Потвърждение на видението

Първото потвърждение дойде на Националния ден за молитва. На основното молитвено събрание тази сутрин бяха събрани около 400-500 души – сенатори, конгресмени, държавни служители и духовни водачи на нацията. Аз не бях включен в програмата, но бях там, за да се съглася в молитва, както повечето участници. Младежите от „Калвари къмишан” някак си бяха получили разрешение да участват в програмата, което само по себе си беше чудо. Когато бяха поканени за техните 15 минути, те излязоха по пътеката, пеейки „Изцели земята ни”. Докато пееха, Духът на Бога слезе в залата като одеало. Вероятно би било по-точно да се каже, че кръжеше. В никой друг момент Божието присъствие не се чувстваше толкова силно. Не видях никой, който да не плаче. Д-р Джеймс Добсън, който говори след тях, каза през сълзи, че рядко ставаме свидетели на формирането на историята. Сигурен съм, че всички присъстващи вярваха, че този ден оказа влияние върху историята на нашата нация. После тези млади хора се срещнаха с Норм Стоун, човек от тяхната църква, Харвест Крисчън Фелошип. Няколко години по-рано Бог призова Норм да преброди Америка седем пъти като пророчески акт на покаяние и ходатайство, заради бебетата, убити чрез аборти. Сега той прави своята пета обиколка, като ходи и ходатайства за неродените. Това е пророческо действие! Младежите от „Калвари къмишан”, повечето от които са от същата църква, ходеха след него по 20 мили на ден в продължение на две седмици и се молеха.

Нощта преди тези младежи да се присъединят към Норм, аз чух следните думи от Господа: „Това е пророческо изявление, че поколението, което сатана се опитва да убие чрез аборти, следващото поколение воини на земята, няма да бъде унищожено. Аз изпращам тези млади хора, да крачат след Норм, като пророческо послание, което казва: Не! Това е Моето поколение, сатана, и ти няма да го вземеш!” По-късно същата вечер чух думите: „Аз отново ще потвърдя, че изпращам съживление в тази нация, в което младежите ще играят основна роля. Ще го направя чрез четенето на Библията тази вечер.” Бях записан за участие в тридневното четене на Библията пред сградата на Конгреса. Всеки участник можеше да чете 15 минути и трябваше да чете от там, до където е стигнал предходният. Аз не избирах кога да чета, някой ме беше записал предишния ден и ми каза, че трябва да съм там в полунощ на следващата вечер. Поради това, което Господ ми говореше по онова време, аз Му казах: „Господи, има само един начин да разбера, че Ти потвърждаваш тези неща чрез четенето на Библията. Когато отида, искам да ми кажат, че мога да чета от Авакум или от Агей.” Това не беше руно, нито аз изпитвах Господа. Направих това заради нещата, които Той вече ми беше казал чрез тези две книги. Знаете ли колко са големи тези книги? В моята Библия те са само осем страници. Каква е вероятността, без да съм избрал кога и какво да чета, когато дойде редът ми, да ми кажат: „Ето, прочетете тези осем страници”? Приближих се до жената, която отговаряше за четенето. „Вие ли сте Дъч Шийтс?” „Да, аз съм.” „Вашият ред е след 15 минути – след този човек. Имате избор. Можете да четете или от Агей, или от Авакум.” Почти припаднах!

Можете да си представите с каква власт прочетох Словото, като правех пророчески изявления за правителството с пълна вяра, че идва съживление!

Бог призовава църквата Си към ново разбиране за пророческото Слово и действия и ролята ни като Негов глас и тяло на земята. Когато Той ни говори за Своите планове, колкото и глупаво да ни се струва да вдигнем жезъл, да говорим на мъртвите духом, да обикаляме квартала, да маршируваме по улиците, да удряме скала, да заповядваме на земята, да полагаме ръце и да говорим на стени, да обикаляме Америка, да четем Библията пред Конгреса, да говорим на нация, която не слуша, ние трябва да го направим! Господ може да ви води да отидете в стаята на непокорното си дете, да помазвате с масло и да се молите над дрехите му, да говорите над леглото му или друго символично действие. Други ще трябва да пророкуват над града си и правителството. Някои ще трябва да маршируват около територия, като я обявяват за Божие притежание. Каквото и да ви каже Бог, направете го. Бъдете смели да изявите Божието Слово за някоя ситуация!

Пръскайте семето на Словото Му на земята и очаквайте жетва. Тя ще бъде утвърдена. Ще се надигне! Ще дойде живот! „Вие вече знаете, че сте призвани да го направите, нали?”
Въпроси за размишление

1. Дайте определение за пророческо слово и действие. Обяснете как те „освобождават” Бога. Дайте библейски примери.

2. Обяснете връзката между Божието Слово, семе и думите, вдъхновени от Святия Дух.

3. Намерете библейски стихове, които да заповядате за нечие спасение, изцеление и т. н. Намерете стихове, които да заповядате за вашия град.

4. Не е ли Бог добър?

Глава четиринадесета: Помазанието „страж”
Наследствена болест

Единственото нещо, което е по-лошо от пазаруването, е, да гледаш как някой друг пазарува. Освен, ако това не е жена ми, разбира се. Нямам нищо против да я следвам из търговския център по два или три часа. От време на време показвам интерес с леки възклицания като: „О-о-о!”, „Ъхъ”. А понякога ставам многословен и казвам: „Да”, „Не” или „Разбира се” и „Колко струва?”. Последното обикновено бързо поправям с колебливата реплика: „Колко изгодно!” Най-близкото, с което мога да сравня гледката как някой пазарува е гледането на състезание по шиене. Затова, докато жена ми и малката ми дъщеря Хана пазаруват, аз стоя край топлите закуски и пиша. Това беше един от тези търговски центрове, където ви продават дефектни стоки на по-ниска цена. Голямата ми дъщеря Сара, която е на 10 години, е с мен и чете. Тя също не обича пазаруването – все още. По пътя към нашето убежище при закуските й казах за гена, който носи, който Бог е дал на всички жени, който просто още не се е проявил. Казах й да не се тревожи, защото и това ще стане. При изучаването на тази генетична зараза, направено предимно в разговори с други мъже при закуските, съм открил, че никой не знае кога генът ще се прояви и какво го задейства. Може да стане по всяко време между 6 и 13 годишна възраст. Понякога става по среднощ. Просто се събуждат, треперейки като в треска.

Когато това се случи с Хана, бях готов да я помажа с масло, докато Сеси не ми каза, че това няма да помогне. „Какво имаш предвид с “това няма да помогне”? – попитах аз изненадан. – Разбира се, че ще помогне.” „Не – каза тя. – Това е нейният ген за пазаруване. Трябва бързо да я заведем в търговския център.” Разбира се, мама беше права, както обикновено. Хана се прибра вкъщи, държейки гордо чантата с покупките, и изглеждаше като че ли току що е хванала първата си риба.

Жени! Кой може да ги разбере? За да подкрепя твърдението си, току що преброих мъжете и жените на топлите закуски и в съседните магазини – 26 жени и 9 мъже. Половината от мъжки пол бяха деца, довлечени тук против волята им. Един пишеше „искрено ваш”, а останалите мрънкаха „Ъхъ”. Наистина ми стана жал за един мъж, който изглеждаше като зомби. Мисля, че не беше издържал на стреса. Сеси и Хана вече се върнаха и си вземат нещо за пиене, докато ни показват покупките си. Аз кимам утвърдително. Сеси почти изпуска Хана, която се връща за още нещо. Седемгодишните начинаещи купувачи не винаги се справят с темпото. Не са взели достатъчно часове по аеробика, за които истинската причина е – да са подготвени за пазаруване.

Защо Бог не е направил жените да харесват нормални неща, като това да прекарват дни в гората при минусови температури, чакайки да мине сърна или лос? Това е моята представа за вълнуваща гледка! Или гледането на футболен мач! Аз не гледам много телевизия освен, когато има добро спортно събитие. Сеси не винаги ме разбира в тази област, но ме приема. „За кой отбор си?” – понякога ме пита тя. „Не ме интересува кой ще победи” – често отговарям аз. „Това някой от любимите ти отбори ли е?” „Не.” „Може би някой любим състезател?” „Не, почти не познавам играчите.” „Тогава защо гледаш мача?” – пита тя с учудено изражение. „Защото е футбол” – отговарям аз възможно най-търпеливо. Понякога хората не виждат очевидното. Ще ви кажа какво ме озадачава. Не разбирам защо жена ми и дъщерите ми обичат да гледат неща, които ги разплакват. Иди ги разбери! Хората гледат много неща – телевизия, паради, часовника, фондовия пазар, птици (за мен това се нарежда след гледането на състезание по шиене) и хиляди други неща. аз обичам да гледам деца, които се смеят. Мразя да гледам някой, който плаче. Виждал съм как някой се ражда и други как умират. Веднъж видях една жена в Сан Педро, Гватемала, да търси часовник. Беше часовникът на съпруга й, който починал при земетресението през 1976 г., заедно с три от децата й. Всичко, което тя и оцелялото й бебе имаха, бяха дрехите на гърба им. Малката им кирпичена къща се беше превърнала в купчина пръст. Когато преводачът ни я попита какво търси, тя отговори: „Торба с боб, която имахме, и часовникът на съпруга ми. Той спеше някъде тук, когато беше убит – каза тя, като показа област от около 3 кв. метра. – За мен е много важно да намеря този часовник.”

Ние започнахме да копаем. Въпреки, че беше като търсене на игла в купа сено, помолихме Бог да ни помогне и нагазихме в дълбоката един метър пръст. Тогава бях готов да се изправя срещу ада за този часовник. Открихме го след един час. „Muchas gracias” – повтаряше тя през сълзи и притискаше часовника до гърдите си. „Богатството е толкова относително понятие – си мислех аз, докато избърсвах сълзите си. – Иска ми се светът да можеше да види това. Може би някои приоритети щяха да се променят.” Видях и друга жена, която държеше тригодишната си дъщеря, да си тръгва от опашката за храна, на която аз сервирах. Тя беше последната на опашката за супа.

Когато подаде буркана, който беше намерила, ние я погледнахме и казахме: „No mas” (което означава „Няма повече”). После я видях да си отива, държейки в ръце гладното си дете. От този момент всичко в живота ми се обърка. Изчезнаха подредените списъци с нужди. Някои важни цели станаха необичайно неадекватни. Неща, които преди означаваха много, вече нямаха същото значение. Гледах по различен начин на банковите сметки и успехът придоби нов смисъл.

Странно е как един поглед в два чифта очи може да доведе до такъв хаос. До голяма степен нещата никога не се върнаха в предишното състояние. Внимавайте какво гледате!
Бдете

Библията ни казва да бдим по различни начини, от които не най-маловажен е бдението в молитва. Тази глава е посветена на помазанието „страж” – нашето призвание като ходатаи да бъдем осведомени и да се молим срещу плановете и хитростите на сатана. Това е много важна част от ходатайството. Ефесяни 6:18 ни казва: „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии”. І Петрово 5:8, като ни предупреждава за врага, казва: „Бъдете трезвени и будни. Противникът ви дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне”. И двата стиха говорят за духовното воюване. Всеки споменава нашия враг и ни призовава към бдителност за себе си и за нашите братя и сестри в Христос. Друг такъв стих, който подробно разгледахме в 9 глава, е ІІ Коринтяни 2:11 „да не би сатана да използва случая против вас, защото ние знаем неговите замисли”. За да не се повтарям, просто ще обобщя смисъла, който извлякохме от тези стихове въз основа на използваните гръцки думи: „Нашият враг ще се възползва от нас, ще ни ограбва и ще взема по-голям дял дотолкова, доколкото сме в неведение за неговия начин на мислене и действие – неговите планове, замисли, кроежи и хитрости.” Ще споделя четири заключения от тези три стиха – Ефесяни 6:18, І Петрово 5:8 и ІІ Коринтяни 2:11.

1. Закрилата от атаките на врага не идва автоматично дори за вярващите. Ние играем роля в това. Въпреки, че Бог е суверенен, това не означава, че Той контролира всичко, което се случва. Той е оставил много неща да зависят от решенията и действията на хората. Ако Бог ще ни пази от атаките на сатана, независимо от това, което правим, тези стихове биха били напълно безсмислени. Някъде в теологията си трябва да намерим място за човешката отговорност. Все някога трябва да повярваме, че нещо зависи от нас, че сме от значение за себе си и за другите.

2. Бог желае да ни предупреждава за тактиките на сатана. Това се вижда от факта, че щом Той ни казва да не сме невежи за тактиките на сатана, значи е готов да ни ги открива. Щом ни казва да сме бдителни, това със сигурност трябва да означава, че ако ние сме такива, Бог ще ни предупреждава. А Той не би искал от нас нещо, което не можем да направим.

3. Ние трябва да сме бдителни – да останем будни, иначе няма да усетим предупреждението на Бог за атаките и плановете на сатана. Ако тези атаки винаги са очевидни, няма да е необходима бдителност. Исая 56:10 говори за слепи стражи. Ние често сме като учениците – имаме очи, но не виждаме (Марко 8:18). Време е да спрем само да се взираме, а трябва бдително да наблюдаваме!

4. Ако не сме бдителни, ако не знаем за плановете на сатана, той ще вземе по-голям дял. Ще се възползва от нас и от нашето невежество. В противоречие с разпространеното вярване, наистина можем да погинем от невежество (виж Осия 4:6). Може да не искаме да го признаем, но сатана наистина е завоювал големи територии в Америка. Не бъдете като пустинния номад, който се събудил гладен посред нощ и решил да хапне нещо. Като запалил свещ, той взел една фурма и отхапал. Като държал фурмата близо до свещта, забелязал, че в нея има червей, след което я изхвърлил от палатката. Като отхапал втората, видял, че и в нея има червей и също я изхвърлил. Като решил, че няма да му остане нищо за ядене, ако продължава така, той загасил свещта и изял фурмите. Понякога и ние предпочитаме тъмнината на отричането пред светлината на истината. Въпреки, че истината понякога боли, тя все пак е истина. Отричането не я променя. Ако сатана се е възползвал от нас, нека го признаем и да решим да си върнем обратно загубеното!

Две новозаветни думи са свързани със старозаветната дума „страж”: gregoreuo и argrupneo. И двете означават „да стоя буден” в смисъла, в който часовоят не бива да заспива. Тези думи са използвани в следните стихове: „Постоянствайте в молитва и бдете в нея с благодарение” (Кол. 4:2). „И казва им: Душата Ми е пренаскърбена до смърт, постойте тук и бдете… Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно” (Марк 14:34, 38).

„Бъдете трезвени и будни. Противникът ви дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне” (І Петрово 5:8). „Бдете и стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепете се” (І Коринтяни 16:13). „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии” (Ефесесяни 6:18). „Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, що предстои да стане, и да стоите пред Човешкия син” (Лука 21:36).

Последните два стиха съчетават argrupneo с kairos, стратегическото време (за което говорихме в 6 глава), като ни призовават да внимаваме за kairos моменти и да се молим. Отново, за да не се повтарям, няма да говоря повече за това. Но ако погледнете пълното определение на paga и kairos в 6 глава, ще направите ясно връзката между стражът и издигането на защитни стени.
Трофеите на ходатайството

За пример ще ви разкажа една история. В книгата си „Да завладеем портите на врага” Синди Якобс разказва за помазанието „страж” в kairos време. На едно молитвено събрание през 1990 г., една нощ тя се събудила в 2 часа през нощта с тревожно усещане. Докато чакала пред Господа, Той й показал едно семейство с три деца, за които тя знаела, че пътуват с микробуса си за същото молитвено събиране. Във видението си тя видяла как една от гумите на микробуса им се откача, като предизвиква ужасна катастрофа. Синди започнала усърдно да се моли за тяхната безопасност и продължила цялата нощ. Когато пристигнали на следващия ден, тя ги попитала дали са имали проблеми с дясната гума. Въпреки, че те нямали, Синди настояла да отидат в сервиз и да проверят микробуса. Механикът, който го прегледал, бил удивен. Казал, че не е възможно да са карали този микробус, без дясната гума да изхвърчи. След като се върнали от сервиза, съпругът на Синди, който ги бил придружил, вдигнал една торбичка и казал: „Трофеите на ходатайството”. В нея били старите лагери на предната дясна гума. Това е помазанието „страж” в действие, което усеща опасността в kairos време и издига защитни стени (paga) чрез ходатайство.

Нека разширим представата си за библейския смисъл на думата „страж”. Каква беше задачата на стража? Думата „страж” идва от Стария Завет и там е използвана за описание на това, което днес бихме нарекли пазач, часови или караул. Стражите са пазели основно две неща: лозя или ниви от крадци и животни и градове – от вражески армии. Тези, които са пазели реколтата, са стояли на скала или кула, което им е помагало да виждат по-далеч. Наблюдателните кули в полето обикновено са имали и място за спане, защото по време на жътва е трябвало да се пази ден и нощ.

Пазачите са се сменявали – един е стоял през деня, а друг през нощта, и така са бдели по 24 часа в денонощието. Това е силен преобраз за нас. Във време на жътва има силна нужда от пазачи, защото крадецът ще направи всичко възможно, да открадне реколтата и да вземе по-голям дял. Не е чудно, защо най-голямата жътва на души, която светът е виждал и която се случва сега, е предшествана от най-силното пробуждане за молитва в историята. Господарят на жетвата е мъдър. Мога да ви уверя, че Той се е погрижил стражите да бдят по 24 часа в денонощието. Можем да кажем като Господа: „От тези, които ми даде, нито един не погина” (виж Йоан 17:12).

Стражите стояха и на градските стени. Ето няколко места в Стария Завет, където се говори за това: „Защото Господ ми рече така: Иди, постави страж, та нека възвестява, каквото види. И видя полк конници по двама, полк осли и полк камили. Тогава вникна добре с голямо внимание. После извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражницата през деня и оставам в стражницата си през цялата нощ” (Исая 21:6-8).

„Издигнете знаме против вавилонските стени, усилете стражата, поставете стражари, пригответе засада, защото Господ намисли и ще извърши онова, което изрече против вавилонските жители” (Еремия 51:12). „На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем, ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте” (Исая 62:6). От градските стени те следели за две неща: вестоносци и врагове!
Бдение за вестоносци

Те гледали за вестоносци, за да кажат на вратарите кога да отварят и кога не. По онова време за вестоносци са били използвани бързоходци и когато видят да се приближава приятелски вестоносец, стражите викали. Добрите стражи можели да познаят вестоносеца по походката, дори преди да видят лицето му. Във ІІ Царе 18:27 стражът казал: „Тичането му… е като тичането на Ахимааз”. Виждате ли в това някаква символика? Добрите стражи често са предупреждавани от Святия Дух, преди да имат конкретни доказателства, че на даден „вестоносец” не трябва да се вярва. Те разпознават „вълците”, изпратени да погълнат стадото или „наемници” с неправилни мотиви. Те предупреждават водачите. Познават ги „по походката”, когато нещо просто не изглежда съвсем наред. Те усещат и разпознават. Със сигурност трябва да се пазим от човешки подозрения и съдене по плът. Но аз съм се научил да слушам доверените си стражи (един от които е съпругата ми), когато ми кажат, че нещо в някого ги безпокои. Те обикновено са прави. Понякога не могат да дадат конкретни причини, което е проблем за моя аналитичен ум, но аз съм се научил да им се доверявам. Повечето лъжеучения, разцепления и други поражения в тялото Христово, са можели да бъдат предотвратени, ако стражите са бдели и лидерите са ги слушали!

Петър говори за нуждата от това във ІІ Петрово 2:1-2 „Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като даже се отричат от Господаря, който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули”. Павел предупреди ефесяните за това в Деяния 20:28-31 „Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си. Затова бдете и помнете, че за три години ден и нощ не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас”. Очевидно те послушаха съвета на Павел, защото Господ ги похвали в Откровение 2:2 „Зная твоите дела и трудът, и издържането ти и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли, а не са, и си ги намерил лъжливи”.
Бдение за врагове

Стражите на стената следяха и за врагове. Когато видеха да се приближава потенциална опасност, те вдигаха тревога, като надуваха тромпети или викаха. Тогава войниците можеха да се подготвят за битка и да защитят града. Стражите днес правят същото нещо в духовен смисъл. Те предупреждават тялото Христово за атаки на врага, като вдигат тревога. Когато стражите си вършат работата, сатана и неговата армия няма да ни хващат неподготвени. Като стражи ние не живеем в страх от врага, нито сме в неведение за него. В противоречие с това, което някои поучават, бдителността не означава да мислим само за врага. Трябва да ви предупредя, че е разпространена тактика на врага да пречи на християните да са нащрек за него, като ги обвинява в погрешен акцент.

За съжаление тази идея често е прокарвана от добронамерени християни. Те учат другите, че трябва да пренебрегваме сатана и да не му обръщаме внимание. Библията не подкрепя подобно твърдение. Със сигурност не бива да сме обзети от мисълта за сатана, но един добър войник трябва да е добре информиран за своя враг. Бъдете завладени от преклонение пред Исус, но бъдете нащрек за врага. Обичайте поклонението, а не войната, но когато е необходимо, воювайте!

Рутани Гарлок и Куин Ширър разказват в книгата си „Как да се молим за семейството и приятелите си” за един пастор, който имал следното отношение: „Не мисля, че трябва да поучаваш върху духовното воюване. – казал той един ден на Хилда. – Съсредоточи се върху Исус, а не върху дявола.” Нейният отговор показва мъдростта и опита й: „Пасторе, аз съм съсредоточена върху Исус и Неговата победа – отговорила тя почтително. – Исус поучаваше, че имаме власт над нечестивия. Преди да започна да използвам властта на Исус в духовно воюване, имах четири деца, които отиваха към ада. Научих се да връзвам действието на врага в живота на семейството си. Днес всичките ми деца и внуци служат на Бог. Видяла съм резултата от духовното воюване и искам да помогна на другите.”

В Писанията стражите не пазят само градове и ниви. Еврейските думи, преведени като „страж” са natsar shamar и tsaphah. Те означават „да пазя или защитавам, като наблюдавам, но и като издигам ограда, като от тръни”. Те дори загатват скриване на нещо. Стражът чрез ходатайство създава тайно място на закрила (Псалм 91). Друго интересно значение на tsaphah е „да се наклоня напред и да се взра в далечината”. Връзката му с молитвата трябва да е очевидна. Стражите виждат напред, „взирайки се в далечината” и могат да предвидят атаките на врага. Това е пророческо ходатайство! Нека да разгледаме няколко стиха, в които тези думи са използвани, като във всеки от тях се говори за пазене на различно нещо. Първият е Битие 2:15, където за пръв път се споменава една от тези думи. „Господ Бог взе човека и го сложи в Едемската градина, да се грижи за нея и да я пази”. Теолозите имат т. нар. закон на „първото споменаване”. Той се отнася за общото правило, че при първото споменаване на нещо в Библията, се дават значими факти, които остават постоянни в цялото Писание. Например първото споменаване на змията – сатана – е в Битие 3:1 „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от кое да е дърво в градината?”

Лесно е да видим приложението на този закон тук, където стихът говори за лукавството и хитростта на сатана. Бог ни информира за едно от най-важните неща, които трябва да знаем за сатана: той е много по-опасен като хитрата змия, отколкото като рикаещ лъв.