Отчетливо начало и край („тъй нареченото първично докосване“)

• 
  Константност: дръжте едната ръка винаги върху тялото, за да не бъде прекъсван контактът (дръжте всички необходими материали близо до мястото на работа)
  

• 
  Интензивност на контакта:
  

• 
  р авномерен, еднозначен натиск, който отговаря и на възприемане в дълбочина (твърде леките докосвания често се преживяват като неприятни, реакцията тогава може да е отбранителна)
  
• 
  спокойна, равно поставена длан: Всички пръсти са допрени един до друг, по възможност и палецът!
  
• 
  Дланите се напасват към формата на тялото
  

Вибрационно дразнение:

Усещането на пулсации се числи към най-ранните способности на човека и това умение притежава дори зародишът в майчина утроба. Преди всичко силният ритъм от ударите на майчиното сърце, дишането, шумовете от стомаха и червата, но и гласовете, шумовете и музиката проникват като вибрации към детето и така създават първата стимулираща среда.

Вибрационни импулси усещаме при ходене, подскачане, тичане и скачане. Посредством вибрациите костната система става осезаема, ние събираме информация за стабилността и съпротивителната способност.

Примери за стимулиране:

• 
  Усещане на пулсации от гласа: Обгрижващият поставя ръката на детето върху гръдния си кош или ларинкса и експериментира с гласа си.
  

• 
  Дишането на обгрижващия се усилва и става ритмично чрез вибрационни импулси.
  

• 
  Стимулиране произвеждането на гласа на детето или на младежа чрез вибрационни импулси.
  

• 
  Каране на бъги или друго превозно средство по неравен терен на открито.
  

• 
  В ибриращи предмети като електрическите четки за зъби и малките уреди за масаж: Силните дразнения мотивират към допир и хващане. В последствие може да се положи началото на целенасочено хващане, обгръщане на материала и да се започне координация между ръката и устата. Поставяне на вибриращи предмети върху костите (например костта на петата), започвайки от периферните крайници, трептенията се предават по костите.
  

• 
  „Центрофугираща пералня“: много деца и младежи с удоволствие облягат глава на нея
  

• 
  Усещане на инструменти чрез тялото: При засвирване инструменти, като китари, кимбали, чинели,… започват осезаемо да трептят и се поставят до ухото, устата и други части на тялото, така биват непосредствено усещани. Ниските тонове създават по силни трептения.
  

Вестибуларно дразнение:

Тук се подемат и доизграждат най-ранните опити от движенията като промяна на положението в пространството, ритмично потрепване, движения нагоре и надолу, както и завъртания, които зародишът усеща още в майчината утроба.

Тази форма на стимулация се отразява положително върху „чувството за равновесие” и „усещането за движение”. Най-вече децата, които прекарват повече време легнали, имат нужда от такива елементарни емоции от възприятия, в противен случай чувството за равновесие „закърнява”.

• 
  Успокояване при същевременно „повишаване на вниманието и оживеността” → децата и младежите се откриват за други възможности за възприятия
  
• 
  Визуалното внимание може да бъде повишено; стимулира се координираното зрение
  
• 
  Мускулният тонус се повлиява положително → подготовка за по-целенасочена двигателна активност
  

Примери за стимулиране:

• 
  Люлка (хамак): Естественото извиване противодейства на рефлекса за изпъване, съвместното люлеене и близкият физически контакт с обгрижващото лице отнема страха на несигурните деца. Ритмичното поклащане осигурява възможност на всяко дете да достигне собствената си степен. Ако се легне напреко на действителната посока на разположение на хамака, децата могат да усетят движение напред, назад и колебателно движение. Като алтернатива на хамака може да се използва одеало или здрава ленена кърпа.
  

• 
  Легло от балони: Надути балони се поставят един до друг (внимание: не един върху друг) в чаршаф и детето се слага да легне отгоре. Балоните спомагат за това, детето да възприема движенията си по-силно. Ако детето изобщо не може да се движи само, тогава то бива издърпвано към краищата на чаршафа. Подобно усещане предизвиква и надуваемият дюшек.
  

• 
  По-твърд дюшек върху топки: В този случай детето се поставя удобно върху дюшека (в седнало или легнало положение) и дюшекът се движи във всички посоки.
  

• 
  Люлеене и поклащане върху голяма гимнастическа топка.
  

• 
  Детето се поставя върху одеалото и се издърпва към краищата на одеалото или се дърпа върху саморъчно направена подвижна плоскост.
  

Базална стимулация като ежедневен опит