Hören – Auditive Angebote

Базална Стимулация® – концепцията

Възникване

Идеята за Базалната Стимулация е представена за първи път от Андреас Фрьолих в края на 70-те години в рамките на училищния опит в Германия за стимулиране на ученици с тежки множествени увреждания и от този момент непрекъснато се развива. Така Фрьолих допринесъл съществено за училищно-политическото признаване на способността за обучение на хората с тежки множествени увреждания.

С течение на годините концепцията успешно се е установила в най-различни области от практиката: в институциите за работа с малки деца с увреждания, в специализираните детски градини, в средата на живеене, при дневното обгрижване, а също и в болниците или в домовете за дементно болни хора. Заедно с научния работник в областта на обслужването и медицинска сестра Кристел Бийнщайн, Фрьолих прехвърлил педагогическите части от концепцията към сферата на медицинските грижи. Заедно те развили концепцията в посока на грижите за хора с нарушения във възприятията и намира целево приложение дори при пациенти в състояние на кома.

„Базален“: от латинската дума basal = базисен, безусловен; Чрез директния физически контакт човекът с тежки увреждания усеща най-обикновени дразнения, които може да получи и без предшестващ опит.

„Стимулация“: от латинската дума stimolatio = стимул, възбуждане; Предизвикването на различни дразнения (тоест броя, продължителността и ритъма са точно обмислени и оформени) трябва да стимулира хората с тежки увреждания към усещане, локализиране, реакция и комуникация.

Базалната стимулация посочва пътя на подпомагане на хората с тежки увреждания и нуждаещи се от постоянни грижи в тяхното развитие чрез стимулиране на индивидуалните учебни процеси.

Базалната стимулация се предлага за подпомагане на всички онези хора, имащи нарушения в множество области от развитието си, тоест изпитващи големи ограничения в двигателните си възможности, във възприятията, в комуникацията, в социалния опит, в познавателната способност и понякога в разграничаването на емоциите. Тази група хора се отличава със силна необходимост от помощ и с висока степен на зависимост.

Общи за тези хора са следните потребности:

Те имат нужда от…

• 
  Физическа близост, за да могат изобщо да придобият пряк опит.
  
• 
  Физическа близост, за да могат да възприемат други хора.
  

• 
  Хора, които да им помогнат в предвижването и в промяната на положението им.
  

• 
  Хора, които да доближат околната среда до тях по най-лесен начин, които усвояват методи за превръщане на околната среда в „достижима”.
  

• 
  Хора, които разбират и без да говорят и които надеждно се грижат за тях и ги обслужват.
  

Тези хора обаче показват ясно желанието и способността си за живот, също като нас те могат да бъдат щастливи или нещастни и всъщност доста приличат на нас!

Базалната стимулация не е метод или техника за предизвикване на дразнения, става въпрос за концепция, непрекъснато подлежаща на промени и напасвана към нови нужди. В центъра на разсъжденията е човекът с уврежданията в неговата цялост:

При всяко предложение, при всеки акт на обгрижване, при всяка интервенция е налице взаимно, едновременно и равностойно въздействие на тези сфери. Тази цялостност е в сила и за обслужващите лица. С всяко педагогическо, обгрижващо или и терапевтично мероприятие обслужващото лице допринася със собственото си лично участие, благодарение на което се изгражда връзката.

Начало на концепцията за стимулиране е убеждението за изследване, дори и зародишът в майчината утроба усеща различни възприятия, като вибрации, промени на положението, допир, натиск и движение. Предполага се, че тази тъй наречена „сетивна база“ е на лице при всеки човек, също и при децата с тежки увреждания. В рамките на базалното активиране се прави връзка с тези ранни сфери на придобит опит. Контактът с детето, младежа или възрастния става на ниво, което е било значимо преди раждането.