Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

СЪБЛАЗНЯВАЩИ ГЛЕДКИ И ЗВУЦИ

ЛОШИТЕ ГЛЕДКИ И ЗВУЦИ СА НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС. Съществува основание за дълбока загриженост, тъй като вашите деца срещат изкушения на всяка стъпка. За тях не е възможно да избягват контактите с лоши другари... Те ще виждат гледки, ще слушат звуци и ще бъдат предмет на влияния, които са деморализиращи, и ако не са внимателно пазени, неусетно, но сигурно ще покварят сърцето и ще деформират характера си.

ВСИЧКИ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ЗАЩИТНА СТЕНА СРЕЩУ ИЗКУШЕНИЕТО. В християнските домове трябва да се издигне защитна стена срещу изкушенията. Сатана използва всички средства, за да прави престъпленията и покваряващите пороци популярни. Ние не можем да ходим по улиците на нашите градове, без да се сблъскаме с явните белези на престъплението, представени в различни романи или играни в някой театър. Умът се възпитава да живее в близост с греха и свиква с него. Ежедневните списания и вестници са пълни с покваряващи списания, картини и разкази, с всичко, което може да възбуди страстта. Всичко това се представя във вид на примамливи възбудителни истории.

Някои бащи и майки са безразлични и безгрижни и мислят, че няма разлика дали децата им посещават църковно или светско училище. Ние сме в света - казват те - и не можем да излезем от него. Но, скъпи родители, ние можем да намерим някой добър начин да излезем от света, ако изберем да направим това. Можем да избягваме да гледаме много от безнравствените неща, които се умножават така бързо в тези последни дни. Можем да избягваме да слушаме за нечестието и престъпленията, които съществуват.
КОЙТО СЕЕ БЕЗЗАКОНИЕ, ЩЕ ЖЪНЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Много от популярните издания са изпълнени със сензационни случки, които възпитават младите в нечестие и ги водят по пътя на гибелта. Много деца знаят за престъпленията колкото и възрастните. Те са подбудени към злото чрез разказите, които четат. Във въображението си те преживяват описаните дела, пробужда се амбицията им да видят дали те сами могат да извършат подобно престъпление и да избегнат наказанието.

За деятелните умове на децата и младежите сцените, рисувани във въображаеми откровения за бъдещето, изглеждат действителност. Като се предсказват революции и се описват подробно всички начини за разрушаване на бариерите, които поставя законът или личният морал, мнозина приемат и заживяват с духа на тези описания. По този начин те биват подбуждани към извършване на престъпления, дори и по-лоши от тези, които писателите на сензации са описали. Чрез такива влияния обществото се деморализира. Семето на беззаконието се сее и разпространява. Никой не трябва да се учудва, че резултатът е ширещата се престъпност.

Показано ми бе, че младите трябва да имат по-висок образец. Те трябва да направят Божието слово свой съветник и свое ръководство. Върху младите хора лежат сериозни отговорности, на които обаче те гледат леко. Навлизането на музиката в техните домове, вместо да подбужда към святост и духовност, често става средство за отвръщане на умовете от истината. Лекомислените песни и популярната музика на деня са им приятни. Музикалните инструменти отнемат времето, което би трябвало да бъде посветено на молитва. Музиката е голямо благословение, когато не се злоупотребява с нея. Но когато е погрешно използвана, тя може да бъде ужасно проклятие. Тя възбужда, но не дава сили и кураж, които християнинът може да намери само пред трона на благодатта. Там той със смирение може да изкаже своите нужди и със силен вик и сълзи да моли за небесна сила, която единствено може да го защити от могъщите изкушения на лукавия. Сатана води младите хора в плен. О, какво да кажа, за да ги накарам да се противопоставят на неговото влияние и да избегнат сляпото увлечение! Той е опитен изкусител, който ги примамва към погибел.

Кажете твърдо: “Няма да пропилявам скъпоценни моменти в четене на това, което не ще ме ползва и което ме прави негоден да служа на другите. Аз ще използвам времето и мислите си така, че да стана достоен за Божествена служба. Ще затварям очите си за лекомислени и грешни неща. Моите уши са Господни и аз няма да слушам хитрите разсъждения и внушения на лукавия. Моят глас няма да бъде в никакъв случай подчинен на желание, което не е под контрола на Светия Дух. Моето тяло е храм на Светия Дух и всяка способност на моето естество ще бъде посветена на достойни занимания.”

ЧЕТИВОТО И НЕГОВОТО ВЛИЯНИЕ

ХРАНЕТЕ УМА НА ДЕТЕТО С ПОДХОДЯЩА ХРАНА. Впечатлителният детски ум жадува за познание. Родителите трябва да могат да дават подходяща умствена храна на своите деца. Както тялото, така и умът черпи своята сила от храната, която приема. Умът се развива и извисява чрез чисти и възвишени мисли, а се ограничава и принизява чрез мисли, насочени само към земни неща.

Родители, вие сте тези, които ще решите дали умовете на вашите деца ще бъдат изпълнени с благородни или с порочни мисли. Вие не можете да запазите незаангажиран активния ум на детето, нито да изгоните злото. Само чрез внушаване на добри принципи ще можете да премахнете погрешните мисли. Докато родителите сеят семената на истината в сърцата на своите деца, врагът сее плевели. Доброто, здраво наставление е единственото предпазно средство срещу лошите влияния, които покваряват добрите нрави. Истината ще закриля душата срещу безбройните изкушения, които трябва да бъдат отблъснати.

Родителите трябва да се стараят да запазят дома си от всяко влияние, което може да има лоши последици. В това отношение те имат още много да научат. На онези, които считат, че могат да четат свободно романи и разкази, бих казала: “Сеете семето на жътва, която никак не бихте желали”. От такова четиво не може да се спечели никаква духовна сила. То разрушава любовта към чистата истина на Словото. Посредством романи и разкази от различни списания Сатана работи, за да отклонява умовете с нереални и незначителни мисли, така че Божието Слово да не бъде изучавано прилежно. Така той ограбва времето на хиляди по хиляди хора, намалява енергията им, отслабва тяхната самодисциплина и ги прави неспособни да решават сериозните проблеми на живота.

Децата се нуждаят от подходящо четиво, което ще им доставя удоволствие и ще ги забавлява, но няма да деморализира ума или да уморява тялото им. Ако децата са поучавани да четат любовни романи и вестникарски истории, добрите книги и списания ще им станат безинтересни. Много деца и младежи търсят материал за четене. И когато вие не го подбирате за тях, те сами ще си го изберат. Те могат да намерят навсякъде четиво от най-лошо качество и скоро ще се научат да го обичат. Но ако им доставяме книги с истинска стойност, те ще си изградят вкус към тях.
ДИСЦИПЛИНИРАЙТЕ И ВЪЗПИТАВАЙТЕ ДЕЙНОСТТА НА УМА. Вкусът на ума трябва да се дисциплинира и възпитава с най-голяма грижа. Родителите трябва да започнат отрано да представят Писанията пред развиващите се умове на своите деца, за да се изгради у тях правилен начин на мислене.

Не трябва да се пестят никакви усилия за създаване на правилни навици за умствена дейност. Ако умът трудно се концентрира, непрекъснато правете усилия за съсредоточаване. Ако умствените и морални вкусове са изопачени чрез четене на възбуждащи и дразнещи истории от романите, така че да се появи нежелание да се упражнява умът, то ще трябва да се води битка за преодоляване на този навик. Любовта към измислените четива трябва да бъде преодолявана изведнъж. Трябва да бъдат прилагани строги правила, които ще съдействат за развитие на ума в правилна насока.

Читателите на измислени истории и фантастични разкази проявяват повече склонност към злото, което разрушава духовността и помрачава красотата на Словото.

Навикът да се четат съчинени истории и измислени случки е едно от средствата на Сатана да разрушава души. Такова четиво създава фалшиво, нездраво възбуждение, разпалва въображението и прави ума негоден за полезни занимания и духовна дейност. То отблъсква душата от молитвата и охлажда любовта към духовните неща.

Любовните романи и леките възбуждащи случки до голяма степен са проклятие за читателя. Писателят може да претендира, че иска да даде някаква морална поука, може да е вмъкнал в съчинението си дори религиозни мисли, но често те служат само за прикриване на глупостта, посредствеността и безмислието.
БЕЗБОЖНИ АВТОРИ. Друг източник на опасност, който не трябва да се забравя и подценява, е четенето на книги от безбожни автори. Такива съчинения са вдъхновени от Сатана и никой не може да ги чете, без да изложи на опасност душата си. Истина е, че някои, които са повлияни от тях, могат накрая отново да се възстановят, но всички, които са били подложени на тяхното лошо влияние, поставят себе си на сатанинска почва и той използва това. Те отварят вратите на душата си за изкушенията, но нямат мъдростта да различават доброто от злото, нито пък силата да им устояват. С външно привлекателна и омайваща сила неверието и безбожието завладяват ума.
МИТОВЕ И ВЪЛШЕБНИ ПРИКАЗКИ. При възпитанието на децата и младежите се отделя много място за вълшебни приказки, митове и измислени истории. Книги от такъв характер се използват в училищата, но могат да се намерят и в много домове. Как могат християнски родители да позволяват на децата си да четат книги, изпълнени с толкова много измислици? Когато децата питат за значението на историите и случките, които са в противоречие с онова, което са ги учили родителите им, отговаря им се, че тези истории не са истински. Но това не премахва лошите последици от четенето им. Представените в тези книги мисли и идеи заблуждават децата. Те им внушават фалшиви възгледи за живота и събуждат и подхранват стремеж към недействителни неща.

Не бива да попадат в ръцете на децата и младите хора книги, които съдържат изопачаване на истината. Нека не позволяваме вашите деца в самия процес на възпитание и образование да възприемат идеи, които ще се окажат семена на грях.

Култивирайте моралните и умствени способности на своите деца. Нека никой от тези благородни фактори не бъде отслабен и извратен чрез прекалено четене на книги с измислени сюжети. Познавам способни хора, чиито умове са станали неуравновесени, частично притъпени или парализирани поради невъздържание в четенето.

Преди да приемат истината, някои са свикнали да четат романи. След присъединяването си към църквата те правят усилие да победят този навик. Да насърчаваме такива хора към четива, подобни на онези, от които те са се отказали, е все едно да поставяме алкохол пред пияници. Поддавайки се на изкушението, което постоянно стои пред тях, те скоро ще загубят вкус към сериозното четиво. Желанието за изучаване на Библията ще отпадне. Моралните сили ще отслабнат. Грехът ще изглежда все по-малко и по-малко отвратителен. Постепенно ще започне да се проявява едно нарастващо неверие, едно растящо нежелание за изпълняване на практическите задължения в живота. Когато умът се опорочи, той е готов бързо и без съпротива да поглъща всяко четиво с възбудителен характер. Така пътят за довеждане на душата под пълния контрол на Сатана е отворен.

Родителите трябва да бдят над своите деца и да ги поучават правилно в това отношение, развивайки у тях чисто въображение. Те трябва да ги учат да отбягват съчинените разкази и истории, представени във вестниците. Нека книги на морални и религиозни теми намират място върху масата и в библиотеката им, така че у децата да се култивира вкус към възвишеното четиво.

Вредата за християните, които се увличат от четива със съмнителен характер, не се разбира достатъчно. Често вниманието им е привлечено от подобни книги, а интересът е пробуден от това, което се разказва в тях. Изреченията се запечатват в паметта. Мислите се внушават и натрапват. Почти несъзнателно читателят е повлиян от духа на автора. Умът и характерът приемат отпечатъка на злото. Има хора, които трудно могат да отхвърлят мислите, внушени им от такава литература, поради слаб себеконтрол и липса на воля.

О, да биха могли младите да разберат колко вредно е влиянието, което възбуждащите разкази оказват върху ума им! Можете ли след такива четива да отворите Словото и да четете с интерес думите на живота? Не намирате ли Божията книга безинтересна? “Очарованието” на измислените истории е завладяло ума, разрушило е неговия здрав принцип и ви е направило неспособни да съсредоточите мислите си върху важните библейски истини, засягащи вечните ви интереси. Вие съгрешавате и към родителите си, като посвещавате на такава недостойна цел времето, което принадлежи на тях, вие съгрешавате и спрямо Бога, като употребявате така времето, което трябва да бъде посветено Нему.

Деца, имам вест за вас. Сега изграждате характерите си и решавате бъдещата си участ, защото от неговото оформяне ще зависи дали ще бъдете в Божия рай или вън от него. Колко скръбно е за Исус, световния Изкупител, да гледа семейства, в които децата не изпитват никаква любов към Бога, никакво почитание към Неговото слово, а са погълнати от четене на книги с измислени истории.

Времето, използвано по този начин, е загубено, а убива желанието ви да изпълнявате ефективно семейните си задължения изчезва. Няма да бъдете достойни наставници на семействата си и ако продължавате така, ще се заплитате все повече и повече в примките на Сатана... Някои от тези книги съдържат чудесни принципи, но вие ги четете само за да научите описаната случка. Ако бихте извлекли от книгите, които четете, само това, което би ви помогнало при изграждане на положителен характер, четивото би било полезно. Когато вземете книгата и четете страница след страница, питате ли се: Каква е моята цел с четенето? Търся ли да получа необходимото ми познание? Не можете да изградите правилен характер, ако слагате в основата му дърва, сено и слама.
СЕЙТЕ В УМА СЕМЕНАТА НА БИБЛЕЙСКАТА ИСТИНА. Между необработеното поле и необучения ум има голяма прилика. В умовете на децата и младите Сатана сее тръни и ако родителите не бдят, те ще пораснат и ще дадат своите горчиви плодове. Необходима е непрестанна грижа за обработване на почвата на ума и засяването й със скъпоценните семена на библейската истина. Децата трябва да бъдат поучавани да отхвърлят глупавите, възбудителни истории и да се обръщат към четиво, което ще ги насочва към библейски случки, истории и доказателства. Четиво, което ще хвърли светлина върху Свещената книга и ще пробуди желание да я изучаваме, не е опасно, а полезно.

Невъзможно е за младите да притежават здрав ум и правилни религиозни принципи, ако не четат внимателно Божието слово. Тази книга съдържа най-интересната история. Тя посочва пътя на спасението чрез Христос и е ръководство, което сочи най-верния път към по-възвишен и по-добър живот.

ДОБРОДЕТЕЛИ, КОИТО УКРАСЯВАТ СЕМЕЙНИЯ ЖИВОТ

ГЛАВА ШЕСТДЕСЕТ И ДЕВЕТА

УЧТИВОСТ И ЛЮБЕЗНОСТ

УЧТИВОСТТА ЩЕ ПРЕМАХНЕ ПОЛОВИНАТА ОТ ЗЛИНИТЕ В ЖИВОТА. Принципът от наставлението “Бъдете любезни един към друг” (Римл. 12:10) стои в основата на щастието в дома. Във всяко семейство трябва да съществува християнска учтивост. Тя не струва нищо, но има силата да смекчава човешкото естество. Без нея човекът би бил груб и суров. Култивирането на истинска учтивост - желание да правим на другите това, което бихме желали те да правят на нас - би премахнало половината от злините в живота.
УЧТИВОСТТА ЗАПОЧВА ОТ ДОМА. Ако желаем нашите деца да проявяват любезност и учтивост в дома, ние самите трябва да им даваме пример.

Родителите трябва да бъдат вежливи един към друг дори и в малките неща. Непринудената учтивост трябва да стане закон в дома. Не трябва да се допуска груб език, не трябва да се изговаря никаква огорчаваща дума.

Всички трябва да бъдат внимателни и приветливи, да говорят със спокоен и кротък глас, да имат приятни обноски; това са елементи на сила. Любезното, ведро и естествено поведение привлича децата. Показвайте им доброта и отзивчивост и те ще проявяват същия дух към вас и един към друг.

Вашето цялостно поведение ще има по-голямо влияние върху характера на децата, отколкото думите.

Приятен глас, любезни обноски и искрена привързаност, проявяващи се във всички действия, заедно с трудолюбие, чистота и пестеливост, правят дори от бордей най-щастливия дом. На такъв дом Създателят гледа с одобрение.

Има мнозина, които би трябвало да живеят по-малко за света и повече за своето семейство. Трябва да има по-малко стремеж към външна показност и учтивост към гости и чужди хора, а повече преданост, която извира от истинската любов и съчувствие към нашите близки в семейното огнище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИСТИНСКАТА УЧТИВОСТ.* Съществува голяма нужда от култивиране на истинска учтивост в дома. Тя би била мощно свидетелство в полза на истината. Вулгарният език и поведение, в какъвто и вид да се проявяват, са белег за покварено сърце. Истината, която е от небесен произход, никога не принизява този, който я приема, никога не го прави безчувствен или груб. Истината внася свято влияние, смекчава и пречиства характера. Когато се приеме в сърцето, тя прави младия човек почтителен и учтив. Истинската, сърдечната християнската учтивост се придобива само чрез действието на Святия Дух. Тя не се състои в преструвки или изкуствен показ, в правене на реверанси и в превзети усмивки. Такава учтивост се проявява от хората в света, но това е нещо твърде различно от истинската християнска вежливост.

Истинската учтивост и изисканост в поведението се постигат само чрез практическо познание на Христовото евангелие. Уважението и почитта са израз на доброта, проявявана към всички хора - висши или нисши, богати или бедни, възрастни или млади.

Същността на истинската учтивост е съобразяване с другите. Стабилното, трайно възпитание е онова, което увеличава симпатиите и насърчава при всички обстоятелства всестранната любезност. Ако това, което обикновено наричаме култура на поведението, не кара младия човек да се отнася учтиво с родителите си, да цени техните качества, да понася техните недостатъци и да им помага в техните нужди; ако то не го прави съобразителен и нежен, великодушен и полезен към млади, стари и нещастни, както и да бъде учтив към всички, това не е нищо друго, освен погрешно възпитание и фалшиво поведение.

Християнската учтивост е златна халка, която свързва членовете на семейството с връзките на любовта, която става все по-тясна и по-силна с всеки изминат ден.

Златното правило съдържа принципа на истинската учтивост и неговата реална изява се вижда в живота на Исус и в Неговия характер. О, какви лъчи на кротост и красота се излъчват от ежедневния живот на нашия Спасител! Каква сладост изтичаше от Неговото присъствие! Същият дух ще се открива и у Неговите деца. Тези, у които живее Христос, ще бъдат заобиколени от небесна атмосфера. Техните чисти, бели дрехи ще бъдат напоени с аромата на Господнята градина. Техните лица ще отразяват Неговата светлина, която ще осветява пътя на слабите и препъващи се нозе.

“Както ви възлюбих и вие да имате любов един към друг”(Йоан 13:34).

“Любовта дълго търпи и е милостива;

любовта не завижда,

любовта не се превъзнася,

не се гордее,

не безчинства,

не дири своето си,

не се сърди,

не държи сметка за зло...

Не се радва на неправдата,

а се радва заедно с истината.

Всичко премълчава,

на всичко хваща вяра,

всичко търпи.

Любовта никога не отпада”... (1Кор. 13:4-8).

Библията ни дава много примери на несебелюбив дух, смирена доброта и овладян темперамент. Това са основни характерни черти на истинската учтивост. Те са отражение на Христовия характер. Всяка истинска, дълбока нежност, всяка проява на вежливост в света, даже и между онези, които не признават Неговото име, произлиза от Бога. Той желае тези характерни особености да се отразяват от Неговите чада. Целта Му е хората да виждат в нас Неговата красота.

Християнството прави от човека истински благородник. Христос бе внимателен дори и към онези, които Го преследваха. И Неговите истински последователи трябва да притежават същия дух. Погледнете ап. Павел, изправен пред земните владетели. Неговото слово пред Агрипа е образец на истинска коректност и убедително красноречие. Евангелието не насърчава формалната учтивост, с която си служи света, а онази, която произхожда от истински сърдечни подбуди.

Ние не трябва да поощряваме светската учтивост, а онази, която всеки ще вземе със себе си в жилищата на блажените.
ИСТИНСКАТА УЧТИВОСТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПОДБУДЕНА ОТ ЛЮБОВ. И най-старателно култивираното външно благоприличие и добри обноски не са в състояние да премахнат раздразнителността, коравосърдечието и други неприятни черти на характера. Докато личното “аз” стои в центъра се смята за най-важното, не може да се проявява истинско благородство. Любовта трябва да живее в сърцето. Подбудите на истинския християнин се коренят в любовта му към Неговия Учител. От дълбочината на неговата любов към Христос извира несебелюбивият интерес към неговите братя.

От всички човешки ценности, които се търсят, обичат и развиват, няма нищо така ценно в очите на Бога, както чистото сърце - разположение на духа, изпълнено с благодарност и мир.

Ако Божествената хармония на истината и любовта съществува в сърцето, тя ще се излъчва в думите и делата... Духът на истинската благосклонност трябва да живее в сърцето. Любовта придава на този, който я притежава благост, благоприличие и привлекателност в поведението. Любовта просветлява израза на лицето и смекчава гласа; пречиства и извисява целия човек. Тя го води към хармония с Бога, защото любовта има небесен произход.

Истинската учтивост не се възпитава чрез изпълнение на правилата на етикецията. Трябва да имаме благоприлично поведение по всяко време. Навсякъде, където принципът не се накърнява, зачитането на другите и уважението към тях ще води до съобразяване с възприетите обичаи; но истинската учтивост не жертва принципа заради обичая. Тя отхвърля съсловното разпределение. Тя учи на самоуважение, на уважение към човешкото достойнство и на внимание към всеки член от голямото човешко семейство.

Учтиви маниери, весели разговори и дела, подбудени от любов ще свържат сърцата на децата и техните родители със сребърните връзки на любовта и ще извършат повече за привлекателността на дома, отколкото всички украшения на злото.

Всяка небрежност към проявите на учтивост и внимание между братята в църквата, липсата на любезни, насърчителни думи в семейството от страна на родители към деца и на деца към родители, затвърдява навиците, които правят характера нехристоподобен. Но ако тези дребни на пръв поглед неща се проявяват постоянно, взаимното уважение и любовта между християните нараства и се увеличава непрекъснато. Това оказва силно влияние и излъчва благоухание, издигащо се пред Бога като свят тамян.

Ние можем да проявяваме в твърде много случаи внимание и съпричастност към другите чрез приятни думи и съчувствителни погледи, което ще рефлектира обратно върху нас. Невнимателните християни, които пренебрегват другите, показват, че не са във връзка с Христос. Невъзможно е да общуваме с Исус и в същото време да бъдем нелюбезни към другите, забравяйки техните права.

Ако сме учтиви и внимателни в дома, ще внесем аромата на приятно разположение на духа и когато сме вън от него. Ако проявяваме въздържание, кротост, кураж и търпение в дома, ще бъдем способни да станем светлина и за света.