Хенрик Сенкевич

- Сега аз ще те заведа при Кинг, след това ще видя има ли във високата джунгла зебри или антилопи, защото Кали каза, че пушеното месо ще стигне най-много за два дни.

- Та аз вече съм голяма - отвърна Нели, която винаги искаше да покаже, че не е вече малко дете - и ще се върна сама. Лагерът оттук се вижда много добре, димът също.

- Страхувам се, че ще се изгубиш.

- Няма да се изгубя. Във високата джунгла може и да се изгубя, но тук,виж колко е ниска тревата.

- Може да те нападне нещо.

- Сам казваше, че лъвовете и пантерите не излизат на лов през деня. Пък и нали чуваш как Кинг реве от мъка за нас. Какъв лъв би се осмелил Да ловува там, където се чува гласът на Кинг?

И тя започна да упорствува.

- Мили Сташек, сама ще си отида, като голяма.

Стас се поколеба малко и накрая се съгласи. Кинг, който търсеше Нели, ревеше често-често. В ниската трева нямаше опасност да се изгуби, а за лъвове, пантери и хиени и дума не можеше да става, защото тези животни търсят плячката си само през нощта.

Всъщност момчето-знаеше, че с нищо не би направило по-голямо удоволствие на момичето, отколкото ако му покаже, че вече не го счита за малко дете.

- Добре - каза, - върви сама,но върви направо и не се улисвай много по пътя.

- А мога ли само да си набера от тези цветя? - попита Нели, като посочи храста "кусо"1 покрит с безброй розови цветове.

- Можеш.

Но още не беше извървял и сто крачки и го обзе тревога. "Глупост е от моя страна - помисли си той, - че позволих на Нели сама да се разхожда из Африка, глупост! Глупост! Тя е такова дете! Не бива нито крачка да се отделям от нея, освен ако е с Кинг. Кой знае какво може да се случи. Кой знае дали под розовия храст не се спотайва

---

1 Braiera anthelmitika - чудесно растение, чиито зърна са, -много добро лекарство срещу тенията. Среша се предимно в Южна Абисиния. -.Б..пр.

И тревогата му се превърна в гняв, насочен срещу самия него, в ужасен страх. Без да мисли повече, той се върна, сякаш докоснат внезапно от лошо предчувствие. Като вървеше забързан, с невиждана сръчност, която бе придобил вече от ежедневното ходене на лов, той държеше пушката готова за стрелба и пристъпваше между трънливите мимози без всякакъв шум, също като пантера, когато нощем се промъква към стадо антилопи. След миг, показа глава от високия храсталак, погледна и се вкамени. Нели стоеше пред храста "кусо" с протегнати напред ръце, розовите цветя, които беше изпуснала от ужаса, бяха паднали в краката й, а на двайсет и няколко крачки сред ниската трева към нея лазеше голям сивобелезникав хищник.

Стас виждаше ясно неговите зелени очи, вперени в бялото като платно лице на момичето, неговата стеснена глава със сплеснати уши, неговите плешки, щръкнали нагоре, поради дебнещите и пълзящи движения, дългото му тяло и още по-дълга опашка, чийто край мърдаше с леки котешки движения. Още миг - един скок и с Нели щеше да бъде свършено.

При това положение каленото и свикнало с опасностите момче за миг разбра, че ако не се овладее, ако не си възвърне спокойствието и хладнокръвието, ако изстрелът излезе несполучлив и само рани хищника, та макар и тежко, момичето ще трябва да загине. Но вече умееше до такава степен да се владее, че под влияние на тези мисли ръцете и краката му изведнъж станаха спокойни като стоманени пружини. С един поглед забеляза тъмното петно около ухото на хищника, с едно леко движение насочи към него цевта на пушката и гръмна.

Гърмът от изстрела, викът на Нели и краткият дрезгав рев прозвучаха в същия миг. Стас скочи към Нели и като я прикри с тялото си, отново се прицели в хищника.

Ала вторият изстрел се оказа напълно излишен, защото опасната котка се бе проснала и лежеше като дрипа със заровен в земята нос, със забити в тревата нокти, почти не подвижна. Разпръсналият се куршум беше разбил цялата тилна част на главата й заедно с прешлените на врата. Над очите й се белееха разкъсаните мозъчни гънки.

А малкият ловец й Нели стояха известно време неподвижни, поглеждайки ту себе си, ту убитото животно, без да могат дума да проговорят. Но след това стана нещо странно. Същият Стас, който само преди миг би учудил със самообладанието и спокойствието си най-ловките стрелци в света, изведнъж пребледня, краката му започнаха да треперят, от очите му потекоха сълзи, след което хвана главата си с ръце и започна да повтаря:

- Ах, Нели, Нели! Ако не се бях върнал!...

И го обзе такъв ужас, такова закъсняло отчаяние, че всеки нерв трепереше в него, сякаш го беше хванала треска. След невижданото напрежение на волята и на всички сили на душата и тялото, за него настъпи момент на слабост и облекчение. Пред очите му се появи фигурата на страшния звяр - легнал с кървава муцуна в някаква тъмна пещера и разкъсва тялото на Нели. Нали това можеше да се случи и щеше да се случи, ако не се беше върнал! Една минута, една секунда още - и щеше да бъде късно. От тази мисъл просто не можеше да се отърве.

И всичко приключи така, че след като Нели се овладя от ужаса, трябваше да го успокоява. Малкото добродушно същество уви ръце около шията му и плачейки също, започна високо да му говори, сякаш искаше да го събуди от сън:

- Сташек! Сташек! Нищо ми няма! Виж, че ми няма нищо, Сташек! Сташек!

Но той се овладя и се успокои чак след много време. Веднага след това дойде Кали, който беше чул изстрела близо до бивака -и понеже знаеше, че -"бвана кубва" никога не стреля напразно, доведе и коня, за да вдигне дивеча. Младият, негър погледна убитото животно и изведнъж, се дръпна назад, а лицето му в миг придоби пепеляв цвят:

- Вобо! - извика той.

Едва сега децата се приближиха до изстиващия вече труп.. Досега Стас не знаеше какъв хищник всъщност беше покосен от изстрела му. На момчето му се струваше на пръв поглед, че това е изключително голям сервал1, но след по-внимателния оглед видя, че греши, защото убитото животно надхвърляше размерите дори на леопарда. Неговата белезникава кожа беше осеяна с кестеняви ивици, но главата му беше по-тясна от тази на леопарда, по което приличаше много на вълк; краката му бяха по-високи, лапите - по-широки, очите грамадни. Куршумът беше избил навън едното от тях, другото още гледаше децата бездънно, неподвижно и страшно.Стас стигна до убеждението, че това е някакъв вид пантера, за която "зоологията също така не знаеше нищо, както и географията за езерото БасаНарок.

Кали все още гледаше проснатото животно с неописуем страх и повтаряше с тих глас, сякаш се страхуваше да не го събуди:

- Вобо ... Велики господар убива вобо.

---

1 Сив звяр, голям колкото рис, от семейството на котките. -. Б. а.

- Виждаш ли, Нели, че дори и да си напълно голяма, из джунглата не можеш да ходиш сама.

- Истина е, Стас - отвърна със съкрушен израз на лицето си Нели. - Но с тебе и с Кинг мога, нали?

- Кажи как стана това? Чу ли го как се приближаваше?

- Не ... Само от цветята излетя голяма златиста муха, обърнах се към нея и го видях да се измъква от клисурата.

- И какво?

- Спря се и започна да ме гледа.

- Дълго ли гледа?

- Дълго, Стас. Едва когато изпуснах цветята и се закрих с ръце от него, взе да пълзи към мен ...

На Стас му дойде на ум, че ако Нели беше негърка, веднага щеше да бъде отвлечена, и че спасението си дължеше и на учудването на хищника, който виждайки за пръв път непознато нему същество, най-напред се бе поколебал какво да стори.

И отново по тялото на момчето полазиха тръпки.

- Слава богу! Слава богу, че се върнах! .. . След това продължи да пита:

- Какво си мислеше в този миг?

- Исках да те извикам и ... не можех ... но ...

- Какво?

- Но си мислех, че ти ще ме защитиш .. . Сама не зная ... Като каза това, тя отново го прегърна през шията, а тоя

започна да милва косите й:

- Вече не се ли страхуваш?

- Не.

- Малкият ми "Мзиму"! Моят "Мзиму"! Виждаш ли какво нещо е Африка?

- Ще го убия.

Двамата отново заоглеждаха хищника. Стас искаше да вземе за спомен кожата му и каза на Кали да я одере, но негърът се опасяваше да не би от клисурата да излезе при него друг вобо и помоли да не го оставят сам, а на въпроса - наистина ли се страхува повече от вобо, отколкото от лъва, каза:

- Лъв реве нощем и не прескочи плет, а вобо прескочи в бял ден и убие много негри посред село, после отвлече един и изяде. От вобо не запази копие, нито лък, а само магия, защото вобо не се убива.

- Глупости! - каза Стас. - Виж този, не е ли убит както трябва?

- Белият господар убие вобо, черен човек не убие! отвърна Кали.

Накрая вързаха грамадната котка за коня и той я завлече: в бивака. Ала Стас не успя да запази кожата й, защото Кинг, изглежда, се беше досетил, че вобо е искал да му отвлече приятелчето и бе обхванат от страшен бяс, който дори заповедите на Стас не възпряха. Като грабна с хобота си убитото животно, той на два пъти го подхвърли нагоре, след това започна да го удря о дървото, а накрая го смачка с крака и го направи на някаква безформена маса, която приличаше на топка мармелад. Стас успя да спаси само челюстите, които с останалата част от главата постави на пътя на мравките, а те само за един час ги изчистиха идеално, без да оставят по тях нито следа от месо или кръв.
XL

След четири дни Стас се спря за по-дълга почивка на едно възвишение, което приличаше на планината "Линде", но бе по-малко и по-тясно от нея. Същата вечер след .люта борба Саба удуши грамаден самец павиан, като го нападна в момент, когато си играеше с парчета от хвърчило - второто по ред от онези, -които децата пускаха, преди да тръгнат към океана. Възползувайки се от престоя, Стас и Нели решиха да лепят нови и нови хвърчила, но да ги пускат само тогава, когато започне да духа силен мусон от запад на изток. Стас разчиташе на това, че ако поне едно попадне в европейски или арабски ръце, неминуемо ще предизвика необикновено внимание и ще стане причина за изпращането на специална експедиция за спасението им. Ето защо за по-голяма сигурност наред с английските и френските надписи, добавяше и арабски, което не му беше трудно, защото отлично знаеше арабски език.

След потеглянето от мястото на почивката Кали заяви, че сред планинската верига, която виждаха на изток, разпознава някои върхове, ограждащи голямата черна вода, или БасаНарок, макар и да не беше напълно сигурен, тъй като в зависимост от мястото, от което гледаха, планините придобиваха различни форми. След като минаха неголяма долина, обрасла с храсти кусо, която приличаше на розово езеро, попаднаха на колибата на самотни ловци. В нея имаше двама негри, от които единият ухапан от червей1 и болен. Ала и двамата бяха толкова диви и глупави, а отгоре на това и

---

Естествено, трудно беше да се предположи как по-нататък ще протече пътуването, но момчето можеше все пак да очаква, че няма да бъде по-трудно, нито по-дълго от онзи ужасен път от бреговете на Нил, който все пак бе изминал благодарение на изключителната си находчивост и по време на който бе спасил Нели от гибел. Не се съмняваше, че благодарение на Кали Вахима ще ги приемат най-гостоприемно и ще им окажат всякаква помощ. Той вече беше опознал добре негрите, знаеше как да постъпва с тях и почти беше сигурен, че дори без Кали някак си би могъл да се споразумее с тях.

- Знаеш ли - каза той на Нели, - че от Фашода досега сме изминали повече от половината път, а през останалата част, която е още пред нас, може би ще срещнем много диви негри, но няма да срещнем вече дервиши.

- Аз предпочитам негрите - отвърна момичето.

- Да, докато минаваш сред тях за божество. От Фаюм ме отвлякоха заедно с момиче, което се казваше Нели, а то ще се върне като "Мзиму". Ще кажа на татко и на господин Раулисън никога вече да не те наричат по друг начин.

Очите й започнаха да просветват и да се усмихват.

- Може би в Момбаса ще видим бащите си?

- Може би. Ако не беше войната край бреговете на БасаНарок, щяхме да стигнем по-бързо. Какво му е трябвало на Фумба да се заплита в тая работа!

Като каза това, той кимна на Кали:

- Кали, болният негър чул ли е нещо за войната?

- Чувал е. Голяма война, много голяма - Фумба със Самбуру.

- И какво ще стане? Как ще преминем през страната на Самбуру?

- Самбуру избяга от велики господар, от Кинг, от Кали.

- И от тебе ли?

- И от Кали, защото Кали има пушка, която гърми и убива.

Стас започна да мисли за участието, което трябваше да вземе в борбите между племената Вахкма и Самбуру и реши да подреди работата по такъв начин, че войната да не затрудни пътуването. Разбираше, че тяхното пристигане щеше да бъде съвсем неочаквано. И веднага ще осигури предимство на Фумба. Оставаше само да използува, както трябза очакваната победа.

В селата, за които споменаваше болният ловец, научиха нови вести за войната. Те бяха все по-секретни, но неблагоприятни за Фумба. Малките пътешественици разбраха, че той води отбранителна война и че под ръководството на своя крал Мамба Самбуру са заели значителна част от страната на Вахима и са плячкосали много крави. Разказваха, че войната кипи предимно в южната част на голямата вода, където върху висока и широка скала се намира голямата "бома" на Фумба.

Тези вести силно разтревожиха Кали и той молеше Стас колкото може по-бързо да преминат през планината, която ги дели от районите, обхванати от пожарите на войната, като обещаваше, че ще намери път, по който да преведе не само конете, но и Кинг. Той вече се намираше в местности, които познаваше, добре, и сега с голяма сигурност различаваше познатите му от детските години върхове.

И все пак преходът не беше лесен .и ако не бе помощта на спечелените с дарове жители от последното село, щеше да се наложи да търсят друг път за Кинг. А те познаваха още по-добре от Кали пруломите, разположени отсам планината, и след два дни тежко пътуване, през което нощем ги измъчваха големи студове, най-после преведоха кервана благополучно до прохода, а от прохода към долината, разположена вече в страната на Вахима.

Сутринта Стас се спря за почивка в оградена с храсталаци пуста долина. Но Кали помоли да му разрешат да замине с кон на разузнаване към бащината си .бома, която се намираше на един ден път, и същата нощ продължи по-нататък. Стас и Нели го чакаха цяло денонощие с най-голямо вълнение и вече си мислеха, че е загинал или попаднал в ръцете на врага, когато най-после той се появи на отслабналия и плувнал в пяна кон, самият също изморен и толкова отчаян, че им беше жал да го гледат.

Веднага падна в краката на Стас - и замоли за спасение. - О, велики господарю - каза той, - Самбуру побеждава воини Фумба, убива много и разпръсва други, които не убил, а Фумба обкръжен в голяма бома на планина

---

Като се молеше така, Кали прегръщаше коленете на Стас, който сключи вежди и дълбоко се замисли какво трябва да направи, защото, както винаги и навсякъде, грижата му беше само за Нели.

- Къде са - попита най-сетне той - тези воини на Фумба, които Самбуру е разпръснал?

- Кали намерил и те пристигнат скоро. .

- Колко души са?

Младият негър мръдна над десетина пъти пръстите на двете си ръце и крака, но, изглежда, не можеше точно да определи броя им, поради това че не умееше да смята повече от десет и всяко по-голямо число за него представлява "венги", т. е. мнозина.

- Тогава, ако пристигнат тук, застани начело и тръгни на помощ на баща си - каза Стас.

- Те боят се Самбуру и с Кали не тръгнат, но с велики господар тръгнат и убият венги, венги Самбуру. Стас отново се замисли.

- Не - каза най-после - аз не мога да взема бейби в боя, нито да я оставя сама, и за нищо на света няма да направя това.

Тогава Кали се изправи,кръстоса ръце и заповтаря често:-

Луела! Луела! Луела!

- Какво е това Луела? - попита Стас.

- Голяма бома за жени на Вахима и Самбуру - отвърна младият негър.

И той заразказва необикновени неща. Фумба и Мамба водели помежду си непрекъснати войни от дълги години. Унищожавали си един на друг плантациите, отвличали си добитъка. Но на южния бряг на езерото имало една местност, наречена Луела, където дори през време на най-ожесточените сражения Жените от двете племена се събирали на пазар при пълна безопасност. Това място било свято. Войната се водела само между мъжете, но никакви поражения, нито победи не оказвали влияние върху съдбата на жените, които в Луела, зад глинената ограда, обкръжаваща обширния пазар, намирали пълно и безопасно убежище. Много от тях се укривали там през време на разприте заедно с децата и добитъка. Други идвали дори от далечни села и носели пушено месо, фасул, просо, маниока и различни други храни. На воините не било позволено да водят битки на такова разстояние от Луела, на каквото достига пеенето на петел. Не им било позволено също така да преминават глинения вал, който ограждал пазара. Имали право само да застават пред вала и

тогава жените им подавали хранителни продукти, завързани на дълги бамбукови пръти. Този обичай бил вечен и нямало случай някой да го наруши - от която и да било страна. Победителите винаги се стараели да пресекат пътя на победените към Луела" и да не им позволят да се приближат до святото място на разстояние по-малко от пеенето на петел.

- О, велики господарю - Кали отново прегърна коленете на Стас, - велики господар отведе бейби ' в Луела, а сам вземе Кинг, вземе Кали, вземе пушка, вземе огнени змии и победи злите Самбуру.

Стас повярва в разказа на младия негър, защото и преди това беше чувал, че в много местности на Африка войната не засяга жените. Помнеше как някога в Порт Саид един млад немски мисионер му разказваше, че в околностите на огромната планина Килиманджаро крайно войнственото племе Масаи1 свято пази този обичай, според който жените на воюващите страни ходят напълно свободно на определеното тържище и никога не биват нападани. Съществуването на този обичай край бреговете на БасаНарок зарадва, много Стас, защото можеше да бъде сигурен, че никаква опасност, свързана с войната, не заплашва Нели. Затова имаше намерение незабавно да потегли с момичето за Луела, още повече, че преди завършването на войната дори не можеше да се помисли за по-нататъшно пътуване, тъй като за него бе нужна помощта, не само на Вахима, но и на Самбуру.

Свикнал бързо да решава, той вече знаеше как да постъпи. Ще освободи Фумба, ще победи Самбуру, но няма да позволи на Вахима да вземе твърде кърваво възмездие, а след това ще въдвори спокойствие и ще помири воюващите - и тази мярка му се стори необходима не само за него, но преди всичко най-полезна за самите негри. "Така трябва да бъде и така ще стане!" - каза си Стас и за да зарадва младия негър, когото съжаляваше, заяви, че не му отказва помощта си.

- Колко е далеч оттук до Луела? - попита той. - Половин ден път.

- Слушай какво: веднага ще заведем там бейби, след това ще отида с Кинг да пропъдя Самбуру от бомата на твоя баща. Ти ще дойдеш с мен и ще се биеш срещу тях.

- Кали ги убива с пушка! .

И като мина изведнъж от отчаянието си в радостно настроение, той започна да скача, да се смее и да благодари на Стас с такава разпаленост, сякаш вече бяха победители. Но избликът на благодарности и веселие бе прекъснат от пристигането на воините, които Кали беше събрал при своето

---

1 Автентично. - Б. а.

Кали замина напред с няколко воини да предупреди събраните жени от двете племена, че ще имат неизразимото и небивало щастие да видят "добрия Мзиму", който ще пристигне на слон. Случката беше толкова необикновена, че дори жените от Вахима, които познаха в Кали изчезналия престолонаследник, смятаха, че младият кралски син се шегува с тях и се учудваха на желанието му да се шегува в такива тежки за цялото племе и за Фумба времена. Ала когато след няколко часа видяха да се приближава към валовете грамаден слон, а върху него - бял паланкин, те бяха обзети от луда радост и приеха "добрия Мзиму" с викове и такъв вой, че Стас най-напред сметна тези гласове за изблик на ненавист, още повече че с невижданата си грозота тези негърки приличаха на вещици.

Ала това беше израз на необикновена почит. Когато палатката на Нели бе поставена в ъгъла на тържището, под сянката на две гъсти дървета, жените от двете племена я окичиха с гирлянди, с венци от цветя, след това надонесоха толкова много храни, че тя би стигнала за цял месец, и то не само за "божеството", но и за неговата свита. Възхитените жени се покланяха покорно дори на Меа, която, облечена с розова рокля от перкал и нагиздена с няколко наниза сини маниста, им се стори, като прислужница на "Мзиму", много по-издигната от обикновените негърки.

Поради детската си възраст Насибу беше допуснат зад вала и веднага се възползува най-старателно от даренията,

донесени за Нели, та след около час коремчето му приличаше на боен африкански тъпан.
XLI

А Стас след кратка почивка край валовете на Луела, тръгна още преди залез слънце с Кали начело на триста воини към бомата на Фумба, защото искаше да нападне Самбуру още през нощта, като разчиташе, че в тъмнината огнените змии ще направят много по-голямо впечатление. Пътят от Луела. до планината Боко, на която се отбраняваше Фумба, продължи заедно с почивките девет часа, така че под крепостта стигнаха едва около три часа след полунощ. Стас спря воините, заповяда им пълно мълчание, а сам се опита да се ориентира в положението. Планинският връх, на който се спотайваха бранителите, беше тъмен, а самбурите палеха множество огньове. Блясъкът им осветяваше отвесните стени на скалата и огромните дървета, растящи в подножието й. Отдалеч, се дочуваше глухият глас на тъпаните, виковете и песните на воините, които, изглежда, не жалеха "помба"1 в стремежа си да почетат близката и вече последна победа. Стас се придвижи начело на отряда си още по-нататък и най-сетне от крайните огньове го деляха не повече от сто крачки. От лагерни стражи нямаше нито следа, а безлунната нощ попречи на диваците да забележат Кинг, когото освен това закриваха и храстите. Седналият на врата му Стас шепнешком даде последни заповеди, след което направи знак на Кали да запали една от приготвените ракети. Червената лента полетя със съсък високо в тъмното небе, с гръм се пръсна в букет от червени, сини и златни звезди. Всички гласове млъкнаха и настана глуха тишина. След няколко секунди, сякаш с дяволски кикот,- полетяха още две огнени змии; но този път насочени хоризонтално, направо към лагера на Самбуру, а едновременно с това се разнесе ревът на Кинг и крясъкът на тристата души от племето Вахима, които, въоръжени с асагайе2, тояги и ножове, се хвърляха неудържимо напред. Започна битка, която беше още по-страшна, защото се водеше в тъмнината, тъй като в паниката бяха изпотъпкани всички огньове. Но още в началото при вида на огнените змии сзибурите бяха обзети от сляп ужас. Това, което се случи, напълно надминаваше разума им. Те знаеха само, че саги нападнали някакви страшни същества