Hören – Auditive Angebote

• 
  Подобен опит имат и хора с тежко увреждане, но те не могат да артикулират нуждите си. Музиката може да бъде възприета като много приятна или обезпокояваща, да действа активиращо или да доведе до лошо настроение и стрес. Целенасочено избирайте различни музикални произведения и много внимателно наблюдавайте поведението, езика на тялото и мимиката.
  
• 
  При съзнателното слушане на музика, фонът от други шумове пречи.
  
• 
  Само чрез голямо разнообразие от различни музикални стилове може да се изгради предпочитание и интерес.
  
• 
  О
  Задача:
  Открийте музикалния вкус на всеки клиент!
  бмислете добре, кога и в каква ситуация ще предложите музика за съзнателно слушане. Музиката не трябва да се превръща в продължително въздействие!
  

Примери за стимулиране

• 
  Пейте заедно с децата и младежите.
  

• 
  Съвместно слушане на музикално произведение:
  

Музиката става слушана и усещана:

• 
  Потропване в такт с музиката (например барабанна музика) с еднозначни, не твърде бързи движения. Можете да усетите частите на тялото с вдлъбната, равна длан или с юмрук.
  

• 
  Поклащане в такт с музиката (например валс). Сложете детето или младежа върху одеало и го поклащайте в ритъма на музиката, започнете внимателно!
  

• 
  Завържете мека кърпа около китката на детето и движете ръката му като на „марионетка“ заедно с музиката; сменете ръката.
  

Музика за подпомагане на отпускането:

• 
  Масажирайте, „моделирайте“ тялото на детето, съпровождани от тиха, медитативна музика.
  

• 
  Д вижете кърпички или мрежа от кърпички заедно с музиката. С кърпите изразявайте характера на музиката.
  

Разсъждения върху необичайното поведение

• 
  самонараняване, автоагресия
  
• 
  агресия спрямо околните, нараняване на другите
  
• 
  стереотипи; автостимулация (люлеене, бъркане в очите, смучене на пръсти,…)
  
• 
  апатично поведение; тенденции на отдръпване
  
• 
  пристъпи на ярост, силни крясъци
  
• 
  мазане на телесни секрети
  
• 
  ядене на не ядивни субстанции
  
• 
  необичайно сексуално поведение
  
• 
  не спазване на дистанция
  
• 
  хиперактивност
  

Всички тези начини на поведение имат смисъл за засегнатото лице и трябва да се разглеждат като израз на състоянието на неговите нужди; Те са стратегия, тоест компетентност (дори и с много противоречив характер), за преодоляване на проблеми и задоволяване на нужди. Изследвания сочат, че това поведение се наблюдава по-често при хора без или с минимални вербални способности.

В литературата, въз основа на емпирични изследвания, терапевтични проекти и опит от ежедневието се откриват множество модели на обяснение. Тук ще посочим най-важните от тях:

• 
  необичайно поведение във връзка с ограничаване на движението и сензорното дразнене – „Хипноза за самостимулиране“
  

• 
  Необичайното поведение като стратегия за налагане – като опит особено ефективно да се привлече внимание и човекът да бъде забелязан, за да се сподели нужда или искане.
  

• 
  Необичайното поведение като защитен механизъм и усещане за независимост
  

В този случай се предполага, че човекът с увреждане не може да преработи многообразието от дразнения от околната среда придавайки им смисъл и ги усеща като заплаха, което подтиква към отстъпление в субективна сигурност. Поради липсващ учебен обем не може да се изгради важен опит и да се създадат планове за действие. Човекът с увреждане не се научава да променя нещо със собствена инициатива и да влияе върху средата наоколо. В отдръпването си към много ограничените му възможности той все пак усеща независимост.

• 
  Необичайното поведение като следствие от органични фактори-причинители – като опит за справяне с болката
  

При този модел на обяснение се предполага, че човекът се обръща към стратегии на поведение за самонараняване, за да прикрие болката или физическото неразположение. Най-вече тогава, когато не може да сподели вербално своята болка с ближните си. Възпаление на средното ухо или останал дълго неоткрит зъбобол също могат да предизвикат поведение за самонараняване като например носенето на неприятно стискащи обувки.

При много видове необичайно поведение всъщност става въпрос за проблеми в обучението: Хората не получават от другите това, което могат и трябва да знаят, за да се справят с проблемите си и как да се грижат за това, да се чувстват физически (а и психически) добре. (Клаус 2006, стр. 9)

Когато обслужваме хора с необичайно поведение, трябва да си зададем следните 2 въпроса:

• 
  Какви силни страни, каква компетентност могат да се открият в това поведение?
  
• 
  Какви потребности се опитват да задоволят хората по този начин?
  

Преустановяването и предотвратяването на поведението не е приоритетно. При внимателно разглеждане, в необичайното поведение може да се открие вида и съдържанието на точната задвижваща причина. Всяко поведение отговаря на дадена необходимост. Фрьолих изхожда от това, че избраната сензорна сфера се нуждае от специално дразнение. (срв. Фрьолих 1998, стр. 43ff)

• 
  В качеството си на обгрижващ аз имам за задача да предизвикам нов опит и варианти в тази област, за да може да се осъществи развитие и да се прекъсне монотонността.
  
• 
  Ако се предложа като партньор в обща дейност, изолацията ще се преодолее чрез социален опонент.
  
• 
  Неща, които могат да доставят удоволствие, трябва да бъдат достъпни и самоопределено полезни.
  
• 
  Трябва да бъдат открити възможни източници на физическо неразположение.
  
• 
  Трябва да се създадат възможности за движение, които да водят до удоволствие без самонараняване.
  
• 
  В дома трябва да има и възможност за индивидуално обгрижване на всеки и всеки един да бъде възприеман като отделен индивид с индивидуални нужди.