Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

ДОБРО НАСТРОЕНИЕ

ИСТИНСКИЯТ ХРИСТИЯНИН ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАДОСТЕН. Не позволявайте трудностите и грижите на всекидневието да тревожат постоянно ума ви и да засенчват вашето чело. Ако правите това, винаги ще има нещо, от което да се дразните и безпокоите. Животът до голяма степен е това, което ние го направим, а ние ще намерим това, към което насочваме погледа си. Ако възприемаме предимно тъжното и неприятното, ако сме настроили нашия ум да преувеличава малките трудности, много от тях ще завладеят нашите мисли и разговори. Но ако възприемем светлата страна на нещата, ще открием достатъчно поводи, за да бъдем радостни и щастливи. Ако раздаваме усмивки, те ще се върнат към нас, ако изговаряме радостни и любезни думи, с такива ще се обръщат и към нас.

Когато християните са мрачни и подтиснати, като че ли са самотни, те създават погрешно впечатление за религията. В някои случаи се поддържа идеята, че радостта е несъвместима с достойнството на християнския характер; но това е голяма грешка. Цялото небе е изпълнено с радост; и ако ние изпълним душите си с радостите на небето и ги изразяваме чрез нашите думи и поведение, доколкото това е възможно, ще бъдем по-угодни на нашия Небесен баща, отколкото ако сме мрачни и тъжни.

Дълг на всеки християнин е да поддържа радостно настроение вместо да има вид на винаги потънал в грижи и скърби човек. Мнозина сами правят себе си нещастни, като по този начин жертват здравето и щастието си поради болно въображение. Когато има неща около тях, които не са твърде приятни, изражението на лицето им е толкова намръщено, че по-силно от думи изразява недоволството им.

Тези подтискащи чувства нанасят голяма вреда на здравето, защото спъват процеса на храносмилането и пречат на правилното хранене. Скърбите и безпокойството не могат да излекуват и най-малкото зло, но могат да причинят голяма вреда. А радостта и надеждата, които осветяват пътя на другите, са “живот за тези, които ги намират и изцеление за цялата им плът”.

Половинчатата служба, любовта към света, любовта към себе си, любовта към лекомислени забавления създава страхливи, малодушни християни. Те следват Христа отдалече. Сърдечната, доброволна служба на Христос създава слънчева религия. Тези, които следват Христос отблизо, никога не могат да бъдат мрачни. В Христос винаги има светлина, радост и мир. Ние се нуждаем повече от Христос и по-малко от световност, повече от Христос и по-малко от себелюбие.

Майката трябва да поддържа радостно, приятно настроение. Всяко старание в тази насока ще бъде богато възнаградено както в духовното, така и във физическото благосъстояние на децата й. Веселото настроение ще допринесе за щастието на цялото семейство и ще се отрази много добре и на нейното здраве.

ГОВОРЕНЕТО

ГЛАСЪТ Е ТАЛАНТ. Гласът е подарен талант и трябва да бъде употребяван да помага, окуражава и насърчава нашите съчовеци. Ако родителите обичат Бога, пазят пътя Господен и вършат правда, техният език трябва да бъде прецизен, чист и поучителен. Независимо дали са в дома или навън, думите им трябва да бъдат добре подбрани. Те никога не бива да си позволяват да говорят празни неща.
ВСЯКА ДУМА ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ. Всяка дума, изговорена от бащата или от майката, има своето влияние над децата за добро или за зло. Ако родителите говорят невъздържано и често избухват, ако проявяват дух, проявяван от чедата на този свят, Бог ги смята за чеда на света, а не за Негови синове и дъщери.

Думата изговорена в подходящо време може да бъде добро семе в ума на детето и да води малките нозе в пътя на правдата. Но една погрешна дума може да заведе техните нозе в пътя на гибелта.

Ангелите чуват думите, които се изговарят в дома. Следователно никога не хокайте; нека въздействието на вашите думи бъде такова, че да се издига като благоуханен тамян към небето.

Родителите трябва да запазят атмосферата на дома чиста и изпълнена с думи на нежна симпатия и любов, но в същото време те трябва да бъдат твърди и да не остъпват от принципа. Ако сте твърди с вашите деца, понякога те може да мислят, че не ги обичате достатъчно. Това може да се случи. Изисквайте да ви служат, но не проявявайте грубост. Тогава те ще ви разберат. Правда и милост трябва да вървят ръка за ръка. Не трябва да има никаква колебливост или импулсивни действия.

Любезните думи са като роса и нежен дъжд за душата. Писанието казва за Христос, че благодат се изливала от устните Му, че Той може “на време да знае как да говори думи за уморените”.

И Господ ни умолява: “Нека вашето говорене винаги бъде с благодат, за да може да служи благодатно на слушателите”.
КУЛТУРАТА НА РЕЧТА ТРЯБВА ДА СЕ ИЗГРАЖДА В ДОМА. Наставленията относно култивиране на гласа и речта трябва да се дават още в домашния кръг. Родителите трябва да поучават децата си да говорят ясно, така че тези, които слушат, да могат да разберат всяка дума. Трябва да ги поучават да четат Библията така, че да прославят Бога. И нека никой от тези, които коленичат около семейния олтар, да не поставя ръце върху лицето си или да е с наведено лице към стола, когато се молят на Бога. Нека издигнат главите си и със свята почит и дръзновение да застават пред престола на благодатта.

Пазете езика си чист. Не го замърсявайте с груби, непристойни или обидни думи. Култивирайте мек и убедителен, а не твърд и диктаторски тон на гласа. Давайте на децата уроци по култура на говорене. Изграждайте навици за правилно използване на езика, за да не може никаква неприлична или остра дума да излезе спонтанно от устата им, когато срещнат трудности.

Култивирането на гласа може да допринесе много за здравето на учениците. Младите трябва да бъдат обучавани как да дишат правилно и как да четат по такъв начин, че да няма неестествено задържане на гърлото и дробовете, а тази работа да се извършва от коремните мускули. При гърленото говорене звукът идва от горната част на гласните органи, уврежда ги и намалява тяхната полезност. Коремните мускули трябва да извършват по-голямата част от работата, докато гърлото трябва да бъде употребявано само като канал. Мнозина, които са умрели, биха могли да живеят, ако са били поучавани правилно да използват гласа си. Правилната употреба на коремните мускули при четене и говорене може да се окаже лекарство за много гласове и болести на гръдния кош и е средство за удължаване на живота.
ВЛИЯНИЕ НА ГРУБИТЕ ДУМИ И ИЗБУХЛИВИЯ ХАРАКТЕР. В дом, където се изговарят груби думи, където се говори с раздразнение и се допускат прояви на сприхав характер, детето също вика много. И върху неговата крехка психика отрано се отпечатват белезите на конфликти и раздори. Майки, тогава нека вашето поведение да бъде като слънчева светлина за децата. Усмихвайте се повече и тогава умът и сърцето на детето ще отразяват светлината на вашето поведение както лъскавата плоча отразява образа на човека. Майки, бъдете сигурни, че Христос живее и действа във вас, за да може да бъде отпечатано Божественото подобие във възприемчивия детски ум.
НЕКА НЕ СЕ ПРАВИ НИКАКВА РАЗДРАЗНИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА. Не позволявайте да възникват остри спорове или разногласия в дома ви. Говорете любезно. Не се стремете да търсите грешки. Отстранявайте всичко неистинно. Говорете на децата, че желаете да им помогнете да се приготвят за Святото небе, където всичко е мир и където не се чуват забележки, изпълнени с раздразнение. Бъдете търпеливи с тях, когато преживяват изпитания, които може да ви изглеждат малки, но за тях са големи.

Когато бащите и майките са покаяни, настъпва пълна промяна в техните принципи на ръководене на дома. Мислите им са мисли на покаяни хора, техните езици - също...

Тогава няма да се допуска никакво гневно говорене в дома. Думите ще утешават и благославят слушателя... Не позволявайте да се проявява грубост в гласа ви.

Трябва да превъзмогнем всяка избухливост на характера и да контролираме думите си, защото само така ще спечелим големи победи. Докато не постигнем контрол над своите думи и поведение, ние сме роби на Сатана. Ние сме подчинени нему. Той ни води в плен. Всяка раздразнителност, всички нелюбезни, нетърпеливи и гневни думи са жертви, принесени на негово сатанинско величие. И това е скъпо приношение, по-скъпо от каквато и да било жертва, която можем да направим за Бога, защото то разрушава мира и щастието на целия дом, разрушава здравето и в края може да стане причина да загубим вечния живот и щастие.

Неразумната употреба на дарбата на говора често може да причини много огорчения в семейството. Словото Божие не дава право на никого да говори грубо, защото така се предизвикват чувства на огорчение, несъгласие и раздори в дома. Често членовете на семейството загубват уважение към този, който говори така, а ако овладее чувствата си, той би могъл да спечели доверието и любовта им.

Лекомислени, евтини и празни разговори не трябва да намират място в дома. Когато сърцето е чисто, от него ще извират изобилни съкровища на мъдрост.

Не водете безсмислени разговори във вашия дом. Всяко дете ще извлече полза от “образеца на здравите думи”. Не забравяйте, че празните и глупави думи, разменени между бащата и майката, в много случаи се възприемат и повтарят от децата. Искрените, верни и сериозни думи също се запомнят от тях, но те дават положителен резултат, защото насърчават към добри дела.
ЗЛИНАТА НА ГНЕВНИТЕ НЕОБМИСЛЕНИ ДУМИ. Когато говорите гневни думи на вашите деца, подпомагате делото на врага на всяка правда. Нека детето получава обич и нежност още от малко бебе. Възпитанието трябва да започне още от детството и при неговото провеждане не трябва да се проявява грубост и раздразнителност, а любезност и търпение. То трябва да продължи докато децата станат зрели мъже и жени.

Нека всяко семейство търси Господа и в усърдна молитва за помощ върши делото на Бога. Нека бъдат победени навиците да се говори необмислено и желанието да се обвиняват другите. Нека членовете на семейството се научат да бъдат любезни, спокойни и търпеливи в дома; нека се изграждат навици за внимателно и сериозно отношение един към друг.

Сериозни отрицателни последици в домашния кръг предизвикват острите думи, нетърпящи възражение, защото невъздържаното говорене на един кара другия да отговори по същия начин. Тогава следват думи на отмъщение и себеоправдание, чрез които се натрупват горчивини дълбоко в душите на децата. Тези горчиви думи ще се превърнат в гибелна жътва за душата ви.

Грубите думи пронизват сърцето чрез ушите, събуждайки най-лошите страсти на душата и изкушавайки мъже и жени да нарушават Божиите заповеди... Думите са семена, които ще поникнат.

Духът на критика и намиране на грешки не трябва да има място в дома. Мирът и спокойствието в дома са твърде скъпи, за да бъдат опетнявани по този начин. Колко често обаче членовете на семейството сядат около масата и разговорът преминава в критики, в намиране на грешки и раздори. Ако Христос би дошъл днес, не би ли намерил много домове, които изповядват, че са християнски, да подхранват дух на критика и нелюбезност. Членовете на такива семейства не са подготвени да се присъединят към небесното семейство.

Нека разговорите около трапезата в дома бъдат такива, че да оказват положително влияние върху умовете на децата и да оставят след себе си благоуханен аромат.
КЛЮКАРСТВОТО И ОДУМВАНЕТО. Ние мислим с ужас за човекоядците, които се гощават с топлата и трепереща плът на своята жертва, но дали резултатите от такива практики са по-ужасни от агонията и разрушението, причинени от погрешното представяне на нечии подбуди, от опетняването на нечие добро име и оклеветяването на характера? Нека децата както и младите научат, че Бог казва за тези неща: “Смърт и живот има в силата на езика”.

Духът на критикарството и клеветата е едно от специалните средства на Сатана да сее разногласия и борби, да разделя приятели и да отслабва доверието на мнозина в истинността на нашата вяра.

Бог призовава вярващите да престанат да намират грешки, да престанат с необмислените и нелюбезни разговори. Родители, нека думите които говорите на децата си да бъдат мили и приятни, за да могат ангелите да ги привличат при Христос. Необходима е пълна реформация в домашната църква. Нека да започнем това веднага. Нека престане всяко мърморене; нека победим раздразнителността и спрем с кавгите. Хората, които се дразнят и се нагрубяват, затварят вратата на небесните ангели и отварят вратата на злите ангели.

Бащи и майки, говорете ласкаво на децата си. Спомнете си колко чувствителни сте самите вие и колко трудно бихте понесли да бъдете засрамени. Осъзнайте, че вашите деца са като вас. Това, което не можете да носите, не го товарете върху тях. Ако не можете да носите порицание и засрамване, и вашите деца няма да могат да го носят, защото са по-слаби от вас и не могат да издържат толкова много. Нека вашите любезни думи да бъдат като слънчеви лъчи в семейството. Плодовете на себеконтрола, вниманието и старанието от ваша страна ще бъдат стократно възнаградени.

Когато децата и младежите загубят себевладение и говорят думи, които са предизвикателни, мълчанието е най-добрият път, който трябва да следваме, а не да се впуснем в укори, спорове и осъждане. Покаянието ще дойде твърде скоро. Мълчанието, което е злато, често ще извърши повече от всички думи, които могат да бъдат изговорени.

Когато другите са нетърпеливи, раздразнени и се оплакват, понеже себелюбието им не е овладяно, започнете да пеете някоя от сионските песни. Когато Христос работеше на дърводелския тезгях, другите, които го заобикаляха, се опитваха да Го предизвикат да прояви нетърпение. Но Той започваше да пее някой от красивите псалми и преди да разберат какво правят, те се присъединяваха към Него в пеенето, повлияни от силата на Светия Дух, който бе там.
БОРБАТА ЗА СЕБЕВЛАДЕНИЕ В ГОВОРА. Бог изисква родителите да пръскат светлината в кръга на своето малко стадо чрез примера на един добре уравновесен характер. Никакви лекомислени разговори не трябва да се водят. Бог вижда всяко скрито нещо в живота. Някои водят постоянна борба, за да се владеят. Всеки ден те се стремят мълчаливо и с молитва да се борят срещу грубостта в говора или поведението. Тези старания може никога да не бъдат оценени от човешки същества. Такива хора може да не получат никаква похвала, задето са се въздържали да не изговорят прибързаните думи, които са били на устните им. Светът никога не ще види тези победи и, ако можеше, би презрял победителите. Но в небесния доклад те са записани като победители. Има Един, Който е свидетел на всяка тайна борба и всяка мълчалива победа. И Той казва: “Този, който е бавен на гняв, е по-добър от силния. И който управлява духа си, от завоевател на град е по-добър”.

Ако не искате да избухвате, да се дразните или да се карате, Господ ще ви посочи пътя към това. Той ще ви помогне да употребите таланта на говора по такъв христоподобен начин, че скъпоценните добродетели на търпение, утеха и любов ще бъдат въведени в дома.

ГОСТОПРИЕМСТВО

АНГЕЛИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПОКАНЕНИ НА ГОСТИ ДНЕС. Библията придава голямо значение на гостоприемството. То е не само дълг. В Писанието са представени много красиви картини, в които се проявява тази добродетел, и е разкрито благословението, което тя донася. На първо място е опитността на Авраам...

Тези дела на внимание и любезност Бог смята за достатъчно важни, за да ги докладва в Своето Слово; и след повече от 1000 години те се споменават от боговдъхновения апостол: “Не забравяйте гостоприемството, защото чрез това някои, без да знаят, са приели ангели”.

Привилегията, с която Авраам и Лот бяха почетени, не е отказана и на нас. Чрез показване на гостоприемство на Божиите чада ние също можем да приемем Негови ангели в нашите жилища. Дори в наши дни ангели в човешки образ влизат в домовете на хората, където ги посрещат и хранят с радост. И християни, които живеят в светлината на Божието лице винаги са придружавани от невидими ангели. Тези святи същества оставят след себе си благословение в домовете, в които влизат.

ПРЕНЕБРЕГНАТИ СЛУЧАИ И ПРИВИЛЕГИИ. “Обичайте гостоприемството” - това е един от белезите, дадени от Святия Дух, характеризирайки този, който носи отговорност в църквата. И на цялата църква се дава наставление “Бъдете гостолюбиви един към друг без роптание. Всеки според дарбата, която е приел, служете с нея един на друг като добри домоуправители на различната Божия благодат.”

Тези увещания сега са странно занемарени. Дори между хората, които изповядват, че са християни, малко се проявява истинско гостоприемство. Сред нашите хора възможността да проявяват гостоприемство не се зачита както трябва - като привилегия и като благословение. Общо взето съществува твърде малко общителност, твърде малко готовност да приемем двама или трима повече в семейния кръг без парадиране и затруднение.
НЕПОДХОДЯЩИ ИЗВИНЕНИЯ. Чула съм мнозина да се извиняват, че не канят в своите домове Божии светии: “Защото не съм готова, нищо не съм приготвила; те трябва да отидат на друго място”. На другото място има друго извинение, измислено, за да се намери причина да не бъдат приети нуждаещите се от гостоприемство. Чувствата на посетителите са дълбоко оскърбени и те остават с не твърде приятни впечатления от гостоприемството на хората, които изповядват, че са братя и сестри. Ако ти нямаш хляб, скъпа сестро, спомни си за случая от Библията. Иди при своя съсед и му кажи: “Приятелю, дай ми на заем три хляба, защото приятел ми дойде от път и нямам нищо да сложа пред него.”

Няма пример, при който липсата на хляб да бъде представена като извинение за отказване на гостоприемство на този, който се нуждае от него. Илия дойде при вдовицата от Серепта, тя раздели своята хапка с Божия пророк и той извърши чудо, чрез което тя самата бе поддържана и нейният живот и живота на сина й бяха запазени. С това дело Бог направи един дом за своя слуга и сподели нейната хапка с него. Така ще бъде и с мнозина, ако те правят това с радост и за Божия слава.

Някои се позовават на лошо здраве - биха проявявали гостоприемство, ако имат сила. Така те се затварят в себе си и мислят само за своите чувства и говорят твърде много за страданията, трудностите и изпитанията си, като че това е тяхната настояща истина. Те не мислят за никого, освен за себе си, въпреки че мнозина други също се нуждаят от съчувствие и помощ. Вие, които страдате поради лошо здраве, има лекарство за вас. “Ако обличаш голия и даваш подслон на нуждаещия се и разделиш хляба си с гладния, тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти ще процъфти.” Правенето на добро е превъзходно лекарство за болести. Тези, които са ангажирани в това дело, са поканени да призоват Бога и Той ще им отговори. Тяхната душа ще бъде задоволена и те ще бъдат като напоявана градина и като извор, който не пресъхва.
БЛАГОСЛОВЕНИЯ, ЗАГУБЕНИ ПОРАДИ СЕБЕЛЮБИЕ. Господ е недоволен от себелюбивия интерес, който често се проявява към “мен и моя дом”. Всяко семейство, което подхранва този дух, трябва да бъде обърнато чрез чистите принципи, изявени в живота на Христос. Хората, които се затварят в себе си и които не желаят да оказват гостоприемство, загубват много благословения.

Ангели чакат да видят, дали използваме случаите, които са около нас, за да правим добро; чакат да видят, дали ще бъдем за благословение на другите, за да могат да благословят и нас. Сам Господ не прави разлика между хората. Независимо дали човек е беден, богат или страдащ - те всички могат да имат случаи да развият човеколюбив характер. Бедните са допуснати от Бога, за да бъдем изпитани и да се изяви това, което е в сърцата ни.

Когато духът на гостоприемството умира, сърцето става парализирано от себелюбие.
КЪМ КОГО ДА ПРОЯВЯВАМЕ ГОСТОПРИЕМСТВО? Нашите събирания за развлечения не бива да се ръководят от светските нрави, а от Христовия Дух и от ученията на Неговото Слово. Израилтяните включваха във всичките си празници и бедните, чужденците и левитите, които бяха помощници на свещеника в светилището, и религиозните учители и мисионери. Те се смятаха за гости на народа при всички случаи на обществени и религиозни празненства, радваха се на гостоприемство и за тях се полагаха грижи при болест и нужда. Такива хора трябва да каним и ние в нашите семейства. Колко много би могло да допринесе такова гостоприемство за ободряване и насърчение на болногледача - мисионер или учител, на обременената с грижи и изтощена от преумора майка или на немощни и стари хора, които често са лишени от дом и търпят лишения и несгоди.

Христос е казал: “Когато правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, братята или роднините си, нито богати съседи, да не би да те поканят и да ти бъде заплатено. Когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци и слепи и ще бъдеш блажен, защото като нямат с какво да ти се отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните”.

Посрещането на такива гости не е свързано с големи разноски. За тях не са нужни скъпи и свързани с голям труд обеди. Не е нужно да показвате разкош и блясък. Топлотата на сърдечното посрещане, един стол до вашето огнище, едно място на вашата трапеза, привилегията да участват заедно с вас във вашата семейна молитва, ще бъдат за много души слънчев лъч от небето.

Нашето състрадание трябва да прекрачи границите на личното “аз” и изолираността на домашните стени. Чудесни случаи се представят на онези, които желаят да направят дома си благословение за другите. Влиянието чрез общуване има чудесна сила. Ако искаме, можем да използваме това влияние, за да помагаме на хората около нас.

Тези млади се нуждаят от протегната със съчувствие ръка. Любезни думи, изказани простичко, малки и непретенциозни прояви на внимание, ще разсеят натрупалите се в обърканите им души влияния на изкушенията. Искрената проява на вдъхнатото от небето съчувствие, притежава силата да разтваря сърцата на онези, които се нуждаят от благоуханието на християнските слова и от простото нежно докосване на духа на Христовата любов. Ако показваме съчувствие към младите, каним ги в семействата си и ги заобикаляме с благотворно влияние и готовност за помощ, ще намерим много, които с радост ще отправят стъпките си по пътя, който води нагоре.

Докато общувате с гостите любезно и правите да се чувстват като у дома си, вие давате пример на децата си как самите те да се отнасят към другите. Не забравяйте, че сте учител на децата, които Бог ви е дал. Те ви наблюдават и поведението ви по никакъв начин не трябва да направлява стъпките им в погрешна посока. За вашите гости бъдете това, което сте всеки ден във вашия дом - любезни, съобразителни и учтиви. По този начин всички могат да бъдат възпитатели, пример на добри работници. Внушавайте на децата си, че има по-съществени неща от това, какво ще се яде или пие и как ще бъдат облечени.

Христос е дал чрез Своя собствен живот урок по гостоприемство. Когато бе заобиколен от гладното множество край морето, Той не ги изпрати неподкрепени в техните домове: “ Дайте им вие да ядат” (Матей 14:18). И чрез едно дело на творческа мощ Той ги снабди с достатъчно храна, за да задоволи нуждите им. При това колко проста бе храната, която им даде! Нямаше никакъв разкош и лукс. Той, Който имаше всички извори на небето на Свое разположение, можеше да предложи богата трапеза на народа. Но Той остави само онова, което бе достатъчно за техните нужди, което бе ежедневната храна на хората край морето.

Ако хората днес живееха скромно и в съгласие с природните закони, щеше да има изобилие, което би задоволило всички нужди на човечеството. В такъв случай би имало по-малко въображаеми нужди и повече възможности за работа по Божествените начини...

Бедността не трябва да бъде причина да се затваряме в себе си и да не оказваме гостоприемство на изпадналите в неволя и нуждаещите се. Трябва да споделяме онова, което имаме. Има хора, които непрестанно се борят с живота и срещат големи трудности при задоволяване на своите нужди; но те обичат Исус в лицето на Неговите чада и са готови да покажат гостоприемство на вярващи и невярващи, като се опитват да направят приятно тяхното посещение. На масата и в семейния олтар гостите са добре дошли. Времето за молитва оставя своето впечатление върху онези, които са приели гостоприемството, а посещението дори може да означава спасение от смърт на една душа. За такова дело Господ държи сметка и казва: “Аз ще ти платя”.

ДОМЪТ И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТ И ТРЕТА

НАШИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ НУЖДИ

БОГ Е ПРЕДВИДИЛ СРЕДСТВА ЗА НАШИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ НУЖДИ. В Божия план за възпитанието на избрания народ се открива, че съвършен живот е този, който се съсредоточава в Бога. Бог е предвидил мерки за задоволяване на всяка нужда на човека и за развитието на всяка способност, която му е дал.

Бидейки не само Автор на красивото, но и негов любител, Бог е разкрил и възможностите да се удовлетворява любовта на човека и чедата Му към красивото. Той е предвидил средства и за задоволяване на техните социални нужди, за добрите, приятни и полезни приятелски връзки, които така много допринасят за развиване на любов и съчувствие и изпълват живота с радост.

Божието слово набляга особено върху влиянието на приятелството, както върху мъжете, така и върху жените. А колко по-голяма е неговата сила за развитие на характера на децата и младите! Компанията, която имат, принципите, които възприемат и навиците, които оформят, ще решат тяхната ползотворност тук и тяхната бъдеща участ...

Неизбежно е младите да имат приятели и да чувстват тяхното влияние. Съществуват тайнствени връзки, които свързват душите така, че сърцето на един да отговаря на сърцето на друг. Единият възприема идеите, чувствата и духа на другия. Това приятелство може да бъде или за благословение, или за проклятие. Младите могат да си помагат и да се подкрепят един друг, усъвършенствайки се в дух и познание; или пък, ако допуснат да станат небрежни и неверни, могат да упражнят влияние, което деморализира.

Вярна е поговорката, която казва: “Покажи ми приятелите си и аз ще ти покажа характера ти”. Младите не могат да разберат колко решително се влияе техният престиж и характер от избора на приятели. Човек търси обществото на тези, чиито вкусове навици и обичаи са сродни с неговите. Този, който предпочита обществото на невежите и порочните пред обществото на добрите и праведните, показва, че неговият характер е покварен. Неговите навици могат отначало да бъдат различни от вкусовете и обичаите на приятелите, с които се свързва; но когато се сближи с тях, неговите мисли и чувства се променят, той жертва добрите принципи, като несъзнателно и неизбежно слиза до равнището на своите приятели. Както потокът напоява почвата, през която минава, така принципите и навиците на младите неизменно се повлияват от хората, с които общуват.

За светския младеж любовта към удоволствията и светските компании става всепоглъщаща страст. Да се облича, да прави посещения, да задоволява апетита и страстите си е цел на съществуването му. Такива хора са нещастни, като останат сами. Тяхното главно желание е да бъдат хвалени и ласкани и да правят сензации в обществото, когато обаче това желание не се постигне, животът им изглежда непоносим.

Хората, които обичат света, често задоволяват тази си наклонност, докато тя стане ръководеща страст... Те не могат да четат Библията и да мислят върху небесните неща. Те са нещастни щом няма нещо, което да ги възбужда. Нямат в себе си силата да бъдат щастливи, а зависят от щастието на други младежи, които са лекомислени и безразсъдни като тях. Силите, които могат да бъдат вложени в благородни цели, те разпиляват за глупави и празни неща, прахосвайки умствените си способности.
БЛАГОСЛОВЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ОБЩИТЕЛНОСТ. Истина е, че християнската общителност твърде малко се култивира у Божия народ... Тези, които се затварят в себе си, които не желаят да бъдат за благословение на другите чрез приятелско общуване, загубват много благословения, защото чрез взаимните контакти умовете се шлифоват и усъвършенстват. Чрез социално общуване се създават запознанства и възникват приятелства, които имат за резултат единство на сърцата и създаване на атмосфера на любов, приятна в очите на небето.

Хората, които са вкусили от любовта на Христос, трябва особено да развиват своите обществени дарби и способности, защото по този начин се печелят души за Спасителя. Христос не трябва да бъде скрит в сърцето, като скъпоценно съкровище, сладко и свято, на което да се радва само притежателят, нито пък любовта на Христос трябва да се проявява само към онези, които са ни приятни и ни харесват. Учениците трябва да бъдат поучавани да проявяват Христовия дух на жив, добронамерен интерес и желание за общуване с хората, които са в най-голяма нужда, макар и да не са от нашата отбрана среда. По всяко време и на всяко място Исус проявяваше интерес към човешкото семейство и пръскаше около себе си светлината на радостна духовност.