Ходатайствена молитва

Сю Доти сподели следното свидетелство за духовното воюване в нейния град. Тя направи крачка: „Усетих, че Бог иска заедно с група ходатаи да отидем на молитвена разходка по определен маршрут, но е необходима някаква подготовка. Първо говорих с моя пастор за това и после тръгнах с колата по маршрута. Когато стигнах до едно кино, където показваха порнография, Святият Дух започна да ми дава специфични инструкции. Той ми каза да изгоня духа на порнография и похот и аз го направих. Каза ми да се моля в духа. След известно време бях освободена от товара за молитва и продължих до края на маршрута, преди да си отида вкъщи.

През този петък Господ ми разкри какво всъщност беше станало. Включих местните новини и чух, че градската управа е наредила киното да се затвори. В деня, след като се бях молила, управата направила неочаквана проверка. Киното било глобено за няколко нарушения и веднага било затворено. Забележително е, че неотдавна сградата била вече проверявана и издържала проверката. Но без предупреждение и без очевидна причина, тя била проверена отново. Бог наистина се беше задвижил! Нередностите били оправени и киното отново беше отворено за кратко, докато съдът не нареди да се затвори за една година. Сега сградата се продава. Аз бях преминала курса „Ходатайствена молитва – светкавица от Бога” от Дъч Шийтс и знаех, че много заряди бяха поставени в тази стена, но беше kairos време и стената падна от силата на Бога.” (Под „заряди” тя има предвид dunamis – динамита на Святия Дух, за който поучавам в споменатия курс.)
Законна отмяна на господство

„Но защо изобщо е необходимо духовно воюване, след като Христос разгроми сатана и неговите демони? – може да попита някой. – Не отне ли Христос силата му, не го ли обезоръжи и не разруши ли делата му? Не ни ли освободи Той от силата на сатана?” Отговорът на тези въпроси е в правилното разбиране на това, което Христос направи, когато разгроми сатана. Унищожението на сатана не беше физическо, а по-скоро законно премахване на неговото господство и авторитет.

Библията никъде не казва, че Бог ни освободи от силата на сатана. Казва се, че ни освободи от неговата exusia – власт; или с други думи – от правото му да упражнява власт над нас. Колосяни 1:13 „Който ни избави от властта (exusia) на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син”. Лука 10:19 „Ето, давам ви власт (exusia) да настъпвате на змии и на скорпии и над цялата сила (dunamis) на врага, и нищо няма да ви повреди”. Колосяни 2:15 „И като ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез него”.

Думата „обезоръжи” е гръцката дума apekduomai и означава, че Христос се отърси (свали от Себе Си, съблече) началствата и властите. Това е теологичен жаргон за „Той ги победи!” Силата никога не е била и няма да бъде проблем между Бог и сатана. Въпросът беше във властта – властта, която сатана получи чрез Адам. Исус не дойде, за да получи сила, нито да отнеме силата на сатана. Той дойде, да си вземе властта, която Адам загуби, и да премахне господството на змията. Сатана все още има цялата сила и способности, които някога е имал. Той „обикаля като рикаещ лъв” (І Петрово 5:8). И в противоречие с това, което някои поучават, той все още има зъби. Той все още има „огнени стрели” (Ефесяни 6:16). Ако не вярвате в това, опитайте се да излезете без всеоръжието. Това, което той изгуби беше правото (властта) да използва силата си срещу нас, ако не разбираме, че чрез Христос вече имаме власт над него и неговата сила. Въпросът е във властта. Силата върши работа, но властта контролира силата. Тази истина е добре показана в битката между Израил и Амалик в Изход 17:8-13. В този известен пасаж Мойсей отиде на върха на планината с Божия жезъл в ръце, докато Исус Навиев водеше битката. Когато Мойсей държеше жезъла високо, Израил надделяваше, а когато го снижаваше Амалик надделяваше. Победата не се определяше от силата на армията на Израил. Ако беше така, те нямаше да се отдръпват, когато жезълът се снижаваше. Проблемът не беше и в куража, защото те не гледаха към Мойсей за кураж, докато водеха ръкопашен бой. Невидимата битка в небесни места определяше изхода на битката. И когато жезълът, който символизираше властта на Бога, беше издигнат от овластения водач на Израил, Исус Навиев и армията побеждаваха. С други думи решаващият фактор на бойното поле не беше силата, въпреки че тя беше необходима, а властта на планината. Ключът е във властта, не в силата!

Една последна мисъл, свързана с духовното воюване: Важно е да знаем, че в нашето воюване ние не воюваме срещу Бог. Не знам за вас, но мен самата мисъл за това ме ужасява! Стиховете, най-често използвани в подкрепа на подобно твърдение, са Битие 32:22-32, където Яков се бори цяла нощ с Божия ангел. Често се проповядва динамично послание, като се използват думите на Яков като пример за това, което трябва да правим в молитва: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш” (ст. 26). И аз самият съм го правил. Но Писанието не представя този двубой като пример, как да се молим. Причината той да продължи толкова дълго е 1) че Бог го допусна – ангелът можеше да изпрати Яков в небитието, когато пожелае. Бог веднъж изпрати един ангел, да унищожи цяла армия (ІІ Летописи 32:21); 2) Бог и Яков искаха различни неща. Яков искаше да е защитен от Исав, а Бог искаше естеството на Яков да се промени. Забележете какъв на пръв поглед глупав въпрос зададе ангелът на Яков: „Как се казваш?” Не ви ли се струва странно, че в разгара на борбата те започнаха да си бъбрят, за да се опознаят? А всъщност не се случваше точно това. Бог се опитваше да накара Яков да признае каква е природата му, която беше описана в неговото име.

Разширената Библия ясно показва това: „Човекът го попита: Как се казваш? И (в шок от разбирането той прошепна) Яков (измамник, хитрец, интригант)” (Битие 32:27).

Това е всичко, от което се нуждаеше Господ: откровение и изповед. Незабавно се изля благодат и стана промяна на характера на Яков. Името му също се промени на Израил. Изследване на живота на Яков от този момент нататък показва огромната разлика в характера му.

„Но Яков победи в тази битка” – може да кажат някои. Той победи само, като изгуби. Единственият начин да спечелиш в борба с Бог е, като загубиш. Ако спечелиш, си загубил; ако загубиш, си спечелил. Единственият начин да спечелиш живота си, е, като го изгубиш (Матей 16:24-26, Лука 9:23-25). Яков загуби Яков и намери Израил. Какво сладко поражение!

Целта на нашето изследване е, да покаже, че тази история не е пример, как да се молим на нашия Небесен Баща. Ние трябва да отиваме при Него с дръзка увереност (Евреи 4:16), като знаем, че Той е наш Приятел и Баща. Трябва да искаме „според Неговата воля” (І Йоан 5:14), а не да се опитваме да Го изнудим, да ни даде нещо, което Той не желае. Съработници сме с Него (ІІ Коринтяни 6:1), а не срещу Него. И помитаме портите на ада (Исая 28:6, Матей 16:18), а не небесните врати.

Упорството в молитва е необходимо, но не, за да преодолеем съпротивата на Бога. Важно е да помним това. Невъзможно е да искаме с вяра, която е задължителна, ако не вярваме, че това, което искаме, е според Божията воля. Тогава защо е необходима настойчивост? Това е тема на друга глава. Този, който продължи, ще намери отговора! Целта на тази глава е, да покажем, че понякога в ходатайството ще е необходимо да воюваме. Paga включва това разбиране и Писанието поучава за него. Трябва да воюваме с баланс и разбиране, но трябва да го правим!

Да пренебрегнем сатана, означава да му отстъпим властта си. В следващата глава ще приложим разбирането за духовното воюване към молитвата за изгубените. Ние играем решаваща роля в освобождаването на пленниците. Нека да ограбим царството на тъмнината!

1. Кои са двете противоположни дейности в ходатайството? Защо и двете са необходими? Подчертава ли се това от значението и употребата на думата paga?

2. Обяснете ІІ Коринтяни 2:11. Как това подчертава факта, че не трябва да пренебрегваме сатана?

3. Можете ли да обясните връзката между поклонение, чакане и воюване? Как Исус Навиев показа това? Какво може да се извлече по този въпрос от историята за Мария и Марта?

4. Защо изобщо е необходимо духовното воюване, щом Христос разгроми и унищожи силите на тъмнината? Обяснете разликата между власт и сила.

5. Трябва ли да се борим с Бога в молитва? Обяснете.

6. Дайте определение за думата професионалист от Ефесяни 6 глава и обяснете връзката й с духовното воюване.

7. Защо е важно внимателно да избираме преводача си? (Подсказка: „Няма да го кажа”).

Веднъж гледах по телевизията раждане с цезарово сечение. Беше по един образователен канал, който, ни просвещава за някои неща, които трябва да знаем, за да се справим в живота. Слава на Бога за кабелната телевизия! Гледах и козметична операция по същия канал. Лекарите направо обелиха кожата на лицето! После изсмукаха някакви клетки и мазнина. Струва ми се, че трябваше да изтеглят само мастни клетки, но сигурно са имали причина за това, което правят. Какво ли не правим, за да изглеждаме по-добре. Повярвайте ми, сега вече знам защо се казва, че красотата не отива по-дълбоко от кожата. Бях най-очарован от раждането. Винаги съм смятал, че просто срязват кожата и изваждат бебето. Но, не! Те почти изтърбушиха бедната жена. Изваждаха и показваха неща, които дори не предполагах, че има – яйчници и други подобни. Когато най-накрая стигнаха до бебето, правеха всичко възможно, да го измъкнат. Не знам защо то не искаше да излезе. Сигурно, ако виждаше това, което аз виждах, щеше да иска да излезе от там по-бързо. Все едно, всеки от нас трябва да е запознат с тънкостите на цезаровото сечение и пластичната хирургия.

И ако смятате да четете нечия книга, трябва да сте сигурни, че този човек е осведомен в много области на живота. Нямаме нужда от повече тъпи автори! Надявам се, вече сте разбрали, че не съм толкова луд, колкото изглеждам и това по някакъв начин е свързано с ходатайството.

Библията казва, че има завеса, която пречи на невярващите да виждат ясно Евангелието: „Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват – за тия, невярващите, чийто ум богът на тоя свят е заслепил, за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога” (ІІ Коринтяни 4:3-4). Моите речници казват, че думата „завеса” означава „да скрия, покрия, увия”. Гръцката дума е kalupsis. Те казват, че вътрешността на дърветата е увита в кора, а човешкото тяло е покрито с кожа. Веднага разбрах!

Новозаветната дума за откровение е kalupsis с представка apo, тоест apokalupsis. Apo означава „отстранявам”. Така че, откровението е разкриване, откриване. Докато гледах тази операция, получих откровение за вътрешността на човешкото тяло или поне част от него.
Завесата на невярващите

Тази глава се занимава с молитвата за неспасените. Тя е вероятно най-важната в цялата книга. Главната цел на предишната глава е да ни подготви за тази. Ние играем важна роля в отмахването на завесата от ума на невярващите. ІІ Коринтяни 10:4, за който ще говорим по-късно, говори за крепости, които са част от тази завеса. Ние участваме в събарянето на тези крепости.

В миналото винаги ми изглеждаше трудно да разбера, как някои хора могат да чуят мощно Евангелско послание и да го отхвърлят. Сега вече знам. когато го „чуят”, те не чуват това, което аз чувам, не виждат онова, което аз виждам и не разбират това, което аз разбирам. Това, което невярващите чуват е пречупено през система от вярвания – завеса, която ги кара да чуват нещо напълно различно. ІІ Коринтяни 4 казва това: „за да не ги озари светлината на славното благовестие на Христа, който е образ на Бога”. Те просто не виждат същата картина на Христос, която ние виждаме. Да Го виждаме ясно, означава да Го обичаме и приемаме. Ще опишем подробно някои от елементите на тези „крепости” по-късно в тази глава. Тук е важно да докажем, че те съществуват.

Изкривеното възприемане на невярващия се вижда ясно от историята за жена, която си карала към къщи една вечер и забелязала мъж с голям камион, който я следвал. Все по-уплашена тя увеличила скоростта, за да избяга от преследвача си, но напразно. Тя излязла от магистралата и тръгнала по главна улица, но камионът продължил да я следва дори с цената на това, да пресече на червен светофар. В паника жената отбила на една бензиностанция, изскочила от колата си и изтичала вътре, крещейки. Шофьорът на камиона изтичал до колата й, отворил задната врата и измъкнал от зад седалката й един мъж, който се криел там. Жената не бягала от когото трябва. Тя бягала от своя спасител! Шофьорът на камиона, стоящ достатъчно високо, за да види зад седалката й, забелязал вероятен изнасилвач и я следвал, за да я спаси, дори с риск за себе си. Както при тази жена, представата на невярващите е изкривена. Хората бягат от Бог, който иска да ги спаси.

Ние, които Го познаваме, знаем, че Го обичаме, защото първо Той възлюби нас. Но, когато грешниците чуят за любящ Бог, който желае само най-доброто за тях и умря, за да го имат, те често виждат само забрани, правила, гаранция за загуби и липса на удовлетворение.
Да пуснем светлината вътре

Думата „светлина” във ІІ Коринтяни 4:4 е photismos, което означава просветление. Тя е близка до една дума от Ефесяни 1:18 „просвети”, която дума е „photiso” – „да пуска вътре светлина”. В тези гръцки думи почти се вижда думата фотография и тя наистина произлиза от тях. Какво става, когато се снима? Обективът на фотоапарата се отваря и вътре влиза светлина, която носи образа. Ако обективът не се отвори, няма да стане снимка, независимо колко красив и добре подготвен е пейзажът. Това е вярно и за човешките души. Точно това се казва в тези два стиха от ІІ Коринтяни 4.

Звучи като фотографска терминология. Няма значение колко славен е Исус и колко чудесно е посланието, ако завесата (обектива) не бъде дръпната, няма да има реална представа за Христос!

Понякога ние успяваме да убедим някого да ни следва в молитва за покаяние, без да е получил истинско откровение, но обикновено не настъпва действителна промяна. Затова по-малко от десет процента от хората, които се спасяват в Америка стават истински последователи на Христос. Причината е, че липсва истинско покаяние, което идва само чрез библейско откровение. Покаяние не означава да се обърнеш и да тръгнеш в друга посока. Това е гръцката дума epustrepho често превеждана като „обърнат” и това е резултатът от покаянието. Покаяние (metanoia) означава да придобия ново знание или разбиране – промяна в мисленето. В библейския смисъл покаянието е ново разбиране, което идва от Бог чрез откровение. То е премахване на последствията от падението, дошло чрез Адам. Човечеството избра своята собствена мъдрост, собственото си разбиране за добро и зло, правилно и грешно. Сега човечеството се нуждае от ново знание, което идва от Бога. Павел каза в Деяния 26:18, че е призван „да отвори очите им” – просветление, разкриване, откровение, покаяние – „за да се обърнат (epustrepho) от тъмнината към светлината”.

Трябва да разберем разликата между информация и откровение. Информацията е свързана с ума, а библейското откровение включва и въздейства на ума, но произлиза от сърцето. Духовната сила се освобождава само чрез знание, дошло чрез откровение. Писаното Слово (grafe) трябва да стане Живо Слово (logos). Затова и ние вярващите не трябва просто да четем, но да размишляваме върху Словото, като се молим както псалмиста: „Отвори очите ми, за да видя чудесни неща в Твоя закон” (Псалм 119:18). Думата „отвори” също означава „открий” или „разкрий” – откровение.

Информация може да дойде веднага, но откровението обикновено е процес. Както показва притчата за сеяча, всяка библейска истина идва под формата на семе. В началото на ходенето ми с Господа бях разочарован, защото чудесните истини, които бях чул от изтъкнати учени не действаха при мен. Когато ги бях чул, те ми се сториха силни. Тръгвах си от поучението с думите: „Никога няма да бъда същия”. Но няколко седмици или месеца по-късно, пак бях същият.

Когато се оплаках на Бога и се усъмних във верността на това, което бях чул, Господ ми каза нещо, което коренно промени живота ми: „Сине, всяка истина идва при тебе като семе. Тя може вече да е плод в живота на този, който я споделя, но в теб тя е семе. Дали ще даде плод зависи от това, което ще направиш с нея. Семената на духовна информация трябва да прераснат в откровение, което носи плод”. Само знанието или информацията, които хората възвеличават, от които са започнали търсенето на смисъл от падението насам, не водят до спасение. Те не винаги водят до истинско познаване на Бога. Исус каза на фарисеите: „Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те свидетелстват за Мен и пак не идвате при Мен, за да живеете” (Йоан 5:39-40). Фарисеите познаваха Писанията (grafe) вероятно по-добре от вас, но не познаваха Бога. Много теолози днес познават Писанията добре, но не познават добре Бога. А някои изобщо не Го познават. Те не могат да останат в Неговото присъствие два часа, без ужасно да се отегчат. Те имат много информация, но малко или никакво откровение. Откровението прави Писанията „дух и живот” (Йоан 6:36). То ги прави живи. Защо това е толкова важно? Защото ние винаги съкращаваме процеса на Бог и така съкращаваме резултатите. Откровението води до библейска вяра и истинска промяна. Без него просто апелираме към един паднал, егоистичен, хуманистичен ум, който винаги пита: „Това какво ме ползва?”

Когато се обръщаме към това мислене само чрез човешка мъдрост и интелект, в най-добрия случай получаваме хуманистични и егоистични „обръщенци”. От друга страна, ако проповядваме чистото Евангелие, включващо покаяние и посвещаване на живота ни (господство на Христос), невярващите със сигурност ще го отхвърлят, освен, ако не получат библейско откровение. Евангелието е абсурдно и глупаво за тях: „Но естественият човек не приема това, което е от Духа, защото за него е глупост и не го разбира, защото то се изпитва духовно” (І Коринтяни 2:14). Думата „глупост” е moria, от където произлиза английската дума за слабоумие – moron.
Раждане на истинско покаяние

Какво е разрешението? Трябва да дадем на Святия Дух време, да роди истинско покаяние в тях чрез дадено от Бог откровение. Това създава насочени към Бог, а не егоистични християни. Бог знае, че имаме нужда от такива особено в Америка. Преди две или три години една жена, която ще наречем Сара, ми разказа свидетелство за това, как се молила за сестра си и съпруга й.

Въпреки, че като цяло били приятни хора, „те бяха силни противници на Христа и бяха най-силните ни гонители, които ни се присмиваха и подиграваха”. Сара се молила за тях от двадесет години, но те не проявявали никакъв интерес към Евангелието.

„Поради отношението им към Бог и Евангелието – признава Сара – бях станала студена към тях. Имах религиозна гордост спрямо тях и се молех с погрешен мотив”. След като слушала едно от поученията ми върху ходатайството, надеждата на Сара се подновила. Святият Дух й задал въпроса: „Кога ще направиш това за семейството си?” Тя се покаяла за отношението си и им простила за тяхното отношение. След това започнала да се моли така, както била чула в поучението.

Нуждата на Сара да се покае лично и да промени своето отношение е много ценен урок за нас. Понякога отношението на нашето сърце пречи на Бог да отговори на молитвите ни. Не е ли иронично и трагично, че собственият ни грях може да попречи на молитвите ни за друг грешник. Исус каза: „Първо извади гредата от своето око и после ще можеш да видиш ясно, да извадиш съчицата от окото на брат си” (Матей 7:9). Може би трябва да простиш на своя съпруг, съпруга, дете или близък преди Бог да те използва за неговото освобождение. Сара се молила за няколко неща и не забравила да се моли специално - завесата да падне от очите им, за да могат да видят и разберат истинността на Евангелието. Тя също се молила да дойдат заедно до Христа, да не се преследват един друг. Няколко месеца по-късно (не забравяйте, че преди да приложи тези принципи и да оправи собственото си отношение, тя се беше молила двадесет години) Сара се обадила, да говори със сестра си. Тя чула удивителни новини. По-рано през деня съпругът на сестра й се събудил с чувството, че трябва да отидат на църква. (Те никога не били ходили на църква). Открили малка църква и при призива за покаяние и двамата дали живота си на Исус. Тогава те се извинили на Сара за отношението си – тяхното отношение напълно се променило. Те все още ходят с Господ. Около девет месеца по-късно бащата на Сара също дошъл при Бога. Това ще подейства и за вас!
Заслепени от гордост

Как сатана заслепява ума на невярващите? Кое дава място на тази завеса? Мисля, че Господ ми е показал нещо много ценно. Думата „заслепени” във ІІ Коринтяни 4:4 е tuphloi, което означава „да затъпя разума, да заслепя”. Коренът на думата съдържа смисъла на задимяване и заслепението в този пасаж е като димна завеса, която замъглява въздуха, така че човек да не може да вижда. Това ми звучи логично, но не обяснява как точно става. Тогава направих изненадващо откритие.

От същия корен произлиза и думата tupho, която означава восокоумен, горд или надут. Това описва човек, който е надут така, както и димът се издува. Когато видях връзката между думите заслепение и грях, това ми показа липсващата връзка. Веднага разбрах, че грехът на гордостта, предаден от Луцифер на човечеството в градината, сатана използва, за да заслепява. Осъзнах, че отхвърлянето на Христа под формата на замесването му с повечето фалшиви религии или просто отказът да приемат Неговото господство, се дължи на гордост. Това е най-последният враг на Христос и ще бъде победен накрая, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ. Последният удар ще бъде срещу гордостта!

Капитан на кораб в задача на нощта забелязал слаба светлина в далечината. Той казал на свързочника да изпрати съобщение: „Променете курса си десет градуса на юг!” Веднага получил отговор: „Вие си променете курса десет градуса на север”. Гордият капитан се ядосал на предизвикателното отношение и пак изпратил съобщение: „Променете си курса десет градуса на юг. Говори капитанът!” Отговорът гласял: „Променете си курса десет градуса на север. Аз съм Джоунс, матрос трети ранг”. Капитанът решил, че ще изплаши този непокорен моряк и изпратил трето съобщение: „Променете курса си десет градуса на юг. Аз съм боен кораб.” Окончателният отговор бил: „Променете курса си десет градуса на север. Аз съм фар!”

Бог, който е светлината на света, постоянно се опитва да накара падналото човечество да промени посоката. Надменните хора, които са избрали сами да ръководят живота си, обикновено стигат до самоунищожение. Гордостта също е отговорът на въпроса ми, защо където и да отида по света, виждам повече спасени жени, отколкото мъже. Знаех, че не може да е, защото са по-умни! Причината е, че коренът на гордостта е по-силен при мъжете, отколкото при жените – поне за повечето мъже. Някои от нас в свръх смирената категория вече нямаме проблем с това.

Причината гордостта да е по-силна при мъжете, е, че най-силната ни черта преди падението, стана най-големият ни недостатък след това. Мотивацията на мъжа, която намираше най-пълно удовлетворение в това, да закриля и да се грижи, произлизаща от желание да послужи, след падението се насочи навътре. Желанието да води се превърна в желание да господства, даващата природа стана вземаща и увереността на смирението премина в неувереността на гордостта. За да разберем как трябва да водим и закриляме, трябва само да погледнем към Исус, който водеше и ходеше с удивителна власт и сила, но от чисто желание да послужи. Съветниците съветват много повече жени, отколкото мъже, защото е много трудно за един мъж да каже: „Нуждая се от помощ.” Обикновено жените първи казват: „Съжалявам, сбърках!” Мъжете искат да се съревновават. Жените обикновено са по-даващи и не себични. Защо е така? Заради мъжката гордост.