Светлината побеждава тъмнината

Не знаем дали наистина е блеснала светкавица, когато сатана беше изхвърлен от небето, но поради някаква причина Исус използва това сравнение. Той каза, че това стана „като светкавица” (ст. 18). Вярвам, че наистина е имало светкавица, но това няма особено значение, тъй като все пак е направена аналогия с това, че светлината побеждава тъмнината. Всъщност не мисля, че в повечето вече споменати стихове действително е могла да се види светкавица в естествения свят. Понякога наистина има видима светкавица, както при преобразяването на Исус, когато дрехите Му започваха да светят или когато славата Му осветява тронната зала в небето. Въпросът не е в това, какво може да се види с естествените очи, а какво се случва в духовния свят – светлината побеждава тъмнината.

Светлината е повече от символичен преобраз на Божията благост и чистота, тя представлява Неговата сила и енергия. Независимо дали светлината е реална или символична, резултатът е един и същ – Божията сила надделява над царството на тъмнината. Тази аналогия със светлината и тъмнината е широко разпространена в Писанията. Друг силен пример за това как Божията светлина надделява над тъмнината на сатана е кръстът. Йоан 1:4-5 казва: „В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината светеше в тъмнината и тъмнината не я разбра”.

Думата „разбра” е гръцката дума katalambano, което може да означава или „разбирам” или „хващам, държа”. Много специалисти смятат, че в този пасаж тя би трябвало да се превежда с второто значение, защото силите на тъмнината не се опитваха да разберат Исус. Те се опитваха да Го хванат или задържат, както полицай арестува престъпник. Според мен това е много по-логично.

Уест превежда 5 стих по следния начин: „И светлината постоянно сияеше в тъмнината. И тъмнината не можа да я завладее”. Мофат го казва по следния начин: „Посред тъмнината засия светлината и тъмнината не можеше да я владее”. Кръстът беше двубой – светлината победи тъмнината. Бог се изправи и враговете Му се разпръснаха. Боб Уудс в „Сборник проповеди” разказва история за едно семейство, което завело единайсетгодишния си син и деветгодишната си дъщеря в пещерата Карлсбад. Както винаги, когато стигнали до дъното на пещерата, водачът изгасил светлината, за да покаже колко тъмно и тихо е под повърхността на земята. Малкото момиченце, обгърнато внезапно от пълна тъмнина, се изплашило и започнало да плаче. Веднага се обадило братчето му: „Не плачи. Той знае как да включи светлината.”

Вярвам, че сатана сънува някои кошмари. Един от тях е как светлината или светкавицата блясва в небето и той е изхвърлен. Той сигурно мрази гръмотевичните бури. Те дори звучат като величествения глас на Бога! „И гръмна Господ от небето, всевишният даде гласа си, град и огнени въглища. И прати стрелите си, та ги разпръсна. Да, светкавици в изобилие, та ги смути” (Псалм 18:13-14). „Гласът Господен е над водите. Бог на славата гърми. Господ гърми над големите води” (Псалм 29:3). Представете си ужаса на сатана, когато Божията светлина блесна от кръста – същата светлина, която го изхвърли от небето. Дори мога да го чуя как вика: „О, не-е-е! Ето я отново! Той не ми даде небето, а сега ще ми вземе и земята.”

Да, на кръста фалшивият „ангел на светлината” се срещна със самата Светлина и от тогава всичко се промени! Великата светлина дори се възпроизведе в множество малки светлини – „Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като от рода на осветлените” (Ефесяни 5:8) – като ги изпълни със Своята слава! За пръв път сатана разбра Исая 60:1-3 „Стани, свети, защото светлина дойде за тебе, и славата Господна те осия. Защото ето, тъмнина ще покрие земята и мрак племената, а над теб ще осияе Господ и славата Му ще ти се яви. Народите ще дойдат при светлината ти и царете при бляскавата ти зора”. „Ужас!” – сигурно си е помислил той. За пръв път дяволът разбра, че старозаветният храм символизираше нас – тази нова раса от хора, наречени християни („малки христосовци”) – и че Божията слава е във всеки един от нас. „Голям ужас!” И с това се връщаме отново към нас.

Моля ви, прочетете внимателно следващите твърдения, като следите връзката. Ако ходатайството е представено от Божията светкавица, която удря целта; и ако Христовото дело на ходатайство, когато Той срещна сатана и отне неговото господство, беше победа на светлината над тъмнината; и ако нашите ходатайствени молитви просто освобождават или представят Христовото ходатайство, смятам, че можем да кажем, че нашето ходатайство освобождава Божията светкавица да блесне в ситуации, като донесе поражение за силите на тъмнината:

• 
  Кръстът сияе отново;
  
• 
  Светлината на света блести отново;
  
• 
  Царското свещенство изявява превъзходствата на Този, който ги е призовал от тъмнината в Своята чудесна светлина (вижте І Петрово 2:9).
  
• 
  Лазерът на молитвата силно гори;
  
• 
  Светкавичният меч на Духа свети ярко;
  
• 
  Исус и Отец са прославени в църквата (вижте Ефесяни 3:21).
  

В своята първа Ол Стар игра Роджър Клеменс, великият пичър на Бостън Ред Сокс, за пръв път от години играел с бухалката, заради правилата за определяне на хитърите на американската лига. След като видял как светкавично бързата топка на Дуайт Гуудън профучава край него, Клеменс се обърнал и попитал клечъра Гари Картър: „И моите подавания ли са такива?” „О, да!” – отговорил Картър. От тогава Клеменс подавал много по-смело, след като си припомнил колко съкрушителна за хитъра е добрата бърза топка. Ние често забравяме колко силен е Святият Дух в нас и колко разрушителен за силите на тъмнината е Неговият светкавичен меч. Той има свръхестествена сила да побеждава делата на тъмнината, когато ние Го освободим с увереност!

Водех евангелизационна група от 200 студенти от института „Христос за нациите” в Марди Грас през 1979 г. Служението ни беше съсредоточено главно на улица Бурбон, където има най-много места за увеселение. Виждал съм много малко места, където тъмнината владее толкова силно, колкото на този постоянен празник на злото. Прекарахме много часове в молитва и подготовка, преди да излезем да свидетелстваме. Бяхме уверени в сърцата си, че сме постигнали победа в Духа. Светлината вървеше пред нас. Чувствахме, че отиваме само да съберем користите. Видяхме десетки да предават живота си на Христос и преживяхме много драматични моменти, в които светлината триумфираше над тъмнината. Не липсваха и изпитания. Едно от тях, което силно ми въздейства, беше сблъсъкът с обладан от демони мъж, който се опита физически да нарани някой от нас – да ни убие. През повечето време аз обхождах улицата, като се молех за „армията ни”, докато те свидетелстваха и се молеха с хората. Една вечер аз и моят партньор пресякохме улицата, за да говорим с двама от студентите, които носеха плакат „Бог те обича!”. Докато говорехме, един огромен човек, който ще наречем Голиат, дойде незнайно откъде. Той беше висок около 3 метра (или поне 2), тежеше 200 килограма (или поне 120). Беше облечен отгоре до долу като римски войник, или може би като филистимски воин и носеше дълъг камшик, с който плющеше, докато се приближаваше към нас. Устните му бяха покрити с кървава пяна и кръв се стичаше от ъгълчетата на устата му. Той се приближи, като размахваше камшика и ръмжеше като бясно куче. Хората се отдръпваха, за да наблюдават, а Голиат започна да вика с дебел, груб глас: „Бог бил любов, а? Сега ще ви убия!”

Като проницателен човек, аз бързо разбрах, че имаме проблем. Исках да кажа някой силен като меч стих, но единственият, който ми дойде наум беше: „Да живея е Христос, а да умра – придобивка!” Но като че ли това не беше стихът, от който се нуждаех! Докато стоях и се чудех защо останалите трима не предприемат нищо, изведнъж се сетих защо – аз бях лидерът! И като мъдър лидер, аз извиках: „Всеки да се спасява сам!” След това добавих на себе си: „Крака, не ме предавайте!” Чувствах по-силно помазание „пеперуда”, отколкото „светкавица”. Разбира се, че не казах тези неща, но имаше силен страх, който се опита да ме завладее. Какво всъщност направих?

Ходатайствах! И когато погледнах към другите трима, видях, че устните им помръдваха мълчаливо. Те също ходатайстваха! Това беше ходатайство, умножено по четири. (Лупите не ме разочароват вече.) Когато вързахме силите на тъмнината, които владееха този човек, в името на Исус, за секунди той започна да се променя. Изражението на лицето му се промени, гласът и отношението му се промениха. Демоните, които го владееха, бяха победени. Светлината надделя.

Човекът всъщност изглеждаше объркан. Погледна ни със странно изражение, измърмори нещо за това, че можем да продължим, и бавно се отдалечи, докато тълпата наблюдаваше с удивление. Светлината победи тъмнината. Божията сила „улучи целта” (paga), като накара злите духове да млъкнат и ни спести срама и възможно нараняване. По-късно същата вечер, когато всички се събрахме и споделяхме преживяванията си през деня, всички бяха удивени, когато разказвахме колко безстрашни и уверени бяхме, когато се сблъскахме с „Голиат” и как владеехме положението. „Нямахме никакво съмнение” – всички уверихме групата. Нека Бог да ни прости!
Живи храмове, които носят слава

Баща ми Дийн Шийтс, който е пастор в Охайо, видял светлината да побеждава тъмнината по време на едно мисионерско пътуване в Хаити. Той проповядвал Евангелието и се молел за болните според Марк 16:15-18. Както вероятно знаете, официалната религия на Хаити е вуду, следователно демоничната активност е силно разпространена. Силите на тъмнината действат свободно. Баща ми усещал специално водителство от Духа да се моли за слепи хора, така че ги приканил да излязат напред. Двайсет души откликнали. Когато заставал пред тях, очаквайки инструкции от Святия Дух, за 19 от тях той получил едно и също нещо: „Изгони духа, който причинява слепотата.” Всеки път, когато го правел, те се изцелявали мигновено. Paga! Светлината удари целта, премина през заслепени очи и даде зрение. Това, което много вярващи не разбират, е, че ние сме изпълнени със славата и светлината на самия Бог. Когато апостол Павел, вдъхновен от Святия Дух каза: „Знаете ли, че сте храм на Святия Дух и Божият Дух живее във вас?” (І Коринтяни 3:16), той употреби гръцката дума за „храм” naos, която винаги се отнася за Светая Светих. Той всъщност казваше: „Знаете ли, че сте Светая Светих?” Думата „обитава” е взета от старозаветната дума shakan, която означава „обитавам или живея”. Славата shakinah беше славата, обитаваща в Светая Светих. Павел каза, че в Христос Божията слава shakinah сега обитава в нас (вижте І Царе 4:4, ІІ Царе 6:12-19). Ние сме новата Светая Светих, храм от живи камъни, неръкотворен, а направен от самия Бог. ІІ Коринтяни 4:6-7 го казва по следния начин: „Понеже Бог, който е заповядал на светлината да изгрее в тъмнината, е огрял в сърцата ни, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос. А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да се види, че превъзходната слава е от Бога, а не от нас”. Израил носеше в битка ковчега на завета, който представляваше Божието присъствие и слава (вижте Исус Навин 6:6).

Псалм 68:1, който се отнася за духовното воюване, е цитат на този стих от Числа. Същото това присъствие и слава сега обитават в нас. Посланието, което трябва да разберем, е, че ключът към победата е, да носим това присъствие на Бог с нас в битката. Той се изправя и разпръсва враговете Си чрез нас. Сега ние сме тези, които Го носят!
Освободете светлината

Стани и свети, Църкво, защото светлината ти дойде и славата на Господа е върху теб! Наистина тъмнина покрива земята и мрачна сянка народите, но това е победена тъмнина. Народите търсят светлината и царете сиянието на твоя изгрев (Исая 60:1-3, перифразирано от Дъч Шийтс). Ние сме воини на светлината. Трябва смело да освобождаваме светлината на Всевишния, като даваме достъп на победата на Христос. Той ни е дал Своята светлина – Словото Си и името Си.

Използвайте ги! Обърнете се към Сина и Му позволете да свети чрез вас и да удари целта! Размахвайте лазерния меч на Духа! Ние често забравяме колко силен е Святият Дух в нас и колко разрушителен за тъмнината е Неговият светкавичен меч. Той има свръхестествена сила да побеждава делата на тъмнината, когато Го използваме с увереност.

Застанете духовно пред непокорните си деца и помолете Бог да изпрати кротост в тях. Насочете светлината на свободата към техните пристрастявания, било то наркотици, секс, алкохол или нещо друго. Бъдете агресивни в Духа! Съпрузи, помолете Бог да огрее живота на брачния ви партньор, като пробие тъмнината на измамата и ги освободи. Пастори, извикайте към Святия Дух да блесне и да премахне борбите, разцепленията и самодоволството от вашите църкви. Докато вие чакате Бог да направи нещо, Той може би чака вас. Пуснете светлината! Извикайте я в името на Исус.

Както израилтяните носеха присъствието и славата на Бога в битката, така трябва да правим и ние. Всичко, което беше в ковчега на завета е в нас – хлябът на живота, жезълът на свещеническата власт и Божият закон. И славата, която беше върху него, сега свети чрез нас. Покажете го с поведението си! Използвайте меча – говорете Словото! „Нека Бог се изправи” чрез вашето ходатайство и „да се разпръснат враговете Му”!
Въпроси за размишление

1. Какво е общото между paga и светкавица?

2. Обяснете връзката между Божията светлина (светкавица) и Божия съд. Можете ли да обясните как това стана на кръста?

3. Каква е връзката между Бог, светлината, Неговия меч и нашето ходатайство?

4. Какво е Светая Светих? Как това е свързано с ходатайството?

5. Помислете за ситуация, в която светлината е победила тъмнината. Как го направи Бог? Помислете за настоящата ситуация, в която можете да използвате ходатайство, за да постигнете същите резултати.

6. Обичате ли да представяте Исус?

Глава дванадесета: Същност на молитвата
„Две жаби паднали в купа със сметана или поне така било казано. Стените на купата били гладки и стръмни, а сметаната била дълбока и студена. „О, безсмислено е – казала едната – ясно е, че няма кой да ни помогне. Сбогом, приятелю! Сбогом, тъжен свят!” – и плачейки, потънала. Но втората, с по-твърд характер, замахала с крака, облизала сметаната от устните си и премигнала със сметанени очи. „Ще поплувам поне малко – помислила си тя или поне така било казано. – Какво би спечелил светът, ако още една жаба умре.” Повече от час тя плувала и ритала с крака и не спряла да си мърмори. После отскочила от островчето прясно масло, което била направила.”
Уроци от трима мъже и жаба

За пръв път чух тази мъдра поема преди 20 години в послание на Джон Гарлок – един от моите професори в „Христос за нациите” – по темата за упоритостта. Човек не си спомня много неща от преди 20 години, но Джон Гарлок имаше похват и помазание за проповядване на „незабравими” проповеди. Други, разбира се, имат подобен дар за проповядване на лесно забравящи се проповеди. Чувал съм много такива и сам съм ги проповядвал. Брат Гарлок спомена историята от ІІ Царе 28:8-12 за трима от силните мъже на Давид: Шама, Адино и Елиазар. Шама беше упорит в изпълнението на скромната задача да отбранява малък парцел с леща от филистимците. Адино олицетворяваше упоритостта, когато уби само с една ръка 800 филистимци. Елиазар символизираше упоритост при силно изтощение, когато, след като се беше бил няколко часа, ръката му едва се отлепи от меча. Благодаря ви, проф. Гарлок, че чрез трима мъже и жаба ми показахте важността на упоритостта и устояването. Това е едно от най-важните за мен духовни качества. И колкото по-дълго живея, толкова по-важно става за мен. „Стой там!” не е влязло в десетте заповеди, но е част от плода на Духа.

Гръцката дума, преведена „дълготърпение” в Галатяни 5:22, се определя от Конкорданса на Стронг като „сила на характера и твърдост”. Точно това казах и аз – „Стой там!”

В това време на бързите неща – от полуготовата храна до начините за бързо забогатяване и конференции на тема „Как за един ден църквата ни да стане най-голямата в града” – ние бързо губим упоритостта като черта на характера. Готвим по-бързо, пътуваме по-бързо, произвеждаме по-бързо и харчим по-бързо… и очакваме Бог да отговаря на молитвите ни със същото темпо.

Дик Ийстман в книгата си „Няма лесни пътища” казва: „Голяма част от хората в нашето общество са забравили за твърдостта. Много малко хора имат борчески дух като художника Рафаел. Веднъж той бил запитан: „Коя е най-добрата ти картина?” Той се усмихнал и казал: „Следващата.” Рафаел винаги се стремял към по-доброто. Точно от това се нуждаем в молитвите си – отношение на постоянство.” Ние сме като африканския леопард, който трябва да изтощи жертвата си, за да я изяде. Той умее това добре, тъй като може да тича със скорост 110 километра в час. Единственият проблем на леопарда е, че има несъразмерно голямо сърце, поради което се уморява бързо. Ако не хване жертвата си бързо, трябва да прекрати преследването.

Колко често в молитвите си ние имаме подхода на леопарда? Ускоряваме с голяма енергия, бързаме към амвона в църквата или тичаме при някой друг за молитва. Но без решение за упорито усилие често се спъваме, преди да постигнем това, което искаме. При следващия молитвен поход решаваме да се молим по-усърдно и по-бързо, когато всъщност не ни трябва повече експлозивна сила, а по-трайна сила – издръжливост, която идва само от по-голямо желание за молитва.

Джордж Мюлер беше упорит човек. Един пример за неговото постоянство виждаме във вече споменатата книга на Дик Ийстман: „Важно е да не се отказвате, преди да получите отговора. Аз се моля за спасението на един човек от 63 години и 8 месеца. Той все още не е спасен, но ще бъде. Не може да бъде иначе, защото аз се моля.” Дойде денят, в който приятелят на Мюлер прие Христос. Това стана след смъртта на Мюлер. Там до един отворен гроб неговият приятел предаде сърцето си на Бог. Упоритата молитва спечели още една битка. Успехът на Мюлер може да се обобщи в четири силни думи: Той не се отказа!”
„Не се напрягай” не важи за молитвата

Самият Божи Син често прекарваше цели нощи в молитва, за да може да изпълни служението Си. Трябваха Му три тежки часа в молитва в Гетсиманската градина, за да събере сили да посрещне кръста. „Тоя Христос в дните на тленния Си живот, като принесе със силно викане и със сълзи молитви и молби на Този, който можеше да го избави от смърт…” (Евреи 5:7). Ние от друга страна сме открили изкуството на еднопосочната линия в молитва и си мислим, че ако даваме на Бог по два часа църковна служба в седмицата, ние сме доста духовни. „Не се напрягай!” може да е добър съвет в някои ситуации, но в повечето случаи, включително и при молитвата, той не върви.

Веднъж един пилот малко след излитане отишъл до задната част на самолета, за да провери защо свети една от сигналните лампи. Проблемът бил открехната врата, която се отворила, докато той се приближавал и той бил всмукан от въздушната струя. Другият пилот, виждайки на таблото, че има отворена врата, тръгнал обратно към летището и помолил хеликоптер да претърси района. „Мисля, че пилот е бил отнесен от въздушната струя извън самолета” – казал той. След като приземили самолета, всички с изненада установили, че пилотът се държи за една стълба, която по чудо успял да хване. Той се държал за нея 15 минути, а най-невероятното било, че успял да опази главата си, да не се удари в пистата, въпреки че бил само на два сантиметра разстояние! След като го открили, трябвало да отлепят пръстите му от стълбата! Каква упоритост!

Всеки, който е свързан отдавна със съвременната църква, особено в Америка, знае, че проблемите ни не произлизат от липса на информация или материална сила. Ако не успеем да осъществим това, което Бог иска от нас, то ще е поради липсата на характер и твърдост.

Също като жабата от нашата поема, аз съм си пробивал път до повече победи, отколкото съм постигал такива лесно и бързо. Воювал съм, докато ръката ми залепне за меча. Открил съм, че упоритото отстояване е решаващо за победата в молитва. Но защо? Защо се изисква постоянство в молитва? Питал съм се с години. Изисква ли Бог определено количество молитва за всяка ситуация? Можем ли да Го убедим с думи? Дали Бог „най-накрая” решава да направи нещо? Дали си изработваме отговора чрез устояване и големи усилия? Отговорът на тези въпроси е „Не”. Някой може да попита: „А настойчивата молитва от Лука 11:5-13? Тя не ни ли учи, че трябва да настояваме или упорстваме пред Бога, докато Той реши да ни даде онова, от което се нуждаем?” Отговорът е твърдо „Не”!

Ние сме настойчиви към Бог. Думата „настойчивост” в Лука 11:8 и неподходящ превод на думата anaideia, която всъщност означава „смело и без срам”. Aidos, коренът на думата, означава „скромност или срам” и е преведена така в І Тимотей 2:9. В Лука 11 тя е в отрицателната си форма със значение „без скромност или срам”. Смисълът на историята е като този на Евреи 4:16, който казва да идваме пред престола на Бог смело, без чувство на недостойнство и срам. Както молителя в историята, трябва да отидем при нашия приятел Бог по всяко време, знаейки, че Той ще ни приеме.

Дали Бог използва периода на чакане да ни учи? Мисля, че понякога действително е така, и все пак, ако това е причината за забавянето на отговора, не би трябвало да се молим за нещо много пъти. Би трябвало да се молим веднъж и след това да чакаме във вяра. В други ситуации забавянето се дължи на това, че Бог има определено време за отговора. „Да не ни дотяга да вършим добро, защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем” (Галатяни 6:9). Но отново, ако това е причината, да се молим веднъж и да чакаме във вяра, ще е достатъчно. Тогава защо е необходимо устояване в молитва? Защо бяха нужни 30 часа в молитва, за да изчезне кистата на съпругата ми? Защо беше необходима цяла година, за да стане чудо с момичето в кома? Защо понякога са нужни няколко години ходатайство, за да видим някого спасен? Защо Илия трябваше да се моли седем пъти, преди да завали? Защо Даниил трябваше да се моли 21 дни, преди ангелът да дойде с отговора?
Неговият трон в нашите сърца

Вероятно има причини за тази нужда от постоянство, които аз не знам. Нямам отговор на всичките си молитви, но бих искал да ви дам едно обяснение, върху което да помислите. Вярвам, че молитвите ни правят повече от това, просто да мотивират Бог. Убедил съм се в нещо, което Гордън Линдзи, велик мъж на молитва и основател на „Христос за нациите”, нарича „същността на молитвата”. Откровено казано не вярвам, че това може да се докаже логически, но има много доказателства, които го предполагат и аз съм го приел за истина. Идеята е, че нашите молитви правят повече от това, да мотивират Отец да действа. Те освобождават силата на Святия Дух да действа чрез нас. Разбира се, някои видове молитва постигат това по-добре от други.

Например в нашата глава за родилната молитва говорихме как това става, когато се молим в Духа. Друг силен начин за постигане на това е, като използваме Божието Слово в ситуацията като меч (вижте Ефесяни 6:17). Прокламиране и заповядване са други неща, които освобождават силата на Святия Дух (вижте Матей 17:20, Марк 11:23). Полагането на ръце е друг библейски метод за предаване на сила (вижте Марк 16:18, Евреи 6:2). Че има реална сила от Святия Дух, която може да се освободи от нас, е несъмнено. Силата на Бог, която носи живот, изцеление и възстановяване на земята, излиза от нас – църквата. Моля ви, не си представяйте някакъв трон в небето, като си мислите, че всичко е там. Той направи трон в сърцата ни и ние сме храм на Святия Дух! Ние сме naos на Бог. В І Коринтяни 3:16 и 6:19 тази дума означава „Светая Светих”. Сега ние сме „Светая Светих”, обиталището на Бога на земята. Когато Той се задвижва със сила на земята, тази сила не идва някъде от небето, а от Неговите хора, в които Святият Дух обитава.