Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

БЕЗОПАСНИ И ОПАСНИ ВРЪЗКИ

ФАКТОРИ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ НАС И НАШИТЕ ДЕЦА. Всяко общуване, колкото и да е ограничено, упражнява някакво влияние върху нас. Степента, до която се поддаваме на това влияние се определя от степента на интимност, от постоянството на общуването и от нашата любов и уважение към този, с когото общуваме.

Ако общуваме с приятели, чието влияние може да направи да забравим високите изисквания на Бога към нас, поканваме изкушението и ставаме твърде слаби в морално отношение да устояваме срещу него. Възприемаме и подхранваме духа и споделяме идеите на своите приятели, като поставяме светите и вечни неща по-ниско от тези идеи. Накратко, повлияни сме точно така, както неприятелят иска това да стане.

Младите по-лесно се поддават на такова влияние от по-възрастните. Всяко нещо оставя трайни следи в тяхното съзнание - лицата, които гледат, гласовете, които чуват, местата които посещават, компаниите, които поддържат, книгите, които четат. Невъзможно е да се оцени достатъчно важността за този и за бъдещия свят на другарите, които избираме за себе си и особено за своите деца.
ОПАСНОСТИ ОТ ОБЩУВАНЕ С НЕВЯРВАЩИ. Светът не трябва да бъде наш критерий. Не трябва да общуваме с невярващи и да споделяме техния дух, защото те ще отдалечат сърцето ни от Бога и ще ни насочат към фалшиви богове. Твърдост на душата и непоклатимост във вярата могат да направят много. Човек с такива качества може да предаде благословения от най-висш вид на тези, с които общува, защото законът Господен е в сърцето му. Не трябва с готовност да създаваме приятелства с хора, които нарушават Божия закон и не запазват нашата вяра чиста и неопетнена, защото ще приемем техния дух. Ако не се отделим от тях, накрая ще споделим тяхната участ.

Чрез общуване с идолопоклонниците и участие в техните пиршества евреите престъпиха Божия закон и докараха съдби над народа. И днес Сатана успява да въведе Христовите последователи в грях, като ги кара да дружат с безбожните и да вземат участие в техните удоволствия. “Излезте измежду тях и отдалечете се, казва Господ и не се допирайте до нечисто” (1Кор. 6:17). И днес Бог изисква от народа Си толкова голямо разграничаване от света в обичаи, навици и принципи, както изискваше това от древния Израил.

Нищо не може така успешно да попречи на правилното изграждане на един характер или да изгони сериозните мисли и добрите желания и намерения, както общуването с лекомислени хора, които имат покварени умове. Каквато и привлекателност да притежават такива хора със своето остроумие, сарказъм и шеги, фактът, че гледат леко и с безразличие на религията, е достатъчна причина да не общуваме с тях. Колкото по-интересни са такива хора в някакво друго отношение, толкова по-опасно ще бъде влиянието им като приятели, защото поради своята привлекателност те ще оказват нерелигиозно влияние с твърде вредни последици.

Светските приятелства привличат и заслепяват чувствата така, че духовността, страхът от Бога, верността и предаността нямат сила да запазят човек непоколебим. Смиреният и скромен живот на Христос изглежда непривлекателен. За мнозина, които претендират, че са синове и дъщери на Бога, Исус, Величието на небето, изглежда като корен от суха земя. Той няма нито вид, нито привлекателност.
НЕ СЪСРЕДОТОЧАВАЙТЕ ЧУВСТВАТА СИ КЪМ СВЕТСКИ БЛИЗКИ. Не можем да служим едновременно на Бога и на света. Не трябва да насочваме привързаността си към светски близки, които нямат желание да научат истината. Можем да се стремим по всякакъв начин, докато общуваме с тях, да оставим нашата светлина да свети, но нашите думи, нашето поведение, нашите обичаи и навици не трябва в никакъв случай да бъдат оформени под влияние на техните идеи и обичаи. Трябва да им представяме истината при всеки удобен случай. Ако не можем да направим това, колкото по-малко общуваме с тях, толкова по-добре ще бъде за нашата духовност.
ОТБЯГВАЙТЕ ХОРАТА, КОИТО НЕ СА ДОБЪР ОБРАЗЕЦ В ПОВЕДЕНИЕ И МОРАЛ. Грешно е за християни да общуват с хора, чиито морал е на ниско равнище.. Интимното ежедневно общуване, което заангажира времето, без да допринася за развитието на интелекта и морала, е опасно. Ако моралната атмосфера, която обкръжава някое лице не е чиста и осветена, а е заразена от поквара, хората, които дишат тази атмосфера, ще усетят, че тя незабелязано трови ума и сърцето. Опасно е да разговаряме с хора, чието умствено ниво е твърде ниско. Постепенно и незабелязано хората, които обичат чистотата, но естествено са податливи, ще слязат на същото ниво, ще започнат да харесват безсмислиците и да приемат моралната разпуснатост и безвкусица, с която са в постоянен контакт.

Доброто име е по-скъпо от златото. У младите има склонност да общуват с хора, които стоят по-ниско от тях в духовно и морално отношение. Какво истинско щастие и удовлетворение може да очаква един младеж от доброволната връзка с хора, които имат ниско равнище на мислене, чувства и поведение, принизен вкус и покварени навици! Всички, които избират такива приятели, не могат в даден момент да не последват техния пример. Живеем в опасно време и умовете и сърцата ни не могат да бъдат спокойни.

Защо нашите младежи не разберат, че тези, които са готови да водят други в забранени пътеки, са победени от изкушения и са агенти на Сатана? Той ги подбужда да насърчават затвърдяването на неправилни навици у младите хора и да се присмиват на тези, които са съвестни и които биха запазили добрия си характер.

Някои може да мислят, че тези предупреждения са излишни за пазителите на съботата, но хората, за които предупрежденията се отнасят, знаят какво искам да кажа. Казвам ви, млади хора, бъдете внимателни, защото не можете да направите нищо, което да не е открито пред очите на Бога и ангелите му. Не може да извършите лошо дело и други да не бъдат повлияни от него. Вашият начин на действие показва какъв материал влагате в изграждането на собствения си характер. Това оказва силно влияние и върху другите. Никога не забравяйте факта, че принадлежите на Бога, че Той ви е изкупил със скъпа цена и ще трябва да давате сметка пред Него за всички таланти, които ви е поверил.

Нека всички, които желаят да оформят правилен характер, да си избират сериозни, внимателни и склонни към религиозност приятели. Тези, които са пресметнали цената и желаят да градят за вечността, трябва да вложат добър материал в своята постройка. Ако използват гнили греди, ако се примиряват с недостатъците на характера си, зданието е осъдено на разрушение. Нека всички внимават как градят. Бурята на изкушенията ще помете зданието, защото то не ще устои на изпита, ако не е здраво и вярно градено.

Чрез общуване с хора, които пазят Божиите принципи, дори небрежните ще бъдат научени да обичат правдата. А когато се върши правда, в сърцето се създава отвращение към всичко, което е евтино и лекомислено и се отличава от принципите на Божието слово.
ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТА

РЪКОВОДСТВОТО НА РОДИТЕЛИТЕ В СОЦИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

ЛОШИТЕ ВЛИЯНИЯ ПРЕОБЛАДАВАТ. Лошото влияние около нашите деца почти преобладава; то покварява техните умове и ги води към гибел. Умовете на младите по естество се насочват към лекомислените неща, а в ранна възраст, преди техните характери да са се оформили и разсъждения им да са станали зрели, те често си избират приятели, които впоследствие оказват вредно влияние върху тях.

О, ако можеше моят глас да достигне до всички родители в страната, бих ги предупредила да не позволяват на своите деца да избират сами компании или приятели! Малко родители разбират, че младите са много по-готови да възприемат вредните влияния на света, отколкото Божествените истини. Поради това те трябва да имат приятели, които ще подпомагат израстването им в благодатта на истината, открита в Божието слово и утвърдена в сърцето.

Нека младите се развиват и оформят в най-благоприятна среда, защото другарите, с които общуват, принципите, които възприемат, и навиците, които изграждат с непогрешима сигурност, обуславят както полезността им тук, така и тяхното бъдеще, вечните им интереси.
ОПАСНОСТ ОТ НЕОГРАНИЧЕНА СВОБОДА. Родители, вашите синове и дъщери не са правилно защитени. Никога не трябва да им се позволява да излизат и да се връщат у дома, когато те пожелаят, без вашето знание и съгласие. Неограничената свобода, давана на децата в този век, предизвиква гибелта на хиляди млади хора. На мнозина се позволява да остават по улиците през нощта и родителите са безразлични към средата, в която се движат техните деца. Твърде често се избират приятели и компании, чието влияние води до деморализиране.

Под прикритието на нощта момчета се събират на групи и се учат да играят на карти и комар, пушат и пият вино, бира и други неща. Синовете на религиозни родители, когато си позволяват да посещават различни заведения за някоя вечеря със стриди или други подобни, рискуват да стъпят на пътя на изкушението. Самата атмосфера в тези заведения е пропита с богохулство и поквара. Никой не може да остане дълго на такива места, без да се поддаде на това влияние. Чрез такива приятелства тези по начало обещаващи младежи стават пияници и престъпници. Ние трябва да бдим и да не допускаме злото в самото начало. Родители, когато знаете, че средата, която обкръжава вашите деца, е непозната за вас, не им позволявайте да излизат на улицата през нощта, да участват в непозволени игри или да се срещат с други момчета за забавления. Ако това правило бъде неотстъпно и строго прилагано, послушанието ще стане навик и желанието за престъпление скоро ще изчезне.

Опасностите за младите са по-големи, когато те общуват с хора на тяхната възраст с различен характер и навици. При такива обстоятелства много родители са по-склонни да намалят, отколкото да удвоят усилията си, за да предпазят и контролират своите деца.

Съединени в молитва, бащата и майката трябва да ръководят правилно децата си. В каквото и друго да са небрежни, в това отношение те са длъжни да не ги оставят да ходят свободно в пътя на греха. Много родители позволяват на своите деца да се забавляват, където искат и да се събират с лоши компании. В съда такива родители ще научат, че децата им са загубили небето, защото не са имали родителски контрол.
КЪДЕ СЕ ПРЕКАРВАТ ВЕЧЕРИТЕ? Всеки син и дъщеря трябва да дава сметка, ако отсъства вечер от дома. Родителите трябва да знаят в каква компания са техните деца и в каква къща прекарват вечерите си. Някои деца мамят родителите си, за да скрият своите грешки и постъпки.
ПЛЕВЕЛИТЕ ЗАВЛАДЯВАТ НЕОБРАБОТЕНОТО ПОЛЕ. Бащи и майки твърде често оставят децата си сами да си избират забавления, другари и занимания. Резултатът е такъв, какъвто може да се очаква. Оставете полето необработено и там ще израснат тръни и плевели. Никога не ще видите красиви цветя или избрани храсти да надничат над грозните отровни плевели. Бодливи къпини ще растат буйно без мисъл и грижа, докато растенията, които са ценни или красиви, изискват внимателно отглеждане - така е и с младите хора. Ако трябва да се формират правилни навици и да бъдат създадени здрави принципи, необходима е усърдна работа. За поправяне на погрешни навици се изисква прилежност и постоянство.

*През 1867 г. брат Джеймс Вайт бил в критично състояние, поради парализа вследствие на мозъчен кръвоизлив и се намирал в санаториума “Наш дом” в Дансвил, Ню Йорк. Лекарят на института считал, че религията оказва подтискащо влияние и насърчавал болните да участват в различни забавления, за да бъдат радостни. Сестра Вайт била поканена от един от присъстващите да участва в един от танците, за да подтисне своята тревога. Думите по-горе показват естеството на нейния отговор на отправената покана.

Запазвайте вашите деца от всяко съмнително влияние, доколкото е възможно. В детството си те са по-склонни да приемат впечатления и съвети, свързани както с морала, достойнството, чистотата и любезността в характера, така и със себелюбието и липсата на чистота и послушание. Ако се оставят да бъдат обхванати от дух на роптание, гордост, суетност и нечистота, тогава покварата може да ги завладее и да се окаже така трайна и незаличима, както много преживени неща от човешкия живот не могат да се заличат.

Поради погрешно възпитание често младите не желаят да се покоряват на подходящ авторитет. Аз съм майка. Знам какво говоря, когато казвам, че младите са по-щастливи и по-сигурни при разумни забрани, отколкото когато следват своите наклонности.
ПОСЕЩЕНИЯ БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛ НЕ СА ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ. Някои родители грешат като дават твърде голяма свобода на децата си. Понякога те имат толкова голямо доверие в тях, че не виждат грешката си. Неправилно е да позволяваме на децата да посещават далечно място, без да бъдат придружени от родителите или настойниците. Това оказва лошо влияние върху тях. Самочувствието им се повишава, започват да претендират за някои привилегии и ако те не бъдат задоволени, считат, че са онеправдани. Те сочат като пример деца, които ходят, където си искат и имат много привилегии, докато те самите били твърде ограничавани.

Така майката, страхувайки се, че нейните деца ще я помислят за несправедлива, задоволява всичките им желания. Това обаче се оказва вредно за тях. Млади хора, над които няма бдително родителско око, способно да вижда и поправя грешките им, често приемат впечатления, които по-късно трудно могат да бъдат заличени.

ПРАЗНИЦИ И ГОДИШНИНИ

НУЖДА ОТ РЪКОВОДСТВО ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИЦИ. Видях, че нашите празници не трябва да бъдат според образеца на света. И все пак празниците не трябва да бъдат отминавани без отбелязване, защото това би предизвикало огорчение у нашите деца. В тези дни, когато има опасност те да бъдат изложени на лоши влияния и чрез удоволствията и примамките на света да ги покварят, нека родителите промислят нещо, което може да заеме мястото на опасните забавления. Покажете на вашите деца, че мислите за тяхното щастие и добро.

Чрез зачитане на празниците хората от света и от църквата са били възпитани да вярват, че тези дни, прекарани в бездействие, допринасят за здравето и щастието им. Но резултатът показва, че те често причиняват зло.

Трябва да се стремим да направим празниците интересни за децата и младите, като променим този ред на нещата. Нашата цел трябва да бъде да ги запазим от забавленията на невярващите.
ЩЕ ДОКЛАДВА ЛИ АНГЕЛЪТ: “ЕДИН ИЗГУБЕН ДЕН”. След като завърши денят, посветен на удоволствия, къде е удовлетворението на този,който ги търси? Като Христови съработници, те, търсачите на удоволствия, на кого са помогнали да постигне по-възвишен и по-чист живот? Какво ще видят, като погледнат в доклада на пишещия ангел? Един изгубен ден! Един изгубен ден за техните собствени души. Един изгубен ден за служба на Христос, защото не е било извършено нищо добро. Може да има други добри дни, но никога този ден няма да се върне. Той е пропилян в евтини и глупави разговори между момичета и момчета.

Никога същите случаи не ще им бъдат предложени отново. Би било по-добре този празник да бъде прекаран в най-тежка работа. Те не използват правилно своя празник и той преминава във вечността, за да се изправи пред тях в съдния ден като един погрешно прекаран ден.

При рожден ден децата трябва да бъдат поучавани, че имат причина да благодарят на Бога за Неговата милост и за това, че е запазил живота им още една година. Така могат да бъдат предадени скъпоценни уроци за живота, здравето, храната и облеклото, както и за надеждата за вечен живот. Ние сме задължени на Дарителя на всички милости и наш дълг към Бога е да признаем Неговите дарове и да представяме нашите жертви на благодарност пред нашия най-голям Благодетел. Тези дарове за рожден ден се признават от Небето.

Има стотици начини да се помогне на бедните по такъв деликатен начин, че да не се почувстват оскърбени от нашите дарове и съчувствие. Трябва да помним, че е по-блажено да даваме отколкото да получаваме. Вниманието на нашите братя често е насочено преди всичко към тези, които те желаят да почетат и към чиято почит се стремят. Но това са хора, които въобще нямат нужда от помощ. Обичаят и модата казват: “Дай на този, който ще ти даде”. Но това не е библейското правило за даване. Божието слово се обявява против този начин за задоволяване на собственото “аз” и обявява, че “Който дава на богатия, сигурно ще стигне до оскъдица.”

Сега е времето, когато нашите принципи ще бъдат изпитани. Нека започнем да мислим какво можем да направим за нуждаещите се. Чрез нас те могат да получат Божиите благословения. Мислете как сирачета, вдовици и бедни семейства могат да бъдат облекчени, но без да се вдига шум. Ние трябва да бъдем проводници, чрез които Божиите дарове ще изтичат като река към Неговите чеда...

Това обаче не е единственият ви дълг. Направете приношение за нашия най-добър Приятел. Признайте Неговите добрини; покажете своята благодарност за Неговите благословения; принесете благодарствено приношение за Бога... Братя и сестри, консумирайте прост обяд в Деня на благодарността, а с парите, които бихте похарчили за задоволяване на апетита, направете благодарствен принос за Бога.

Нека никой не празнува Деня на благодарността, за да угажда и задоволява апетита си и да прославя себе си. Имаме причина да влезем в дворовете на нашия Бог с принос на благодарност, че е пазил нашия живот още една година... Ако трябва да се направи празненство, нека бъде за тези, които са в нужда.
ДЕН ЗА ОТДАВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТ*. Аз мисля, че има много неща, за които трябва да бъдем благодарни. Ние сме длъжни да бъдем радостни и щастливи в Бога, защото Той ни е дал толкова много милости...Ние искаме този благодарствен ден да бъде наистина всичко, което той означава. Не позволявайте денят да бъде изопачен и наред с благородните мисли да се промъкнат и недостойни. Той да бъде това, което Неговото име означава - отдаване на благодарност. Нека нашите гласове се издигнат в хвалебствие и прослава.
ЗАЩО ДА НЯМАМЕ ПРАЗНИЦИ, ПОСВЕТЕНИ НА БОГА? Не би ли било добре за нас да имаме празници на Бога, когато можем да съживим в умовете си спомени за Неговото отношение към нас? Не би ли било добре да разглеждаме Неговите минали благословения, да си спомним впечатляващите предупреждения, които са били изпратени до нашите души, така че да не Го забравим?

Светът има много празници и човеците се занимават с игри, конни надбягвания, с комар, пушене и пиене...

Не трябва ли Божият народ по-често да има святи събирания, в които да благодари на Бога за Неговите богати благословения?
ПРАЗНИЦИТЕ ДАВАТ ПОВОД ЗА ЕВАНГЕЛИЗАТОРСКА РАБОТА И МИСИОНЕРСКО СЛУЖЕНЕ. Църквата се нуждае от хора, които да организират и да дават практически наставления на млади мъже и жени, готови да облекчават нуждите на човечеството и да работят за спасение на души. Няма да бъде възможно за всички да отдават цялото си време на делото, защото те трябва да работят, за да печелят средства за ежедневните си нужди. При все това такива хора имат свои празници, които могат да посветят на Христовата работа и по този начин да правят добро, ако не могат да дадат много от средствата си.

Когато чествате някой празник, направете го приятен и щастлив ден за децата си, направете го също приятен ден и за бедните и нуждаещите се. Не оставяйте денят да измине, без да отдадете благодарност и благодарствени приноси на Исус.