Хенрик Сенкевич

---

1 .Помба Асагайе пиво от просо, което пият негрите, - Б. а.

Стас не подгони страшния Кинг в боя, позволи му само да реве за още по-голям ужас на неприятелите. Сам не гръмна нито веднъж с щуцера си срещу самбурите, първо, защото беше обещал на малката Нели, когато напускаше Луела, че няма да убие никого, и, второ, защото нямаше желание да убива хора, които нито на него, нито на Нели са направили нещо лошо. Беше достатъчно, че гарантира на воините от Вахима победа и освободи обкръжения в голямата бома Фумба. Ето защо, когато след малко Кали дотича с вестта за окончателната победа, той му заповяда да спрат битката, която още кипеше сред гъсталаците и скалните бездни и която упоритостта на стария Фумба все още продължаваше.

Докато Кали успя обаче да ги усмири, настъпи денят. Слънцето, както обикновено става между тропиците, бързо се изтърколи зад планините и заля с ясна светлина бойното поле, на което лежаха над двеста трупа на самбурм, изпонамушени с копията или пребити с тоягите. След известно време, когато най-после битката престана и само радостният крясък на воините от Вахима нарушаваше утрината тишина, отново се появи Кали, но с такова мрачно и печално лице, та още отдалеч можеше да се познае, че го е сполетяло някакво нещастие.

Той застана пред Стас, започна да се удря с юмруци по главата и жално да вика:

- О, велики господарю - Фумба куфа! Фумба куфа!1

- Убит? - повтори Стас.

Кали разказа какво се беше случило .и от думите му се изясни, че причината за станалото е било само упорството на Фумба, тъй като се опитал да доубие двама самбури, когато вече битката била спряла и от единия от тях получил удар с копие.

За един миг вестта се разнесе между всички воини от Вахима и около Кали се събра цяла тълпа. След малко шестима воини донесоха на копията си стария крал, който не беше убит, но тежко ранен и желаеше преди смъртта си да види могъщия господар върху слона, истинския победител на Самбуру.

Безкрайното му възхищение се бореше с мрака, с който смъртта покриваше очите му, а бледите му и разтегнати от пелеле бърни шепнеха тихо: - Янциг! Янциг!...

Но веднага след това главата му увисна назад, устата му се разтвори широко и той издъхна.

Кали го обичаше и се хвърли разплакан върху гърдите му. Едни измежду воините започнаха да се удрят по главите, други да провъзгласяват Кали за крал и да "янцикат" в негова чест. Някои паднаха по очи пред младия владетел. Не се обади нито един глас против, защото властвуването се падаше на Кали не само по право, като най-голям син на Фумба, но и като победител.

А в това време в колибите на магьосниците в бомата на връх планината се обадиха дивите крясъци на злия "Мзиму", същите каквито Стас беше чул в първото негърско село, но този път те бяха насочени не срещу него, а искаха смъртта на пленниците заради убийството на Фумба. Тъпаните започнаха да гърмят. Воините се подредиха в дълга върволица, по трима в колона и започнаха боен танц около Стас, Кали и тялото на Фумба.

---

1 Фумба е убит! - Б. пр.

Кали се изправи, обърна се към Стас и рече:

- Велики господар доведе в бома бейби и живее в колиба на Фумба. Кали бъде крал на Вахима, а велики господар, крал на Кали.

Стас поклати глава в знак на съгласие, но остана тук още няколко часа, защото и на него, и на Кинг се полагаше почивка.

Тръгна едва привечер. През време на неговото отсъствие телата на загиналите бяха събрани и хвърлени в дълбоката пропаст наблизо, над която веднага започнаха да се вият цели ята лешояди; магьосниците извършиха приготовления за погребението на Фумба, а Кали пое властта като единствен владетел наживота и смъртта на всичките си поданици.

- Знаеш ли кой е Кали? - попита Стас момичето.

Нели го погледна учудено.

- Твой бой.

- А,ха.- бой! Кали сега е крал на племето Вахима. Тази новина зарадва много Нели. Внезапната промяна,

благодарение на която бившият роб на жестокия Гебхър, а след това покорен слуга на Стас, бе станал крал, к се стори нещо необикновено и същевременно много забавно.

Но забележката на Линде, че негрите са като децата, които не са способни да запаметят това, което е било вчера, по отношение на Кали не се потвърди, защото щом Стас и Нели стигнаха в подножието на планината Боко, той ги посрещна с обикновените признаци на покорство и радост и повтори думите, които вече бе казал преди това:

- Кали бъде крал на Вахима, а велики господар крал на Кали.

И ги обкръжи с почти божествена почит, като особено се кланяше пред цялото население на Нели, защото знаеше от опит, придобит през време на пътуването, че великият господар се грижеше повече за малката бейби, отколкото за себе си.

Той ги въведе тържествено в престолната -бома на върха и им остави на разположение колибата на Фумба, която приличаше на голям плевник, разделен на няколко стаи. На жените от Вахима, които пристигнаха заедно с тях от Луела и които не се бяха нагледали достатъчно на "добрия Мзиму", поръча да поставят в първата стая гърнета с мед и кисело мляко, а когато разбра че бейби изморена от пътя, е заспала, заповяда на всички жители да пазят тишина, защото в противен случай за наказание ще реже езици. Но той бе решил да почете гостите още по-тържествено и за тази цел, когато след кратка почивка Стас излезе от помещението, приближи се до него и като се поклони каза:

- Утре Кали заповяда погребат Фумба и заколят за Фумба й за Кали толкова пленници, колкото пръсти имат двамата на ръцете, но за бейби и за великия господар Кали заповяда заколят Фару, син на Мамба, и венги, венги самбури, които Вахима хванали.

Стас навъси вежди и се вгледа със стоманените си очи в очите на Кали, а след това отвърна:

- Забранявам ти да правиш това!

- Господарю - каза с колеблив глас младият негър, - Вахима винаги коли пленници. Старият крал умре - колят, млад крал се възкачва - колят. Ако Кали не заповяда да колят, Вахима помисли, че Кали не крал.

Стас го гледаше все по-сурово.

- Е и какво? - попита той. - Ти нищо ли не научи на планината "Линде" и не си ли християнин?

- Християнин съм, велики господарю.

Тогава послушай ме! Вахима имат черни мозъци, но твоят мозък трябва да бъде бял. Ти, след като си станал крал, трябва да ги просветиш и да ги научиш това, което научи сам от мен и от бейби . Те са като чакали и като хиени - направи ги хора. Кажи им, че пленниците не бива да се колят, защото за кръвта на беззащитните наказва великият дух, на който се молим и аз, и бейби. Белите не убиват робите, а ти искаш да бъдеш по-лош към тях, отколкото беше към тебе Гебхър - ти, християнино! Засрами се, Кали, смени старите противни обичаи на Вахима с добри, а затова ще те благослови бог и бейби няма да каже, че Кали е див, глупав и лош негър.

Ужасен рев в колибите на магьосниците заглуши думите му. Стас махна с ръка и продължи:

- Чувам, че вашият зъл "Мзиму" иска кръвта и главите на робите. Но нали ти знаеш какво представлява това и няма да се изплашиш. Ето какво ще ти кажа: вземи бамбукова пръчка, иди в колибите и бий по гърба на магьосниците дотогава, докато започнат да реват по-силно от тъпаните си. А тъпаните изхвърли насред бомата, та всички Вахима да видят и разберат как ги лъжат тези негодници. Кажи също така на твоите глупави сънародници това, което сам заяви на хората на M'Pya; че там, където е "добрият Мзиму", не може да се пролива човешка кръв.

Думите на Стас, изглежда, убедиха младия крал, защото той погледна малко по-смело и рече:

- Кали избие, ах, избие магьосници, изхвърли тъпани и

каже на Вахима, че там, където е добрият Мзиму, не трябва никого да убива. Но какво да направи Кали с Фару и самбурите, които убили Фумба?

Стас предварително беше обмислил всичко и само чакаше този въпрос, та веднага му отговори:

- Твоят баща загина и неговият баща загина. Значи - глава за глава. Ще сключиш с младия Фару кръвно примирие, след което Вахима и Самбуру ще живеят в съгласие, спокойно ще отглеждат маниока и ще ловуват. Ти ще разкажеш на Фару за великия дух, който е баща на всички, бели и черни хора, а Фару ще те обича като брат.

- Кали има сега бял мозък! - отвърна младият негър. С това разговорът приключи. Скоро отново се чуха диви

крясъци, но вече не на злия "Мзиму", а на двамата магьосници, които Кали налагаше с все сила. Жените, които бяха наобиколили долу в тесен кръг Кинг, притйчаха на един дъх горе, за да видят какво става, но бързо се убедиха със собствените си очи и от признанията на магьосниците, че злият "Мзиму", от който трепереха досега; е само издълбан дънер с опъната отгоре кожа от маймуна.

Когато съобщиха на младия Фару, че не само няма да му смажат главата в чест на "добрия Мзиму" и на великия господар, но че Кали ще изяде "парченце", от него, а той "парченце" от Кали, не искаше да вярва на ушите си, ала като разбра след това на кого дължи живота си, легна по очи: на земята пред входа на колибата на Фумба и лежа, докато Нели излезе при него и му каза да стане. Тогава той хвана с черните си длани нейното малко краче и го постави на главата си в знак на готовност да й бъде роб за цял живот.

Жителите на племето Вахима се чудеха много на заповедите на младия крал, но присъствието на непознатите гости, които смятаха за най-могъщите магьосници в света, беше причина никой да не посмее да се възпротиви. Старите не бяха обаче доволни от новите обичаи, а двамата магьосници, като разбраха,- че добрите времена са свършили за тях завинаги, се заклеха жестоко да си отмъстят на краля и на странниците.

През това време погребаха тържествено Фумба в подножието на скалата под бомата. Кали заби на гроба му кръст от бамбукови пръти, а негрите поставиха няколко съда с помба ' и сушено месо, "за да не им досажда и да не ги плаши нощем".

След кръвното побратимяване между Кали и Фару предадоха тялото на Мамба на самбурите.
XLII

- Нели, можеш ли да изброиш нашите пътешествия от Фаюм?- попита Стас.

- Мога.

Като каза това, момичето вдигна нагоре вежди и започна да пресмята на пръсти:

- Да. Сигурно в света няма втора муха, която да прелети такава част от Африка.

- Добре щеше да изглежда тази муха без тебе. А той започна да се смее:

- Муха върху слон! Муха върху слон! - Но не цеце? Нали, Стас? Не цеце?

- Не - отвърна той, - ей такава една мила мушйчка Зарадвана от похвалата, Нели потърка нос о рамото на

Стас, след това попита:

- А кога ще тръгнем на пето пътешествие?

- Когато ти си отпочинеш,. а аз науча поне малко тези хора, които Кали обеща да ни даде, да стрелят.

- И дълго ли ще пътуваме?

- Ах! Дълго, Нели, дълго! Кой знае дали това пътешествие няма да бъде най-дългото.

- Но както винаги, ти ще се справиш!

- Трябва.

И Стас се оправяше, както можеше, но петото пътешествие изискваше големи приготовления. Предстоеше им да се впуснат отново в непознати страни, където ги заплашваха различни опасности, ето защо момчето искаше да се осигури по-добре срещу тях, отколкото преди. За тази цел упражняваше в стрелба с ремингтон четирийсет млади войни от племето Вахима, които трябваше да представляват главната въоръжена сила и нещо като гвардия на Нели. С повече стрелци не можеше да разполага, защото Кинг бе донесъл на гърба си само двайсет и пет карабини, а конете - петнайсет. Останалата част от армията трябваше да се състои от сто воини от Вахима и сто от Самбуру, въоръжени с копия и лъкове, които обеща да осигури Фару, и тяхното присъствие щеше да отстрани всякакви трудности при пътуването през обширната и много дива страна, обитавана от племето Самбуру. Не без известна гордост Стас си мислеше, че се бе изглъкнал при пътуването от Фашода само с Нели и двамата негри, без всякакви средства, а сега може да стигне брега на океана начело на двеста въоръжени хора със слон и с коне. Той си представяше какво ще кажат англичаните, които високо ценят практичността, и преди всичко какво ще кажат баща му и господин Раулисън. Мисълта за това подклаждаше всичките му усилия.

Все пак той не беше напълно спокоен за своята съдба и за съдбата на Нели. Добре! Сигурно лесно ще мине през земите на Вахима и Самбуру, но какво ще стане след това? На какви племена ще попадне още, в какви области ще навлезе и колко път ще му остане? Указанията на Линде бяха твърде общи. Стас силно се тревожеше, че не знае всъщност къде се намира, защото тази част на Африка изглеждаше на картите, по които учеше география, като напълно бяло петно. Не знаеше също така какво представлява езерото БасаНарок и колко е голямо. Той беше на южния му край, където ширината на разлива можеше да има над десетина километра. Но колко надалеч се простира езерото на север, никой не можеше да му каже - нито Вахима, нито Самбуру. Кали знаеше що-годе езика кисвахили и отговаряше на всички въпроси само с "Бали, бали", което означава "далеко, далеко" - но това бе всичко, което Стас успя да изтръгне от него.

Тъй като планините, които затваряха кръгозора на сезер, изглеждаха доста близо, той предполагаше, че това е някакво не особено голямо планинско езеро, каквито има много из Африка. След няколко години стана ясно каква голяма грешка беше допуснал!, но засега искаше да опознае не толкова територията на БасаНарок, колкото да разбере дали не изтича от него някаква река и да се влива в океана. Поданиците на Фару, сакбурите, твърдяха, че на изток от страната им се простира огромна безводна пустиня, през която никой още не е преминал. Стас познаваше добре негрите от разказите на пътешествениците и от приключенията1 на Линде, а донякъде и от личен опит, и знаеше, че когато започнат опасностите и трудностите, много негови хора ще се измъкват обратно към дома, па дори може да не остане нито един. В такъв случай щеше да остане сред джунглата и пустините само с Нели, с Меа и с малкия Насибу. Но преди всичко той си даваше сметка, че липсата на вода веднага ще разпръсне кервана и затова усилено разпитваше за река. Вървейки по нейния бряг, би могъл наистина да избегне ужасите, на които са обречени пътешествениците в тези безводни местности.

Ала самбурите не бяха в състояние да му кажат нищо сигурно, а сам не можеше да си позволи по-дълга екскурзия край източния бряг на езерото, защото в Боко го задържаха

---

1 През 1838 г. забележителният пътешественик Телеки откривател на голямо езеро и го нарича Рудолф. - Б. пр.

- Кали отива с господаря и с бейби чак до вода, по която плуват големи лодки на бели хора.

Стас се трогна от този израз на симпатия, но смяташе, че няма право да взима със себе си момчето на такова голямо пътешествие, от което не би било сигурно завръщането му.

- Защо искаш да дойдеш с нас?

- Кали обича велики господар и бейби

Стас постави дланта си върху къдравата му глава.

- Зная, Кали, ти си добро Момче. Но какво ще стане с кралството ти и кой ще управлява вместо тебе Вахима?

- М'Тана, брат на майка на Кали.

Стас знаеше, че и между негрите се водят борби за власт и че властвуването ги привлича също така, както и белите, затова помисли малко и каза:

- Не, Кали. Аз не мога да те взема. Ти трябва да останеш при Вахима, за да ги направиш добри хора.

- Кали върне се при тях.

- МТана има много синове, какво ще стане, ако пожелае сам да стане крал и да остави кралството на синовете си, а жителите на Вахима настрои да те изпъдят?

- МТана добър. Това не направи. - А ако го направи?

- Кали отново отиде -до голяма вода при велики господар и бейби .

- Ние вече няма да бъдем там.

- Кали седне край вода и плаче от мъка.

Като говореше така, той постави ръце върху главата си и след малко прошепна:

- Кали много обича -велики господар и бейби, много.

И две големи сълзи блеснаха в очите му.

Стас се поколеба как да постъпи. Беше му жал за Кали,

но не се съгласи веднага да приеме молбата му. Разбираше, че без дори да се смята опасността при връщането, ако МТана или магьосниците разбунтуват негрите, тогава над момчето щеше да надвисне опасност, не само от изпъждането му от страната, но и за живота му.

- По-добре ще бъде за теб да останеш - каза му .той, -

несравнимо по-добре!

Ала в момента, когато казваше това, влезе Нели, която бе чула много добре целия разговор през тънката рогозка, преграждаща помещението, и като видя сълзите в очите на Кали, започна да ги бърше от миглите:му с пръстчетата си, след това се обърна към Стас.

- Кали ще дойде с нас - каза тя с твърда решимост. - Оха! - отвърна малко засегнат Стас. - Това не зависи от тебе.

- Кали ще дойде с нас - повтори тя.

- Или пък няма да дойде. Изведнъж тя тропна с крак:

- Аз искам!

Стас я погледна силно изненадан, без да разбира какво бе станало на винаги доброто и тихо момиче, но като видя, че то беше поставило двете си юмручета на очите и като птиче поемаше въздух, започна да вика бързо-бързо:

- Кали ще дойде с нас! Ще дойде,.. ще дойде! Защо плачеш? Колко си лоша! Ще дойде! Ех, че ме изнудваш! Ще дойде, чуваш ли?

Така и стана. Стас се срамуваше от слабоста си към "добрия Мзиму" чак до вечерта, а "добрият Мзиму", след като постигна своето, беше така тих, добър и послушен, както винаги.
XLIII

Керванът тръгна следващия ден призори. Младият негър беше весел, малката деспотка продължаваше да бъде добра и послушна, а Стас - пълен с енергия и надежда. С него вървяха сто души от племето Самбуру и сто от Вахима - четирийсет от тях въоръжени с карабини ремйнгтон, с които що-годе умееха да стрелят. Белият вожд, който през трите седмици ги обучаваше, си даваше сметка, че в случай на нужда ще вдигнат много повече шум, отколкото ще стрелят точно, но си мислеше, че при срещи с диваците шумът играе не по-малка роля от самите куршуми и беше доволен от своята гвардия. Взеха големи запаси -маниока, печени питки от огромните и "тлъсти бели мравки, грижливо изсушени и смлени на брашно, и много пушено месо. С кервана тръгнаха петнайсетина жени, които носеха най-различни дребни неща за Нели и мехове от антилопова кожа за вода. От височината на гърба на Кинг Стас контролираше реда, даваше заповеди - може би не толкова, че те бяха необходими, колкото поради това, че го упояваше ролята на вожд - и с гордост поглеждаше своята малка армия.

"Ако пожелая - казваше си той, - бих могъл да стана крал на всички племена Доко - както Беньовска' на Мадагаскар!"

И през главата му мина мисълта: не би ли било добре да се върне тук някога, да завладее голяма територия от страната, да цивилизова негрите, да основе в тези страни нова Полша или дори да застане начело на черните обучени отреди и тръгне към старата Полша. Но тъй като чувствуваше, че в тези мисли има нещо смешно и тъй като се съмняваше, че баща му ще му позволи да играе ролята на Александър Македонски в Африка, не довери плановете си на Нели, която беше може би единственият човек в света, готов да ги приеме с възторг.

Освен това преди завладяването на тези местности в Африка трябваше да се измъкнат от тях, затова се зае с по-близките работи. Керванът сепроточи в дълга редица. Седнал върху врата на Кинг; Стас реши да пътува накрая, за да вижда всичко и всички.

Не щеш ли, когато хората минаваха един след друг край него, той забеляза изненадан, - че двамата магьосници М'Куне и М'Пуа, които бяха яли бой от'Кали, са в състава на кервана и с вързопи на главите тръгват с другите на път.

Той ги спря и ги попита:

Кой ви е заповядвал да идвате?

- Кралят - отвърнаха двамата и се поклониха покорно. Ала под прикритото покорство очите им светеха диво, а

на лицата им се изписваше такава злоба, че в първия миг Стас помисли да ги изпъди, но не направи това, единствено за да не подронва авторитета на Кали. Все пак той го извика веднага.

- Ти ли заповяда на магьосниците да дойдат с нас?

- Кали заповяда, защото Кали умен.

- Питам те още веднъж, защо твоят ум не ти подсказа да ги оставиш у дома?

- Защото ако М'Куне.и М'Пуа -остане у дома,тогава двама подстрекават -Вахима да убие Кали след завръщане, но ако вървят с -нас, Кали гледа и ги пази.

Стас помисли малко и рече:---

1 Граф Мзурици Август . Беньовски, Поляк по произход, е бил заточеник в Камчатка, откъдето избягва и се озовава на остров Мадагаскар; там туземците го обявяват за свой крал. (в. края на XVIII в.). - Б. -пр. .

- Кали има бамбуков прът - отговори младият негър. Керванът тръгна. В последния момент Стас заповяда въоръжената гвардия с карабини ремингтон да се движи в края на шествието, защото тя се състоеше от подбрани от него най-сигурни хора. През време на обучението с оръжие, което продължи доста дълго, те в известен смисъл се привързаха към младия си вожд, а същевременно като приближени към неговата достойна личност, смятаха се за нещо повече от другите. Сега те трябваше да бдят над целия керван и да хващат онези, на които би им хрумнало да бягат. Можеше да се очаква, че когато започнат трудностите и опасностите, няма да липсват и дезертьори.