Хенрик Сенкевич

- Придружиха ме дотук заптиетата, които денем и нощем пазят моя дом, но знам, че имат заповед наскоро да ни отрежат главите.

- Говори като разумна жена - каза господин Раулисън и сви рамене. - Ти се намираш не в Судан, а в Египет, където никого не убиват без съд, и затова можеш да бъдеш сигурна, че няма косъм да падне нито от твоята глава, нито от главите на децата ти.

Но тя започна да го моли да се застъпи за нея още веднъж пред правителството и да й издействува разрешение за заминаването им при Смаин:

Такива високопоставени англичани като тебе, господарю - говореше тя, - всичко могат. Правителството в Кайро мисли, че Смаин е изменил, но това не е вярно! При мен вчера бяха арабски търговци, които са пристигнали от Соуаким, а преди това били купували каучук и слонова кост в Судан, и ми съобщиха, че Смаин лежи болен в ЕлФашер и ме вика заедно с децата при себе си, за да ги благослови ...

- Всичко това е твоя измислица, Фатма - прекъсна я Раулисън.

Но тя започна да се кълне в името на аллаха, че говори истината, а след това каза, че ако Смаин оздравее, той ще откупи със сигурност всички пленницихристияни, ако пък умре, тя като роднина на вожда на дервишите, лесно ще бъде допусната при него и ще получи това, което пожелае. Нека само й разрешат да замине, защото сърцето в гърдите й вие от тъга по съпруга. Какво се е провинила тя, бедната жена, пред правителството и пред хедифа1. Виновна ли е тя и трябва ли да отговаря заради това, че има нещастието да е роднина на дервиша МохамедАхмед?

Фатма не посмя да нарече пред "англичаните" своя род нина Махди, което означава спасител на света - знаеше, че египетското правителство го смята за бунтар и измамник.

---

Й като удряше непрекъснато чело о земята и зовеше небесата за свидетел на нейната невинност и нещастие, тя започна да плаче, да вие жално, както правят жените от Изток при смъртта на мъжа или синовете си. След това отново се хвърли по очи на земята, или по-точно казано на килима, с който беше покрит пода, и зачака мълчаливо.

Нели, на която към края на яденето малко й се спеше, напълно се разсъни и тъй като имаше добро сърчице, хвана ръката на баща си и целувайки я няколко пъти, започна да се моли за Фатма:

- Помогни й, татко! Помогни й!

Изглежда, Фатма разбираше английски, защото се обади през хълцанията, без да вдига лице от килима:

- Аллах да те благослови, цветенце райско, разкош на Омай, звездичке без залез!

Колкото и вътрешно да беше сурово настроен срещу махдистите, Стас също се развълнува от молбите и страданията на Фатма. Освен това Нели се застъпваше за нея, а в края на краищата той винаги желаеше това, което желаеше Нели - и затова след малко проговори сякаш на себе си, но така, че да го чуят всички:

- Ако аз бях правителството, щях да разреша на Фатма да замине.

- Но понеже не си правителството - отвърна му господин Тарковски, - по-добре ще направиш, ако не се бъркащ в чужди работи.

Господин Раулисън също имаше милостива душа и чувствуваше положението на Фатма, но в нейните думи му направиха впечатление някои неща, които му се сториха обикновена лъжа. От почти ежедневните контакти с камарата на Исмаилия знаеше добре, че през последно време никакви нови товари с каучук, нито със слонова кост не са минавали през канала. Търговията с тези стоки беше преустановена почти напълно. Не беше възможно арабските търговци да са се върнали от намиращия се в Судан град ЕлФашер, защото още от самото начало махдистите въобще не допускаха при себе си търговци, а онези, които успееха да заловят, ограбваха и задържаха в плен. Беше почти сигурно, че думите за болестта на Смаин са лъжливи.

Но понеже очичките на Нели продължаваха да гледат бащата умолително, а той не искаше да я натъжава, каза след малко на Фатма:

Фатма, аз писах вече на правителството за твоята молба, но без резултат. Послушай ме сега. Утре заедно с този "мехендис" (йенер), когото виждаш тук, заминаваме за МединетелФаюм; по пътя ще се спрем за един ден в Кайро, защото хедифът иска да поприказва с нас за каналите, които започват от БахърЮсеф, и да ни даде някакви нареждания във"връзка с тях. По време на разговора ще направя опит да го запозная с твоя въпрос и да спечеля неговата благосклонност към тебе. Но нищо повече не обещавам и не мога да направя.

Фатма се надигна и като протегна ръце в знак на благодарност, извика:

- Значи, аз съм спасена!

- Не, Фатма - отговори господин Раулисън, -не говоря за спасение, защото вече ти казах, че смъртта не заплашва нито тебе, нито твоите деца. Но дали хедифът ще разреши да заминеш, не ти гарантирам, защото Смаин не е болен, .а е изменник, който, взел веднъж правителствените пари, въобще не мисли да откупва пленниците от МохамедАхмед.

- Смаин е невинен, господарю, и лежи в ЕлФашер повтори Фатма, - но дори и да е изменил на правителството, аз се заклевам пред тебе, добродетелю мой, че ако ми разрешите да замина, ще моля МохамедАхмед дотогава, докато измоля освобождаването на вашите пленници.

- Добре. Още веднъж ти обещавам, че ще се застъпя за тебе пред хедифа.

Фатма започна да бие поклони до земята.

- Благодаря ти, сиди! Ти си не само могъщ, но и справедлив. А сега искам да те помоля още да ни разрешиш да ти служим като роби.

- В Египет никой не може да бъде роб - отвърна с усмивка господин Раулисън. - Прислугата ми е достатъчна, а от твоите услуги не мога да се възползувам още и затова, че както ти казах, заминаваме всички за Мединет и може би там ще останем чак до рамазана.

- Зная, господарю, научих от портиера Хадиги, а аз, като разбрах това, дойдох не само да те моля за помощ, но и да ти кажа също, че двама души от Дангали, Идрис и Гебхър, са камилари в Мединет и ще ударят пред тебе чело в земята веднага щом пристигнеш, предоставяйки на твое разположение себе си и своите камили.

Добре, добре - отвърна директорът, - но тази работа засяга компанията Кук, а не мен.

Фатма целуна ръка на двамата инженери, на децата и излезе, като благославяше - особено Нели. Двамата мъже мълчаха известно време, след което господин Раулисън каза:

Бедната жена... Но лъже така, както само на Изток умеят да лъжат - и в благодарностите й дори звучи някаква фалшива нотка.

Несъмнено - отговори господин Тарковски, -но вярно е и това, че независимо дали Смаин е изменник, или не, правителството няма право да я задържа в Египет, защото

тя не може да отговаря за провиненията на мъжа си.

- Правителството не разрешава на никого от суданците да заминава за Соуаким и за Нубия"без специално разрешение, тъй че забраната не засяга само Фатма. Техният брой в Египет, където идват за печалба, е голям; известна част от тях произхожда от рода Дангали, от който произхожда и Махди. Така например освен Фатма към него принадлежат Хадигии двамата камилари от Мединет. Махдистите наричат египтяните турци и водят с тях война, но и между тукашните араби могат да се намерят много привърженици на Махди, които с желание биха избягали при него. Към тях трябва да се прибавят всички фанатици, всички стари привърженици на Араб паша, както и мнозина измежду беднотията. Те упрекват правителството, че изцяло е попаднало под английско влияние, и твърдят, че религията страда от това. Един господ знае колко души вече са избягали през пустинята, заобикаляйки обикновения морски път за Соуаким, и затова щом правителството разбра, че Фатма също иска да се измъкне, даде нареждане да я пазят. Единствено срещу нея и децата й, като роднини на Махди, би могло да се разменят пленници.

- Наистина ли низшите класи в Египет симпатизират на

Махди?

- Махди има привърженици дори в армията, която може би затова воюва така лошо.

- И все пак по този път са докарвали робите в Египет. Аз смятам, че децата на Фатма не биха издържали едно такова пътуване.

- Затова тя иска да съкрати пътя и да пътува по море

до Соуаким.-

И все пак, нещастна жена ...

С това разговорът приключи.

Дванайсет часа по-късно "нещастната жена" беше се затворила здраво у дома си със сина на портиера Хадиги и със сключени вежди, с мрачен поглед на своите красиви очи му шепнеше:

- Хамис, сине на Хадиги, ето парите. Още днес ще заминеш за Мединет и ще предадеш на Идрис това писмо, което му написа по моя молба богоугодният дервиш Белали .. . Децата на тези мехендиси са добри, но ако не получа разрешение да замина, няма друг начин. Зная, че няма да ме издадеш... Не забравяй, че ти и твоят баща произхождате също от рода Дангали, в който се е родил великият Махди.

Това много зарадва децата. Но изведнъж се случи нещо, което обърка всички планове и дори можеше да възпрепятствува заминаването. В деня, в който започваше зимната ваканция на Стас, в самото навечерие на заминаването, скорпион ухапа госпожа Оливие по време на следобедната й дрямка в градината. Обикновено тези отровни животинки в Египет не са много опасни, но този път ухапването можеше да има твърде пагубни последици. Скорпионът лазел по горната част на облегалката на платнения стол и беше ухапал госпожа Оливие по шията в момента, когато тя го притиснала с главата си. А тъй като преди това тя бе боледувала от червен вятър, имаше опасност болестта да се повтори. Веднага извикаха лекар, който обаче дойде чак след два часа, защото бил зает на друго място. Шията, та дори и лицето й бяха вече подпухнали, след това вдигна температура с обикновените признаци на отравяне. Лекарят заяви, че при това положение и дума не може да става за заминаване и накара болната да лежи, което от своя страна криеше опасност децата да прекарат Коледа у дома. В името на истината трябва да се каже, че Нели, особено в първите мигове, повече мислеше за страданията на своята учителка, отколкото за несбъднатите радости в Мединет. Само си поплакваше скришом при мисълта, че няма да види баща си няколко седмици. Стас обаче не прие нещастния случай със същото примирение и най-напред изпрати телеграма, а след това и писмо, в което питаше какво да правят.

Отговорът дойде след два дни. Най-напред господин Раулисън се посъветва с лекар и като научи от него, че пряката опасност е отстранена и единствено от страх да не се повтори червеният вятър не разрешава на госпожа Оливие да замине от Порт Саид,той й осигури нужните грижи.след което съобщи на децата решението да пътуват с Динах. Но тъй като Динах, въпреки огромната си привързаност към Нели, не би могла да се справи с пътуването по железниците и с хотелите,

водач и ковчежник по време на пътешествието щеше да бъде Стас. Лесно беше да се разбере колко горд бе той в тази си роля и как с рицарска смелост обещаваше на малката Нели, че няма косъм да падне от главата й, сякаш пътят до Кайро и до Мединет наистина криеше някакви трудности и опасности.

Всички приготовления бяха завършени още преди това и същия ден децата потеглиха по канала за Исмаилия, а от Исмаилия по железницата до Кайро, където щяха да нощуват исутринта да потеглят за Мединет. Като напуснаха Исмаилия, те видяха езерото Тимсах, което Стас познаваше отпреди, защото господин Тарковски, страстен ловец през свободното си време, го взимаше понякога на лов за водни птици. След това пътят продължаваше по дължината на ВадиТумилат, край самия сладководен канал, който водеше началото си от Нил и стигаше до Исмаилия и Суец. Този канал беше прокопан още преди Суецкия, в противен случай работниците, които бяха заети с голямото дело на Лесепс, напълно щяха да бъдат лишени от питейна вода. Но неговото прокопаване имаше и друг положителен резултат: ето че страната, която преди това беше безплодна пустиня, отново разцъфна, защото през нея минаваше силен, животворен сладководен поток. През прозореца на вагона децата забелязаха от лявата страна широк зелен пояс от ливади, по които пасяха коне, камили и овце, както и от обработваеми земи,засети с царевица,просо,алфалфа и други фуражни култури. Край брега на канала се виждаха различни видове кладенци - едни във вид на огромни колела с прикачени към тях ведра, други с обикновени геранила, които черпеха водата, отправяна от трудолюбивите фелахи по лехите или разкарвана в бъчви върху колички, теглени от биволи. Над буйните жита се люшваха гълъби, а понякога се вдигаха цели ята пъдпъдъци. По бреговете на канала важно се разхождаха щъркели и жерави. В далечината, над глинените къщурки на фелахите, се издигаха като щръкнали пера короните на финикови палми.

А на север от железопътната линия се простираше голата пустиня, но тя не приличаше на пустинята отвъд Суецкия канал. Онази изглеждаше като равно морско дъно; от което са избягали водите и е останал набразденият пясък а тук пясъците бяха по-жълти, сякаш насипани на огромни могили, покрити по склоновете с островчета сива растителност. Между могилите, извисяващи се във високи хълмове, се простираха широки долини, през които от време на време се появяваха пътуващи кервани.

От прозорците на вагона децата виждаха камили, които вървяха в дълга върволица, една след друга през пясъчната шир. Пред всяка камила вървеше арабин с черно дълго

палто и с бяла чалма на главата. Малката Нели си спомняше картинките от библията, които беше видяла у дома, представляващи влизащите израилтяни в Египет през времето на Йосиф. Те бяха съвсем същите. За жалост, тя не можеше да наблюдава добре керваните, защото до прозореца от тази страна на вагона седяха двама английски офицери и закриваха гледката. Но тя едва каза това на Стас и той се обърна с много сериозен вид към офицерите и като допря пръст до шапката си, каза:

- Джентълмени, не бихте ли сторили място на малката мис, която има голямо желание да гледа камилите?

Двамата офицери приеха предложението със същата сериозност и единият от тях не само отстъпи място на любопитната мис, но я вдигна и я постави на седалката до прозореца.

А Стас започна своята лекция:

Това е някогашната страна Госхен, която фараонът дал на Йосиф за неговите братя израилтяни. Някога, още в древността, оттук е минавал канал със сладка вода, така че новият е само преработка на стария. Но по-късно се разрушил и страната се превърнала в пустиня. Сега земята отново започва да става плодородна.

Откъде знаете това? - попита единият от офицерите.

На моята възраст такива неща се знаят - отвърна Стас, - освен това неотдавна учителят Стерлинг ни преподава за ВадиТомилат.

Въпреки че Стас говореше свободно английски, малко по-различното произношение направи впечатление на втория офицер и той попита:

- Малкият джентълмен не е ли англичанин?

- Малка е мис Нели, която баща й повери на моите грижи през време на пътуването: аз не съм англичанин, а поляк и съм син на инженер на канала.

Като чу горделивия отговор на момчето, офицерът се усмихна и каза:

- Ценя много поляците. Аз съм от кавалерийски полк, който през времето на Наполеон няколко пъти води бой с полски улани и тази традиция и досега е въпрос на чест и слава за него1!

- Приятно ми беше да се запозная с вас - отвърна Стас.

По-нататък разговорът тръгна лесно, защото, изглежда, за офицерите това беше забавно. Оказа се, че и двамата също пътуват от Порт Саид за Кайро, за да се срещнат с английския

---

лъвове или биволи.

- Добре, но моля да ме посетите с малката мис - отговори усмихнат капитан Глен, като посочи Нели, която в същия момент се отдели от прозореца и седна при тях.

- Мис Раулисън има баща - отговори Стас, а аз се грижа за нея само през време на пътуването.

Сега се оживи другият офицер, който попита:

- Раулисън ли? Той не е ли един от директорите на канала, който има брат в Бомбай?

- В Бомбай живее чичо ми - отговори Нели и вдигна

пръстчето си нагоре.

- Тогава твоят чичо, мило момиче, е женен за моята сестра. Казвам се Клари. Ние сме роднини и аз искрено се радвам, че те срещнах и се запознахме, мъничко мило птиченце.

Докторът наистина се радваше. Каза, че веднага след пристигането си в Порт Саид разпитвал за господин Раулисън, но в канцелариите на дирекцията му отговорили, че е заминал за празниците. Съжаляваше също така, че корабът, с който ще пътуват с Глен за Момбаса, потегля от Суец само след няколко дни, поради което няма да може да се отбие в Мединет.

Той поръча на Нели да поздрави баща си и обеща да й пише от Момбаса. Двамата офицери сега разговаряха предимно с Нели и Стас остана малко настрана от разговора. На всички гари се появяваха цели купища мандарини, пресни фурми, та дори и превъзходни сиропи. Освен Стас и Нели от тях се възползуваше и Динах, която наред с всичките си положителни качества, беше необикновено лакома.

Така пътят на децата до Кайро мина бързо. На раздяла офицерите целунаха ръчичките и главичката на Нели и стиснаха десницата на Стас, а капитан Глен, на когото смелото момче много му допадна, каза полу на шега, полу на истина:

- Слушай, моето момче! Никой не знае кога, къде и при какви обстоятелства можем да се срещнем .пак в живота. Помни обаче, че винаги можеш да разчиташ на моето приятелство и помощ.

И вие също! - отговори Стас, като кимна с достойнство.

Както господин Тарковски, така и господин Раулисън, който обичаше повече от всичко друго на света своята малка Нели, се зарадваха много от пристигането на децата. Малките също радостно поздравиха бащите си, но веднага започнаха да разглеждат палатките, които отвътре бяха вече напълно подредени и готови да посрещнат милите гости. Оказа се, че палатките са чудесни, двойни, едната подплатена със син, а другата с червен фланелен плат, отдолу бяха постлани с кече, и бяха обширни като големи стаи. Компанията, която желаеше да си спечели добро име сред високопоставените служители от сдружението на канала, беше положила всички грижи, за да се чувствуват добре и удобно. Отначало господин Раулисън се безпокоеше да не би по-продължителният престой в палатката да навреди на здравето на Нели и се беше съгласил, само защото при лошо време винаги можеха да се преместят в хотел. Сега обаче, като огледа на място всичко внимателно, стигна до убеждението, че дните и нощите, прекарани на чист въздух, ще бъдат стократно по-здравословни от пребиваването в задушните стаи на местните хотелчета. Прекрасното време благоприятствуваше за това. Мединет, или ЕлМединет, обкръжен от пясъчните възвишения на Либийската пустиня, има много по-добър климат от Кайро и не напразно се нарича "Страната на розите". Поради защитеното му местоположение и изобилието на влага във въздуха там нощите въобще не са студени, каквито са в другите части на Египет, намиращи се дори много по на юг. Зимата тук е направо разкошна, а от ноември започва най-буйното развитие на растителността. Финикови палми, маслинови дървета, които въобще рядко се срещат в Египет, смокинови и портокалови дървета, мандарини, огромни рицини, нарове и различни други южни растения покриват като огромен лес този разкошен оазис. Градините сякаш са потънали във величествена вълна от акации, люляци и рози и затова всеки полъх през нощта разнася тяхното упоително ухание. Тук се диша с пълни гърди и "на човек не му се ще да умира", както казват местните жители.

Такъв климат има само разположеният от другата страна на Нил, но много по на север, Хелуан, въпреки че му липсва подобна буйна растителност,

Но за господин Раулисън Хелуан беше свързан с тъжен спомен, защото там бе починала майката на Нели. По тази причина той предпочиташе Мединет и като гледаше сега светналото лице на момичето, обещаваше в себе си в близко време да купи тук малко земя с градина, да построи удобен английски дом и да прекарва сред тези благословени места всичките си отпуски, а след завършването на своята работа по канала може би дори да остане да живее за постоянно.

Тези планове обаче се отнасяха за далечното бъдеще и още не бяха напълно установени. През това време, от момента на пристигането си, децата като мухи сновяха навсякъде, тъй като желаеха още преди обед да разгледат всички палатки, всички магарета и камили, наети на място от Кук. Но се оказа, че животните са на далечно пасбище и могат да ги видят едва на следващата сутрин. Затова пък край палатката на господин Раулисън Нели и Стас забелязаха с радост Хамис, сина на Хадиги, техен добър познат от Порт Саид. Той не беше включен към прислугата и господин Раулисън дори се учуди, като го видя в ЕлМединет, но понеже по-рано го използуваше за носене на инструментите, прие го и сега като момче за разни поръчки и всякакъв вид услуги.

Вечерята беше превъзходна, защото старият копт, който вече много години беше готвач в компанията Кук, желаеше да покаже своето изкуство. Децата разказваха за запознаването си с двамата офицери по време на пътуването, което направи особено впечатление на господин Раулисън, чийто брат Ричард, женен за сестрата на доктор Клари, наистина пребиваваше от много години в Индия. Понеже семейството беше бездетно, чичото обичаше много своята малка племенница, която познаваше преди всичко от снимките, и с подробности разпитваше за нея във всичките си писма. На двамата бащи им се виждаше също така забавна поканата за Момбаса, която Стас беше получил от капитан Глен. Момчето я приемаше съвсем сериозно и твърдо си обещаваше някога да посети своя нов приятел оттатък екватора. За това господин Тарковски трябваше да му обясни, че служителите англичани никога не остават за дълго време на работа в една и съща местност поради убийствения климат на Африка и че докато той, Стас, порасне, капитанът вече ще бъде на десетата поред служба или въобще няма да го има на света.

След вечерята всички излязоха пред палатките, където прислугата беше наредила сгъваеми платнени столове, а за възрастните бе приготвила сифони със сода и бренди. Вече беше нощ, изключително топла, но понеже имаше пълнолуние, беше ясно като ден. Белите градски стени срещу палатките блестяха в зелен цвят, на небето искряха звезди, а във въздуха се разнасяше аромат от рози, акации и подсунки. Градът вече спеше. В нощната тишина се чуваха единствено силните гласове на жерави, чапли и фламинго, .прелитащи от Нил към езерото Кароун. Изведнъж обаче се разнесе гърлен, басов кучешки лай, което учуди Стас и Нели, защото им се стори, че идва откъм палатката, определена за склад на седлата, инструментите и разните съоръжения за пътуването, която не бяха разгледали.

Трябва да е огромно това куче. Елате да го видим -каза Стас.

Господин Тарковски започна да се смее, а господин Раулисън отърси пепелта от пурата и каза, като също се смееше: