Хирурзи спорят за операциите с робот


Домашен тест за ракови заболявания



страница11/12
Дата10.04.2018
Размер0.65 Mb.
#65653
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

Домашен тест за ракови заболявания


Капитал стр. 41

Биотехнологичната компания 23andMe е първата фирма, получила разрешение от щатската федерална администрация да пусне за комерсиална продажба ДНК тестове, които откриват дали използващите ги са предразположени към развитие на определени видове туморни заболявания. Това се случва, след като през 2013 г. Администрацията по храните и лекарствата (FDA) забранява на компанията да разпространява основния си продукт - Personal Genome Service, тъй като може да подтикне хората към ненужно лечение или да им даде измамно чувство за сигурност.

След 5 години клинични изследвания и преглед на научните данни FDA вече е приела, че домашните ракови тестове са достатъчно прецизни, и дава зелена светлина на 23andMe да ги продава. И все пак, Personal Genome Service не е универсален способ за разкриване на повишен раков риск. Тестът може да открие само три вида от над 1000 възможни мутации на гените BRCA, които се свързват с повишена вероятност за развитие на тумори в гърдата, матката или простата. Според Шърли By от 23andMe обаче това е голяма крачка напред към превенцията на раковите заболявания, тъй като по принцип хората изследват BRCA гените си само когато е известна фамилна обремененост в тази посока.


Топ-3 на милиардерите


Банкер стр. 31

Американското списание Forbes публикува за 32-ри път годишния си рейтинг на милиардерите в света. Общото състояние на 20-те най-богати хора за 2017-а е 1.2 трлн. долара. Те притежават 13% от съвкупното богатство на всичките 2208 милиардери. "Минималната вноска" за членство в клуба на Топ-20 е 39 млрд. долара, което е с 28% повече в сравнение с предишната година. Сред членовете му има и две дами - Алис Уолтън (58.5 млрд. долара) и Франсоаз Бетанкур-Майерс (42.2 млрд. долара).

Рейтингът се оглавява от собственика на Amazon Джеф Безос със състояние от 112 млрд. долара. Успехът му се дължи на ръста на цените на акциите на неговата компания, които през 2017-а поскъпнаха с почти 60 на сто. Напоследък голямата страст на милиардера са космическите пътешествия, фирмата му Blue Origin разработва ракети за многократно използване, които по думите на Безос ще превозват пътници. С Космоса е свързано и неговото необичайно хоби. Заедно с екип от "подводни археолози" той изважда от морското дъно части от космическите кораби на NASA.

На второ място е основателят на Microsoft Бил Гейтс, чието състояние е нараснало с 4 млрд. до 90 млрд. долара. Преди 40 години Гейтс заедно с Алън Пол създаде най-големия производител на програмно обезпечение в света. Сега притежава почти 3% от корпорацията Microsoft, което е едва 13 на сто от богатството му. Един от приоритетите на милиардера е Благотворителният фонд на Бил и Белинда Гейтс, чиято основна цел е подобряване а системата на здравеопазване и преодоляването на глада в най-бедните държави.



Лидерската тройка се попълва от най-прочутия инвеститор в света Уорън Бъфет, който е забогатял с 8.4 млрд. долара, а общото му състояние се оценява на 84 млрд. долара. Двамата с Гейтс обичат да играят заедно бридж и са основатели на филантропската компания The Giving Pledge. Присъединилите се към нея милиардери обещават да дарят най-малко 50 на сто от богатството си. Самият Бъфет, който вече е пожертвал 28.5 млрд. долара, възнамерява да даде 99% от парите си.
08.03.2018
Национални телевизии


Разговор с Витянис Андрюкайтис, еврокомисар по здравеопазване и безопасност на храните


БНТ  Денят започва



Водещ: Изследвания в страни от Източна Европа доказаха двоен стандарт при храните. Установено беше, че един продукт от една марка се предлага на различните пазари с различно съдържание и качество. Това предизвика дебат и настояване за приемане на общоевропейски регламент. Безопасността на храните и ограничаването на потенциалното вредно съдържание в тях е друга тема, която в момента активно се дискутира и е повдигнато от еврокомисаря по здравеопазването и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис. Добро утро и добре дошъл.

Витянис Андрюкайтис: Добро утро.

Водещ: Гледам, че сте с мартеница.

Витянис Андрюкайтис: Да, днес е Международния ден на жената плюс Баба Марта. Баба Марта е прекрасен начин да започнем разговора тази сутрин, особено по темата безопасност на храните.

Водещ: Знаете ли, какъв е символът на мартеницата?

Витянис Андрюкайтис: Знам, че историята е дълга, зная че това е една стара традиция по време на пролетта, на Великден се празнува, но не съм съвсем сигурен.

Водещ: Основният символ на мартеницата е здравето, другата част от вашия ресор.

Витянис Андрюкайтис: Точно така.

Водещ: Здравето обаче започва от храните и от начина, по който се храним, разбира се. Какво ви предизвика да следите, в последствие дори да ограничите съдържанието на така наречените „канцерогенни вещества” в храните, какво ви притесни?

Витянис Андрюкайтис: Както знаете, в Европейския съюз имаме най-високите стандарти по отношение безопасността на храните в цял свят. Тъй като разполагаме с такава сложна система за безопасност на храните, ние използваме научните постижения като основа. Имаме отлични учени, които ни позволяват да наложим тези регулации, за да изключим опасните съставки и да забраним онези съставки, които могат да създадат проблеми или които могат да се окажат канцерогенни, мутагенни по различни причини. Разбира се, понякога някои химически вещества може и да не са толкова опасни, но е необходимо те да бъдат обект на регулиране, за да се определят нивата, които не са опасни за човешкия организъм. И като става дума за канцерогенни вещества, има цял списък с канцерогенни вещества, които са забранени, които просто не са позволени. Но някои елементи се появяват следствие на начина, по който се обработват. Няма начин да се избегнат, защото когато се приготвя храната в процеса на обработката на храната някои органични съставки променят поведението си и стават канцерогенни и това е много важно - акриламида например. И е много трудно да се регулира всичко това, всички продукти и да се предотвратят такива процеси във всяка отделна кухня. Но може регулациите да се прилагат на ниво промишленост, като се намали нивото на тези химически вещества, а също така да се предостави много информация на потребителите и на производителите. Поне онези, които приготвят храната в собствената си кухня, могат да следват нашите препоръки и да избегнат прекалено дългата обработка и така да се подготвя храна, в която има по-малко опасни елементи като акриламид, например.

Водещ: Като говоримо за по-малко опасни елементи, например другият вариант са така наречените „Е-та”. Едната част от тях са полезни, защото премахват вредни бактери и други, но има една част, които се слагат заради подобряване на търговския вид, на цвета. Трябва ли да ги ограничим?

Витянис Андрюкайтис: Всички Е-та могат да бъдат използвани само, когато са абсолютно безопасни. Няма как да се позволи в промишлеността да се използва нещо, което вече не е било оторизирано, разрешено. И ако позволите, искам да кажа на българите, че всички Е-та преминават през много задълбочени механизми за контрол и само онези, които са на пазара са преминали през тази процедура. Тоест, производителите на хранителни продукти са задължени да спазват списъците, които ние изготвяме, те са много стриктно изготвени, така че онова, което се съдържа в храните да бъде безопасно. Повярвайте ми, Е-тата наистина са безопасни, независимо дали се използват за подобряване на вкуса, на цвета, за да се удължи живота на храните и т.н. Разбира се, по-добре е да се консумира прясна храна. Зная, че българската традиция за прясна храна е прекрасна. Много добре знаем обаче коя храна е най-добрата. Най-добрата храна е храната, която мама е готвила, в семейството, у дома, Баба Марта, здравето, онова, което идва от семейството, от дома и трябва да полагаме повече усилия, за да намалим, да съкратим веригата на доставка на хранителни продукти. Защото в производството се използват Е-тата, за да има по-дълга трайност на храната, тя прекарва по две седмици примерно в магазина. Естествено, това са безопасни храни, но не винаги здравословни.

Водещ: Ето прясната храна, но за тази прясна храна водите война за употребата на пестициди. В забраната на пестициди докъде сте готов да стигнете?

Витянис Андрюкайтис: Да, пестицидите, много деликатна тема. Първо, още веднъж нека да повторя. Мисля, че в тази чаша може и да има някои химически вещества, но те са в много ниски нива и това е абсолютно безопасно. За моя организъм това е нищо и аз мога да си изпия съдържанието и да си остана жив и здрав. Когато регулираме въпросите, свързани със санитарните стандарти, трябва да използваме медикаменти, пестицидите са медикаменти за растенията, те ги предпазват от болести, от вредители. Но как да използваме пестицидите, как да бъдем съвсем точни и да използваме само онези, които по-малко вредят на здравето ни? Има много стриктни закони, стриктно законодателство по отношение на пестицидите, което ни дава възможност да налагаме много строги, много стриктни механизми за безопасност. Това са теми, които много ни вълнуват, глифозат например. Използваме го по един много строго регламентиран начин. Други възможности за използване на пестициди са това да е далеч от обществени места, в определени сезони, глифозат не може да се използва по време на прибиране на реколтата. Така че, това са все научно доказани принципи, има много проучвания, които ни дават възможност да контролираме тази дейност. Но, както знаете, в някои сфери се използват пестициди прекалено много и там могат да възникнат проблеми. Това означава, че всяка държава-членка в рамките на Европейския съюз отговаря за оторизацията на конкретните пестициди, които могат да съдържат глифозат или някакъв друг компонент, но по начин, който включва интегрирана система за управление на вредителите, или използването на пестициди по места да се регулира по много стриктни строги условия. Това е задължение на държавите-членки, които трябва да предотвратят прекалено многото пестициди, които използват земеделските стопани. И когато човек погледне тези прекрасни плодове и зеленчуци, знаем, че те са обект на контрол, и то - много стриктен. Но, разбира се, някои остатъчни количества могат да бъдат уловени и тези остатъчни количества веднага създават какви ли не слухове в обществото, че става нещо страшно. Повярвайте ми, контролът е много стриктен и той ни позволява, като погледнем, тези прекрасни плодове и зеленчуци, които можем да консумираме цяла година. Това е един много мощен отрасъл, но е необходимо да има много стриктни изисквания, условия и отрасълът е задължен да използва пестицидите по много стриктни правила.

Водещ: Тук обаче отиваме до другото. Всеки, който има дете, трябва да му купи бурканче течен шоколад. Изследванията обаче доказаха, че ако това бурканче от любимата марка е с едно съдържание в Западния богат свят, е с друго съдържание и друго качество в Източния, по-беден пазар. Подкрепяте ли източните страни, които установиха този резултат, в борбата им качеството да бъде едно и също?

Витянис Андрюкайтис: Най-напред, ако позволите. В много райони, като Литва, Полша, Унгария, България, Словакия, е много популярно схващането, че има такова разделение в Европейския съюз, разделение между западноевропейските и източноевропейските потребители и че потребителите в Източна Европа са второ качество. Не, това е една политическа /... /, ние оценяваме как стоят нещата в повече от 21 държави и тези проблеми с различното качество съществуват навсякъде, и в Люксембург, и в Дания, и в Литва, и в България, и в Австрия, но цените също са различни, тъй като цените зависят от много други фактори. Цените зависят и от данъчно облагане...

Водещ: Тук ще ви прекъсна, оказа се, че в България една детска храна е по-скъпа, отколкото абсолютно същата детска храна в Германия.

Витянис Андрюкайтис: Да, както казах, цените са различни, различни. Понякога по-високи, понякога по-ниски, но в различна ситуация. Вие споменахте детска храна, зависи от държавата, която трябва да разбере защо тези цени примерно са по-високи, дали това се дължи на по-високо ДДС, акцизи и какво ли още не. Ние искаме правителствата да си сътрудничат заедно с операторите, за да се решат тези проблеми. Но, ако става дума за качеството, различното качество, да, различия съществуват. И сега ние сме изготвили методика и в момента обсъждаме възможности да се въведе кодекс на поведение за операторите, така че да се избегне подобна фрагментация на пазара. Защото по традиция производителите изпращат конкретни стоки в конкретните пазари, след което обясняват, че тези различия се дължат на вкусовете, на икономическите възможности на хората. Не, трябва условията да са справедливи, да са справедливи и ние предлагаме този нов кодекс за поведение за всички 28 държави-членки. Имаме възможност да дадем повече правомощия на институциите, които се занимават с качеството, да се справят с тези теми, но е необходим един обществен дебат и да е ясно, че и в България, и в Германия, и в Литва се работи по тези въпроси. Защото е необходимо конкуренцията да е справедлива и единния пазар да се ръководи от справедливи правила и много въпроси трябва да бъдат решени.

Водещ: Един дебат по този повод организира омбудсмана, заедно със здравния министър, в края на април, днес знам, че ще получите покана за участие в него. Дали ще намерите време, дали бихте се ангажирали?

Витянис Андрюкайтис: Да, разбира се, защото ние непрекъснато обсъждаме тези теми. Разбира се, всичко това е в ресора на комисар Вера Йоурова, тя отговаря за защитата на потребителите, а в моя ресор е безопасността на храните. Качеството обаче е друга тема, ако обаче храната е с по-ниско качество, тогава в дългосрочна перспектива това може да повлияе и на вашето здраве. Така че, има връзка между качестото и безопасността и трябва да се справяме заедно с тези въпроси. Готов съм на сътрудничество и съм готов да участвам в това събитие и да обсъждаме тези въпроси с българския омбудсман и с българското правителство.

Водещ: Как в Европейския съюз може да се постигне равен достъп на всички негови граждани до високотехнологично и иновативно здравеопазване, при положение, че дори достъпа до лекарства все още не е еднакъв?

Витянис Андрюкайтис: Първо, когато използвате фразата Европейски съюз, трябва да си давате сметка, че Европейският съюз е тук и в София, и във Вилнюс, и в Берлин, навсякъде. Това означава, че всички правителства са правителства на Европейския съюз. И когато говорим, че цените и условията за възстановяване на разходите, проблемите при финансиране на системите на здравеопазването са в ръцете на държавите-членки, ние казваме също така: Добре, сега е моментът да си сътрудничим и да обменяме информация, да обменяме идеи, инструменти, да обсъждаме цените, въпросите за възстановяване на разходите. И следствие на това сътрудничество да успеем да създадем условия и изисквания, които да улеснят достъпа на хората до иновативни технологии. На ниво Европейски съюз можем да предоставим инструментариум, който да предоставя нови финансови стимули, финансови модели, които да ни помогнат да се намалят цените. Защото, особено, когато става дума за иновативно лечение, цените са голямото предизвикателство. А сега знаете, че имаме много регулация, регулаторни рамки, Европейският съюз има система на оторизация, която може да създаде по-добри условия, които ускоряват процеса от създаването на едно добро лечение, до използването му от пациента. Но, след това, въпросите за възстановяване на разходите, ценообразуването, всичко това е в ръцете на държавата, на правителството и тук именно сътрудничеството е особено важно. А българското председателство реши още веднъж да организира обсъждания за възможностите да се предоставят повече инструменти, които да гарантират по-добрия достъп. Едно от новите предложения е това, което се нарича „Регламент на технология за оценка на здравеопазването”. В момента този проект се обсъжда и България има прекрасни възможности в качеството си на председателстваща да ускори обсъждането на подобен нормативен акт във всички 28 държави и да ускори приемането на такъв нормативен акт, който ще ни гарантира по-добри възможности да оценяваме иновативните лечения и да се гарантира по-бързото прилагане на такива лечения във всички държави. Но както вече казах, здравеопазването е в ръцете на правителствата на държавите-членки. Общественото здраве, обаче, е много важно за цяла Европа, както вече казахме. Днес виждам, че тук много хора пушат и това означава, че регламентите за тютюневите изделия са регламенти на европейско ниво, но ще бъда повече от щастлив, ако използването на тютюневите изделия се регулира по-активно на местно ниво.

Водещ: Благодаря ви, знам, че програмата ви е напрегната, да не ви задържам повече, за да не закъснеете.


Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница