ХипсоСъзнание
(техники за постигане на личен успех)
Джон Бейнс
ПРЕДГОВОР
Бързите социални, политически и технологически промени в съвременния свят с нищо не ни помагат, когато се стремим да извлечем някакъв смисъл от пъстрата картина на живота. Зад всички трудности, които срещаме по житейския си път в търсене на „отговора", се крие един-единствен основен факт, причина за безброй ненужни недоразумения, нещастия, страдания и разочарования. Този факт е ниската будност на човека.
Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития, които още не са настъпили и вече минали изживявания, които не могат да се променят, ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие". Неограниченият потенциал на човешкия дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програма. Тя ни държи в плен чрез лошото образование, лошите навици и диктата на обществото, което насърчава ненужното бързане, повърхностното мислене, стремежа към лесни удоволствия и бягството от истинския живот. Неусетно попадаме в духовен капан, който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност - настоящия момент.
Тази книга е само пътна карта, ръководство, което ще ви даде по-дълбоко разбиране на себе си и на света около вас. Всичко в нея е с главно практическа насоченост. Колкото по-искрени са усилията и желанието ви да получите повече от живота, толкова по-голяма полза ще извлечете.
Ако представените тук идеи ви развълнуват и ако сериозно изпълнявате упражненията за ХипсоСъзнание, пред вас ще се разкрият непознати до този момент светове. Този процес на „събуждане" е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата крачка, може само да спечелите, а няма да загубите друго освен препятствията по пътя ви към успеха, душевното спокойствие и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...
СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА БОЛЕСТ
Обществото е устроено като добре организирано цяло, в което всеки индивид дава своя принос и изпълнява някаква роля. Развитието на цивилизацията е довело до постепенно решаване на проблемите по прехраната, които в минали епохи са били толкова остри. Правителствените институции са поели управлението на живота на групата, затова сега индивидът живее според правилата на цивилизацията. До известна степен светът изглежда такъв, какъвто всички мислят, че трябва да бъде от гледна точка на прогреса. Съвременният човек се гордее с цивилизацията си, доволен е от стадното си съществуване и се смята за покорител на света, като нито за миг не поставя под съмнение тези свои разбирания.
Погълнати във всекидневието си, ние рядко се замисляме за дългия и труден път на човешката цивилизация до наши дни. Както е известно, „обществото" е творение на човека и се основава на постепенното му адаптиране към Природата. Това адаптиране го е довело до създаване на цивилизацията и изграждане на определени навици, практики и обичаи, тоест до създаване на установени и постоянни форми на колективно поведение. Обичаите, традицията и общественото мнение са могъщи формиращи фактори на личността. Поради специфичното си неуловимо естество тези фактори имат силно влияние върху поведението, характера, физическото и психическо развитие на индивида. В процеса на учене и развиване на интелигентността си човекът е принуден да се приспособи към „обществото", да спазва предписанията на морала и институциите и да се подчини на изискванията на цивилизацията. За да постигне тази адаптация, той трябва да използва интелигентността си, за да мисли, анализира, разсъждава и разбира, да стигне до определени изводи или да взема „решения", определящи личното му поведение.
Човек зависи, живее и функционира в „обществото", затова приспособяването му към него е абсолютно необходимо и се явява като задължителен и желан елемент на самоопределянето му. Онези, които не се адаптират, се лишават от облагите на живота в обществото.
Ето защо общественият организъм придобива почти пълно, граничещо с божественото всемогъщество, където не се допуска възможност за грешка или несъгласие. Не можем да си представим съвременния човек, откъснат от някаква социална група. Всъщност, смята се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение, предписани от нашата цивилизация и да жадуваме да опознаем културата й.
Тази структурна организация, където всяка част въздейства върху цялото и на свой ред се влияе от него, довежда индивида до изместване и проектиране на Аба Индивидуалното Аз се поглъща и асимилира от „голямото обществено Аз". Когато индивидът казва „аз", всъщност има предвид „ние". Идентификацията с групата води до редица много интересни явления, някои от които са полезни за отделния човек, а други му вредят.
Сред вредните последици за самоличността на индивида тук ще засегнем само онези, които произтичат от липсата на разсъждаващо, зряло, разумно и възрастно Аз.
Забележителна е липсата на разсъждаващо Аз в съвременния човек - вместо него той притежава стереотипно Аз, неизбежен продукт на социалната дисоциация. Това „социално-индивидуално Аз" винаги попада под принудителното въздействие на колективното поведение и мислене, които са втъкани в самата му същност.
Общият показател за съвременния човек е липсата на самоконтрол в най-широк смисъл. Липсата на самоконтрол води до неспособност на човешката машина, по-специално на мозъка да функционира адекватно, както и до невъзможност за пълно използване на менталните способности, трудно поддържане на добра физическа и умствена форма, недоволство, тревога, дезориентация и хронично състояние на ниска и объркана ментална дейност.
Индивидът точно записва и отразява местните и глобални колективни реакции. Той е само винтче в огромния и сложен обществен механизъм. Всяко движение на машината влияе незабавно върху това винтче, наречено човек.
Все по-бързият ритъм на прогреса го принуждава да се стреми непрекъснато към технологическо, икономическо и културно усъвършенстване. Всекидневният живот става все по-сложен и хаотичен. Човекът е принуден да използва всеки ден, всеки миг, за да произвежда повече и така да поддържа определен социален и икономически стандарт. Колкото по-сложен става животът, толкова по-големи са изискванията на колектива към индивида. Например, ако се стреми към определен вид работа, той трябва да има все по-висока академична подготовка. Колкото по-висока е тази подготовка, толкова по-строг е подборът на човешкия материал. Всекидневието е борба за оцеляване и за по-висок обществен и икономически стандарт. Съвременният човек е завладян от чувството, че трябва да се бърза.
Той живее прекалено бързо и мисли повърхностно. Ето защо той е неспособен да използва по подходящ начин ценните качества, с които е надарен. Интелигентността му не е достатъчна, за да избегне нервното напрежение, песимистичните мисли и разрушителните емоции. Често волята не му помага да превъзмогне вредните навици ида постави страстите си под контрол. Той често губи преценка и не може да види истината зад привидното, неспособен е да се освободи от негативните влияния, произтичащи от колективното емоционално и психологическо състояние.
Наблюдаваме колективна мания за скорост - икономическа психоза, която поражда неотложното усилие да посрещнем високите изисквания на обществото.
Болестта на нашата епоха е ненормално увеличеното нервно напрежение, а размерът на последиците все още трудно може да се определи. Нервното напрежение е основна причина за сърдечносъдовите болести, нервните и психически разстройства и психосоматичните заболявания.
Това е болест на съвременността в смисъл, че се дължи на специфични за времето фактори. Причините са нарастващата хаотичност и сложност на живота, непропорционалното развитие на цивилизацията, ускореният напредък на науката и техниката, трескавата активност и пренаселеност на големите градове, борбата за живот, скоростта на съобщенията, музиката и шумът, несигурното бъдеще на човечеството, изобилието от реклами и доктрини, липсата на истинско човешко общуване.
Когато говорим за нервно напрежение, всъщност имаме предвид „ненормално увеличено напрежение", тъй като напрежението само по себе си е нормално и необходимо за човешкия живот явление. Нека разгледаме подробно причините за напрежението, за да определим средства, чрез които да избегнем разрушителното им действие.
Нарастваща хаотичност и сложност на живота и непропорционално развитие на цивилизацията
Във всекидневието си индивидът е изправен пред разнородни, сложни и променящи се изисквания. Той живее в труден свят и всеки миг трябва да решава някакви проблеми. Всичко се развива толкова бързо, че преди индивидът да се е адаптирал напълно към дадена ситуация, тя вече се е променила и той трябва да търси друг подход. Тази сложност и несигурност води до дълбока дезориентация. Наличието на толкова много фактори често става причина човек да изгуби от погледа си всякакви принципи, опит, идеологии и възгледи.
По света всеки ден се издават хиляди книги, посветени на нови технологии и нови познания. Чудовищната машина на цивилизацията, която човекът сам е създал, сега заплашва да го погълне или най-малкото да го влуди. Скоростта, с която се разбива цивилизацията, далече изпреварва човешката способност за възприемане. Тази скорост на промените води до неконтролируемо състояние на колективна тревога и страдание.
Ускорен напредък на науката и техниката
Налага се въпросът дали науката и техниката не напредват по-бързо, отколкото може да понесе индивидът. Отговорът е очевиден и този напредък може да се превърне в сериозна заплаха за бъдещето, ако не се вземат подходящи мерки за контрол и подготовка. Известно е, че всеки технически напредък принуждава индивида да направи усилие за адаптация, която му отнема известно време. Ако промените са прекалено резки и твърде чести, човек не успява да се приспособи с необходимата бързина и изостава. Това напрегнато и непрестанно усилие за адаптация поражда тревога, неврози. безпокойство и други разстройства.
Акстивност и пренаселеност на големите градове, борба за живот, музика и шум
Индивидът започва да се чувства роб на вечно забързаната човешка маса. Всекидневните взаимоотношения с другите го вкарват в остра конкуренция, за да си извоюва по-високо място в обществото. Колективното бързане и хаотичност, типични за големия град, събуждат у него подобна реакция. Нервната му система е подложена на постоянно напрежение поради неспирния грохот на машините и колите, пронизителната музика, шума, многолюдието, грижите на всекидневието.
Скоростта на съобщенията и несигурното бъдеще на човечеството
Пресата и радиото непрекъснато бомбардират индивида с тревожни новини от всички краища на света. В древността повечето всекидневни събития били отминавани без особено внимание, а съобщенията изисквали месеци и дори години. Днес за съжаление съществува подчертано нездрава информационна атмосфера и за „новина" се считат само трагични събития, които са придружени от кръвопролития или най-малкото будят тревога. Това е променило манталитета на широката маса до такава степен, че тя търси именно този тип болезнена информация, която възбужда въображението, като игнорира новините за положителни събития.
Естественият резултат от този вид информация за индивида е подсъзнателна тревожност, което с течение на времето става хронична.
Страшните новини за конфликти в различни части на света и изгледите за световна война карат човека да живее в постоянно вътрешно безпокойство. Този Дамоклев меч е надвиснал над главата на всеки индивид.
Излишък от реклами и доктрини
През цялото време индивидът е подложен на обстрел от търговски реклами, които проникват в личния му живот, целят да завладеят съзнанието му и да насочат предпочитанията му към определени стоки и услуги. Тъй като са разнообразни и многобройни, тези влияния понякога създават дълбоки конфликти в подсъзнанието и разбира се предизвикват напрежение. По същия начин различните доктрини, политически и религиозни идеологии се стремят да спечелят привърженици и подлагат съзнанието им на постоянен натиск.
Липса на задълбочено общуване между хората
Животът налага на индивида всекидневно общуване с другите, което на моменти е изключително изморително,особено когато сме в постоянен контакт с невротици. Например, често двама души спорят разпалено за нещо и никога не постигат взаимно разбиране, без да си дават сметка, че и двамата твърдят едно и също нещо, но просто не успяват да си го съобщят.
Освен езиковите различия, има и други фактори, които затрудняват общуването между хората - културните различия, предразсъдъците, догматизмът, политическите и религиозните убеждения и дори личните подбуди. Освен всичко това, общуването с другите изисква огромно психическо усилие, защото индивидът не само трябва да преодолее редица пречки, но често дори не съзнава съществуването им.
Широко известни са много негативни състояния, дължащи се на нервно напрежение, от които страда съвременният човек. Те се проявяват с неясни, неопределени и променящи се симптоми. Главоболието, хроничната умора, липсата на умствена концентрация, недоволството, безпокойството, депресивните състояния, нервността, тревогата и дезориентацията са често срещани проблеми. Общото във всички тези случаи е нервното напрежение, което води до постепенна загуба на радостта от живота и до намаляване на интелектуалните способности. Освен тези видими прояви, има и други - по-дълбоки, по-сериозни и много по-важни, които се долавят и определят трудно, и точно затова са трайно опасни. Става въпрос за някои реакции на подложеното на напрежение подсъзнание, които чувствително намаляват интелектуалните способности на индивида.
Поради изброените по-горе фактори на напрежение, човек губи самоувереност. Малцина издигнати индивиди имат пълна вяра в себе си. Обикновено човек търси начин да се присъедини към някаква група, където не е принуден да поема голяма отговорност. Други хора се уповават на себе си само привидно, а вътрешно са обзети от латентен страх. Вътрешната сигурност е изключително важна, тъй като е необходимо условие за формирането на зряла и стабилна личност. Страхът и тревогата обаче са латентни състояния на цялото човечество и е трудно да се избегнат.
Най-удобната и най-често срещана умствена нагласа е да се оставим на течението, да следваме правилата на групата и да търсим одобрение от другите за собствените си решения. Индивидуалното Аз, което се идентифицира с обществото, заимства всички латентни емоционални, ментални и инстинктивни състояния на групата, и ги приема като свои собствени и валидни за себе си. Процесите на наблюдение, рефлективно мислене и логично разсъждение сериозно се ограничават поради пасивно подчинение на колективните норми.
За нещастие индивидът обикновено не се съпротивлява на тенденцията напълно да се идентифицира със социалната среда, а я счита за желана и нормална и вярва, че тя е отличителен белег за интелектуалност, чувствителност, цивилизованост и култура.
Чрез литературата, пресата и киното се издигат в култ насилието, патологичната сексуалност, фатализмът и цинизмът, фалшиви идоли като парите, секса и физическата сила атакуват индивида от най-ранна възраст и изграждат в съзнанието му погрешна ценностна система.
За индивида е невъзможно да постигне пълна реализация, докато не признае и не разбере, че живее не в нормален, а в невротичен свят и трябва да се освободи до известна степен, за да изгради собствени норми на поведение, собствени идеологически и философски понятия след зрял и спокоен размисъл.
Младите хора водят особено объркан живот - те трябва да се движат в един все още непознат свят без необходимата подготовка, да трупат знания преди да са се научили да мислят, да взимат решения преди да са способни да преценяват, да преминат през изпитанията на наложената им културна и обществена машина. Всъщност младежкият бунт е съвсем естествено явление и изразява стремежа да не се оставиш да те погълнат, да изградиш собствен начин на живот, да не приемаш насила и по принуда стереотипни норми и понятия.
Вярно е, че и в други епохи е имало напрежение, тревога, несигурност, но никога досега водовъртежът на живота не е бил толкова зашеметяващ, никога човешкото същество не е било подложено едновременно на толкова много и различни въздействия.
Голямата човешка дилема - да бъдеш или да не бъдеш - отразява разликата между това ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ ИНДИВИД, да бъдеш зрял човек със собствен вътрешен живот или да си останеш дете, което страхливо се държи за полата на обществото-майка.
СТРЕС
Човешкото същество е надарено с физиологичен механизъм, който му позволява да се приспособи към измененията на околната среда и по този начин да поддържа постоянно вътрешно равновесие.
Този механизъм е известен като хомеостаза и представлява способност да запазваме органична и психическа стабилност. Болестта е борба за поддържане на тъканите в хомеостатично равновесие. Организмът реагира мигновено на външните въздействия, за да запази равновесието. Треската например е усилието на организма да възстанови нормалното състояние.
Органичното равновесие може да се сравни с неподвижно махало. Всеки достатъчно силен стимул задвижва махалото. Стресът е именно усилието да се върнем към равновесната точка. Канадският лекар Ханс Сили го определя по следния начин: „Стресът е състояние, проявяващо се чрез специфичен синдром, който се състои от всички неспецифични изменения, настъпили в биологичната система. Стресът е общият знаменател на всички адаптационни реакции на организма".
Никой не е свободен от стрес, защото той е присъща реакция на всички живи същества, включително на по-нисшите организми, които са лишени от нервна система. Това явление е характерно за живите същества при взаимодействието им със средата.
Целият живот на човека е борба с околната среда. Индивидът не може да си представи съществуването си като някаква изолирана единица. Различните събития в живота му го подлагат на непрекъснати изисквания да се приспособява. Ако не успее да се адаптира, той сериозно уврежда здравето и благосъстоянието си. Индивидът живее с постоянно усилие за адаптация, тоест под стрес. Стресът обаче не винаги е вреден, а е по-скоро елемент, присъщ на живота. Няма човек, който да е абсолютно незасегнат от това състояние.
Следователно стресът може да е съвместим със здравето, но може да има и патологичен характер, върху който ще се спрем в тази глава.
Стресови фактори са онези елементи, които предизвикват у субекта стресова реакция, известна в медицината като „общ синдром на адаптация". Стресовите фактори могат да бъдат бактерии, микроорганизми, токсични вещества, екстремни температури или проблеми от емоционален характер.
Общият синдром на адаптацията е определящ фактор при високо кръвно налягане, сърдечносъдови и бъбречни болести, артрит, кожни и очни възпаления, алергични състояния, нервни и умствени разстройства, сексуални нарушения, смущения в храносмилането и обмяната на веществата, и ракови заболявания.
Под въздействието на стреса (да не забравяме, че тук разглеждаме патологичната страна на този термин) индивидът живее в постоянно състояние на безпокойство. Всяка трудна ситуация, всеки проблем, всяка лоша вест го изнервя все повече. Налягането във „вътрешния парен котел" постепенно се покачва, докато накрая някое незначително събитие предизвика внезапен взрив. Напрегнатият човек се изтощава излишно, защото изразходва големи количества нервна енергия. Обикновено състоянието на напрегнатост предполага раздвояване на личността - такъв индивид е притиснат едновременно от няколко изисквания и не знае кое трябва да изпълни първо.
Напрежението може да се прояви като общо органично състояние или като мускулно, емоционално или умствено състояние. Ето защо говорим за емоционално, умствено и мускулно напрежение. Все пак съществува един общ фактор за всички случаи на напрежение -безпокойството. Можем да предизвикаме изкуствена невроза в лабораторния плъх, като го подложим на „тревога", тоест като го накараме да полага непрекъснати усилия да се адаптира. Поради тази причина някои хора са изложени на повече стрес от други. Например песимистът изкуствено създава стресово състояние, причинено от мрачните му мисли, докато оптимистът изгражда в себе си известна съпротивителна способност срещу напрежението. Ефектът от стреса зависи от множество трудно определими фактори, като биологичната и културна наследственост, формирането на личността, историята на клиничните заболявания, темперамента и прочее.
За да изясним някои положения в механизма на стреса, непременно трябва да познаваме стадиите на проявата му:
1) стадий на тревога
2) стадий на съпротивление
3) стадий на изтощаване.
Стадият на тревога е основна реакция на организма спрямо някакъв дразнител, към който все още не се е приспособил. В този стадий разграничаваме два фази -шок и противодействие. Шоковата фаза обхваща органичните реакции, предизвикани преди да се задействат съпротивителните или защитни механизми. В тази фаза настъпват редица изменения в ендокринната система, обмяната на веществата, състава на кръвта, дишането и други.
По време на фазата на противодействие настъпва хомеостатична реакция за балансиране на измененията, която включва защитните механизми на организма.
Стадият на съпротивление започва, когато организмът е подложен на вече изживян стресов стимул, към който проявява голяма търпимост. Но ако постъпи нов, различен стресов стимул, субектът отново изпада в предишния период на тревога.
Стадият на изтощаване настъпва, когато организмът е подложен на непрекъснато и продължително въздействие на някакъв тревожен стимул, поради което постепенно губи съпротивителните си сили.
По този начин става ясно как протича адаптацията към различни тревожни стимули или стресови въздействия - организмът разбива съпротивителни сили и се адаптира. Чрез същия процес стресът или неочакваният шок може да принуди организма да избегне някакво заболяване, като задейства защитните механизми. В древността използвали подобни средства за лечение на различни заболявания и в много случаи постигали положителен резултат. Шаманът, който ужасява пациента си със страшни маски и смъртни заплахи, понякога успява да го излекува, като несъзнателно използва принципа на стреса. Пускането на кръв, бичуването, къпането в ледена вода действат на същия принцип. Дори днес при някои психически заболявания все още се прилага електрошокова терапия.
Тревожните стимули нарушават хомеостазата на индивида и обхващат целия потенциал на жизнения механизъм. Тревогата не е свързана с индивидуалните качества и недостатъци, тя атакува еднакво смелия и боязливия, предпазливия и неблагоразумния. Непрекъснатото повтаряне на тревожните сигнали създава неспокойна личност или превръща нормалната в неспокойна. Всъщност неврозата, нервността, безсилието са основни форми на проява на тревогата. Съществува обаче нормална тревога, породена от истинска опасност - тя е присъща за здравия човек.
При много индивиди стресовият фактор може да произтича от психически конфликти, породени обикновено от противоречието между съзнанието и инстинктите. В тези случаи главен двигател е сексуалният нагон.
Когато говорим за напрежение, винаги трябва да отчитаме силния латентен импулс, произтичащ от потиснати емоции или инстинкти, тоест от репресията. Дълго потисканите емоции придобиват огромна разрушителна сила и действат като отрова. Според някои психиатри потискането на половия нагон е главната структурна причина за неврозата в цивилизованите общества. Всеки потиснат импулс увеличава налягането в „психическия парен котел".
Нека вземем прост пример: един човек обижда друг, поради което последният изпитва силно желание да го удари, но общественото му Аз, тоест възпитанието, не му разрешава и го кара да потисне този импулс. Такова джентълменско поведение възбужда латентно напрежение в него. Нервното и емоционално напрежение, причинено от събитие с елемент на насилие, остава дълго след инцидента, но не като съзнателно състояние, а като смътна тревога и безпокойство.
Всички сме изпитвали напрегнатото състояние, предшестващо някакво действие, особено ако то е от изключителна важност. Интересно е например да наблюдаваме спринтьорите на сто метра гладко бягане в секундите преди старта. Те всъщност изживяват състезанието предварително и това въображаемо преживяване ги натоварва със силен стрес. Дори поради някаква причина състезанието да бъде отменено в последната секунда, напрегнатото състояние остава. Примерът показва, че повечето видове напрежение са причинени от въображаемото изживяване на още ненастъпили събития - нещо, което хората вършат непрекъснато. Този лош навик причинява огромна загуба на нервна енергия поради ненужната тревога, която възбужда.
Съществуват различни степени на напрежение. Ще разгледаме основно три от тях: вълнение, мъчително безпокойство и тревожност.
Вълнението е смътно усещане за несигурност и нервност, което често се превръща във всекидневно хронично състояние.
Мъчителното безпокойство е по-силно състояние на тревога, породено от натиска на особени събития или обстоятелства.
Тревожността възниква при заплаха за самото съществуване на организма. Тревожността е страх от смъртта и мобилизира някои защитни механизми, които, така да се каже, тласкат индивида към внезапно нервно и жизнено „вътрешно горене".
Когато човек е в смъртна опасност, защитните механизми се задействат и увеличават неимоверно енергията и съпротивителната способност на организма. В такъв момент човек е способен на истински подвизи. Ако опасността е постоянна и непрекъсната, индивидът бързо стига до изтощение, при което защитните му сили рязко спадат.
Невъзможно е да извършваме каквато и да е дейност без прекъсване и без почивка, тъй като периодично се нуждаем да се разтоварим от напрежението и да възвърнем хомеостатичното си равновесие. Оттам произтича и неизбежната необходимост да пестим енергия и да спим през нощта, за да компенсираме изразходваното от стреса.
Една от най-често срещаните и типични прояви на напрежението е хроничната умора. Невротичното изтощение проличава особено силно в момента на събуждането. Астеникът изпитва вътрешна съпротива да стане и с удоволствие би останал в леглото. Струва му се потискащо и трудно да пристъпи към каквато и да е двигателна дейност и се чувства замаян и уморен. Да не забравяме, че именно сутрин човек се подготвя да посрещне отговорностите на деня и това е отправната точка във всекидневието. Щом свърши работният ден, с него до известна степен свършват и нашите отговорности и задължения - ето защо в този момент астеникът изпада в състояние на дълбоко блаженство, което продължава до късно през нощта, а на другия ден цикълът се повтаря. Често възникват редица субективни усещания, като сърцебиене, тежест в сърдечната област, задух и прочее.
Всички форми на напрежение са признак на енергийна недостатъчност - състояние на изтощение, което причинява преумора.
При сравнително здравия човек с нормално телосложение липсата на нервна енергия се дължи на две основни причини - изчерпването й през деня и недостатъчното й възстановяване по време на сън. Изчерпването винаги се дължи на лоши навици, поради които нервната енергия се подава неправилно. Колкото и странно да изглежда, съвременното възпитание не включва създаването на положителни навици, свързани с въображението и чувствата. От малки ни учат да се мием и къпем, да не преяждаме, да спазваме нормите на езика и поведението в обществото, но чувствата и въображението се пренебрегват, сякаш са без значение. Например, един от най-вредните навици е желанието да вършим няколко неща едновременно, което води до напрежение и изхабяване. Друг лош навик е непрекъснато да се връщаме към неприятни спомени от миналото.
Стресът е основен причинител на следните болести:
а) сърдечносъдови заболявания, ендокардит, миокардит, перикардит, сърдечна невроза, сърцебиене, бодежи в сърдечната област, неравномерен пулс, артериосклероза
б) бъбречни заболявания
в) еклампсия - една от най-опасните форми на токсикозите в бременността
г) ревматоиден артрит
д) кожни болести: еритема, екзема, обриви, импетиго, псориазис, копривна треска, сърбежи, диабет, подагра, алергии
ж) сексуални нарушения
з) стомашни смущения като гастрит, язва, рак на стомаха и хранопровода, възпаление на червата, запек
и) болести на обмяната - анемия, скорбут
к) рак
л) нервни и психически разстройства: спазми, невралгии, цефалгия, мигрена, безсъние, неврастения, хистерия, психоза
м) затлъстяване,
Ако от този дълъг списък разгледаме само вредата, причинена от сърдечните заболявания и нервните и психически разстройства, ще придобием добра представа за въздействието на стреса. Когато се появят патологични прояви на напрежение, често прибягваме до транквиланти, които временно освобождават мозъчната кора от разстройващите въздействия. Успокоителните средства обаче имат разрушително действие и не могат да се приемат неограничено. При прекомерна употреба те могат да причинят психически и физически увреждания, например, стомашни язви и колити. Необяснимо защо медицината не отдава на релаксацията онова изключително значение, което тя има като естествена предпазна мярка и средство за лечение на тревожните състояния.
РАЗТРЕВОЖЕНИЯТ ИНДИВИД
Човек Всекидневно изживява различни емоции, усещания, гневни изблици, агресивност, репресии и провали. Емоцията е реакция на организма срещу някаква смущаваща ситуация, приятна или неприятна. Тя обикновено се определя като „състояние на вълнение", „нарушаване на равновесието" или „силна, случайна и неорганизирана реакция към някакъв дразнител". Всяка силна емоция е придружена от физиологични и психически изменения. При интензивно емоционално състояние протича нервен ток с анормална мощност, който претоварва естествените пътища, нарушава и обърква някои мозъчни функции и временно ги анулира. На физиологично ниво протичат интересни реакции, които подсказват, че организмът се готви за борба. Настъпват някои от следните изменения: зениците се разширяват, пулсът и сърцебиенето се ускоряват, кръвното налягане се покачва, ритъмът и дълбочината на дишане се увеличават и се засилва консумацията на кислород, нараства кръвната захар, секрецията на потните жлези става по-силна, потиска се отделянето на слюнка и стомашен сок, подобрява се свиваемостта на мускулите. Силното емоционално състояние винаги представлява отклонения от нормата, която предполага спокойствие и равновесие.
Все пак измененията, причинени от емоциите, са полезни за индивид, който е принуден да атакува или да се спасява с бягство. Емоцията издига максимално енергийното ниво и удължава времетраенето на полезното усилие. Човек в момент на смъртна опасност е способен да извърши истински физически подвизи. Като нарушават временно равновесието, емоционалните състояния пускат в ход защитните механизми на организма. Хомеостазата е способността на организма да поддържа вътрешно равновесие и постоянно да се стреми да го възстановява. Хомеостатичната способност е подложена на голямо изпитание при емоционалните състояния. Очевидно емоционалното напрежение засяга целия организъм, като нарушава тези важни хомеостатични функции.
Най-смущаващото емоционално състояние се причинява от страх пред въображаема или все още несъществуваща опасност. Този страх се проявява под формата на тревога.
Фройд твърди, че всички видове тревога са всъщност страх от смъртта. Човешкото същество се чувства застрашено в самото си съществуване, но не от непосредствена и осезаема, а по-скоро от някаква въображаема, проектирана в бъдещето опасност.
Крапф смята, че „първите изживявания на тревога у индивида се дължат на временна липса на кислород, докато индивидът все още е в утробата и тази първична заплаха за съществуването поражда биологични спомени, които завинаги свързват усещането за тревога с жизненоважния механизъм на насищането с кислород, дори когато по-късно околната среда не намалява непосредствено количеството кислород... Субективните изживявания на тревога обикновено са придружени от рефлексна хипоксия (липса на кислород)".
Разграничаваме две основни групи тревожни стимули: вътрешни и външни. Тъй като тревогата е явление, мобилизиращо цялата личност на индивида, произходът на вътрешните и външни сигнали всъщност се свежда до взаимоотношението между човека и средата.
За да изясним първопричината за тревогата, трябва да вникнем в цялостното формиране на личността и психоаналитичната й структура. Личността се разглежда преди всичко като отличителен белег на индивида. Гордън Олпърт в „Психология на личността" твърди, че „личността е продукт на сложната културна история на всеки човек". Но „никоя характеристика на личността не е освободена от наследствени влияния. Личността на индивида е средство за адаптиране или оцеляване в резултат от взаимодействието между органичните му потребности и околната среда, която е едновременно благосклонна и враждебна към тези потребности. Взаимодействието се осъществява благодарение на гъвкавата и способна да се видоизменя нервна система. В процеса на приспособяване на органичните потребности към изискванията на средата, централната нервна система създава известни характерни формации, като навици, отношения, лични черти, начини на сублимиране и мислене. Тези характерни форми на приспособяване, взети в тяхната цялост, определят личността".
Личността не се формира с раждането, а постепенно въз основа на различни преживявания. При формирането й важна роля изпълняват „нагоните", тоест основните мотиви, произтичащи от физиологията и химията на тялото. Основните нагони се дължат на телесните потребности. Например, гладът е резултат от липсата на храна в тялото. Нагоните изискват определено изменение, за да се задоволи някаква потребност. Нагонът е винаги състояние на органично напрежение, което се засилва, докато организмът реагира по начин, който освобождава натрупаното напрежение.
Вегетативната нервна система непрекъснато налага различни пренастройки, които се изпълняват от гръбначномозъчната система. Тя трябва да се грижи непрестанно за сигурността и удобството на индивида, затворен между емоционалните потребности и ограниченията и изскванията на средата. Това взаимодействие между вегетативната и централната нервна система поражда непрекъснати психически конфликти, тъй като всички нагони по същността си са стремеж да се придобие или избегне нещо - с други думи, индивидът желае да придобие нещо или да избегне друго, което застрашава сигурността му. Във всекидневието обаче желаното и нежеланото често се смесват. Например, едно лице с деликатен стомах желае да яде пикантни ястия, но се страхува да не му прилошее. Това поражда вътрешна борба. Понякога, в по-сложни ситуации, съзнанието се претоварва, стремейки се да намери правилно решение.
Може би най-важните органични потребности са секс и храна. Свободното и естествено задоволяване на половия нагон е възпрепятствано от правилата на цивилизования живот, а потискането му вероятно е основна причина за напрежението в съвременния човек.
Околната среда непрекъснато издига бариери пред желанията ни, застрашава спокойствието ни и ни изправя пред множество проблеми. Приспособяването към различни ситуации, наред с изискванията на индивидуалната мотивировка, налага известна пренастройка, за да се задоволят нагоните. За целта хората създават различни навици, тоест механизми за адаптация, които са изключително сложни, тъй като на всеки нагон съответстват множество възможни реакции. Степента на зрялост на адаптационните механизми хвърля силна светлина върху причините за тревогата.
Възрастният индивид притежава известни способности за съзнателна нагласа. За разлика от него, детето е лишено от такива способности. Все пак, с изключение на половия нагон, другите му нагони са толкова силни, колкото и на възрастния. За да се приспособи, бебето реагира на вътрешните изменения с емоционална възбуда, плач и рефлексивна физическа активност. То реагира емоционално на потребностите си с външни рефлекси и получава вниманието и грижите на родителите, от които зависи тяхното задоволяване.
Адаптационните механизми на човека могат да бъдат зрели или инфантилни. Зрели са, ако индивидът живее в съзвучие с реалността, адаптира се напълно към нея и реагира разумно и интелигентно към околната среда. Незряла е настройката на индивид, който реагира преди всичко емоционално (като дете) и емоциите вземат връх над интелекта. На практика зрелостта и инфантилизмът не включват всички реакции на човека, а само някои техни страни. Например индивидът може да е зрял в семейните си отношения, но да не е такъв в обществените. Определени ситуации предизвикват незрели реакции в уравновесени хора, защото не са успели да изградят в личността си определени качества, които са останали на инфантилно ниво.
Приспособяването и настройката зависят на първо място от тенденциите, които личността следва по време на развитието си, а то до известна степен върви ръка за ръка с физиологичния растеж. Някои явления, свързани с личностното развитие, се отразяват пряко върху чувството за несигурност, тревогата и стресовите реакции.
Формирането на личността може да се сравни със строежа на пирамида. Основата й представлява културната и биологична наследственост, а следващият ред - отличителните белези на личността, формирането на личността се състои в специализиране или индивидуализиране на първичните безцелни действия на детето. Изграждат се двигателни вериги - бариери, които потискат цялостната възбуда на нервната система и я локализират. Локализирането постепенно отстранява ненужните действия за постигане на по-голяма прецизност. Поведението на детето отначало се изразява в хаотични реакции на тялото, които постепенно се диференцират и формират навици и тенденции.
На по-висш етап на развитие отделните единици на поведение се обединяват в по-широка система. Това интегриране е може би крайното ментално осъществяване, което индивидът трябва да постигне. Интегрирането означава и сливане на отделните системи в едно цяло.
Индивид, чийто живот е изпъстрен с разнообразни и силни преживявания, несъмнено притежава по-слабо интегрирана личност в сравнение с необразования човек, почти лишен от навици и характерни черти. Може би така ще си обясним защо простите хора в повечето случаи имат по-стабилна и по-уравновесена личност от интелектуалеца. Процесът на интеграция е от изключително значение за способността за приспособяване, тъй като ако в него липсва мисловна дейност, индивидът престава да се развива и следва стереотипни модели на поведение. След като разгледаме цялостния процес на формиране на личността, ще се върнем отново към този въпрос.
Обединяването на различните изживявания на личността не става едновременно или постепенно, тъй като много от тях не се интегрират по подходящ начин, не успяват да проникнат в психиката, а „се плъзгат" по повърхността й и после биват забравени. Така придобитият опит е много по-беден в сравнение с временните и преходни изживявания. Причината се крие в самата природа на човека, който не си прави труда да осмисли новите понятия и преживявания, а предпочита да ги противопостави на вече придобити качества и навици. В ума са напластени определени форми на мислене и индивидът смята, че е много трудно и измерително да промени собствената си интеграция.
Естествено това явление автоматично предизвиква трудности в приспособяването, тъй като светът се мени непрекъснато и тласка човека към нова психическа нагласа.
Понякога се изненадваме от непреодолимите трудности, пред които се изправя някой образован човек, мъчейки се да разбере съвсем прости понятия, които липсват в интелектуалния му багаж. Интеграцията на личността въпреки всичко продължава непрекъснато, но след трийсетгодишна възраст в нея се включват твърде малко нови качества.
Другият формиращ процес, тясно свързан с тревогата и способността за самоконтрол, е ученето. Той обхваща всички придобивки и промени на растежа. Голяма част от него се извършва чрез подражание - с други думи, като преднамерено или несъзнателно се копира чуждото поведение и по този начин личността възприема чужди модели на адаптация.
Психоаналитичната представа за личността се състои от следните четири части:
1/ Несъзнавано
2/ Подсъзнателно, или То
З/Аз
4/ Свръхаз.
Ако си представим, че съзнанието ни е като езеро, то дъното ще съответства на несъзнаваното. Всъщност, несъзнаваното е нашето психологично и физиологично наследство. То се управлява от секрецията на ендокринните жлези, наследствеността, състава на кръвта, националната принадлежност, обществената и религиозната среда, обичаите и тенденциите, културата и милионите предишни човешки съществувания. Корените му датират от появата на човека на Земята. Несъзнаваното е инстинктивната нисша първична основа на човека.
Посредник между несъзнаваното и Аза е подсъзнанието, или То. Корените му се крият в несъзнаваното, с което е тясно свързано. Двете заедно образуват резервоара на инстинктите, обичаите и спомените. То не може да бъде морално или неморално, защото е съвкупност от различни склонности, инстинкти и желания. То не познава социалните, семейни и етични условности, а стремежът му е да задоволи възможно най-бързо собствените си органични и психически потребности. Тези потребности са известни като нагони. Нагоните са стремежи, произтичащи от подсъзнанието и изискват задоволяването на определени нужди.
Азът е онази част от подсъзнанието, която е претърпяла промени под въздействието на външни обстоятелства. Азът помага на индивида да се приспособи, като го учи да разпознава диктатите на реалността.
Над сферата на Аза се намира Свръхазът или цензурата, който в известен смисъл представлява моралната съвест на индивида. Той се формира главно през детството, когато детето асимилира културните норми на поведение. Според Фройд, Свръхазът от морална гледна точка не е по-висш от Аза, защото се създава под натиска на обществото. Свръхазът е Аз, потиснат от възпитанието и социалните условности, онази част от Аза, която са моделирали възпитателите ни. Свръхазът издига различни забрани, които задействат репресивните механизми. Репресията се явява като следствие от борбата между То и Свръхаза.
Подсъзнанието, или То, се проявява физиологично чрез таламуса, който е нервен център, разположен под мозъка. Таламусът и съседните на него области са център на инстинктите, емоциите, болката, навиците и настроенията. Областта на таламуса е основен мозъчен регулатор - цялата симпатична нервна система зависи от нея. Съзнателната част на индивида е представена в главния мозък - седалище на ума, съзнанието и Волята. Мозъчната кора е седалище на съзнанието и волята, тя е регулиращ, контролиращ и хармонизиращ център, а таламусът е център на емоционалните и подсъзнателните импулси. Ако мозъчната кора не функционира добре, таламусните импулси действат произволно, без контрол от страна на мозъчната кора и индивидът става жертва на своите нагони, емоции, пристъпи на гняв и агресивност.
Механизмът на потискане се задейства, когато от подсъзнанието постъпи импулс, противоречащ на морала и възпитанието. Този импулс протича като електрически ток към мозъчната кора и среща по пътя си цензурата или Свръхаза, който го потиска - възможно е индивидът изобщо да не осъзнае съществуването му, тъй като импулсът не достига до мозъчната кора. Той се отклонява към симпатичната нервна система, разстройва я и тя поражда чувство за тревога.
Накратко, всеки човек разполага със собствен психически механизъм, за да посрещне въздействията на околната среда. Личността е карта на менталните механизми на всеки човек. Тази структура е съвкупност от вериги, които позволяват проява на индивидуалната интелигентност.
Сподели с приятели: |