Хипотезата за „странната долина ” и мястото й в „географската и историческа карта” на анимацията



страница10/11
Дата22.07.2016
Размер2.81 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
2, Routledge

20 Джабир ибн Хайян е известен енциклопедичен учен – геолог, астроном и астролог, математик, физик и химик, лекар и фармацевт, философ и алхимик. Роден в един от центровете на древна Месопотамия, гр. Куфа в днешен Ирак, през VІІІ век. За произхода му се спори, според някои е от арабски произход, според други от персийски. Джабир ибн Хайян е първият алхимик, оставил следи в историята; а мнозина го наричат „бащата на химията”. Влиянието му в западната култура е толкова голямо, че в Испания през 14 век се появява труд, подписан с неговото име – Джибър.

21 Ал Джазари е известен енциклопедичен учен и художник от ХІІ–ХІІІ век, представител на Златната епоха на ислямската цивилизация, живял в Ал Джазира, областта между днешен северозападен Ирак и североизточна Сирия. За него се знае сравнително малко и се съди най-вече по наръчника, който е написал и илюстрирал сам и който съдържа 50 уреда с механизми, които сега изглеждат прости, но вероятно за времето си са предизвиквали почуда и възхищение.

22 Capra, Fritjof, (2007), The Science of Leonardo, Doubleday

23 Италианската дума за пещера „grotto” стои в корена на думата гротеска. През 1480 г. в Рим случайно открили при разкопки на хълма Палатин Златния дом на Нерон. В началото стенописите се сторили изключително странни на тогавашните историци, но после станали модни.

24 Нимфи в древногръцката митология, потомци на Океан и Тетида, наброяващи до три хиляди. Пазителки на ручеите, потоците и реките, те могат да лекуват и дори да даряват безсмъртие.

25 The Notebooks of Leonardo Da Vinci, Complete, (2004), Project Gutenberg. Translated by Jean Paul Richter.

26 Deus ex machina на латински език означава „бог от машината“ и е буквален превод от гръцкото „από μηχανής θεός”. Произлиза от древногръцкия и римския театър, когато някой бог или повече богове били спускани с помощта на кран на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. Аристотел, Хораций и Ницше са сред най-големите критици на този сюжетен похват.

27 Нелсън, Виктория, The Secret Life of Puppets (2003), Harvard University Press

28 Шмит, Едуард, (2001_2002), The Last Renaissance Man: Athanasius Kircher, SJ, Company Magazine.

29 Мнозина са убедени, че магическият фенер е изобретение на холандския учен Кристиян Хюйгенс. Историята на магическия фенер е свързана с анимационното изкуство не само технически - като първообраз на слайдпрожектора, зоопраксиноскопа и др. проектори, и като важно изобретение в историята на киното изобщо, а и чрез историите, които са се разказвали с помощта му. Изобретението на Хюйгенс са наричали „фенера на дявола” или „фенера на страха”, защото можел да прожектира образи, които приличали на привидения. С помощта на фенера образите можели да изчезват и да се появяват изневиделица,а неодушевените предмети можели да се движат. Понякога с помощта на фенера викали духове на мъртъвци и нещо повече – можели да ги възкресяват. Това се разраства в своего рода „изкуство”, особено в епохата на романтизма и готическия роман. Граф Калиостро, Йохан Георг Шрьопфер, Пол Филидор, Етиен-Гаспар Робъртсън превръщат своите представления с магическия фенер в истински „фантасмагории” и „черно изкуство”.

30 Учение на френския философ, математик и физик Рене Декарт (лат. Ренатус Картезиус, 1596-1650 г.) и на неговите последователи. В основата на картезианството е последователният дуализъм, разделянето на света на две независими и самостоятелни субстанции: материална и идеална. Според Декарт философията трябва подобно на математиката да извежда своите положения от абстрактни достоверни принципи, до които трябва да се стига като се подлага на съмнение всяко знание, защото сетивата мамят. Декарт приема, че Бог е сътворил телесната субстанция (материята) и е вложил в нея неизменно количество движение и покой, така съединявайки душата с тялото. (Българска енциклопедия, БАН, изд. Труд, 2002 г.)

31 Деизъм (на латински: deus - бог) e религиозно-философско учение, възникнало през XVII—XVIII век, в което признава съществуването на Бог и сътворението на света, но само като първопричина и отрича неговото съществуване като личност (теизъм), както и неговата намеса и контрол на събитията в природата и обществото. За родоначалник на деизма се счита лорд Едуард Хърбърт Чербъри (1583–1648 г.). Логично най-голям разцвет деизмът получава по време на Просвещението. За деисти се считат Лудвиг ван Бетовен, Жан-Жак Русо, Томас Джеферсън, Волтер, Джон Лок и други. (Българска енциклопедия, БАН, изд.”Труд”, 2002 г.)

32 Отец Лаба (1963–1738 г.) – френски мисионер от Доминиканския орден. По време на мисионерството си на Карибските острови, той прави ценни проучвания в областта на ботаниката, основава гр. Бас-Тер и участва в битката на французите срещу англичаните в Гваделупа. Описва приключенията си в мемоари.

33 Michel Foucault, Discipline and Punish: The Birth of Prison., New York, Vintage Books, 1979, Мишел Фуко, „Надзор и наказание.Раждането на затвора”. Издателство: СУ “Св. Климент Охридски”, 1998г. Превод: П. Стайнов и А. Колева.

34 Фридрих II (Велики) (1712–1786 г.) е крал на Прусия (1740–1786г.) от династията Холензорф и принц на Бранденбург от избирателното тяло на Свещената Римска империя. Фридрих Велики, или Фридрих II (1712 –1786) е крал на Прусия (1740–1786) от династията Холензорф и принц на Бранденбург от избирателното тяло на Свещената Римска империя. Емблематична фигура за епохата на Просвещението не само заради интереса си към естествените науки, музиката и философията, но и заради драматичния конфликт между консерватизма и новите идеи. На младини той се опитва да избяга в Англия от хватката на авторитарния си баща, заради което е хвърлен в затвора и принуден да гледа екзекуцията на най-добрия си приятел. Наследявайки короната обаче напада Австрия и разделя Полша. Фридрих II e типичен представител на т. н. просветен абсолютизъм – опитва се да въведе реорганизация на средновековни обществени институции. В този смисъл е забележителна дългогодишната му кореспонденция с Волтер, включително и споровете помежду им.

35 Едно от десетте деца на френски шивач на ръкавици, Жак Вокансон (частицата ‘дьо’, която говори за неговия аристократизъм, е добавена по-късно от Академията на науките) от малък мечтае да стане часовникар. Учи при йезуитите и първоначално решава да се посвети на религията. Интересът му към часовниковите механизми и механичните играчки обаче надделява и когато среща френския хирург Льо Ка, от когото научава много за анатомията, той се посвещава на биониката. След създаването на два от прочутите си автомати – патицата и флейтиста – той се посвещава на друг вид изобретения. Изобретява първия тъкачен стан, заради когото работниците го замерят с камъни, както и перфорираните карти, използвани по-късно в текстилната индустрия, а още по-късно в компютрите.


36 Гьоте отива да посети Байрайс, един от няколкото собственици на автоматите след като Вокансон ги продава почти веднага след като ги показва на френското висше общество. „Автоматите на Вокансон са напълно парализирани. В една стара градинска пристройка седеше флейтистът, облечен доста зле, а славните му дни на музикант бяха отдавна отминали. Една патица без перушина стоеше като грозен скелет, все още достатъчно пъргаво кълвеше зрънца, но беше загубила способността си да храносмила.”

37 Ууд, Габи (2002 г.), Living Dolls: A Magical History Of The Quest For Mechanical Life, Faber and Faber.

38Йохан Волфганг фон Кемпелен (1734–1804 г.) е от смесен унгарско-ирландски произход и е роден в Австро-унгарската империя в днешна Братислава. Полиглот, учил философия, право, математика и физика. Създател освен на прочутия „турски шахматист”, също така на мегафон, който дава нови перспективи в развитието на акустиката и акустичната фонетика; на парна турбина; пишеща машина за слепи; архитект на театър в Буда Пеща и на прочутите виенски фонтани в Шьонбург. Талантлив художник, майстор на гравюри, поет и композитор. На негово име е учредена престижната награда за компютърни науки „Волфганг фон Кемпелен”.

3920 Йохан Непомук Мелцел (1772–1838 г.), роден в Германия, син на органист. Музикант, механик, майстор на музикални инструменти и автомати и най-вече почти модерен тип продуцент и шоумен. Някои го считат за създател на метронома, но повечето сериозни изследователи твърдят, че е откраднал тази идея от Дитрих Винкел. Сприятелил се с Лудвиг ван Бетховен покрай увредения му слух (Бетовен си поръчал при него няколко слухови тръби), Менцел го моли да напише мелодии за неговия механичен музикален инструмент „панхармониката”, след което си присвоява правата над композициите и Бетовен подава иск в съда срещу него. Мелцел обикаля Европа, Северна и Южна Америка с шахматиста, панхармониката, малки птички автомати, автомат–тромпетист, говорещи кукли и с движещата се панорама „Москва в пламъци”, която е била истински хит в Америка и многократно е била повтаряна и имитирана дълго след това. Метрономите, патентовани на негово име, са ценени от музикантите и учителите по музика и до ден днешен.

40 Poe, Edgar Allan (April,1836) Maelzel's Chess-Player, Southern Literary Journal, Edgar Allan Poe Society.

41 von Windisch, Karl Gottlieb (1783) , Inanimate Reason; or a Circumstantial Account of That Astonishing Piece of Mechanism, M. de Kempelen's Chess-Player; Now Exhibiting at No. 9 Savile-Row, Burlington Gardens, издадена от Chr. von Mechel, Pressburg. Карл фон Виндиш, от немско-унгарски произход, е един от първите издатели на академична литература в Източна Европа.

42 Легендарният американски илюзионист Хари Худини (1874–1926 г.), чието истинско име е Ерих Вайс, заимства името Жан Южен Робер- Худен за своя артистичен псевдоним.

43 Авторството на Худен точно на този текст не е доказано.

44 Периодът Едо в историята на Япония се характеризира с децентрализираното управлявление на шогуните (генералите) от семейство Токугава. Продължава от 1603 до 1868 г., когато властта се централизира и се възстановява императорската хегемония.

45 Сцена на японски.

46 „Ката” на японски означава форма, стил, образец. В „бунраку” „ката” означава стилизирани пози и движения на куклата в драматичните моменти.

47 „Нингьо-бури” е стил на игра в кукления театър „бунраку”, използван за пресъздаването на много силни емоции.

48 Law, Jane (1997) Puppets of Nostalgia: The Life, Death, and Rebirth of the Japanese Awaji Ningyo Tradition, Princeton University Press, US.

49 Това са духовете, които населяват нашия свят според шинтоистката религия.

50 Op.cit, стр. 41, Law, Jane


51 Покойният проф. Ичиро Като e пионер в областта на кибернетиката и андроидните роботи, създател на „Wap-1”, първия двукрак робот, чиито изкуствени мускули се стимулират компютърно. В забележителното му развитие особено място заемат първият андроиден робот, „Wabot-1» (1973 г., Лаборатория Уасеба), който съчетава успешно много основни човешки качества; свирещият на пиано робот „Wabot-2”, показан на изложението в Цукуба през 1984 г., един от първите медицински роботи за мамографии „Warpo-4” и мн. др.

52 Фредерик Шот е работил като преводач в Япония. Често работи с Осаму Тезука, „бога” на мангата. Оттам се заражда интересът му към кибернетичния дизайн, историческите му корени и характерните му особености в Япония. За Шот казват, че е предрекъл бурния успех на манга културата в Америка в книгата си „Манга, манга”, издадена през 1983г.

53 Терминът е на американския писател фантаст Айзък Азимов.

54 Финикийско царско име.

55 Дъщерите на Пропетус от Кипър, които били наказани от Афродита заради това, че отрекли нейното божествено потекло. За да им отмъсти Афродита вкаменила сърцата им и им оставила само похотливи желания, които ги карали да проституират. Според някои версии самите те - първите описани проститутки в историята на човечеството - се вкаменили впоследствие.

56„Метаморфози” от Публий Овидий Назон, Десета книга, „Пигмалион”, ДИ „Народна култура”, 1974 г. Превод: Георги Батаклиев.

57 В българския превод Пигмалион има дъщеря Пафа. В други преводи Пигмалион има син Пафос, а в трети се споменава дъщеря Метарма.

58 Така се нарича елинска митография в три тома от 2 в. сл. н. е., за която се смята, че е резюме на много по-голям сборник. Авторът, Аполодор, се нарича псевдо-Аполодор, за да не се обърква с известния Аполодор от Атина. Псевдо-Аполодоровата „библиотека” е преведена на английски език от сър Джеймс Фрейзър.

59 Филостефанус от Кирена е елински автор и историк, работил през 3 в. пр. н. е. в Северна Африка. За него се знае, че е написал историята на Кипър, която е изчезнала, но е предадена устно на Клемент от Александрия.

60 Фрейзър, Джеймс, „Златната клонка”, изд. „Отечествен фронт”, 1984 г.

61 Предполага се, че латинската фраза е буквално преведена от старогръцки и означава „бог от машината”. Някои учени твърдят, че при буквалния превод се е загубил истинския смисъл на фразата, която би било по-точно да се преведе като „бога, който ние създаваме” или „бога, който идва от ръцете ни”.

62 Квинт Хораций Флак (65–8 г. пр. н. е) е сред най-видните римски поети от „златния век“ на римската литература. Неговото творчество обхваща революционната епоха на Древен Рим – края на републиката и първото десетилетие на новия режим на Октавиан Август.

63 Темпера върху дърво, 81х 64, галерия „Уфици”, Флоренция.

64 Аньоло Бронзино (1503-1572 г.) e ученик на Джакопо Понтормо и основател заедно с Джорджо Вазари на Академията за изящни изкуства във Флоренция.

65 Галатея е име, което статуята, изваяна от Пигмалион, получава погрешно векове след като Овидий написва своите „Метаморфози”. В „Метаморфози” Галатея играе съвсем друга роля. Тя е нереида, в която бил силно влюбен циклопът Полифем, който от ревност убива любимия й Ацис/Акид. Галатея превръща кръвта на любимия си в рекичка.

66 Мелодрама през ХVІІІ век означава комбинация на рецитиране на текст под музикален акомпанимент, пантомима и драма.

67 фон Глук, Кристоф Вилибалд Ритер, ( 1714–1787 г.) е оперен композитор от ранния класически период. След дългогодишна работа във виенския двор, Глук прави революционни промени в драматургичната и музикална структура на операта. Най-радикалната му творба „Орфей и Евридика” е поставена в Париж през 1762 г.

68 Рамо, Жан - Филип (1983–1764 г.) е може би най-влиятелният композитор и музикален теоретик във френската барокова музика.

69Роуландсън, Томас (1756 –1827 г.) е един от създателите на епонимния образ на Обединеното кралство, Джон Бул. Илюстратор на Лорънс Стърн, Тобайъс Смолет и Оливър Голдсмит.

70 Псевдоним на Хелмут Нющатер (1920 –2004), изтъкнат и често имитиран фотограф от немско-австралийски произход.

71 Норманд, Ърнест (1859-1923 г.) е известен викториански исторически художник, портретист и ориенталист.

72 Делво, Пол (1897 –1994 г.) е белгийски сюрреалист, най-известен точно с голите си женски тела.

73 Он-лайн журнал за „историята на ужаса” в изкуството и литературата, поддържан и списван от К. Уорд и Дейвид Керъл

74 Новелата на Е.Т.А. Хофман „Госпожица дьо Скудери” (непреведена на български) се определя от мнозина литературни теоретици и историци като първата криминална новела, от която се е повлиял Едгар Алан По в „Убийства на улица Морг”. Както е характерно за хофмановите творби, и тази новела има няколко пласта – освен детективска история, тя е остра сатира на абсолютизма и дори на конституционната монархия; критика на правната система в Прусия; и ако беше написана днес, щяха да я определят като психологически трилър. В „Госпожица дьо Скудери” главният герой е възрастна поетеса, която успява да да разнищи престъпленията на легендарния златар Кардияк, който нощем влиза в ролята на сериен убиец. За убийствата властите набеждават невинния му асистент. Хофман поставя действието в Париж от времето на Луи ХІV, за което прави изключително задълбочено проучване. В новелата писателят ползва редица исторически факти и фигури (мадам дьо Скудери е действителна фигура, която основава през първата половина на ХVІІ век литературен салон в Париж.) За прототип на Кардияк Хофман вероятно е ползвал автобиографичните бележки на Бенвенуто Челини за убийствата, които е извършвал в Париж. В „Госпожица дьо Скудери” Хофман показва, че е блестящ юрист – качества, които мнозина забравят, изправени пред необузданата му фантазия. Тъкмо юристът Хофман внася в новелата и друго значение – нов модел за по-хуманна правна система. В психологията остава терминът „синдромът Кардияк”, който не е свързан с убийствата, а с нежеланието на автора да се раздели със своите произведения.

75 Маяковски споменава Хофман в поемата си „Флейта-гръбнак”.

76 Хиндемит пише операта „Кардияк” по „Госпожица дьо Скудери” от Е.Т.А. Хофман.

77 Този жанр е кръстен на гръцкия философ и последовател на диогеновата школа на циниците Менипус (ІІІ в. пр. Хр.), чиито творби са изгубени, но са повлияли върху творчеството на римските писатели Лукиан, Сенека и Марк Теренций Варон (116–27 пр.н.е). Някои учени използват термина „Варониева сатира”, по името на Варон, като по този начин назовават индиректната сатира, противопоставяйки я на директната сатира от първо лице. Литературните историци и теоретици спорят относно границите на определението „Менипова сатира”, но повечето посочват едни и същи произведения като примери за този жанр: „Сатирикон” от Петроний; „Златното магаре” от Апулей, „Гаргантюа и Пантагрюел” от Фр. Рабле, „Кандид” от Волтер, „Приказка за бъчвата” и „Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия” и „Тристрам Шанди” от Лорънс Стърн и др.

78 Бахтин, М. (1978г.) „Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на Средновековието и Ренесанса. Изд. „Наука и изкуство“. София. Превод: Донка Данчева.

79 Течение в немската литература, развило се около 1767 г. И продължило близо двадесет години. На български е познато като „Бурни устреми” или „Епохата на гения” като първообраз на висшия творец и човек.

80 Якоб Михаел Райнхолд Ленц (1751 – 1792 г.) е прибалтийски германски писател, виден представител на течението Sturm und Drang.

81 Фридрих Максимилиян Клингер (1752 – 1831 г.) е немски драматург и писател, близък приятел на Гьоте. Клингер пише малко преди Гьоте своя версия на „Фауст”. Жени се за дъщеря на императрица Екатерина Велика и завършва живота си като руски генерал.

82 Йохан Лудвиг Тик (1773 –1853 г.) е немски поет, писател, драматург и преводач. Един от основателите на немския литературен кръжок на романтиците. Син на въжар, но получил солидно образование, той е един от малкото романтици, който се прехранва изключително с писане. Превежда в 4 тома "Дон Кихот" на Мигел де Сервантес и помага на Шлегел в превода на драми от Шекспир.

83 Биографите на Хофман са единодушни, че нервното заболяване на майка му е предизвикало развода й с баща му. Много често, прибирайки се от училище, малкият Ернст я сварвал обляна в сълзи, обзета от самосъжаление, или в истерична паника за бъдещето им.

84 Жан Пол (1763 –1825 г.) е писателският псевдоним на Йохан Паул Фридрих Рихтер, в чест на Жан Жак Русо. Жан Пол е писател с голямо влияние върху немския романтизъм, а също и върху английския. Най-известен е с комичните си повести и романи, които за съжаление не са познати на българските читатели: „Титан”, „Плодове, цветя и тръни”, „Левана” и др. Рихтер подкрепя Хофман в литературните му начинания и пише предговор към „Фантастични разкази” през 1914 г. Хофман от своя страна е признавал Рихтер за един от своите кумири, далеч преди да се запознаят.

85 Някои биографи на Хофман твърдят, че краткотрайната му връзка с Дора Хат се оказва съдбоносна за Хофман, тъй като тя е била болна от сифилис, без и двамата да подозират за това.


86 „Жак Кало”, Е. Т. А. Хофман, изд. „Наука и изкуство”, 1972 г.


87 „Крайслериана”, Е.Т.А. Хофман, изд. „Наука и изкуство”, 1972 г.

88 Goldbaum означава „златно дърво”; Apfelbaum – „ябълково дърво”; Vogelsang – „ птича песен”.

89 Ochsenschwanz означава „волска опашка”; Singmirwas – „Подпиши ме някак”.

90 Известният архитект Даниел Либескинд обяснява решението си така: „Е. Т. А. Хофман е романтик и автор на невероятни истории и аз му посветих тази част от музея, тъй като е работел в съседната сграда като адвокат.”

91 Die Freimuthige означава „Откровено”. Фон Коцебу е немски писател и драматург, убит от представител на немските студентски братства „Буршеншафт”, които са изповядвали националистични и либерални идеи. Убийството на фон Коцебу послужва като повод за организирания по-късно от фон Метерник „лов на вещици”, който засяга и вече болния Хофман.

92 Юлиус Едуард Хитциг (1780 – 1849 г., с рождено име Исаак Итциг) е юрист, писател и поет. Заради покръстването си е бил постоянен прицел на подигравките на Хайнрих Хайне. Произлиза от фамилията на Феликс Менделсон Бартолди. През 1808 г. основава издателство.

93 Карл Юнг прочита „Еликсирите на дявола” през 1909 г. Силно впечатлен, за разлика от мнозина други хофманови читатели, той казва, че разказите му действат като „осезаема реалност”. Юнг черпи с пълни шепи от творчеството на Хофман в теорията си за архетипите.

94 Nordstern означава „Полярната звезда”. Така се нарича кръгът на Новалис, Лудвиг Тик, Ахим фон Арним.

95 Новалис (1772–1801) е поетическото име на барон Фридрих Филип Леополд фон Харденберг, един от най-видните представители на ранния немски литературен романтизъм. Силно повлиян от Фридрих Шилер, чиито лекции е слушал в Йена като студент по право, Новалис на свой ред повлиява развитието на немския романтизъм с идеите си да обедини религията и поезията и идеалистичната си представа за нов „златен век”. На Новалис се позовават американските трансценденталисти, европейските символисти ("синята птица") и неоромантиците от края на ХІХ век. Неговото далечно въздействие се долавя и в поезията на херметичния модернизъм от ХХ век, както и в ранните творби на Херман Хесе.

96 Карл Йоаким Фридрих Лудвиг Ахим фон Арним ( 1781– 1831 г.) е немски писател, поет и публицист, един от най-значимите романтици от Хайделбергската школа редом с Йозеф фон Гьорес и Клеменс Брентано.

97 Клеменс Брентано (1778-1842 г.) е немски поет и белетрист, син на богат търговец от италиански произход. Заедно с фон Арним издават сборника от стари немски народни песни "Вълшебният рог на момчето" в три тома (1806-1808 г.) и така стават основатели на "Хайделбергската романтическа школа". Клеменс Брентано се отдава на религиозен мистицизъм и се отказва от светската поезия. Смятан е за класик на християнската литература с книгите си за Дева Мария и тритомника "Печалните страсти на нашия Господ Исус Христос", публикуван едва през 1858 – 1860 г.

98 Готхилф Хайнпих фон Шуберт (1780 – 1860 г.) е немски лекар и натурфилософ, който започва кариерата си като теолог, но по-късно се обръща към медицината и експериментите в областта на „животинския магнетизъм”, ясновидството и сънищата. Книгата му „Символиката на сънищата” е сред най-популярните книги в Германия по онова време и е оказала изключително влияние върху Е.Т. А. Хофман, а по-късно и върху Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Екуменистичната теория на Шуберт за „пробуденото християнство”, в която бог съществува както в природата, така и в човешката душа, го нарежда сред най-влиятелните умове на късното просвещение.

99 Август Вилхелм Шлегел (1767– 1845 г.) - немски критик, преводач, учен и поет.

100 Барон Фридрих дьо ла Мот Фуке е пруски офицер от хугенотски произход и виден немски поет и писател. Автор на романа „Ундина” и либретист на едноименната опера от Е.Т.А. Хофман. Романът е по стара немска легенда, която има своите еквиваленти в скандинавската и келтската митология и според вестник „Таймз” от 1843 г. е сред най търсените романи за тогавашните времена. Вероятно поради общите корени, сюжетът на „Малката русалка” на Ханс Кристиян Андерсен силно напомня сюжета на „Ундина”.

101 Ракел Антония Фредерика Варнхаген, по баща Левин (1771 –1833 г.) е немска писателка с еврейски произход, която е домакиня на най-известните литературни салони в Европа на границата между двете столетия. На нейно име е кръстен астероид. През 1958 г. излиза романизираната й биография „Животът на една еврейка” (1958 г.) от Хана Арент –покъртителен разказ за антисемитизма, обзел Германия в началото на ХІХ век.

102 Давид Фердинанд Кореф (1783– 1851 г.) e немски лекар, последовател на теорията за „животинския магнетизъм” на Франц Месмер. Личен приятел на Хофман и член на литературния му клуб „Серапионовите братя”.

103 Чечилия - (лат.) път за слепите.

104 Е.Т.А. Хофман, Избрани творби в 2 тома, изд. „Народна култура”, 1987 г. „Пясъчният човек” е преведен от Тодор Берберов.

105 На български са преведени други два романа от поредицата за Вилхелм Майстер.

106 Легендата е в основата на „Оле затвори очички” от Ханс Кристиян Андерсен.

107 Натаниел (иврит ) – дар божий

108 Клара; Клерхен (лат.) – светлина, чистота, яснота

109 Копелиус; Копола (итал.) – очни кухини

110 Олимпия (гр.) – божествената, идваща от Олимп

111 Твърдение в квантовата физика, че мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. Според Хайзенберг тази неопределеност е природен феномен и не се дължи на липсата на точни измервателни прибори. В книгата си „Физика и философия: Революцията в модерната наука”, д-р Вернер Хайзенберг си спомня дългите си дискусии с Нилс Бор, които винаги приключвали безнадеждно и след които той се разхождал в съседния парк, терзан от един и същи въпрос: „Възможно ли е природата да бъде толкова абсурдна, колкото изглежда от тези атомни експерименти?”

112 Мисловен парадокс на квантовия физик Ервин Шрьодингер, който на популярно ниво се тълкува по следния начин: Актът на наблюдение променя наблюдаваното събитие.

113 В труда си „Творческата синестезия в хофмановия разказ „Рицарят Глук“, публикуван в European Review, vol. 18, Вал Скълиън и Марион Треби разглеждат съзидателния потенциал на явлението „синестезия - състояние, при което едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано”. Синестезията се проявява по-силно при децата, а при някои хора се наблюдава през целия живот. Синестетите най-често виждат музика в цветове или форми, или цифрите - в различни цветове, или обратното. Надарени са с изключителна памет.

114 Time Film Review, 1976 г.

115 От документалния филм „Магията на Фелини”, реж. Кармен Пичини, 2002 г.

116 Из документалния филм „Аз съм лъжец по рождение”, реж. Дамиан Петигрю, 2002 г.

117 Прочутата детска книга „Шумът на върбите” от Кенет Греъмз (1908 г.) е превърната в телевизионен сериал от „Косгроув Хол” и е от знаковите най-дълготрайни сериали в историята на студиото – 1983-1990 г.

118 Сам Кийт (р. 1963 г.) е американски автор и художник на комикси, илюстратор и режисьор. Художник е на първите пет епизода от „Пясъчния човек”, но сам се отказва, защото усеща, че карикатурната му рисунка бяга от стила.

119Майк Дрингерберг (р. 1963 г.) е немски автор и художник на комикси, илюстратор и режисьор. Роден е във Франция, а в момента работи в Америка. Реалистичният му стил до голяма степен оформя облика на няколко персонажа от поредицата „Пясъчният човек”.

120 Малкълм Джоунс ІІІ (1959–1996 г.) е известен американски художник на комикси, сътрудник на Нийл Геймън в „Пясъчният човек”. Автор на „Човекът –паяк”, изд. „Марвъл комикс” и недовършения графичен роман „Хладнокръвно”.

121 Дейвид МакКийн (1963 г.) е английски илюстратор, фотограф, художник на комикси, кинорежисьор, скулптор и музикант.

122 Алан Осуалд Мур (1953 г.) е наречен от критиката „най-важният английски писател за последните петдесет години”. Автор е на популярни и многократно награждавани комикси, или както той ги кръщава „графични романи” – термин, който вече отдавна е навлязъл в употреба. Сред тях са „В като вендета”, „От ада”, „Пазители”. Един от масово продаваните автори в света, Алан Мур и досега живее в родния си град Нортхамптън, Англия и съчетава комерсиалния си успех с доста скандалната си слава на анархист, окултист, „магьосник” и т. н.

123 Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890 –1937) е американски автор на хорър, фентъзи и научна фантастика. Литературното му кредо е „космическият ужас”, или както самият той го нарича „космицизмът” – идеята, че животът и вселената са напълно непонятни за човешкия ум.

124 Втората съпруга на Геймън е известната американска певица и актриса Аманда Палмър („Палмър” е артистичният й псевдоним, заимстван от Лора Палмър, героинята от телевизионната поредица на Дейвид Линч „Туин пийкс”). Една от най-популярните нейни песни от периода й в дуета „Дрезденските кукли ” е „Момчето-автомат” – иронична история за любовта на една девойка към младеж-автомат, когото тя може да управлява просто като пуска монети в него. Аманда Палмър участва и в епизода на Нийл Геймън от поредицата на БиБиСи „Приказки за десет минути”. Историята на филма разказва за един човек, който методично наблюдава с бинокъл на един площад няколко актьора, които събират пари, като се правят на кукли. Манията му вероятно е породена от една от актрисите, която обаче го пренебрегва. Единствената, която му обръща внимание, се оказва истинска кукла (Аманда Палмър). Тя се влюбва в него, преследва го и накрая влиза в неговата роля, а той се присъединява към групата на актьорите-кукли, за да е по-близо до любимата си актриса.

125 Повечето български любители на комикси не превеждат заглавието и наричат комикса „Споон”.

126 Използван е Polyjet matrix systems, софтуер, който позволява изключително бързо превръщане на рисунките в компютърни триизмерни модели и „отпечатването” им (по-скоро изливането им).

127 Станислав М. Соколов (род. 1947 г.) е режисьор на анимационни филми, чието име се свързва предимно с куклената анимация. Възпитанник на ВГИК, той е работил в Съюзмультфильм, ДЕФА, студио „Крисмасфилмз” и за Чанъл 4, Уелс. През 1992 г. получава наградата „Ейми” за участието в поредицата „Анимираният Шекспир”. Преподавател по компютърна графика и анимация във ВГИК.

128 Михаил Шемякин (1943 г.) е руски художник, сценограф, скулптор и издател. Син на съветски офицер от Кабардино-Балкария. Баща му е известен с това, че през Втората световна война получава първия орден „Червено знаме” едва 13 годишен. През 1961 г. Шемякин е въдворен в психиатрична болница, за да го „излекуват” от възгледите му, различаващи се от официалната съветска идеология. През 1964 г. Шемякин е уволнен от Ермитажа заради организирана от него изложба. През 1971 г. е прогонен от Съветския съюз заради течението „Санкт Петербург”, което оглавява заедно с философа Владимир Иванов. Живее дълго във Франция, а от 1981г. – в САЩ. Негови са паметникът на Казанова във Венеция; мемориалът „Жертви на политическо насилие” в Петербург; паметникът на Петър І; Кибела в Ню Йорк и др. През 2001 г. в центъра на Москва се открива голямата му скулптурна група „Децата – жертви на пороците на възрастните”. Близък приятел на Вл. Висоцки, Шемякин прави и разпространява съвсем безкористно повечето му оригинални записи.



129 „Motion capture”, „motion tracking”, или „mocap” са термини, които описват процеса на записването на движението и пренасянето му към дигитален модел. В киното това става, като се заснемат. актьорите и чрез датчици, информацията се пренася към виртуалните им модели и се използва за двуизмерна или триизмерна анимация. Когато се записват мимики, техниката се нарича „ пърформанс кепчър”.

130 Андрей Тарковски пише сам свой собствен сценарий по творбите на Хофман, наречен „Хофманиана”. Не успява да го довърши и реализира.

131 Eisenberg, Eric ( ноември, 2009) www.cinemablend.com.

132 В „Майстор Флох” се разказва за странните премеждия на един оптик и дресьор на бълхи.

133 В книгата си „Е. Т. А. Хофман и музикалната критика”, Дейвид Чатъм пише за цветовете, с които Хофман си служи, за да опише различните тоналности в „Крайслериана”.

134 Хофман посвещава на т. н. „животински магнетизъм”, едно от модните естествено-научни и философски течения на епохата, новелата си „Магнетистът”. Той работи върху нея по време на Наполеоновото нашествие в Дрезден през 1813 г. Написана под надслов „Сънищата са като пяна”, новелата разглежда различните тези за борбата между материя и дух, за това кое е първичното и дали тайнствената хармония между тях съществува. И тук Хофман задава много въпроси, противопоставя различни отговори, отстранява се иронично от тяхната истинност, а после пак се връща в „приказката” с почти детска вяра.

135 Разказът е част от „Серапионовите братя”.

136 „Автоматите”, Е.Т.А. Хофман, изд. „Труд”, 2009 г.

137 Ще видим! – фр.

138 През 1921 г. група съветски писатели създават нов литературен кръг „Серапионови братя”, към който принадлежат Михаил Зошченко, Венямин Каверин, Виктор Шкловски, Владимир Познер и др. С кръга са свързани Юрий Тинянов, Евгений Замятин, Корней Чуковски и Максим Горки.

139 Аделберт фон Шамисо e поет, известен ботаник (няколко растителни вида носят неговото име) и пътешественник от благородническо френско потекло. Родителите му бягат от Френската революция в Прусия, после пак се връщат във Франция и оставят сина си да служи в пруската армия. Известно време Шамисо се движи в кръга на мадам дьо Стал. Най-известното му произведениe, освен пътешественническите му бележки и дневници и стихотворенията му, е повестта „Петер Шлемил”, в която главният герой продава сянката си. Повестта е написана също с цел да забавлява децата на Хитциг, на които е посветена и „Лешникотрошачката”.

140 Флох на немски е бълха.

141 Въпреки заглавието си, поемата не се занимава конкретно с исляма. В сюжета на поемата двамата й герои, Лаон и Цинта, замислят безкръвна революция срещу султана и Отоманската империя. Шели, който се счита за атеист, използва тук исляма като символ на религията въобще.

142 Джордж Чапман (1559–1634) е английски драматург, преводач, поет. Преводач на „Илиада” и „Одисея” от Омир, както и на „Войната между жабите и мишките”, приписвана на Омир. Посочван е като поета съперник в Шеспировите сонети и като един от първите поети метафизици.


143 Хоръс Уолпоул (1717-1797), четвърти граф на Оксфорд и братовчед на лорд Нелсон, е известен с построяването на едно от най-ексцентричните архитектурни творения в Англия, имението „Ягодови хълмове” близо до Туикънъм, в която почетно място са заемали паркът, специално проектираният „шкаф с куриози” и личната му печатната преса, с отказа си от политиката и с литературното си творчество, в което освен „Замъкът Отранто”, особено място заема остроумната му и интересна кореспонденция.

144 Клер Мери Джейн Клермонт (1798 –1879), доведената сестра на Мери Шели, в началото е била влюбена в Пърси Шели. По-късно има кратка връзка с лорд Байрон и е майка на дъщеря му Алегра, която умира на пет години. В женевската вила Диодати ( в която Мери Шели започва да пише„Франкенщайн”), тя е бременна с Алегра. По-късно тя се отказва от амбициите си да стане писателка и актриса (макар че има предположения, че също е пишела под чуждо име) и обикаля цяла Европа като гувернантка, учителка по музика и компаньонка.

145 Легендата за Прометей , която има предвид Шели, не е във варианта, разказан от Овидий

146 Еразмус Дарвин (1731 –1802) е английски учен, медик, изобретател, поет, философ, аболюционист и. дядо на Чарлз Дарвин. Известен е и с отказа си да стане придворен лекар в двора на болния от порфирия крал Джордж ІІІ. В стихотворенията му се съдържат някои от идеите за еволюцията, които внукът му Чарлз Дарвин се заема по-късно да докаже. В друго свое стихотворение той развива идеята за Големия взрив. Е. Дарвин има редица изобретения, които се е притеснявал да патентова, за да не урони престижа си на лекар. Щедро е позволявал на приятелите си да усъвършенстват и патентоват изобретенията му, сред които са копирна машина, артезиански кладенец, хоризонтална вятърна мелница, изкуствена птица, машини, предсказващи времето, мегафон и др. Най-интересна е скицата му за ракетен двигател, чиято концепция наистина се налага едва век по-късно. Мери Шели се позовава на експериментите му в областта на електрофизиологията и галванизма.

147 Хайнрих Корнелиус Агрипа фон Нетещайм (1486 – 1535 г.) е немски окултен писател, маг и алхимик, теолог и астролог. Заради своите трудове и убеждения няколко пъти се е налагало Агрипа да сменя местоживеенето си и работата, с която си е изхранвал прехраната. Неговите трудове повлияват мислители като Дж. Бруно, М. Монтен, Р. Декарт, Й. Гьоте. В различни свои трудове Агрипа възражда скептицизма; обявява жените за по-висши от мъжете същества; опитва се чрез неоплатонистични идеи да примири магията и християнството. Интересът към Агрипа не е стихвал, макар че отношението към него е противоречиво. Включително слуха, че веднага след смъртта му от стаята му избягало едно черно куче, в което Агрипа се въплътил, дотолкова се е разпространил в Германия, че Гьоте го описва като черния пудел Мефистофел. Освен че играе косвена роля във „Франкенщайн”, Мери Шели го ползва като прототип на главния герой в разказа си „Смъртният безсмъртен”, в който Агрипа прави еликсир на дълголетието и го пробва върху своя чирак.

148 Джон Уилям Полидори е личният лекар на лорд Байрон, чичо на известния поет и художник прерафаелит Данте Габриеле Розети и на поетесата Кристина Габриеле Розети. Самият Полидори остава в историята с романа си „Вампирът”, вдъхновен от разказите на лорд Байрон за пътешествията му из Балканския полуостров и също като „Франкенщайн”, замислен във вила Диодати.

149 Цитатът е от предговора на Мери Шели към третото издание на романа през 1831г. Преводач: Жечка Георгиева.

150 Коулридж сам признава, че постепенно се е пристрастил към лауданума заради ревматичните си болки.

151 „Изгубеният рай”, Книга 10, Джон Милтън. Преводът тук е взет е от българското издание на романа „Франкенщайн, или новия Прометей”, 1981г. Преводач: Жечка Георгиева.

152 Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, или Парацелз (1493 г. – 1541 г.) е немски лекар, естественик и философ. Парацелз се опитал да постави медицината на научни основи, приемайки, че всички болестни процеси в организма са химически. Кръстник на цинка, който алхимиците наричали „бяла вълна” или „бял сняг”. Някои го считат за бащата не само на ятрохимията, но и на токсикологията. Създател на обезболяващия опиат „лауданум”, който добива голяма популярност през ХVІІІ и ХІХ век. Някои историци считат, че Парацелз е Кристиян Розенкройц, предводител на тайното братство на Розенкройцерите.

153 Франкенщайн прекарва много време в морги, дисекционни зали и кланници, докато работи над своето чудовище.

154 I, Robot by Isaak Asimov, Gnome Press, 1950 г.

155The Rest of the Robots by Isaak Asimov, Garden City, NY: Doubleday, 1964.

156 The Positronic Man by Isaak Asimov and Robert Silverberg , New York: Doubleday, 1992.

157 Айзък Азимов въвежда тези три закона в едноименната си новела „Трите закона на роботиката” от 1942 г. и нееднократно се позовава на тях понататък в произведенията си.

158 Росум на чешки означава разум.

159 Известният композитор Гюстав Холст произлиза от същото семейство; Теодор фон Холст е негов прачичо.

160 Томас „Том” Пейн (1737–1809 г.) е памфлетист, публицист, изобретател, радикал по убеждения, участвал във Френската, а по-късно в Американската революция. Става един от „бащите” на САЩ.

161 Джоузеф Пристли (1733–1804 г.) е учен, теолог, просветител и политолог с повече от над 150 творби. Някои учени го смятат за първия учен, изолирал кислорода.

162 Сър Джошуа Рейнолдс (1723 –1792 г.) е най-влиятелният британски художник на ХVІІІ век. Съвсем съзнателно разработва „величествен стил” в портретната живопис и търси идеализация и възвишеност – основни черти на английския класицизъм. Основател и първи председател на Кралската академия, удостоен с титлата „сър” от крал Джордж III.

163 Джон Констабъл (1776 –1837 г.) е английски художник романтик, известен с пейзажите си. Долината Дедъм, която е рисувал най-много, сега се свързва с неговото име. „Най-добре би трябвало да рисувам това, което познавам” пише той, „рисувам е друга дума за чувствам”.

164 Сър Едуин Ландзиър, член на Кралската академия (1802 –1873 г.), е английски художник, добре познат с анималистичните си творби. Най-известната му работа са скулптурите на лъвове на площад Трафалгар в Лондон.

165 През 1791 г. Уилям Блейк е илюстрирал „ Неподправени истории от истинския живот” от Мери Уолстънкрафт.

166 Алекзандър Гилкрайст (1828-1861), роден една година след смъртта на Блейк, посвещава голяма част от краткия си живот на изследване творчеството и личността на Уилям Блейк. Написва първата биография на Уилям Блейк, довършена от съпругата му Ан Гилкрайст.

167Петер Бинсфeлд (1545/6 – 1598) е немски католически епископ и теолог, ловец на вещици, публикувал през 1589 г. списъка със седемте смъртни гряха и демоните, които ги персонифицират. Списъкът му оказва огромно влияние в християнската църква, особено сред католиците.

168 Цитат от пиесата.

169 Крис Болдик, „В сянката на Франкенщайн: мит, чудовища и литературата на ХІХ век”, Oxford University Press, 1990.

170 Кръстен на лионската традиционна кукла Гиньол, театърът, основан от Оскар Метение, се е помещавал на площад Пигал в един бивш параклис. Макар и посещаван от кралски особи, главните герои в репертоара на театъра са основно престъпници, убийци, проститутки, сводници, а целта на основателя му е да направи театър на ужаса, използвайки натуралистични средства. Театърът запада към края на 1957 г., може би заради възхода на подобни филмови жанрове. Сред най-известните драматурзи

на театъра са Андре дьо Лорд и Алфред Бине, създателят на първия тест за интелигентност.



171 С тази дума режисьорът на филма „Зората на мъртвите” (1978 г.), Джордж Ромеро описва своя филм, който е по-популярен под името „Зомби”. Филмът се счита за протест срещу Америка на големите корпорации, консуматорското общество и отчуждението между хората и въпреки кървищата, е много добре приет и от публиката и от критиката.

172 Превод: Тодор Христов, „Литературен вестник”, бр. 11.04-17.04.2001, Год. 11

173 Andersen H.C., Andersen´s Letters Online, City Odensee Museums, http://www.andersen.sdu.dk


174 Андерсен, Ханс Кристиан, „Малката русалка”, превод от датски: Светослав Минков, изд. „Отечество“, София, 1983 г.

175 Andersen, H.C. A Poet´s Bazaar, 2009, New York : Hurd and Houghton .

176 Бейн, Робърт Низбет (1854-1909) e английски историк, фолклорист, полиглот и лингвист. Преводач от славянски и скандинавски езици и сътрудник на Енциклопедия Британика и Британския музей.

177 Bain, Robert N., Biography of H.C. Andersen, 1895, Lawrence and Bullen.

178 Kirkegaard, Soren, From the Papers of One Still Living, Soren Kirkegaard´s Writings in English, http://www.naturalthinker.net

179 Andersen, H.C. (2000), The Fairy Tale of My Life, Cooper Square Press, US.

180 Андерсен, Х. К., „Приказки”, изд. Рийдърс Дайджест, 2004. Предговор: Нийл Филип.

181 Лоте Райнигер(1899 –1981) е немска художничка, пионер в силуетната изрезкова анимация. Въпреки, че се движи в кръга на европейския авангард, творчеството й е уникално, а почеркът й е лесно разпознаваем, въпреки ограничените и лаконични възможности на черно-бялата изрезка. Филмографията й включва към 40 филма, между които е и първият напълно запазен пълнометражен филм в Европа „Принц Ахмед”.

182 Иржи Трънка (1912 - 1969) е виден чешки илюстратор, сценограф, аниматор и режисьор на анимационни филми. Куклените му филми са легендарни в професионалните среди, но не по-малко красиви са рисуваните му филми, както и изрезковият му филм „Веселият цирк”. Филмите му почти винаги са анимационни адаптации на литературни произведения - Шекспир, Андерсен, Хашек и Чехов – както и на чешкия фолклор и история. През 1968г. Трънка е удостоен за илюстрациите си и филма си „Славеят на императора” с ежегодната международна награда „Ханс Кристиян Андерсен”.

183 Маринчевска, Надежда, 2005 г. „ Квадрати на въображението”, „Титра”.

184 Cocteau, Jeanne (1959) "L'âme de Trnka", Les Lettres françaises, N 773.

185 Норштейн, Юрий (2008). „Снег на траве” в двух томах, изд. „Красная площадь”.

186 Текстът в английската версия на филма се чете от Борис Карлоф.

187 Иржи Трънка започва работа в кукления театър на Йозеф Скупа едва единадесетгодишен.

188 Tussaud, Marie (1838) Madame Tussaud's memoirs and reminiscences of France, ed. by F. Hervé, London

189 Pilbeam, Pamela(2003) ) Madame Tussaud and the History of Waxworks, Hambledon and London

190 Зумбо, Гаетано (1956-1701 г.) италиански скулптор от благороднически произход. Придворен скулптор в двора на Козимо де Медичи.

191 Pilbeam, Pamela(2003) ) Madame Tussaud and the History of Waxworks, Hambledon and London.

192 Жак Луи Давид (1748 – 1825) е френски художник с огромно влияние във френската живопис. По време на Френската революция стилът рококо отстъпва на строгия неокласицизъм, чийто ярък представител е Давид.

193“Zur Psychologie des Unheimlichen” e публикувана в две части в „Psychiatrisch-Neurologische Wochenschrift“ , бр. 8.22 и бр.8.23, 1906 г.

194 Цитатите в този параграф са мой превод от английското издание “ Zur Psychologie des Unheimlichen” – “ On the Psychology of the Uncanny”, Angelaki, бр. 2.1, превод на английски: Рой Селарс, 1995 г., Routledge.

195 Новелата за първи път е публикувана в България още през 1898 г. от Никола Денчев в превод от руски "Песъчний человек. Нощен разказ, любопитен за всекиго”.

196 Фройд публикува „Das Unheimliche” в научното издание Imago, бр. 5.

197 Повечето цитати от есето на Фройд са мой превод от английското издание Standard Edition of the Complete Psychological Works, преводач и редактор Джеймс Страчи, Hogarth Press, London.

198 Фройд, Зигмунд, (1991) Естетика, литература, изкуство, Ужасяващото”. Университетско издателство”Св. Климент Охридски” Превод: Харитина Костова-Добрева.

199 Ото Ранк (с рождено име Ото Розенфелд, 1884–1939) – австрийски психоаталитик, писател, преподавател и терапевт. Ранк е дясната ръка на Фройд за период от 20 години, след което Фройд го обвинява в „анти-едиповата ерес” и между двамата избухва конфликт. Ранк напуска Фройд, заминава за Париж и прави изключително успешна кариера във Франция и САЩ. Напоследък интересът към многобройните му трудове се възражда: Art and Artist, The Trauma of Birth, The Myth and the Birth of a Hero, Truth and Reality и редица други трудове се считат от мнозина за пионерски стъпки в областта на екзистенциалната психология, гещалт психологията, трансперсоналната психология и хуманистичната психология.

200 „Der Doppelgänger. Eine Psychoanalytische Studie” – един от най-широко известните трудове на Ранк, публикуван частично първо в Imago, а после излиза като пълен текст през 1925 г. в научното издание Internationaler Psychoanalytischer, Лайпциг. В книгата са събрани и анализирани голям брой истории с двойници: истории на пациенти, приказки, образи от известни литературни произведения. Особено внимание е отделено на немския филм от 1913 г. „Студентът от Прага” (реж. Пол Венегер и Стелан Рай, по Алфред дьо Мюсе, Едгар Алан По и Ханс Хайнц Еверс), в който един студент продава огледалния си образ на дявола.

201 Lacan, Jacques,(1962 –63). Book X, Anxiety, Translated by Cormac Gallagher from unedited French typescripts. www.valas.fr/.THE-SEMINAR-OF-JACQUES-
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница