Химически факултет
УЧЕБЕН ПЛАН Хорариум Дисциплина
Изтегляне 0.91 Mb.
|
УЧЕБЕН ПЛАН Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Училищен курс по химия 90 Теория на възпитанието и дидактика 45 15 Педагогическа психология 45 15 Научен семинар I част 15 Избираема дисциплина от група II 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 15
Методика на обучението по химия 60 60 Аудио-визуални и информационни технологии в обучението
Учебни опити и демонстрации 15 45 Задачи и контрол в обучението по химия 15 30 Научен семинар II част 15 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група I 30 15 III семестър Текуща педагогическа практика 45 Преддипломна педагогическа практика 75 Научен семинар III част 30 Дипломна работа 180
I група
Основни понятия и теории в химията Проблеми на екологията и устойчивото развитие Училищно законодателство и учебна документация Наркомании и превенция на детската престъпност Методика на училищната дисциплина Методология и методи на педагогическите изследвания История на педагогиката
История и философия на химията Химия и общество Наркомании и превенция на детската престъпност Математика за учители по химия Съвременни химични технологии Реторика
Английски език за учители по химия Магистърска програма: Химия на твърдото състояние Форма на обучение: редовна Срок на обучение: 3 семестъра Химията на твърдото състояние е важна и бързо развиваща се научна и практическа област. Тя представлява и теоретичната база на съвременното материалознание. Магистратурата има за цел да подготви специалисти с фундаментални и приложни знания и умения в областта на химията на твърдото състояние и по-специално в областите на:
на кристални и аморфни твърди тела и на системи с ниска размерност
вещества в твърдо състояние. На тази основа се предлагат обяснение на свойствата на вещества в твърдо състояние, представя се зависимостта им от кристалния строеж, химичния състав, размера и размерността, знания, които лежат в основата на дизайна на нови материали със зададени свойства. Специалисти с такава подготовка могат още по време на следването да се интегрират в научно-изследователски проекти. Магистрите по химия на твърдото състояние могат да намерят мястото си като специалисти в областите на дизайн, синтез и характеризиране на твърдофазни материали в:
Магистърската програма се предлага на широк кръг специалисти с бакалавърска степен по химия, химия и физика, биология и химия, химия и информатика, химични технологии както и на специалисти с висше образование от специалности, в които химията и физиката имат голяма тежест. Програмата се реализира в три семестъра като тежестта в първия и втория семестър е върху теоретични и експериментални методи на химията на твърдото състояние. Третият семестър е посветен на изработване на дипломна работа със силен научно-изследователски елемент. Изборните курсове са от два вида: тясно специализирани и интердисциплинарни.
Основи на кристалографията и кристалохимията 30 30 Термодинамика на твърдото състояние и кинетика на
Електронен строеж и свойства на вещества в твърдо състояние и на наноструктури 45 30 Избираеми дисциплини (общо) 60 30 Курсов проект 75
Експериментални методи в химията на твърдото състояние 45 30 Кристален растеж и физикохимия на дефектите 60 30 Избираеми дисциплини (общо) 60 30 Преддипломен практикум 75
Дипломна работа 600 Избираеми Термичен анализ 15 15 Спектроскопски методи за изследване на вещества в твърдо
Аморфни материали 15 15 Нанокристални материали 30 15 Полимерни материали 15 15 Оптични материали 15 15 Химия и физика на луминофорите 15 15 Магнетохимия 15 15 Механохимия на твърдите тела 15 15 Квантова химия на периодични и на наноструктури+ 45 15 Магистърска програма: Чисти вещества и материали на тяхната основа Форма на обучение: редовна Срок на обучение: 3 семестъра Производството на продукти с висока степен на чистота, както и това на материали със специално предназначение, изисква подходи, знания и умения, които не се придобиват в основните курсове на обучение. Магистърската програма цели да развие тези умения у студентите, като ги запознае по-конкретно с въпросите, свързани с: • теоретичните основи и спецификата на методите за получаване и анализ на вещества с висока степен на чистота; • методите за синтез и охарактеризиране на най-важните неорганични материали в съвременните технологии в областите на електрониката, оптиката, керамичната, фармацевтичната, хранително-вкусовата и други промишлености. Големият набор от избираеми дисциплини дава възможност за по-тясна специализация на студентите в желана от тях област на обучение. Практическите занятия, включващи в голяма степен елементи на изследователска работа, целят да създадат специфични умения за максимално прецизна химическа работа в условия, осигуряващи висока степен на чистота на продуктите. Реализирането на поставените в магистратурата цели се основава на десетилетни научни и педагогически традиции на Химическия факултет, както и на нови направления, успешно развиващи се в настоящия момент. Завършилите предлаганата магистърска програма могат да намерят реализация като специалисти в изследователска, технологична, производствена и контролна дейност в областта на получаването на химични реактиви и високо чисти вещества, в редица области на материалознанието, както и в други малотонажни химични производства. Магистърската програма може да бъде следвана от специалисти с бакалавърска степен по химия, химични технологии, химия и физика, химия и информатика, биология и химия.
Методи за получаване на вещества с висока чистота 45 45 Методи за анализ ва вещества с висока чистота 45 45 Кристалография и кристалохимия 30 15 Избираеми дисциплини 75 90 Курсов проект 60 II семестър Материали на основата на вещества с висока и специална чистота 45 45 Методи за охарктеризиране на вещества и материали 45 45 Избираеми дисциплини 75 90 Преддипломен практикум 105 III семестър Дипломна работа 450 Избираеми Основни разделителни процеси при получаване на вещества с висока чистота 30 30 Кристализационни, утаителни и адсорбционни методи за пречистване 30 30 Йонообменни и екстракционни методи 30 30 Дестилационни и ректификационни методи 30 15 Електрохимични методи за синтез и пречистване 30 15 Механохимични и плазмохимични методи 30 15 Вещества и технологии за микроелектрониката 30 30 Материали за медицински цели и хранителната
Материали на основата на редкоземни елементи 15 15 Фирмено управление 30 15
Магистърска програма: Информатика и компютри в обучението по химия Магистърската програма има за цел подготовка на учители по "Химия и опазване на околната среда" за средното образование с квалификация информатика и компютри в обучението по химия. Главната цел на магистърската програма е да подготви специалисти, които да въведат в средното училище съвременните постижения на електронното обучение по природните дисциплини. Магистърската програма дава: • равни възможности за всички бъдещи студенти; • включване на студентите в изследователския процес в областта на образованието; • запознаване с новите образователни технологии, свързани с използването на съвременните информационни и комуникациони технологии; • осигуряване на необходимата методична подготовка за планиране и ръководство на учебния процес;
Форми на обучение: редовна и задочна. УЧЕБЕН ПЛАН (редовно обучение) Хорариум Дисциплина Лекции Упражнения I семестър Компютърни системи и технологии 30 30 Изчислителни задачи в естествените науки- методи 45 45
Училищен курс по химия 60 0 Електронно обучение в естествените науки 30 30 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 30
Бази данни и специализиран софтуер в естествените 30 45 науки и обучението Аудио-визуални и информационни технологии в обучението 30 30 по химия Методика на обучението по химия с хоспитиране 45 45 Учебни опити по химия и демонстрации 15 45 Избираема дисциплина от група I 30 15 Избираема дисциплина от група II 30 30
Графични системи и среди в химията 30 30 Компютърна химия и биохимия 30 45 Педагогическа практика 75 Преддипломен стаж 195
I група
Училищно законодателство и учебна документация 30 15 Реторика 30 15 Методика на училищната дисциплина 30 15 Методи и методология и на педагогическите изследвания 30 15 История на педагогиката 30 15
Компютърни среди за описание на данни 30 30 Обработка на образи и виодеоматериали 30 30 Информационни технологии за популяризиране на 30 30 педагогическата и научната дейност (презентации) 30 30 Компютърни мрежи в естествените науки и обучението 30 30 ПРОГРАМА за конкурсен изпит по химия за местата субсидирани от държавата за магистърските програми по специалностите “Химия” и “Химия и информатика” (за платено обучение не се държи конкурсен изпит по химия) I. Строеж на веществото 1. Квантово-механичен модел за строежа на атома Уравнение на Шрьодингер: изисквания към решенията на уравнението; собствени функции и собствени стойности на енергията. Атомна орбитала: определение, квантови числа, които я определят, s-, p-, d- и f-АО: Функции на радиално разпределение на вероятността (проникваща способност на АО). Форма и ориентация в пространството Квантово състояние: определение, квантови числа, които го определят. Основно, възбудено, валентно състояния на атома Енергия на АО: зависимост от разстоянието между електрона и ядрото; зависимост от квантовите числа за едно- и многоелектронната система. Израждане по орбитално квантово число. Ред на енергетичните нива в многоелектронна система Конфигурация на електронната обвивка: енергетичен принцип, принцип на Паули, правила на Хунд 2. Теория на химичната връзка МВВ: симетрична и антисиметрична вълнови функции – енергия и разпределение на електронната плътност. Припокриване на атомните орбитали. -, - и - връзки. Хибридизация на АО – определение, условия за реализирането є, видове хибридизация с участие на s-, p- и d- АО. Хибридизация и пространствен строеж на молекулите – влияние на несвързващите електронни двойки – примери. Образуване на кратни връзки- примери. Донорно-акцепторен механизъм за образуване на ковалентна връзка – примери. Делокализирани -връзки – примери. ММО: Основни положения. Свързващи и антисвързващи МО – енергия и разпределение на електронната плътност. Електронна структура на двуатомните молекули и молекулярни йони на елементите от I и II период (енергетичен ред на МО, порядък, магнитни свойства на частиците). Съвременни теории на координативната връзка МВВ: хибридизация и геометрия на комплекса, външно- и вътрешноорбитални, високо- и нискоспинови комплекси – примери; ТКП: снемане на израждането на d-АО на комплексообразувателя в полето, с определена симетрия, създавано от лигандите. Параметър на разцепване. ЕСКП- пресмятането є за конкретно електронно разпределение. Ниско- и високо- спинови комплекси. Цвят и магнитни свойства. ТЛП: основни моменти при намиране на МО на комплекса от орбиталите на лигандите и комплексообразувателя. Построяване на МО – диаграма на комплекс с к.ч. 6, октаедрична симетрия без и с образуване на -връзка. Междумолекулни взаимодействия Ван-дер-ваалсови сили: ориентационно, индукционно, дисперсионно взаимодействие. Енергия на взаимодействие между молекулите – уравнение на Ленард-Джонс. Водородна връзка: експериментални доказателства – примери. Аномалии във физичните свойства на водата II. Периодична система на елементите Номенклатура на неорганичните съединения по IUPAC. Строеж на периодичната система в съответствие със строежа на електронната обвивка на атомите Електронна конфигурация на атомите на елементите от I до VIII период на периодичната система Основни особености при изграждане на електронната обвивка на атомите на елементите Периодично изменящи се свойства на химичните елементи: атомни и йонни радиуси – лантаноидно свиване, йонизационна енергия, електронно сродство, електроотрицателност. Тенденции в периода, главната и вторична подгрупи Йонизация на атомите на d-елементите Закономерности в изменението на химичните свойства на елемента в главните и вторични подгрупи и в периода Особености в свойствата на елементите от II-ри период на периодичната система (диагонално сходство).
Фундаментални уравнения нулев, първи и втори принцип на термодинамиката. Енергия на Helmholtz и енергия на Gibbs. Уравнение на Gibbs-Helmholtz. Общи условия за равновесие; критерии за посоката на процесите.
Ентропия и вероятност; формула на Boltzmann и константа на Boltzmann. Статистически характер на Втория термодинамичен принцип. Флуктуации на термодинамичните величини (брауново движение). Барометрична формула. 3. Химично равновесие Условие за химично равновесие в хомогенни системи. Равновесна константа, изразена чрез налягане, концентрации и молни части. Реакционна изотерма. Приложение на уравнението на Gibbs-Helmholtz. Реакционна изохора и изобара. Принцип на LeChatelier-Brown.
Изпарение, сублимация, стапяне, полиморфно превръщане. Топлини на фазовите преходи и температурната им зависимост. Уравнения на Clapeyron-Clausius; приложение към изпарение и стапяне. Условие за равновесие в хетерогенна многокомпонентна система (без химична реакция). Закон за фазите на Gibbs. Алотропия и полиморфизъм – определение, примери (въглерод, фосфор, кислород, сяра). Фазови диаграми: Диаграми на състоянието на еднокомпонентни системи: сяра, вода Диаграма на състоянието на двукомпонентни системи: Системата Fe-C. Евтектично и евтектоидно превръщане. Fe-C сплави (стомана, бял и сив чугун). Системата SiO2-Al2O3
Скорост на химична реакция: дефиниране; зависимост на скоростта от концентрацията на реагиращите вещества; скоростна константа; кинетично уравнение; молекулност и порядък на реакцията; скоростоопределящ етап. Реакции от I-ви и II-ри порядък. Температурна зависимост на скоростта на химичните реакции: уравнение на Arrhenius (извод, тълкуване); активираща енергия (дефиниция). Катализа (катализатори, промотори, отрови): същност на каталитичното действие, хомогенна и хетерогенна катализа.
Електрохимичен потенциал и условия за електрохимично равновесие. Електродни потенциали (уравнение на Nernst). Ред на стандартните електродни потенциали; приложение. Галванични елементи (уравнение на Nernst). Електролиза: количествени закони. Практическо приложение: получаване на Cl2, H2 и NaOH (диафрагмени методи); получаване на Al. IV. Разтвори и смеси 1. Газови смеси и разтвори на неелектролити Идеални газови и течни смеси: закон на Dalton. Ентропия и свободна енергия на смесване. Идеални течни разтвори: закони на Raoult и Henri. Закон за разпределението. Понижение на температурата на замръзване и повишение на температурата на кипене на разтвори: Втори закон на Raoult. Разредени разтвори: осмотично налягане (закон на van’t Hoff).
Слаби електролити. Теория на електролитната дисоциация;степен на дисоциация; дисоциационна константа. Теория на силните електролити. Протонна активност във водни разтвори. рН; приложимост към различни протолитни системи. Буфери: избор на подходящ буфер; буферен капацитет. Теории за киселините и основите: Класически представи на Арениус и развитието им Протолитна теория – основни положения, недостатъци. Киселинно-основно равновесие – сила на протолита Хидролиза на соли: Механизъм на хидролизата – поляризиращо действие на йоните върху водните молекули. Хидролиза по катион, по анион, по катион и анион. Хидролизна константа Стабилност на комплекси. Стабилитетни константи: степенни и общи; концентрационни и термодинамични. Условни стабилитетни константи; начин за пресмятане; приложение. Разтворимост; произведение на разтворимост; температурна зависимост. Условно произведение на разтворимост: начин за пресмятане; приложение. Окислително-редукционни процеси. Преценка за посоката на процеса посредством редокси-потенциалите. Условен редоксипотенциал: начин за пресмятане; приложение. V. Повърхностни явления Повърхностно напрежение; термодинамична и механична дефиниция. Капилярни явления (капилярно налягане; парно налягане на малки капки и мехурчета; уравнение на Thompson-Gibbs. Повърхностноактивни вещества (ПАВ). Уравнение на Szyszkowski. Адсорбция. Адсорбционни изотерми на Gibbs и Langmuir (графично представяне). Омокряне на твърда повърхност, контактен ъгъл; уравнение на Young). VI. Свойства на някои елементи и съединения. Амоняк
Строеж на молекулата. Физични свойства. Химична активност- характерни типове реакции Равновесие в системата NH3 – H2O Амониеви соли – разтворимост, хидролиза, термична устойчивост Сяроводород: Физични свойства. Равновесие във воден разтвор. Химична активност.
Физични свойства. Киселинни и окислителни свойства. Соли на сярната киселина: разтворимост, хидролиза, термична устойчивост. Стипци и шьонити – състав, дисоциация във воден разтвор. Въглероден диоксид: Строеж на молекулата. Физични и химични свойства. Равновесие в системата CO2 – H2O. Карбонати на елементите от IА и IIА групи – разтворимост, хидролиза, термична устойчивост. Желязо: Физични свойства. Химична активност. Стабилност на степените на окисление Fe(II) и Fe(III) VII. Органична химия 1. Електронни ефекти в органичните молекули. Индукционен ефект (определение). Ефект на спрягане (мезомерен ефект). 2. Пространствен строеж на органичните съединения. Начини за изразяване структурата на органичните съединения. Структурни формули. Стереохимични формули – проекционни формули на Фишер и Нюмен. Изомерия и видове изомери. Конституция, конфигурация и конформация. Пространствена изомерия. Енантиомерия при хирален въглероден атом. -Диастереоизомерия при молекули с два асиметрични въглеродни атома. -Диастереоизомерия (геометрична изомерия). 3. Механизъм на органичните реакции. Основни видове реагенти (радикали, електрофили, нуклеофили). Типове механизми на органичните реакции – елиминиране, заместване, присъединяване. 4. Алкани. Механизъм на свободнорадикаловото заместване – халогениране. Стабилност на радикалите (първични, вторични, третични). 5. Моноалициклени алкани. Структура и стабилност на пръстените. Циклохексан и монозаместени циклохексани- конформационни изомери. 6. Алкени. Реакции на електрофилно присъединяване (механизъм и стереохимичен ход). Присъединяване на халогени, на халогеноводороди, хидратация (стабилност на междиннообразуващите се карбокатиони). Хидробориране. 7. Алкини. Електрофилни присъединителни реакции – присъединяване на халогени, на халогеноводород, на вода (реакция на Кучеров). СН-кисели свойства на алкините. 8. 1,3-Диени. Изомерия – геометрични изомери. Реакции на електрофилно присъединяване на халогени, на халогеноводород (1,2- и 1,4-присъединяване). Механизъм на реакцията (кинетичен и термодинамичен контрол). 9. Ароматни въглеводороди (арени). Ароматен характер – структура на бензена. Електрофилни заместителни реакции (механизъм, понятие за - и -комплекс). Реакции на халогениране, нитриране, сулфониране и алкилиране и ацилиране по Фридел-Крафтс. Ориентиращ ефект на заместителите при реакциите на електрофилно заместване (електронни ефекти, стабилност на -комплексите). Реакции в страничната верига на алкиларени – халогениране, окисление. Каталог: Download Download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички" Download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия Download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета Download -> Огнената пещ Download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout } Download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс Download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма" Download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " Download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” Изтегляне 0.91 Mb. Сподели с приятели:
|