Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the

КОЛЕДА

Предполага се, че 25 декември е денят на Рождението на Христос, като спазването му е станало много обичайно и популярно. Но съвсем не е сигурно, че пазим истинския ден на раждането на нашия Спасител. Историята не ни дава никакво сигурно доказателство за това. Библията не ни дава точното време. Ако Господ би смятал това пазене за съществено за нашето спасение, Той би говорил чрез своите пророци и апостоли, за да знаем всичко. Но мълчанието на Писанията доказват, че това е скрито от нас поради най-мъдри цели.

В Своята мъдрост Господ скри мястото, където погреба Мойсей. Бог го погреба и Бог го възкреси, като го взе на небето. Тази тайна бе необходима, за да се предпази народът от идолопоклонство. Човекът, срещу когото евреите се бунтуваха, когато бе на действена служба, когото провокираха почти отвъд човешката издръжливост, бе почитан почти като Бог след неговата смърт. Поради същата причина Бог прикри точния ден на Христовото рождение, за да не би този ден да приеме славата, която трябва да бъде отдадена на Христос като Изкупител на света. Бог искаше да Го приемем, да Му се доверим, да се осланяме на Него като Такъв, Който може да спасява всички, които идват при Него. Единствено Исус като Син на вечния Бог може да бъде обожаван.
ДЕНЯТ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕНЕБРЕГВАН. Тъй като 25 декември напомня за раждането на Христос и децата се възпитават чрез правила и пример, че това наистина е ден на щастие и радост, трудно ще ви бъде да прекарате това време, без да му отдадете някакво внимание. Този ден може да служи на много добра цел.

С младите трябва да се постъпва твърде внимателно. Те не трябва да бъдат оставяни да прекарват Коледа в забавления, удоволствия и прояви на суетност, което би било в ущърб на тяхната духовност. Родителите могат да контролират това, като обръщат умовете и даровете на своите деца към Бога и Неговото дело и към спасението на души.

Желанието за забавления, вместо да бъде подтискано, трябва да бъде контролирано и направлявано от страна на родителите. Желанието им да правят подаръци може да бъде насочено в чиста и свята посока и да има за резултат доброто на нашите съчовеци чрез внасяне в съкровищницата на великото дело, за което Христос дойде на нашия свят. Себеотрицание и себепожертвувателност отбелязваха Христовия начин на живот и действие. Нека същото правят хората, които изповядват, че обичат Исус, защото в Него е съсредоточена нашата надежда за вечен живот.
РАЗМЯНАТА НА ПОДАРЪЦИ КАТО ЗНАК НА ВНИМАНИЕ. Времето на празника наближава с присъщата му атмосфера на радост и размяна на подаръци в знак на внимание и привързаност. И стари, и млади напрегнато обмислят какво могат да подарят на приятелите си. Удоволствие е да получим подарък, колкото и малък да е, от тези, които обичаме. Това е уверение, че не сме забравени, и ни свързва още по-тясно с тях...

Хубаво е да си отдаваме един на друг знаци на любов и внимание, но ако не забравяме Бога, нашия най-добър приятел. Трябва да направим подаръците си такива, че да бъдат от полза на получателя. Аз бих препоръчала такива книги, които ще помогнат за разбиране на Божието слово, или нещо, което ще засили нашата любов към Бога и Неговите наставления. Изберете за нещо, което да се чете през дългите зимни вечери.

Нека хората, които желаят да направят подаръци на децата и внуците си, се снабдяват с детските книги, които споменахме по-горе. За младите “Животът на Йосиф Бейтс” е едно съкровище; както и трите тома на “Духа на пророчеството”**. Тези книги трябва да намерят място в библиотеката на всяко семейство в страната. Бог е дал светлина от небето и нито едно семейство не трябва да бъде без нея. Нека подаръците, които ще направите да бъдат такива, че да пръскат светлина по пътя към небето.

Чрез Христос получаваме всички благословения... Не трябва ли нашият небесен Дарител да бъде почетен със знаците на нашата благодарност и любов? Елате, братя и сестри! Елате с децата си, дори със своите бебета в ръце и поднесете дарения на Бога според възможностите си! Пейте песен за Него в сърцата си! Хвала към Него да има във вашите уста.

Христос трябва да бъде върховната цел. За съжаление, при празнуване на Рождество Христово не се прославя Исус, а смъртният човек, чийто грешен и измамлив характер стана причина Христос да дойде в нашия греховен свят.

Исус, Величието на небето, славният Цар на небето, остави настрана Своето величие, Своя трон на слава, Своето високо положение и дойде в нашия свят, за да донесе на падналия човек, морално отслабнал и покварен от греха, Божествена помощ...

Родителите трябва да обясняват тези неща на децата си и да ги наставляват постоянно, ден след ден, че тяхното първо задължение е да почитат Бога, а не да се почитат и прославят един друг чрез дарове и приноси.

Можете да дадете на децата си един полезен урок, докато им обяснявате причината, поради която сте направили промяна в стойността на техните подаръци. Кажете им, че сте убедени, че досега сте поставяли техните удоволствия по-високо от славата на Бога. Кажете им, че сте мислили за вашето собствено удоволствие и за задоволяване на техните желания, че сте се старали да бъдете в хармония с обичаите и традициите на света, правейки подаръци на хора, които не се нуждаят от тях, вместо да давате предимство на Божието дело. Като мъдрите мъже на древността, можете да поднесете на Бога вашите най-добри дарби и да покажете чрез вашите приноси за Него, че цените Неговия дар за грешния свят. Насочете мислите на вашите деца в нова, несебелюбива посока, като ги подбудите да представят даренията си на Бога заради дара на Неговия Единороден син.

Дървото може да бъде високо и неговите клони дотолкова широки, колкото най-добре подхожда за случая. Нека неговите клони бъдат накичени със златистите и сребърните плодове на вашата благотворителност и представете това на Бога като ваш коледен подарък. Нека вашите дарения бъдат осветени чрез молитва.

Честването на Рождество Христово и Нова година може и трябва да бъдат използвани за да се окаже помощ на тези, които са бедни и нуждаещи се. Прославяме Бога, когато даваме и помагаме на хората, които поддържат големи семейства.
НЕ Е ГРЯХ ДА ИМАМЕ КОЛЕДНО ДЪРВО, НАКИЧЕНО С ДАРОВЕ. Нека родителите не смятат, че поставянето на вечно зелено дърво в църквата за развлечение на съботно-училищните ученици е грях, защото то може да донесе голямо благословение. Насочвайте техните умове и чувства към изразяване на благодарност. В никакъв случа забавлението не трябва да бъде целта на тези събирания. Докато за някои хора този случай ще се превърне във време за безгрижно веселие и техните умове не ще приемат Божествено влияние, за други умове и характери това време ще бъде от голяма полза и за благословение. Доволна съм, че многото събирания, които само деморализират, могат да бъдат заместени с добре обмислени и изпълнени с Божествен дух и възпитателно съдържание празници.
ИЗПЪЛНЕТЕ ТОЗИ ДЕН С НЕВИННИ РАДОСТИ. Мои християнски братя и сестри, няма ли да станете и да изпълните дълга си в страх Божи, като уредите този празник така, че да не бъде сух и безинтересен, а пълен с чиста радост, която ще носи печата на Небето? Аз зная, че по-бедната част от обществото ще отговори на тези предложения. По-богатите също би трябвало да покажат интерес и да дадат своите дарби и приношения пропорционално на средствата, които Бог им е поверил. Нека в небесните книги бъде докладвано, че никога не е било виждано такова Рождество Христово поради даренията, които ще бъдат дадени за поддържане на Божието дело и за изграждане на Неговото царство.
ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТ И ОСМА

СЕМЕЙСТВОТО - ЕВАНГЕЛИЗАТОРСКИ ЦЕНТЪР

РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ДАВАТ НА ДЕЦАТА ПРАВИЛНИ НАСТАВЛЕНИЯ. Върху нас като родители и християни лежи отговорността да възпитаваме децата си в правилна насока. Те трябва мъдро, внимателно и нежно да бъдат ръководени в пътищата на християнското служене. Ние сме под свещения завет с Бога и от нас се иска да подготвим своите деца за Негова служба. Нашият пръв дълг е да ги обкръжим с такива влияния, които ще ги накарат да изберат живот на служене и ще им дадат необходимото обучение.
ДНЕШНИТЕ ДЕЦА МОГАТ ДА БЪДАТ КАТО ДАНИИЛ И ЕСТИР. Божията цел за децата, които израстват край нас, е по-широка, по-дълбока и по-висока, отколкото нашите ограничени схващания могат да разберат. Онези, които Бог е намерил за верни в миналото, макар заемащи и най-ниското положение, са били призвани да свидетелстват за Него в най-високите места в света. И много от младите днес, които растат като Даниил в своя юдейски дом, изучават Божиите дела и Божието слово и учат уроците на вярна служба, ще стоят в законодателни събрания, в съдебни зали или в царски палати, като свидетели за Царя на царете. Мнозина ще бъдат призовани и за по-далечна служба. Целият свят се отваря за евангелието... От всички краища на света до нас идва викът на съкрушени от греха сърца за познание на Божията любов... Върху нас, които сме получили това познание, лежи отговорността да го предадем на нашите деца, за да отговорят на този вик. Днес до всеки дом и всяко училище, до всеки родител, учител и дете, познаващи светлината на евангелието, се отправя въпросът, отправен към царица Естир в онзи момент на съдбоносна криза в историята на Израил: “Кой знае дали ти не си дошла в царството за такова време като това?”.
УСПЕШНИ НАЧИНИ ДА СВИДЕТЕЛСТВАМЕ ЗА ХРИСТОС. Не всички могат да отидат като мисионери в чужди страни, но всички могат да бъдат мисионери в дома си между своите домашни и съседи. Има много начини, с помощта на които църковните членове могат да предадат вестта на тези, които са около тях. Един от най-успешните е чрез несебелюбив християнски живот, посветен на работа за помагане на другите. Тези, които в живота си имат големи трудности, могат да бъдат ободрени и укрепени чрез малко внимание, което не коства нищо. Любезни думи, изказани просто, топли чувства, проявени искрено, ще разпръснат облаците на изкушенията и съмненията, събиращи се в душата. Истинското християнско съчувствие проявено с простота, има силата да отваря вратите на сърцата, които се нуждаят от простото и деликатно докосване на Христовия Дух.

Има широко поле за служба на мъже и жени. Необходима е действената помощ на всички готвачки, шивачки, медицински сестри. Нека членовете на бедни семейства бъдат поучавани как да готвят, как да шият и поправят своето облекло, как да гледат болни и как да се грижат правилно за дома. Дори децата трябва да бъдат поучавани да извършват малки дела на любов и милост спрямо онези, които са по-малко облагодетелствани от тях.

Ако във всяка църква млади мъже и жени се посветят тържествено на Бога, ако проявяват себеотрицание в домашния кръг, облекчавайки своите измъчени майки, каква промяна би настъпила! Майките биха могли да намерят време да посещават своите съседи. Когато случаят предлага възможност, децата трябва да ги подкрепят чрез извършване на малки дела на милост и любов за благословение на другите. Така може да се влезе в хиляди домове на бедни и нуждаещи се. Книги относно здравето и въздържанието биха могли да бъдат занасяни в много домове. Разпространението на тези книги е важно дело, защото те съдържат ценни познания за лекуване на болести - познание, което би могло да бъде голямо благословение за онези, които не могат да си позволят да платят за лекарска визита.

Още от ранните си години децата трябва да бъдат полезни на Божието дело.. Бог ще им даде своята благодат и Своя Свят Дух, за да могат да победят нетърпението, гневливостта и всеки грях. Исус обича децата. Той има благословения за тях и иска да ги види послушни на родителите си. Той желае те да бъдат Негови малки мисионери, които се отричат от своите наклонности и от желанието си за себелюбиви удоволствия, за да Му служат. И тази служба е приета от Бога така, както службата на по-големите.

Чрез правила и пример родителите трябва да поучават децата си да работят за непокаяните. Децата трябва да бъдат възпитавани да съчувстват на възрастните и страдащите и да облекчават страданията на бедните и нещастните. Те трябва да бъдат поучавани да бъдат прилежни в мисионската работа. От техните най-ранни години трябва да им се внушава, че е необходимо да проявяват себеотрицание и да правят жертви за доброто на другите и за напредъка на Божието дело, за да могат да бъдат съработници на Бога.

Нека родителите поучават малките на истината такава, както е в Исус Христос. Децата в своята непосредственост ще повтарят на другарчетата си това, което са научили.

Ако много християнски семейства отидат в тъмните места на земята, в местата, където хората са в духовна тъмнина, и направят така, че светлината на Христовия живот да свети чрез тях, ще бъде извършено велико дело. Нека такива хора започнат работата си по тих и ненатрапчив начин, без да изискват средства от Конференцията, докато интересът стане толкова голям, че няма да могат да ръководят работата без помощта на проповедници.

В заключителните сцени на земната история много деца и млади ще удивляват хората чрез своето свидетелство за истината, която ще бъде разкрита с простота, дух и сила. Те са били поучавани в страх от Господа и техните сърца са смекчени чрез грижливо и молитвено изучаване на Писанията. В близко бъдеще много деца ще бъдат изпълнени с Божия Дух и ще работят за проповядване на истината в света, което в това последно време не може да бъде извършено от по-възрастните членове на църквата.

Нашите църковни училища са определени от Бога да подготвят деца за това велико дело. Децата трябва да бъдат наставлявани днес в специалните истини за това време и в практическа мисионска работа. Те трябва да се запишат в армията от работници, които помагат на болните и страдащите. Децата могат да вземат участие в медицинско мисиониране и да помагат това дело да върви напред... Чрез тях Божията вест ще стане позната и Неговото спасително изкупление ще достигне до всички народи. Тогава нека църквата почувства задълженията си спрямо агънцата в стадото. Нека децата бъдат възпитани и обучени да служат на Бога.
НАУЧЕТЕ СЕ ДА РАБОТИТЕ ЧРЕЗ РАБОТА. Любовта и верността към Христос са изворът на всяка истинска служба. В сърцето, докоснато от Неговата любов, се поражда желание да работи за Исус. Нека това желание бъде насърчавано и ръководено правилно. В дома, сред съседите или в училище, чрез посещение на бедни, измъчени, пренебрегнати или нещастни - във всички случаи работата за другите не трябва да бъде считана за излишен товар, да се приема като скъпоценен случай на служба.

В това дело, както и във всяко друго, опитът се придобива в процеса на самата работа. Уменията се постигат чрез изпълняване на най-обикновените задължения в живота и чрез служене на нуждаещите се и страдащите. Без това и най-добронамерените усилия често са безполезни, а дори и вредни. Човек се учи да плува във водата, а не на сушата.

ОТДИХ И ЗАБАВЛЕНИЯ

ГЛАВА СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТА

РАЗВЛЕЧЕНИЕТО Е НЕОБХОДИМО

КРАЙНИ ВЪЗГЛЕДИ ОТНОСНО РАЗВЛЕЧЕНИЯТА. Има хора с болно въображение, за които религията е тиранин, който управлява с железен жезъл. Такива хора постоянно оплакват своята поквареност и охкат пред предполагаемото зло. Любовта не съществува в техните сърца, лицата им винаги са намръщени. Те се сковават при най-невинния смях на младите или на някой друг. На всяко развлечение или забавление те гледат като на грях и мислят, че умът трябва постоянно да работи по най-напрегнатия начин. Това е екстремизъм. Други пък смятат, че умът трябва постоянно да измисля нови развлечения и забавления, за да печели здраве. Тези хора са свикнали да зависят от възбудата и са неспокойни без нея. Те не са истински християни. Те са другата крайност. Истинските принципи на християнството отварят пред всички неизчерпаеми извори на радост, неизчерпаеми висини и дълбини, ширини и дължини.
ОСВЕЖАВАНЕ НА ДУХА И УКРЕПВАНЕ НА ТЯЛОТО. Привилегия и дълг на християните е да търсят начини за освежаване на духа и укрепване на тялото си чрез невинни развлечения, за да могат да използват своите физически и умствени сили за слава на Бога. Нашите развлечения не трябва да имат характер на глупави, лекомислени и неразумни веселия. Ние трябва да ги осъществяваме по такъв начин, че да бъдат от полза за всички и да издигат както тези, с които общуваме, така и да подготвят самите нас за по-успешно изпълнение на задълженията, възложени ни като християни.

Показано ми бе, че пазителите на съботата като народ работят твърде много, без да си позволяват почивка. Развлечението е особено необходимо за онези, чиято работа е предимно умствена. Не е наложително за спасението ни, нито е за слава на Бога да бъдем постоянно и прекалено умствено заети, дори и с религиозни теми.

Обкръжаващата среда на дома и училището трябва да направи твърде много за характера на развлеченията. При избор на дом или място за училище, тези неща трябва да се имат предвид. Хората, за които умственото и физическото благосъстояние е по-важно от парите или от изискванията и обичаите на обществото, трябва да търсят за своите деца ползата от поуките, които ни дава природата и от развлеченията сред нея.
РАЗВЛЕЧЕНИЕТО Е НЕОБХОДИМО, ЗА ДА СЕ РАБОТИ ПО-ДОБРЕ. Времето, използвано за физически упражнения, не е загубено... Подходящи упражнения за всички органи на тялото са необходими за по-добрата дейност на всеки орган. Когато мозъкът е постоянно натоварен, докато другите органи на живата машина са бездейни, има загуба на физическа и умствена сила. Физиката губи своя здрав тонус, а умът - своята свежест и жизненост. Резултатът е болезнена раздразнителност.

Спазвайте строго и точно определените часове за почивка и работа. Трябва да има периоди на отмора, периоди на развлечение, периоди на размишление.... Принципите на умереност имат по-голямо значение, отколкото мнозина мислят.

Развлеченията и физическите упражнения понякога несъмнено ще нарушават редовността на училищната работа, но такива нарушения няма да се окажат реална пречка за нея. Укрепването на ума и тялото, подхранването на несебелюбив дух и свързването на ученик и учител чрез връзките на общ интерес и приятелско общуване са важни неща и времето, отделено за тях няма да бъде загубено, а ще бъде възнаградено стократно. Това е един благословен отдушник за тази неспокойна енергия, която често е източник на опасност за младите. Като предпазно средство срещу злото, положителните занимания от всякакъв характер са много по-полезни, отколкото безбройните бариери на закона и дисциплината.

Ние имаме скъпоценните дарби на братята А, Б и В. Не можем да позволим те да рушат здравето си чрез непрекъснат труд в затворени помещения.

Те рядко са имали някакво разнообразие. Единствената промяна е била, когато са имали треска или други заболявания. Те трябва често да променят обстановката, да посвещават цял един ден на отдих и развлечение със своите семейства, които са почти изцяло лишени от тяхното присъствие. Може да няма възможност всички да напускат работата си в едно и също време, но те трябва да подредят нещата така, че един или двама от тях да могат да отсъстват, оставяйки други да заемат местата им, а когато те се завърнат, останалите да имат същия случай и възможност.

Аз видях, че тези братя А., Б. и В. трябва да считат за свой религиозен дълг да се грижат за здравето и силата, които Бог им е дал. Господ не иска някои точно сега да станат мъченици за Неговото дело. Те няма да получат никаква награда като направят такава жертва, защото Бог иска те да живеят.

Вярвам, че докато търсим да освежим и укрепим духа и телата си. БОГ ИЗИСКВА ОТ НАС да използваме по всяко време всички свои сили и способности за най-добри цели. Ние сме длъжни пред Него да правим това по всяко време. Можем да общуваме заедно, както днес тук* край едно езеро, близо до Батъл Крик, Мичиган, и да вършим всичко за Божия слава. Можем и трябва да осъществяваме развлеченията си по такъв начин, че да бъдем подготвени за по-успешното изпълнение на задълженията, които лежат върху нас. И така нашето влияние ще бъде от по-голяма полза за онези, с които общуваме. Особено в случаи като този трябва да се върнем в домовете си укрепени умствено и освежени физически и подготвени да се заемем с делото отново, с по-добра надежда и по-голям кураж.

ГЛАВА ОСЕМДЕСЕТА

КАКВО ДА ИГРАЕМ

ДА ЗАМЕСТВАМЕ ГРЕШНИТЕ РАЗВЛЕЧЕНИЯ С НЕВИННИ. Младите не могат да бъдат така тихи и сериозни, както възрастните, детето не може да разсъждава така трезво, както бащата. Грешните забавления са осъдени, както би трябвало да бъде и затова нека учителите, родителите и ръководителите на младите да промислят на тяхно място невинни развлечения, които не ще покваряват или опетняват морала. Не обвързвайте младите със строги правила и забрани, които ще ги накарат да се чувстват подтиснати, да ги нарушават и така постепенно да тръгнат по пътя на глупостта и саморазрушението. С твърда, любезна и разумна ръка ръководете и направлявайте техните умове и цели. Правете това нежно, мъдро и с любов, за да знаят, че им желаете най-доброто.

Има забавления, като танци, игра на карти, шах, табла и др., които не можем да одобрим, защото Небето ги осъжда. Тези забавления отварят вратата за голямо зло. Те не са полезни, имат възбуждащо влияние и създават у някои млади хора страст към игри, които водят до хазарт и разпуснатост. Всички такива игри трябва да бъдат осъдени от християните и заменени с развлечения, които не вредят на характера.

Като възпитаваме децата си да се въздържат от светски удоволствия, които имат тенденция да покваряват и заблуждават, в същото време сме длъжни да им осигурим невинни развлечения, да ги водим в приятни пътеки, където няма никаква опасност. Никое Божие дете не трябва да има тъжен или печален вид. Божиите заповеди и Божиите цели показват, че това е така. “Пътищата на мъдростта са приятни пътища и всичките й пътеки са мирни.”

Като отбягваме от фалшивото и изкуственото, отричайки конните състезания, играта на карти, лотарии, борби с награди, употреба на алкохол и тютюнопушене, в същото време трябва да търсим извори на удоволствия, които са чисти, благородни и възвишаващи.
ПОЛЗАТА ОТ ГИМНАСТИКАТА. Гимнастическите упражнения са полезни и заемат важно място в много училища, но без грижливо надзираване често водят до крайности. Младите в училище чрез своите прояви на сила често си нанасят вреда за цял живот.

Упражненията в гимнастическите салони, колкото и добре да се провеждат, не могат да заместят развлеченията на чист въздух и затова нашите училища трябва да търсят и създават по-добри възможности в това отношение.

Винаги се боя от почти сигурните последици, които произтичат от провеждането на тези игри. То води до излишно прахосване на средства, които могат да бъдат употребени за занасяне на светлината на истината на души, които загиват без Христос. Забавленията и харченето на средства за себезадоволяване водят стъпка по стъпка към себепрославяне, а игрите за удоволствие създават любов и страст към неща, които не са подходящи и добри за усъвършенстване на християнския характер.

Начинът, по който са били провеждани в колежа, не носи печата на небето. Той не развива ума. Не очиства и не усъвършенства характера. Има стъпки, които водят към обичаите, навиците и светските практики, като актьорите са погълнати и възбудени до такава степен, че в небето те са смятани за обичащи удоволствията повече отколкото Бога. Вместо да стимулират ума на учениците към по-добра работа, вместо да ги подготвят за по-добро изпълнение на християнските задължения, участието в тези игри изпълва мозъка им с мисли, които ги отвличат от уроците и учението...

Отправено ли е окото на участниците в тези игри към Божията слава? Аз знам, че това не е така. Божият път и Неговата цел се загубват от погледа. Да се вършат подобни неща в това време на изпитание е изместване на откритата Божия воля и заместването й със спекулации и измислици на човешки агенти, които имат Сатана на своя страна и са изпълнени с неговия дух... Господ Бог на небето протестира срещу разпалването на силни страсти и стремеж към първенство в игрите, които завладяват така силно всички.

Някои от най-популярните забавления, като футболът и боксът, се превръщат в училище за бруталност. Те развиват същите качества, каквито са развивали игрите в Древния Рим. Стремежът към първенство, проявяването на груба сила и безразсъдното незачитане на живота упражняват върху младите влияние, което развращава и ужасява.

Други атлетически игри, макар и не така брутални, са не по-малко съмнителни, поради крайностите, към които водят. Те събуждат любов към удоволствията и така подхранват нежелание за полезен труд и отбягване на практическите задължения и отговорности. Те разрушават стремежа към трезва преценка на живота и неговите спокойни радости. Така се отваря вратата за прахосничеството и беззаконието с всичките им ужасни последствия.
КОГАТО ЖИВОТЪТ БЕ ПО-МАЛКО СЛОЖЕН. В ранните векове, когато човеците бяха под Божието ръководство, животът бе опростен. Те живееха в тясна връзка с природата. Техните деца участваха в работата на родителите си и изучаваха красотите и тайните на съкровищата, скрити в недрата на природата. В тишината на полето и гората хората извличаха скъпоценни истини и ги предаваха като нещо свято от поколение на поколение. Такова обучение създаваше силни човеци и характери.

В днешния век обаче животът стана изкуствен и хората се израждат. Ако бихме могли да се върнем към простите навици на онези ранни времена, бихме извлекли поуки, които ще направят времето за развлечение това, което самото име означава - време за истинско укрепване на тялото, ума и душата.

В такива случаи родители и деца биха се поучавали спокойно, свободни от грижи, работа и притеснения. Родителите трябва да станат деца с децата си, правейки всяко нещо приятно, доколкото е възможно. Нека целият ден бъде отдаден на развлечения. Упражненията на чист въздух за онези, чиято работа е седяща и умствена, ще бъде от полза за здравето. Всички, които могат, трябва да чувстват това като дълг и да го следват. Нищо няма да се загуби, повече ще се спечели. След това те могат да се върнат към заниманията си с нови сили и с нови сили и ще изпълняват своята работа с усърдие. Те ще бъдат и по-добре подготвени да устоят на различни заболявания.

Този Бог, Който е направил да израстат величествените дървета и ги е облякъл с богата зеленина, Който е дарил с толкова блясък и красиви багри цветята и Чиято ръка и любещо сърце виждаме в царството на природата, не е възнамерявал да ни направи нещастни. Той не е определил да нямаме вкус и да не намираме никакво удоволствие в тези неща. Неговото намерение и желание е да бъдем щастливи сред очарованието на природата, която е Негово творение.

На нашите събирания ние трябва да се държим като истински християни, така че когато се върнем в домовете си да имаме съвест, свободна от угризения пред Бога и човеците, да имаме съзнанието, че не сме наранили или оскърбили хората, с които сме общували, нито пък сме имали вредно влияние върху тях.

Христос поучаваше учениците Си как да се държат, когато са в компания с невярващи или с религиозни хора. Чрез примера Си Той им показваше, че когато присъстват на някое публично събрание, не е необходимо непременно да кажат нещо. Неговият разговор се различаваше от това, което е било слушано на празниците в миналото. Всяка дума, която Той изговаряше, бе ухание за живот в живота на Неговите слушатели, а те Го слушаха с внимание, покорени от думите Му.

Някои ме питаха: “Сестра Вайт, какво мислиш за това? В съгласие ли е с нашата вяра?” Аз им отговорих: “Това е в съгласие с МОЯТА вяра!”