верига на върховете, която отдалеч изглеждаше напълно черна. Страната, към която вървяха, беше непозната и не знаеха какво може да ги срещне там, -докато стигнат владенията на Фумба. По скатовете, през които минаваха, не липсваха дървета, но с изключение на самотно стърчащите смоковници и акации, те образуваха отделни гъсти горички. Пътниците се спираха сред горичките, за да се подкрепят и починат, както и заради дебелите сенки.

Дърветата гъмжаха от птици. Различни видове гълъби, големи клюнорожци, които Стас наричаше тукани, синявии,и скорци, гугутки и безброй прекрасни "бенгалис" се въртяха в листака или прелитаха от една горичка до друга, поотделно и на ята, променяйки цвета си като небесна дъга. Отдалеч някои дървета изглеждаха сякаш покрити с разновидни цветя. Нели особено се възхищаваше от вида на райските мухоловки и черночервените големи птици, които се обаждаха с гласа на същинска овчарска свирка. Чудните пчелояди, розови отгоре, а отдолу ясносини, се виеха в слънчевия блясък, ловейки в полета си пчели и щурци. От върховете на дърветата се разнасяха крясъците на зелени папагали, а понякога се дочуваше глас като звън на сребърни звънчета, с който се поздравяваха помежду си мъничките светлозеленикави птиченца, скрити под листата на адавзонията.

Преди изгрев и след залез слънце прелитаха ята от местни врабци, толкова многобройни, че ако не бяха писъкът и шумът от крилцата им, човек можеше да ги сметне за облаци. Стас предполагаше, че тези пъстроклюновци звънят така през деня, пръснати по горичките.

Но с най-голяма изненада и учудване изпълваха децата други птичета, които прелитаха на малки ята и даваха истински концерти. Всяко ято се състоеше от пет или шест самки и един проблясващ с металическите си пера самец. Те предпочитаха единичните акации и кацаха така, че той заставаше на върха на дървото, а те по-долу и след първите, сякаш за настройване на гърлата тонове, той започваше да пее, а те слушаха мълчаливо. Едва когато свършваше, повтаряха в едногласен хор последния куплет от песента му. След кратка пауза той започваше и свършваше, те отново повтаряха след него, след което цялото ято прелиташе с вълнообразен лек полет до следващата най-близка акация и съставеният от солово и хорово изпълнение концерт зазвучаваше отново в обедната тишина. Децата не можеха да се наслушат. Нели подхвана основната мелодия на концерта и заедно с хора от самки изпя с тънкото си гласче последните тонове, които звучаха като бързо повтарящи се звуци: "тюй, тюй, тюй, тюй, твилингтинг! тинг!"

Един път, като вървяха от дърво на дърво след крилатите музиканти, децата се отдалечиха цял километър от лагера, където бяха оставили тримата негри, Кинг и Саба, който Стас не пожела да вземе със себе си, защото едновременно беше тръгнал на лов и не искаше да му плаши дивеча с лаенето си. Когато накрая ятото се вдигна от последната акация и прелетя от другата страна на широката клисура, момчето се спря и рече: